РЕШЕНИЕ
№ 18803
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110116882 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Т., ЕГН ********** срещу Д. С.
Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК
за развод по вина на ответницата, обективно съединен с небрачни искове с правна
квалификация по чл. 59 СК - относно предоставяне упражняването на родителските права
върху ненавършилото пълнолетие дете от брака и издръжка.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 08.03.2014 г.,
като от брака има родено малолетно дете – А.-Т. Р. Т., ЕГН **********. Ищецът твърди, че
страните имат коренно различни представи за семеен живот. Ответницата твърди, че не бил
оценен от ответницата, същата не го допуснала до себе си като равноправен партньор.
Съпругата започнала да има властническо отношение към съпруга без да зачита служебната
му ангажираност като хирург. Появило се съмнение и за извънбрачна връзка на съпругата.
Съпругата предизвиквала скандали в семейството ш да омаловажава ролята на ищеца в
семейството. Поддържа, че поради изложеното бракът им бил изпразнен от съдържание и
моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака по вина на съпругата, да
предостави на него родителските права относно детето Анеа-ТеоД., като майката бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер по преценка на съда, както и да й се
определи режим на виждане с детето. Алтернативно в случай, че се предоставят
родителските права на майката, моли да му се определи разширен режим на виждане с
детето и заявява, че има готовност да плаща издръжка в размер на 250 лева. Претендира
разноски.
Ответницата Д. С. Т. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло твърденията на ищеца, и предявява насрещен иск за развод по вина на
ищеца по първоначалния иск Р. Т.. Твърди, че съпругът започнал да се държи обидно към
нея след като станал хирург, като й натяквал, че била обикновена операционна сестра,
станал надменен, започнал да не се прибира нощем. Поради изложеното, Д. Т. моли съда да
1
постанови решение, с което да отхвърли първоначално предявения иск и да уважи
насрещния иск, като прекрати брака между страните по вина на съпруга, да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете на нея, да
предостави на нея ползването на семейното жилище, представляващо съпружеска
имуществена общност, а именно апартамент № 7, находящ се в гр. София, кв. Красна
поляна, ул. Мечката, №14 до навършване на пълнолетие на детето, както и да осъди
ответника да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 500 лв. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.12) Р. С. Т. и Д. С. Т. са
сключили граждански брак на 08.03.2014 г.
Не се спори между страните, че са придобили по време на брака следния недвижим
имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, кв. Красна поляна, ул. М......., като сочат, че
за семейно жилище са ползвали присъденото на съпругата от първия й брак ползване на
семейно жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Р......, бл......, вх....., ап..... до навършване на
пълнолетие на детето от първия й брак през 2024г.
Съгласно копие на удостоверение за раждане (л.13) на 19.06.2014 г. се е родила А.-
Т.Д. Р.. Т., ЕГН **********, като нейна майка е ответницата по първоначалния иск Д. С. Т.,
а нейн баща – ищецът Р. С. Т..
От показанията на свидетеля И. Х. Н.се установява, че страните са във фактическа
раздяла от началото на 2022г. За съпруга твърди, че е много добър баща, дори приемал
детето на съпругата си от първия брак като свое. От съпруга знае, че е искал и второ дете,
но предвид напредналата възраст на съпругата нямало как да се случи. Твърди, че между
съпрузите имало условие съпругът да поема грижите за детето. Като причина за раздялата
съпругът споделил, че съпругата му го унижавала и се държала наставнически. Звъняла му
дори по време на операция, за да контролира кога ще се прибере. Имало и семейни скандали.
Сочи, че дори и след раздялата съпругът е продължил да се грижи за детето като се е старал
да щади психиката му.
Свидетелят Р. С. Б. сочи, че е научила от съпругата, че съпругът се е изнесъл от
семейното жилище и иска развод. Знае, че съпругът започнал да не се прибира нощем,
свидетелката го виждала да води дълги разговори пред входа на блока, известно й е, че у
съпругата се появили съмнения, че съпругът има извънбрачна връзка. Тези съмнения са й
споделени от съпругата, породени от късните прибирания на съпруга, червило по ризата и
това, че такива неща се усещали от жените.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като незаинтересовани и правдиви.
Съгласно социалния доклад на АСП ДСП Възраждане основните грижи за детето
полага неговата майка като връзката с бащата не е прекъсната. АСП ДСП Красно село дава
заключение, че бащата демонстрира необходимия родителски капацитет за отглеждане и
възпитание на детето.
Съгласно представената по делото съдебно психологична епикриза, детето е еднакво
емоционално свързано с двамата родители. С майката се чувства сигурна, защитена и
спокойна. Майката не въвлича детето в конфликт на лоялност, но не спестява мнението си
относно личността и постъпките на бащата. Детето в присъствие на майката е свободно да
изразява собствената си личност. С бащата изпитва страхове да не би нещо да не е
направила както трябва, има страхове от вербална и физическа агресия, няма свободно
поведение. Вещото лице е установило наличие на родителски капацитет и родителска
годност у майката, а заключението за бащата е, че има нисък родителски капацитет и
занижени способности за родителска годност. При бащата са налице изисквания, за които не
2
се е постарал да намери подход като родител към дете. В открито съдебно заседание вещото
лице посочи, че родителството на бащата търпи развитие в положителна насока тъй като
има желание да контактува с детето и да поддържа топли контакти помежду им, заявил е
желание да участва активно в живота на детето.
Двамата родители работят и получават трудови възнаграждение, бащата плаща
издръжка по постановени привременни мерки в размер на 300 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. Между страните не се спори, а и от показанията на свидетелите се
установява, че от месец януари 2022 г. съпрузите не живеят заедно, като съпругът е
напуснал семейното жилище. Следователно съпрузите се намират в състояние на
продължителна фактическа раздяла – не живеят заедно повече от година и не поддържат
близки отношения. Това е един значителен период от време, през който страните реално са
прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и чл. 17 на СК, съгласно
които отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи
грижи и разбирателство, които отсъстват между страните. Поради това, съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата е
следствие на взаимно желание на съпрузите, което обстоятелство се потвърждава и от
предявените искове за развод от всяка от страните. Следователно, през този период от време
бракът съществува само формално, поради което и като такъв същият следва да бъде
прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направил ищецът с исковата молба и ответницата с насрещната искова молба,
поради което съдът следва да се произнесе и по въпроса относно вината на всеки един от
тях.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брака, в резултат на виновното поведение на двете страни. По
делото са събрани доказателства, даващи основание на съда да приеме, че всяка от страните
с поведението си е допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е положила
никакви усилия за запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са се
дезинтересирали един от друг, доколкото по делото липсват категорични доказателства,
даващи на съда основание да приеме обратното, респ. да приеме, че вината за
разстройството на брака е само на единият съпруг. Нещо повече, в брачният процес вината
не се предполага, а подлежи на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е
виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая нито
ищецът, нито ответницата не са установили в процеса конкретни брачни провинения на
другия съпруг, не се доказа изневяра .
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
3
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
По исковете с правно основание чл. 59 СК:
От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността
от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, а именно, че
детето е момиче на 9-годишна възраст и предвид данните по делото, че за детето от
раздялата на съпрузите до момента се е грижила майката, че бащата трябва да положи
усилия за повишаване на родителския капацитет, то съдът намира, че на майката следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интереса на детето ще бъде максимално
защитен, още повече, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за
възпитаване на деца. Предвид изложеното, и местоживеенето на детето следва да бъде
определено при майката.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, а именно-
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с
преспиване за срок от шест месеца от влизане на решението в сила; след този период бащата
да взема детето от петък в 18.00 часа и да го връща в неделя в 18.00 часа, 30 дни през лятото
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, на четна година за
Коледните и Великденски празници за времето от 10.00ч. на първия празничен ден до 18.00
ч. на последния; на нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 да
18.00ч. на последния празничен ден; първата половина от ученическите ваканции,
определени от МОН от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния за определения
му период. Детето следва да се взема и връща от/в дома на майката. Съдът намира, че в
настоящия случай не са налице предпоставки за определяне на защитни мерки за
изпълнение на решението в частта за режима на лични отношения между бащата и детето.
Съдът определя детето да живее при майка си, която ще упражнява родителските права, а и
не са налице изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването му при други
лица или роднини, или в специализирана институция.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл.
142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката
(чл. 142, ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така-
ППВС № 5/1970 г., т. ІV). Съобразявайки нуждите на детето –че не са налице по-големи от
обичайните нужди и потребности на дете на неговата възраст, и материалните възможности
на бащата –не установени по делото, но безспорно с доходи от трудови правоотношения/вж.
социален доклад/, съдът намира, че във възможностите на бащата, който е работоспособен и
реализира месечни трудови доходи значително над минималните за страната, е да заплаща
месечна издръжка в размер на 400 лв. на детето си. Поради изложеното, бащата следва да
4
бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата
на насрещната искова молба – 17.06.2022 г. до настъпване на причина за нейното
прекратяване или изменение. Претенцията до 500 лева следва да се отхвърли като
неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 56 СК:
Съгласно чл. 56, ал. 5 СК когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като
взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Между страните не се спори, че семейното им жилище представлява апартамент №7 в
ж.к. „К.....“, ул......., № 14, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
като съпругата претендира ползването на семейното жилище след прекратяване на брака.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните -
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните имат
ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. ІІ СК). Съгласно § 1 СК семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца.
В тази връзка по делото се установява, че съпругът е напуснал семейното жилище, в
което е живял със съпругата си, преди повече от една година, като понастоящем в жилището
живеят майката, заедно с детето. Сочи се, че семейното жилище е било това, което е
присъдено за ползване от съпругата при първия й развод и детето й от първия брак, но за
срок до навършване на пълнолетие на детето, което се очаква да се случи през 2024г. Ето
защо следва да се приеме, че семейното жилище в настоящия случай на страните е това,
което е придобито от тях по време на брака на посочения по-горе адрес. Съдът, като
съобрази, че родителските права се предоставят на майката и детето, намира, че в най-добър
интерес на детето е то да да живее в семейното жилище до навършване на пълнолетие.
Поради това, ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на Д. Т..
По исковете с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно.
По делото не е заявена претенция по чл. 53 от СК от жената, за която се установява, че
при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на съпруга си – Т., поради
което и следва да бъде постановено, на основание чл. 326 от ГПК, ищцата след
прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име - Т..
По разноските:
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, държавната такса
при решаване на делото по исковете за развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни
поравно.
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът по насрещните
искове Р. Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
присъдената издръжка в общ размер на 576 лв.
Такава мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 08.03.2014г. в гр. София, Столична община, район Сердика, между Р. С. Т., ЕГН
********** и Д. С. Т., ЕГН **********, с Акт за граждански брак №0018/08.03.2014г. на гр.
София, Столична община, район Сердика, поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК по вина на
двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете А.-Т.Д. Р. Т., ЕГН **********, на майката Д. С. Т., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Р. С. Т., ЕГН
********** с детето А.-Т. Д. Р. Т., ЕГН ********** а именно- всяка първа и трета седмица
от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване за срок от шест
месеца от влизане на решението в сила; след този период бащата да взема детето от петък в
18.00 часа и да го връща в неделя в 18.00 часа, 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката; на четна година за Коледните и Великденски
празници за времето от 10.00ч. на първия празничен ден до 18.00 ч. на последния; на
нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 да 18.00ч. на последния
празничен ден; първата половина от ученическите ваканции, определени от МОН от 10.00
часа на първия ден до 18.00 часа на последния за определения му период. Детето следва да
се взема и връща от/в дома на майката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 2 СК детето А.-Т. Д. Р. Т., ЕГН **********,
да живее при майка си Д. С. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН ********** да заплаща на А.-Т.Д. Р. Т., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д. С. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 400,00 (четиристотин ) лева, считано от датата на насрещната искова молба -
17.06.2022 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
считано от влизане на решението в сила, като отхвърля до пълния предявен размер от 500
лева като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 от ГПК, след прекратяване на брака жената да
носи брачното си фамилно име –Т..
ПРЕДОСТАВЯ на Д. С. Т., ЕГН ********** ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. София, ж. к. К......, ул. М......., №14, ап.7.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН ********** и Д. С. Т., ЕГН **********, да заплатят по
сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по исковете за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. С. Т., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 576.00/петстотин седемдесет и шест/ лева
държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6