Определение по дело №209/2019 на Районен съд - Попово

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 776

 

гр. Попово, 08.10.2019 г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         като постави на разглеждане гр.д. № 209/19 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск от ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., *******************************, чрез пълномощник – юрисконсулт М.Й.М., против Н.А. ***, за установяване съществуване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на ПпРС, за сумата 227.01 лв. – главница по издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 20.12.2017 г. – 05.10.2018 г. за обект с абонатен № *********************, както и за сумата 14.71 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се претендира и присъждане на разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на ПпРС и за допускане на съдебно-икономическа експертиза.

         В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявените искове.

         След изтичане на едномесечния срок за отговор по делото е постъпила молба от ответницата Н.А. ***, в която е посочено, че задължението е изцяло заплатено и към молбата са приложени копия на системни бонове за извършени плащания по фактурите, предмет на спора.

Съдът намира, че предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Районен съд – Попово.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба и към молбата на ответницата писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца и да бъде приложено ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на ПпРС.

Предвид представените писмени доказателства за извършено плащане от ответницата на задълженията по процесните фактури и за да не се обременява процеса с допълнителни разноски за експертиза, съдът приема, че препис от представените с молбата на ответницата доказателства за извършено плащане на задължението следва да бъде изпратен на ищцовата страна с указание в срок до насроченото с.з. да заяви признава ли извършеното плащане на задълженията по фактурите. След изразяване на становище от ищцовата страна по посочения въпрос, съдът ще се произнесе с допълнително определение по допускането на поисканата с исковата молба съдебно-икономическа експертиза.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

Следва да бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА съдебно заседание на 30.10.2019 г. – 9.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства:

– заверено копие на извлечение от сметка към 05.10.2018 г. за клиент Н.А.А., с клиентски ******************************************

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 970/18 г. по описа на Районен съд – П. към настоящото дело.

ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в срок до насроченото съдебно заседание по делото да заяви ПРИЗНАВА ЛИ извършеното от ответницата на 30.04.2019 г. плащане на задължението по процесните фактури съобразно приложените към молбата й копия на системни бонове за извършено плащане.

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски № **************, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление  с абонатен № ***************************.

Твърди, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ************************, които били приети на основание чл. 98а от ЗЕ и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане също били определени в ОУДПЕЕ, където изрично било предвидено, че потребителят се считал за надлежно уведомен , че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Потребител, който не изпълнел задължението си за плащане в срок на дължимите към ищцовото дружество суми, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди, че по заявление на ищцовата страна било образувано ч.гр.д. № 970/2018 г. по описа на Районен съд – П., по което със заповед за изпълнение били присъдени суми по неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът бил подал възражение с мотив, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата  дължи на ищцовото дружество сумата 241.72 лв. – главница по издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 20.12.2017 г. – 05.02.2018 г. за обект с абонатен № ********************** лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

         В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявените искове.

         След изтичане на едномесечния срок за отговор по делото е постъпила МОЛБА от ответницата Н.А. ***, в която е посочено, че задължението е изцяло заплатено и към молбата са приложени копия на системни бонове за извършени плащания по фактурите, предмет на спора.

         Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Няма права и обстоятелства, които да се признават.

Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

Ищецът носи тежестта да докаже наличието на съществуващо валидно  правоотношение между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел. енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за претендирания период и в посочените във фактурите стойности.

Ответникът носи тежестта да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения против правата на ищеца, в т.ч. че е  заплатил изцяло задълженията, предмет на правния спор.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищцовата страна да се връчи препис от писмената молба на ответника, ведно с приложените към  нея писмени доказателства.

 

 

СЪДИЯ: