РЕШЕНИЕ
№ 1582 17.07.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и осми юни две хиляди
и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 9040 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е за делба и е във
фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 377/ 09.03.2018г.
съдът е допуснал делбата на съсобствения на страните недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на
гр.Бургас, находящ се на адрес гр.Б, ***, с площ от 101,59 кв.м, при граници :
на етажа – ***, ***, над обекта - ***, под обекта - ***, с прилежащо избено
помещение и 1,14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота; при квоти по 1/2 идеална част за всяка от страните.
В срока по чл.349 ал.4 от ГПК
съделителят Й.Н.Т. прави искане за възлагане на имота с правно основание чл.349
ал.2 от ГПК – твърди, че е живял в делбеното жилище заедно с наследодателя и се
е грижил за него.
Съделителката С.Н.Й. оспорва
искането като неоснователно.
В срока по чл.346 от ГПК
съделителката С.Н.Й. предявява претенция по сметки с правно основание чл.31
ал.2 от ЗС – моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 9 050
лв. – договорено със споразумение от 07.10.2011г. обезщетение за периода
07.10.2011г. – 31.12.2017г. за ползване от страна на ответника на собствената й
идеална част от делбения имот в размер на 100 лв. месечно за периода октомври
2011г. – август 2012г., 250 лв. за месец септември 2012г. и по 250 лв., начиная
от октомври 2012г. до 31.12.2017г. Признава, че от така договорените суми в общ
размер на 15 750 лв. е получила от ответника 8 000 лв.
Съделителят Й.Н.Т. оспорва
предявената против него претенция по сметки, като твърди, че е заплатил сумата
от 8 000 лв. не като плащане на обезщетение за ползване, а като изплащане
на цена за придобиване на идеалната част на ищцата. Признава, че след смъртта
на наследодателя само той ползва делбения имот.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното :
По претенцията по
сметки :
С представеното по
делото споразумение, сключено 07.10.2011г. страните са договорили, че
ползването на процесния делбен имот занапред се предоставя само на съделителя Й.Т.
и неговото семейство, като в замяна той ще дължи на съделителката С.Й.
обезщетение, платимо до 15-о число на всеки месец, както следва : - по 100 лв.
месечно за периода октомври 2011г. – август 2012г.; - 250 лв. за месец
септември 2012г.; - и по 250 лв., начиная от октомври 2012г. С т.3 страните са
договорили, че ако Й.Т. е в невъзможност да заплаща така уговорените месечни
вноски, то С.Й. има правото да ползва 1/2 ид.ч. от жилището, а именно – спалня
и детска с южно изложение, баня, тоалетна и кухня за общо ползване. Страните са
дефинирали така договорената хипотеза на невъзможност, като са приели, че по
смисъла на споразумението им „невъзможност да заплаща“ ще е налице при „едномесечна
забава в плащането“. Със споразумението страните са договорили и прекратително
условие – ако в срока на действие на договора Й.Т. заплати на С.Й. стойността
на дела й в имота по взаимно договорена цена, в този случай споразумението се
прекратява и последната се задължава да му прехвърли своята идеална част.
С нотариална
покана от 05.10.2017г., връчена на ответника на 17.10.2017г., ищцата С.Й. го е
поканила да й заплати всички дължими суми по споразумението и да продължи да й
заплаща договорения наем от 250 лв. месечно.
Страните не
спорят, че през процесния период 2011г. -. 2017г. само ответникът Й.Т. е
ползвал съсобственото жилище. Същото се установява и от представеното по делото
извлечение от книгата на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна
собственост. Не спорят също, че ищцата С.Й. е получила от ответника Й.Т. плащане
на сумата от 8 000 лв. Оспорва се основанието за това плащане. От
представения отчет по банкова сметка ***, издаден от „*** банка“ АД, се
установява, че в периода 13.10.2011г. – 18.09.2012г. ищцата периодично е
получавала преводи от ответника с посочено основание за плащането „наем“ за
съответен месец – 7 превода по 100 лв. до август 2012г. и 1 за 200 лв. за месец
септември 2012г. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението
си за различно основание на признатите плащания в общ размер на 8 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. В случая е налице хипотезата
на лично използване на делбения имот само от ответника по делото, поради което
той дължи на ищцата – съсобственик обезщетение за ползата, от която е лишена,
начиная от деня на писменото поискване.
Имотът е
съсобствен между страните от откриването на наследството на 04.02.2008г. В
началото на предявения с претенцията по сметки период – на 07.10.2011г.
страните са уредили извънсъдебно въпроса за ползването на този имот и дължимото
за това ползване обезщетение, като са сключили договор за спогодба по смисъла
на чл.365 от ЗЗД, който на основание чл.20а от ЗЗД е задължителен за тях. Въз
основа на признанието на ответника, представеното банково извлечение и липсата
на ангажирани други доказателства за различно основание за плащанията съдът
приема за установено, че ответникът е заплатил на ищцата договорени месечни
обезщетения за лишаването й от ползването на имота в общ размер от 8 000
лв. Съгласно договорените размери и падежи на плащанията тази сума включва
първите 38-39 месеца след сключването на споразумението – т.е. до към края на
2014г. Липсват доказателства за извършени последващи плащания, поради което
съдът приема, че е налице повече от едномесечна забава в плащанията, която по
смисъла на т.3 от споразумението на страните представлява „невъзможност за
плащане“. Тази „невъзможност“ по силата на договорната клауза прекратява
едноличното право на ответника да ползва имота и трансформира обратно правото
на ищцата на парично обезщетяване в право да ползва собствената си идеална част
от имота. Ето защо се налага изводът, че един месец след началото на последното
плащане, но не по-късно от януари 2015г. на основание чл.31 ал.1 от ЗС и
двамата собственици са имали правото да ползват делбения имот. Не се представят
доказателства след този момент ответникът да е осигурил възможност на ищцата да
ползва съсобствената си идеална част, поради което на основание чл.31 ал.2 от
ЗС той й дължи обезщетение за ползата, от която е лишена. Законът, обаче,
определя като начален момент на това обезщетение отправянето на писмена покана
от страна на съсобственика, лишен от ползването. Такава писмена покана ищцата е
връчила на ответника едва на 17.10.2017г., поради което съдът приема тази дата
за начална дата на периода на дължимото обезщетение.
По тези
съображения претенцията е доказана по основание само за периода 17.10.2017г. –
31.12.2017г., като за този период от два месеца и половина съобразно последния
договорен от страните размер на обезщетението от 250 лв. месечно, поискан и с
нотариалната покана, ответникът дължи на ищцата сумата от общо 625 лв.
Претенцията по сметки е основателна до този размер, като за разликата до
предявения размер от 9 050 лв. и за останалата част от предявения период не са
налице материалноправните предпоставки на закона, поради което претенцията е
неоснователна и ще бъде отхвърлена.
По извършването на
делбата :
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза се установява, че делбеният имот е неподеляем.
Съдът е надлежно
сезиран само от ответника с искане за поставяне на съсобствения апартамент в негов
дял. Искането му е с правно основание чл.349, ал.2, изр.1 от ГПК. Цитираната
норма на закона установява, следните кумулативни предпоставки за поставяне на
делбен имот в дял на един от съделителите : - неподеляемият имот да е жилище,
придобито по наследяване; - съделителят да е живял в това жилище при
откриването на наследството; - съделителят да не притежава друго жилище. В
настоящия случай е безспорно само наличието на първите две предпоставки –
делбеният имот е жилище, придобито от страните по наследяване от баща им, като
към момента на откриването на наследството през 2008г. и понастоящем само
съделителят Й.Т. живее в това жилище. Не е налице последната установена от
закона предпоставка, тъй като видно от удостоверяванията в представената
справка от Служба по вписванията – гр.Средец, неоспорена от ответника, се
установява, че същият притежава право на собственост и върху друго жилище – 1/2
идеална част от дворно място и построената в него жилищна сграда, находящи се в
с.Д., община С., област Б.. Ето защо не са налице предпоставките на закона за
исканото възлагане.
Тъй като по делото
се установи, че делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един
от дяловете, на основание чл.348 от ГПК съдът ще постанови изнасянето на имота
на публична продан. Началната цена, от която ще започне наддаването следва да
се определи от съдебния изпълнител по реда на чл.485 вр. чл.468 от ГПК.
Съобразно
заключението на вещото лице за пазарна стойност на имота от 108 700 лв. и
дяловете на страните, при които е допусната делбата, на основание чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
дължимите от страните държавни такси по 2 174 лв. Ответникът дължи и държавна
такса от 25 лв. за уважения размер на претенцията по сметки на ищцата, или общо
сумата от 2 199 лв. Ищцата дължи и държавна такса от 337 лв. за отхвърлените
размери на претенциите й по сметки, или общо 2 511 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на
гр.Бургас, находящ се на адрес гр.Б., ***, с площ от 101,59 кв.м, при граници :
на етажа – ***, ***, над обекта - ***, под обекта - ***, с прилежащо избено
помещение и 1,14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота; като получената от проданта сума да се разпредели между
съделителите съобразно дяловете им – по 1/2 идеална част за С.Н.Й. и Й.Н.Т..
Пазарната цена на
имота е 108 700 лв.
ОСЪЖДА Й.Н.Т.
с ЕГН ********** ***, да заплати на С.Н.Й.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат И.Д.К.-Т., следната сума,
дължима по претенция по сметки : 625 лв. – обезщетение по чл.31 ал.2 от
ЗС за лишаването й от ползването на делбения имот пред периода 17.10.2017г. –
31.12.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията по сметки на С.Н.Й. против Й.Н.Т. за разликата над уважения
размер от 625 лв. до предявения размер от 9 050 лв., както и за останалата
част от предявения период – 07.10.2011г. – 16.10.2017г.
ОСЪЖДА Й.Н.Т.
с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите държавни
такси от 2 199 лв.
ОСЪЖДА С.Н.Й.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат И.Д.К.-Т., да заплати по
сметка на Районен съд – Бургас дължимите държавни такси от 2 511 лв.
УКАЗВА
на страните, че имат възможност в 7-дневен срок от влизане в сила на
настоящето решение да заплатят доброволно по сметка на РС-Бургас дължимите
държавни такси, като в противен случай ще дължат и държавна такса от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист – на основание чл.111 от Правилника за
администрацията в съдилищата във връзка с чл.11 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД