Решение по дело №2700/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1375
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120202700
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

1375

 

12.11.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 16.10.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2700 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по жалба от „П. и К.Г.З.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.” № **, чрез адв. В.В. ***, срещу Наказателно постановление №421843-F399770/04.02.2019 г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

            С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Застъпва се, че АУАН и НП са издадени в нарушение на правилата на ЗАНН, доколкото не ставало ясно за коя е нарушената законова разпоредба. Също така се посочва, че не е установено проблемът да се дължи на поведение на служители на дружеството. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която доразвива изложените в жалбата доводи.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП.        

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено лично от представител на дружеството-жалбоподател на 31.05.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 07.06.2019 г. с вх.№ИТ-00-5698/07.06.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.08.2018 г., в 16:34 часа, била извършена проверка от служители на НАП - Т.С.Б.и С.Д.Д., на търговски обект - вход 1, каса 1 за заплащане на вход в аквапарк „Н.“, находящ се в с. Р., община С., стопанисван от жалбоподателя „П. и К.Г.З.“ ЕООД. При проверката били извършени контролни покупки, като били издадени фискални бонове. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел DATECS FP 2000 KL c № DT653716 и № 02653716. Установило се, че фискалното устройство не подавало данни към НАП след извършените продажби. Впоследствие били извършени проверки, включително с обслужващата сервизна фирма и представители на DATECS не се установила конкретната причина, поради която данните не постъпвали в НАП. За извършената проверка били съставени ПИП с № 0285038/09.08.2018 г. и ПИП с № 0404904/13.08.2018 г.

В резултат на посоченото и на 05.07.2018 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.Д. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F399770/13.08.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Т.С.Б..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че работещото фискално устройство не подавало данни към НАП за извършените продажби. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС.

На същата дата и срещу подпис, на упълномощено лице бил връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН са посочени, като е посочено, че липсва нарушение.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е приложено към изпратената на съда преписка.

На 04.02.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 31.05.2019 г. на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 07.06.2019 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-5698/07.06.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     Независимо от това обаче, съставът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП, като същите не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН и по-конкретно- не е посочена нарушената законова разпоредба. В двата акта следва освен описание на фактите, да се посочи и правната им квалификация, т.е. да се посочи нарушената правна норма, която вменява административно задължение за съответния субект. Това изискване произтича от чл. 83 от ЗАНН, съгласно който на юридически лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължение при изпълнение на тяхната дейност. Следователно, трябва да бъде посочена разпоредбата, предвиждаща задължението, което се твърди да не е изпълнено. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, която гласи: „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.“. Видно от цитираната разпоредба, същата не предписва никакво задължение за задължените по закона субекти. Чл.118, ал.4 от ЗДДС касае законовата делегация по силата на която е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което същата е неотносима към квалификацията на твърдяното административно нарушение (в този смисъл е и Решение № 1002 от 07.06.2017 г. по н. д. № 840 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас). Предвид изложеното, съдът намира, че в НП липсва посочване на нарушената законова разпоредба, което накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере обвинението от правна страна чрез посочване на относимата разпоредба. На практика и съдът е поставен в невъзможност да установи какво нарушение е вменено на жалбоподателя, като обжалваното НП следва да бъде отменено на това основание.

За пълнота следва да се посочи и че постановлението е необосновано, като вмененото нарушение е недоказано. Свидетелят заявява, че не е била изяснена причината, поради която данните от фискалното устройство не са постъпвали в НАП. Поради това остава неясно защо АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, след като липсват каквито и да е доказателства, че вмененото нарушение е следствие на действията на дружеството жалбоподател. Следва да се отбележи, че АНО следва да докаже не просто обстоятелството, че липсва проблем в НАП при получаване на данните, а че именно дружеството жалбоподател е допринесло за това данните да не се получават в сървъра на приходната агенция.

В обобщение, обжалваното НП следва да бъде отменено като процесуално и материално незаконосъобразно.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №421843-F399770/04.02.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П. и К.Г.З.“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.” № **,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 Районен съдия: /п/

 

            Вярно с оригинала: /п/

            КС



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно потановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд