№ 411
гр. Петрич, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100926 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Т. В. Д., ЕГН **********, гр.П.,
ул. „Б.“ № **, действаща чрез адв. Д. В. М.- АК Пл., служебен адрес гр. Пл.,
ул. П. О. и К. № **, ет.*, ап.* срещу „ТР. Ф. С.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. С., р-н Об., ул. „С.“ № *, представлявано от Ю. А. Ст..
Ищецът твърди, че с ответника е сключил Рамков договор за платежни
услуги № и потребителски кредит от 18.12.2023 година, съгласно който
дружеството- ответник се е задължило да предаде на ищцата платежен
инструмент- кредитна карта, чрез която следвало да се усвои предоставен
кредитен ресурс с общ кредитен лимит от 500 лв., съгласно чл. 7, ал.1 от
договора. Съгласно постигнатите договорености, ГПР е уговорен в размер на
40.92%, ГЛП 18.9%, а срок за погасяване от 12 месеца. Общата дължима сума,
която следвало да върне кредитополучателката била уговорена в размер на
592.60 лева.
Сочи, че с чл.14, ал.1, т.3 от сключения между страните Рамков договор, е
уговорено при неизпълнение на задължението от страна на клиента, право на
дружеството- кредитодател да изпраща съобщения до клиента и да начислява
такси за уведомленията във връзка с неизпълнението. Твърди, че към момента
1
на депозиране на исковата молба в съда на ищцата е начислена такса в размер
на 456 лева. Счита, че тази такса не би следвало да се дължи от същата, тъй
като противоречи на с чл. 33 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави /чл.
26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/, обстоятелство което я прави нищожна.
Ищцата сочи, че при сключването на договора не са спазени нормите на чл.
143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, като излага съображения за това. Позовава се на
разпоредбите на чл. 21, ал.1, чл.33 ЗПК, като счита че е налице заобикаляне на
закона, като и също така че не се дължи нищо друго освен лихва при забава на
заплащането на погасителните вноски. Твърди, че е налице и противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като счита, че начисляването на
допълнителната такса има за основна цел до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума допълнително с още процента от предоставената главница.
Твърди, че се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, като
клаузата на чл. 14, ал.1, т.3 от сключения Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредит е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер на 15
лева, която се начислява за всяко отделно изпратено уведомление. Счита за
нищожна клаузата на чл.14, ал.1, т.3 на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, тъй
като същата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се обяви за нищожна
клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредит от 18.12.2023 г. поради противоречие с чл. 33
от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави /чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД/ и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Ищецът претендира съдебни разноски, представя писмени
доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозирал отговор на исковата молба,
с които заявява, че оспорва изцяло като неоснователен и недоказан
предявения иск. Релевира подробни аргументи. Сочи, че към датата на
предявяване на иска са били приети промени в съдържанието на Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от
2
18.12.2023 г., Общи условия и Ценови листи към него, считано от 01.07.2024 г.
Позовава се на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 от ЗПУПС, § 1, т.8, изр.второ от ДР на
ЗПУПС, чл.21, ал.1 от Рамков договор. Сочи, че промените в Рамковия
договор за били отразени в сайта на дружеството. Сочи, че ищцата е била
уведомена два месеца преди влизане в сила на процесния Рамков договор,
Общи условия и Ценови листи, чрез изпращане на електронно съобщение на
посочения от потребителя имейл. Сочи чл.42, ал.3 от ОУ, действащи към
датата на приемане на горецитираните промени. Твърди, че
потребителят/ищцата не е възразила в посочения срок, поради което
промените са влезли в сила спрямо потребителя. Оспорва като неоснователни
всички възражения на ищцата за нищожност, недействителност на процесната
клауза. С изложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне на
предявения иск като недоказан и неоснователен.
В открито съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени
становища. Поддържат заявената по-рано позиция по спора. Не правят нови
доказателствени искания. Ищецът представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди същите във
връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – неоспорени и
необорени, установиха по несъмнен начин, че на 18.12.2023 година между
ищцата и ответника е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредит, по силата на който дружеството е
предоставило на ищцата платежен документ – кредитна карта, чрез която на
същата е предоставен за усвояване кредитен ресурс от 500 лева /чл.7, ал.1 от
договора/. Страните уговорили срок на погасяване на всеки кредит 12 месеца
считано от датата на усвояването му /чл.8, ал.1/, както и ГПР 40,92 % /чл.10,
ал.1/ и ГЛП 18,9 % /чл.9, ал.1/.
С клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от договора страните уговорили, в случай на
неизпълнение на задължението за погасяване в срок на усвоения кредит, право
на кредитора да изпраща уведомителни съобщения до потребителя, като
начислява такси за това съгласно ценова листа.
Съгласно месечно извлечение по кредитна карта /лист 12 в делото/,
ответникът е начислил, на основание чл.14, ал.1, т.3 от Договора, в тежест на
3
ищцата такси за уведомления поради просрочие на дължими суми, съгласно
ценова листа в размер на 456 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е, че по отношение на процесното облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото кредитното правоотношение представлява
такова по смисъла на чл.9 от ЗПК.
Предвид неравнопоставеното положение страните в правоотношението,
ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК.
Всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на този закон е нищожна – чл.21, ал.1 ЗПК.
Ищецът твърди, че клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Рамковия договор
противоречи на чл. 33 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК и добрите нрави /чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД/, поради което е нищожна. В тази връзка съдът съобрази, че в
случая начисляването на такси по чл.14, ал.1, т.3 от договора е обвързано със
забава на кредитополучателя да погаси в срок минималната погасителна
вноска по кредита. Съгласно чл.39, ал.1 – 6 от Общите условия, когато
клиентът не изпълни задължението си за погасяване на минималните
погасителни вноски по кредита, кредитодателят извършва дейности по
подготовка и изпращане на уведомителни съобщения, до пълното погасяване
на задълженията, за което клиентът дължи ежемесечни такси съгласно ценова
листа. Т.е. съгласно постигнатата договореност между страните, обективирана
в чл.14, ал.1, т.3 от процесния договор, потребителят дължи на кредитодателя
ежемесечно такси за изпращане на уведомителни съобщения, съгласно ценова
листа, като размерът им зависи от периода на забава на кредитополучателя да
заплати в срок задълженията си по кредита. Съдът счита обсъжданата
договореност между страните за такава, нарушаваща разпоредбата на чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Съдът намира, че чрез така въведените между страните договорености
за заплащане на допълнителни такси от кредитополучателя за уведомителни
4
съобщения при настъпила забава на последния, се цели заобикаляне на
посочената норма на чл.33 ЗПК като се въвеждат допълнителни парични
задължения за потребителя под формата на допълнителна такса за
допълнителна услуга – подготовка и изпращане на уведомления до
кредитополучателя, чиято дължимост всъщност е свързана изцяло със
забавата на длъжника да погасява усвоения кредит. Т.е. разпоредбата на чл.14,
ал.1, т.3 от процесния договор противоречи на чл.33 от ЗПК, поради което е
нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна.
В допълнение следва да се посочи, че правилото на чл.33 ЗПК е с
императивен характер, установено в обществен интерес с оглед целта на
закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване към
отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит /арг. чл.2 ЗПК/.
Релевираното от ответника възражения, че съгласно новата редакция на
чл.14, ал.1, т.3 от Договора не се предвижда начисляване на такива и други
разходи за сметка на потребителя съдът намира за несъстоятелно, тъй като
страната /ответникът/ не твърди, че процесните 456 лева такси представляват
вземане на същия от ищцата на основание чл.14, ал.1, т.3 от ГПК, в редакция
преди промяната. Т.е. ответникът не оспорва, че към момента на начисляване
на процесните 456 лева такси, респ. към датата на предявяване на иска и
приключване на съдебното дирене по делото има вземане от ищеца, на
основание чл.14, ал.1, т.3 от процесния договор, представляваща такса за
подготовка и изпращане на уведомления до потребителя във връзка с
настъпила забава на погасяването на усвоения кредит. В тази връзка
ирелевантно за спора съдът счита възражението на ответника, че считано от
01.07.2024 г. са извършени промени в клаузите на Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 18.12.2023 г.,
Общи условия и Ценови листи към него, съгласно които, в случай на
неизпълнение на задължението за погасяване в срок на усвоения кредит,
кредиторът има право да изпраща уведомителни съобщения до потребителя,
без да начислява такси за това.
5
Релевираните от ищеца доводи за неравноправност на процесната клауза и
за накърняване на добрите нрави съдът намира за основателни, тъй като
несъмнено е, че уговореното заплащане на допълнителни такси за съобщения,
с които кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилата забава -
факт, за който последният несъмнено има знание, поставя потребителя в
неравностойно положение и води до неблагоприятни последици в правната
му сфера, които са по-големи от законоустановените.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
размер на 50 /петдесет/ лева заплатена държавна такса.
Предвид на осъществената от адвокат Д. М. правна помощ в полза на
ищеца, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, цената на предявения иск – 456
лева, както и обема осъществена правна помощ – подготовка на делото,
изготвяне и подаване на исковата молба, депозиране на писмено становище по
хода и по същество на делото, развило се в едно открито с.з. и без събиране на
нови доказателства, в което становище не се релевират нови доводи и
съображения, различни от заявените първоначално, съдът намира, че
ответника следва да заплати на адвокат М. възнаграждение в размер на 380
лева с вкл.ДДС. В този смисъл съдът намира за основателно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника
на ищеца адвокатско възнаграждение по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит, сключен на
18.12.2023 година между „ТР. Ф. С.“ АД, ЕИК *******, и Т. В. Д., ЕГН
**********, гр.П., ул. „Б.“ № **, съгласно която в случай на неизпълнение на
задължението на кредитополучатея за погасяване в срок на усвоения кредит,
кредиторът има право да изпраща уведомителни съобщения до потребителя,
като начислява такси за това съгласно ценова листа, поради противоречие с
чл.33 ЗПК и чл.21, ал.1 ЗПК.
6
ОСЪЖДА „ТР. Ф. С.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н Об., ул. „С.“ № *, представлявано от Ю. А. Ст. да заплати на Т. В.
Д., ЕГН **********, гр.П., ул. „Б.“ № ** сумата от 50 /петдесет/ лева съдебни
разноски по делото.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ТР. Ф. С.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. С., р-н Об., ул. „С.“ № *, представлявано от Ю. А. Ст. да
заплати на адв.Д. В. М., АК Пл., на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7