Решение по дело №500/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 676
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20234430100500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. Плевен, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430100500 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Постъпила е молба от Б. Е. Г., ЕГН ********** от ***, с която е
предявен иск против ***, със седалище и адрес на управление ***, по чл.224,
ал.1 от КТ за сумата 983.00 лв. - неизползван платен годишен отпуск за 39
дни. Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по трудов договор ***, прекратено по взаимно съгласие със *** Твърди се, че
след прекратяване на ТПО, работодателят-ответник не е заплатил на ищеца
полагащото му се обезщетение за 39 дена неизползван платен годишен
отпуск, посочени и в самата заповед за прекратяване на ТПО. Претендира
посочената сума, ведно със законна лихва върху нея от датата на
прекратяване на ТПО до окончателното изплащане и разноските по делото.
Ответникът не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства, намери за
установено следното: От приложения Трудов договор/ТД/ ***, се установява,
че страните по делото са били в трудови правоотношения от 31.03.2020г.,
като ищецът е назначен на длъжността ***, при трудово възнаграждение в
размер на 610лв. и допълнително възнаграждение 0.6% за всяка година трудов
1
стаж и Трудовите правоотношения са прекратени на осн. чл. 325 ал. 1 т. 1от
КТ – по взаимно съгласие, със *** на работодателя, считано от същата дата,
като в нея изрично е посочено, че той дължи на ищеца-работник обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 39 дни неизползван платен годишен отпуск.
Доколкото работодателят не е посочил в заповедта сумата на това
обезщетение, по делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросът какъв е размерът на това
обезщетение и заплатена ли е същата. Изготвената експертиза е работила на
базата на данните по делото и справките за минимална работна заплата,
доколкото ответникът не е предоставил данни за счетоводството си за
правилното й изготвяне, вещото лице е посочило само, че при разговор с
управителя, той е потвърдил, че това обезщетение не е заплатено.
Изчисленият размер на обезщетението за 39 работни дни неизползван платен
годишен отпуск е 1258.64лв. или след облагане по ЗДДФЛ – 1132.78лв. В
съдебно заседание вещото лице потвърди, че управителят на дружеството два
пъти е уверявал, че ще съдейства за правилното изготвяне на експертизата, но
е отказал да даде контакти със счетоводството му, за да може лично в.л. да
извърши проверка, и впоследствие не е съдействал и не е отговарял на
телефонните обаждания.
При тези данни от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Непротиворечиво страните сочат – работодателя в заповедта за
прекратяване на ТПО, а ищецът - в исковата молба, че неизползвания платен
годишен отпуск на ищеца за времето на действие на ТД, е от 39 дена. В тази
връзка, изготвената по делото ССчЕ е изчислила размера на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск на ищеца, на базата на минималната
работна заплата за страната, каквато е била уговорена в сключения трудов
договор. Размерът на исковата претенция на осн. чл. 224 КТ е 983.00 лв., и
доколкото той е в рамките на изчисления от експертизата размер от
1258.64лв., искът следва да бъде изцяло уважен като доказан. Следва да бъде
присъдена законната лихва върху уважената претенция от датата на подаване
на исковата молба – 26.01.2023г., независимо от искането за присъждането й
от датата на прекратяване на ТПО, т.к. реално иск за мораторна лихва не е
предявяван, за да може съдът да обсъжда неговата основателност и размер.
При този изход на делото, на ищеца се дължат изцяло направените по
2
делото разноски в размер на 400лв. – заплатен адв. хонорар. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС - ДТ върху уваженият
имуществен иск в размер на 50.00лв., 188.48лв. – разноски за изготвяне на
експертиза, заплатени от бюджета на съда, 1 лв. за преписи от ел.документи,
или общо 239.48лв., както и 5.00 лв. такса в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 224 от КТ, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.С.И., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Г., ЕГН
********** от ***, ***, сумата от сумата 983.00 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 39 дена към
15.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.01.2023г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.С.И., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Г., ЕГН
********** от ***, ***, разноски по делото в размер на 400.00лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.С.И., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд гр.
Плевен, деловодни разноски в размер на 239.48лв., както и 5.00 лв. - такса в
случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3