Решение по дело №6779/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1098 / 10.8.2020г.       

         

гр. Перник, 10.08.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 06779 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Георги Георгиев, срещу М.В.Б., ЕГН **********, и А.Р.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 2399,76 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № **********/30.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 1346,21 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 03.03.2018 г. – 03.05.2020 г., и сумата 1920,33 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, за които вземания е издадена Заповед № 1206/05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, поправена с Разпореждане от 24.09.2019 г., по ч.гр.д. № 01664 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник. Претендират се и извършените разноски.

В исковата молба се излага, че на 30.05.2016 г. между ищеца и ответникът М.  В.Б. е сключен Договор за потребителски кредит № **********/30.05.2016 г., въз основа на който ищецът му предоставил сумата  3000,00 лв., с която било рефинансирано задължение на ответника към ищеца в размер на 816,93 лв., а остатъкът от 2183,07 лв. преведен по посочена от ответника банкова сметка, *** срок от 36 месеца с месечна вноска по 221,72 лв. с падеж 3-то число на месеца. Твърди се, че по силата на чл. 4 от ОУ към договора ответникът дължи възнаграждение за изтегления кредит, възлизащо в случая на 2270,04 лв., от което след частично погасяване останала дължима сумата 1346,21 лв. за периода 03.03.2018 г. – 03.05.2020 г. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ ответникът дължал сумата 2711,88 лв., от която след частично погасяване останала дължима сумата 1920,33 лв. Сочи се, че в качеството на солидарен длъжник се е задължила ответницата А.Р.З.. Тъй като длъжниците не погасили задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид невъзможността да бъдат открити длъжниците, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответниците.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, е издадена Заповед № 1206/05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, поправена с Разпореждане от 24.09.2019 г., по ч.гр.д. № 01664 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, срещу М.В.Б., ЕГН **********, и А.Р.З., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, за солидарно заплащане на сумата 2399,76 лв. - главница по Договор за потребителски кредит с № **********/31.05.2016 г., сумата 1346,21 лв.  – договорно възнаграждение, сумата 1920,33 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, сумата 20,00 лв. – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 04.08.2016 г. – 06.02.2018 г., сумата 12,02 лв. – законна лихва за забава за перидоа 04.08.2016 г. – 05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаванае на заповед за изпълнение – 01.03.2019 г.  до изплащане на вземането.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника М.В.Б. на 30.07.2019 г., който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение.

От материлите по ч.гр.д. № 01664/2019 г. по описа на РС-Перник се установява, че по отношение на длъжника А.Р.З. не е осъществена процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение. Връчено й е единствено Разпореждане от 24.09.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, без препис от заповедта за изпълнение и указания, че може да подаде възражение в месечен срок.

С разпореждане от 18.09.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 02.10.2019 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба на 04.11.2019 г. /първият присъствен ден, в който изтича месечния срок/, видно от пощенското клеймо, отразено при входящия номер на региструра.

        От представения по делото договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** се установява, че на 30.05.2016 г. между ищеца и М.В.Б. е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът се е съгласил да предостави на ответника сумата 3000,00 лв. със задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването й и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за срок от 36 месеца при годишен процент на разходите 49,90 %. Договорът е подписан от А. В. З. в качеството на солидарен длъжник.

        По делото са приети споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги и общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитополучателя и солидарния длъжник.

        Видно от погасителния план, подписан при сключване на договора, че в същия са посочени броят на месечните вноски, общият размер на месечната вноска, както и размерът на включените във всяка месечна вноска главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни услуги.

        По делото са приети искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт от 27.05.2016 г., стандартен европесйки формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 30.05.2016 г. и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на инфорамация за потребителските кредити.

        От приложените по делото заявления за промяна на погасителен план и анекси се установява, че по искане на кредитополучателя между страните по делото са подписани Анекс № 1 от 14.07.2016 г., Анекс № 2 от 08.02.2017 г., Анекс № 3 от 24.07.2017 г. и Анекс № 4 от 16.02.2018 г., както и погасителни планове към всеки от тях.

        С уведомителни писма от 06.06.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД обявява кредита за предсрочно изискуем, без данни за получаването им от кредитополучателя и солидарния длъжник.

        От приетото по делото извлечение по сметка към договор за потребителсли кредит № **********, представляващо признание на неизгодните за ищеца факти на извършени плащания от ответниците, се установява, че за периода от 21.06.2016 г. до 16.06.2017 г. ответниците са запалатили 8 вноски по 221,72 лв., а в перода от 24.07.2017 г. до 01.02.2018 г. - 6 вноски по 55,72 лв., както и една вноска в размер на 207,54 лв., без данни за датата на плащането, като общо заплатената сума е в размер на 2315,62 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1664/2019 г. на РС-Перник. От материалтие по заповедното производство се установява, че М.В.Б. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК. По отношение на А.Р.З. съдът констатира, че процедурата по връчване на заповедта не е изпълнена. На същата е връчено единствено разпореждането, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, но не и препис от заповедта за изпълнение с указания за възможността да депозира възражение и срокът за това. Тъй като пропускът на съда не може да има неблагоприятни последици за страните, предвид дадените на заявителя указания да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответниците е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й и възнаграждение за допълнителен пакет услуги в претендирания размер.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като с доклада по делото изрично е указано на ищеца, че следва да установи съответствието на клаузите на договора с императивните разпоредби на закона.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между ищеца и ответника М.В. Борисов е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в качеството на заемополучател сумата 3000,00 лв. със задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването за срок от 36 месеца при годишен процент на разходите 49,90 %, за изпълнението на които задължения А. Василева З. се е задължила да отговаря солидарно.

По делото не се спори, че заетата сума е предоставена от ищеца, което се потвърждава, както от извънпроцесуалното поведение на кредитополучателя по извършени плащания на месечните вноски и изявления за промяна на погасителния план, така и от процесуалното му поведение по неоспорване на предявените искове.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заетата сума, поради което за ответниците е възникнало задължение за връщането й, заедно с уговорената възнаградителна лихва за ползването й.

По отношение на уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, съдът  намира следното:

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора. Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл съдът прави извод, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е нищожна.

Предвид изложеното, извършените плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на задълженията за главница и възнаградителна лихва, съгласно приложеното извлечение по сметка при спазване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, както следва:

 

Падеж на вноската	Главница /Г/	Възн. Лихва /ВЛ/	Дата на плащане	Платена сума	Погасяване	Предплатена сума
03.07.2016	43,46	102,93	21.06.2016	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.08.2016	0	0	0	0	0
03.09.2016	46,50	99,89	16.08.2016	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.10.2016	48,09	98,30	20.09.2016	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.11.2016	49,74	96,65	26.10.2016	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.12.2016	51,45	94,94	12.12.2016	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.01.2017	0	0	0	0	0	0
03.02.2017	0	0	0	0	0	0
03.03.2017	0	0	0	0	0	0
03.04.2017	58,88	87,51	04.04.2017	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.05.2017	60,90	85,49	22.05.2017	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.06.2017	62,99	83,40	16.06.2017	221,72	Г + ВЛ	75,33
03.07.2017	16,37	20,42	24.07.2017	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.08.2017	16,94	19,85	22.08.2017	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.09.2017	17,52	19,27	18.09.2017	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.10.2017	18,12	18,67	10.10.2017	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.11.2017	18,74	18,05	12.12.2017	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.12.2017	19,38	17,41	01.02.2018	55,72	Г + ВЛ	18,93
03.01.2018	0	0	0	0	0	0
03.02.2018	0	0	0	0	0	0
03.03.2018	85,34	61,05	-	207,54	0	61,15
03.04.2018	88,26	58,13			Г + ВЛ
03.05.2018	91,29	55,10			Г + ВЛ
03.06.2018	94,42	51,97			Г + ВЛ
03.07.2018	97,66	48,73			Г + ВЛ
03.08.2018	101,01	45,38			Г + ВЛ
03.09.2018	104,48	41,91			Остатъкът от предходни плащания в размер на 45,42 лв. погасява ВЛ от 41,91 лв. и част от главницата в размер на 3,51 лв.

 

Тъй като с извършените плащания са предплатени вноските до 03.09.2018 г., не е налице посочената в извлечението по сметка забава.

Съгласно уговореното в т.12.3 от ОУ в случай, че бъде просрочена една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обяявяване на неговтаа предсрочна изискуемост без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателят и солидарният длъжник уведомление. Предвид указанията, дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, клаузата в договора, според която кредитът става автоматично предсрочно изискуем не поражда правно действие, ако кредиторът не е обявил настъването на предсрочната изискуемост, което изявление да е достигнало до длъжника. С оглед цитираната съдебна практика и липсата на доказателства за извършени плащания на вноските по договора след 03.09.2020 г., съдът приема, че 30 дни след тази дата за ищцовото дружество е възниканло право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление до ответниците. По делото не са представени доказателства за получаване от ответниците на уведомителните писма, с които ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което следва да се приеме, че същите са уведомени с получаване на препис от исковата молба и приложенията, извършено на 23.01.2020 г.

Съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.

Предвид изложеното, ответниците дължат остатъка от 100,97 лв.  от главницата по вноската от 03.09.2018 г., както и всички главници по вноските от 03.10.2018 г. до 03.05.2020 г., съгласно погсителния план, или общо непогасената главница е в размер на 1909,43 лв.

Непогасена е и възнаградителната лихва по вноските с падеж от 03.10.2018 г. до 03.01.2020 г., възлизаща съгласно погасителния план на 809,24 лв., както и възнаградителната лихва за периода от 03.01.2020 г. до 23.01.2020 г., изчислена от съда в размер на 47,44 лв., или общо дължимата възнаградителна лихва е в размер на 856,68 лв.

Предвид изложеното, искът за главница следва да бъде уважен за сумата 1909,43 лв. и отхвърлен за разликата над 1909,43 лв. до пълния предявен размер 2399,76 лв.

Искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата 856,68 лв. за периода 03.10.2018 г. – 23.01.2020 г. и отхвърлен за разликата над 856,68 лв. до пълния предявен размер 1346,21 лв. и за периода 24.01.2020 г. – 03.05.2020 г.

Искът за възнаграждение за допълнителен пакет от услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 01.03.2019 г. г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 113,33 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ размер на 213,33 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.

От така сторените разноски на ищеца следва да се присъди сумата 104,14 лв., представляваща разноски за исковото производство, и сумата 36,61 лв. за заповедното производство, съобразно уважената част на исковете.

Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не са представили доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Б., ЕГН **********, и А.Р.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 1909,43 лв. /хиляда деветстотин и девет лева и четиридесет и три стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № **********/30.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата 856,68 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/  – договорна възнаградителна лихва за периода 03.10.2018 г. – 23.01.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 1206/05.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, поправена с Разпореждане от 24.09.2019 г., по ч.гр.д. № 01664 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1909,43 лв. до пълния предявен размер 2399,76 лв., иска за възнаградителна лихва за разликата над 856,68 лв. до пълния предявен размер 1346,21 лв. и за периода 24.01.2020 г. – 03.05.2020 г., както и иска за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за сумата 1920,33 лв.

 

ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, и А.Р.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 104,14 лв. /сто и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски за исковото производство, и сумата 36,61 лв. /тридесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 1664 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: