№ 654
гр. Плевен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело
№ 20224430105856 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***” *** ***. Е. А., против С.
С. П., с която се твърди, че между „***” ***- като заемодател, и ответника-
като заемател, е сключен Договор за банков кредит №***/12.03.2013г, за
сумата от 3200лв, предоставена на заемателя по посочена в договора
разплащателна сметка, и срок на договора- 05.03.2018г. Посочва се, че
кредитът е отпуснат при ГПЛ в размер на базовия лихвен процент на банката,
увеличен с 6 пункта, който към датата на сключване на договора е в размер от
8,7907%; ГПР по договора -18,09% и крайна сума за погасяване- 4676,21лв.,
дължима на месечни погасителни вноски по погасителен план. Посочва се, че
при просрочие, дължимите месечни вноски се олихвяват с наказателна лихва,
в размер на законната лихва. Твърди се, че от страна на ответника има
частично погасяване на задълженията по договора, с последно плащане-
22.12.2014г, като кредитът е в просрочие, считано от 06.10.2014г. Посочва се,
че по ч. гр.д.№3419/2018г на ПлРС, в полза на „***” *** е издадена заповед
за незабавно изпълнение и ИЛ, връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Посочва се, че след образуването на заповедното производство,
ищецът, въз основа на договор за цесия от 08.06.2021г. и Приложение №1
към него е придобил процесното вземане. В заключение моли съда, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.
1
чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 2454,91лв.- главница, 636,82лв. договорна лихва, за периода
06.12.2014г.- 05.03.2018г, сумата от 1072,64лв.—наказателна лихва, за
периода 23.12.2014г.-17.05.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, за които
суми има издадена заповед за незабавно изпълнение №2088/18.05.2018г по ч.
гр.д.№3419/2018г на ПлРС. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. С. П., р. ув. не депозира
отговор по иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е по делото се установява, че между „***” ***- като
заемодател, и ответника- като заемател, е сключен Договор за банков кредит
№***/12.03.2013г, за сумата от 3200лв, и срок на договора- 05.03.2018г.; ГПЛ
в размер на 8,7907% и ГПР в размер на 18,09%, крайна сума за погасяване-
4676,21лв. Безспорно по делото се установява и качеството на ищеца на
кредитор спрямо ответника, въз основа на договор за цесия между „***” ***
и „***” *** гр. София, от 08.06.2021г. и Приложение №1 към него, за която
цесия, ответникът е надлежно уведомен, най- късно с връчването на ИМ и
приложенията й.
Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з., проведено на
28.04.2023г, ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не
прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е
предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане
№12665/01.12.2022г, с което е връчен препис от ИМ и приложенията й, но по
делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в
цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против
него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това.
По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с
определение №917/25.02.2023г, проекто-доклад по делото, в който е
разпределена доказателствената тежест между страните.
По делото, с нарочна писмена молба, процесуалният представител на
ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение против
2
ответника. Съдът, с протоколно определението от 28.04.2023г., е обявил, че
ще се произнесе с неприсъствено решение.
Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице
предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решението против ответника С. С. П.. Съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД предмет на делото, е
вероятно основателен, с оглед твърденията в ИМ и приетите по делото
писмени доказателства. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от
ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по
същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е
предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно
основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено
решение, с което, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, бъде признато за
установено, че ответникът П. дължи сумата от 2454,91лв.- главница,
636,82лв. договорна лихва, за периода 06.12.2014г.- 05.03.2018г, сумата от
1072,64лв.—наказателна лихва, за периода 23.12.2014г.-17.05.2018г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл. 417 от ГПК, въз основа на Договор за банков кредит №***/12.03.2013за
които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение №2088/18.05.2018г
по ч. гр.д.№3419/2018г на ПлРС.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на
198,38лв.- в настоящето производство, от която 100лв.-***.- възнаграждение,
определено от съда в минимален размер и 98,38лв.- държавна такса, и сумата
от 133,29лв.- разноски в заповедното производство, от която 50лв.- ***.-
възнаграждение и 98,29лв.- държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.
С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. ***,
№***, дължи на „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София,ул. ***, №***, представлявано от Л. Д., сумата от 2454,91лв.-
главница, сумата от 636,82лв. -договорна лихва, за периода 06.12.2014г.-
05.03.2018г, сумата от 1072,64лв.—наказателна лихва, за периода
23.12.2014г.-17.05.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължими въз основа на
Договор за банков кредит №***/12.03.2013г, за които суми има издадена
заповед за незабавно изпълнение №2088/18.05.2018г по ч. гр.д.№3419/2018г
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. С. П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. ***, №***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„***” Е***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. ***,
№***, представлявано от Л. Д., сумата от 198,38лв.- разноски в настоящето
производство и сумата от 133,29лв.- разноски по ч. гр.д.№3419/2018г на
ПлРС.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4