Решение по дело №918/2024 на Административен съд - Плевен

Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 255 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, ЕИК *********, представлявано от председателя Е. Ц. М., с която се оспорва Заповед № 947000-1347/22.10.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР, издадена от директора на РДПБЗН – Плевен, с искане за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна.

Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на административния акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. Твърди се, че изложените в оспорената заповед факти са неверни и не отговарят на действителната фактическа обстановка, същата е немотивирана, в разрез с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК. В заключение е направено искане за нейната отмяна и алтернативно за изменението й, като същата да остане приложима единствено за помещението, за което е констатирано нарушение на противопожарните правила.

Ответникът - директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, чрез процесуалния представител гл. юрк. С. Н. е подал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материални разпоредби. Направено е искане да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. К., който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки, в които развива доводи за липса на нарушения на чл. 14, ал.1; чл.14, ал.2, т.4; чл.27, ал.3; чл.32, ал.1, т.1 и чл.34, ал.1, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите. Счита обжалвания административния акт за немотивиран, постановен при неизяснени факти и в нарушение на административнопроизводствените правила – чл.35 и чл.36 от АПК. Направено е искане за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на деловодни разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 от АПК.

Ответникът се представлява от гл. юрк. С. Н., която поддържа съображенията от представения по делото писмен отговор. Изразява становище за липса на основания за отмяна на обжалваната заповед, прави искане за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно списък по чл.80 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Представя писмена защита, в която развива подробни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед и липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването й, даващи основание за нейната отмяна.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от адресат на оспорената заповед, за който същата е неблагоприятна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица се помещава в двуетажна сграда за просветни и културни дейности, въведена в експлоатация през 1979 г., находяща се в УПИ I – 549, кв.2 по плана на село Милковица, ул.“Васил Левски“ № 2, собственост на Община Гулянци, Област Плевенска, видно от Акт за общинска собственост № 90/10.02.1998 г. /л.44/ и Удостоверение № У-1304/30.11.2005 г., издадено от кмета на Община Гулянци /л.47/. Сградата първоначално е предоставена на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица с Договор за безвъзмездно стопанисване и управление на публична общинска собственост от 13.05.1998 г. /л.45/. В раздел IV „Срок и действие на договора“ е указано, че същият се прекратява с промяна на собствеността от публична в частна или с отпадане потребността от ползване на сградата по предназначение. От Акт за частна общинска собственост № 1452/26.01.2007 г. /л.42/ може да се направи извод, че е налице промяна на собствеността от публична в частна, което представлява едно от основанията за прекратяване на договора за безвъзмездно стопанисване и управление. В посочения акт за частна собственост обаче е посочено, че с Решение № 454/25.01.2002 г. на Общински съвет – Гулянци е учредено безвъзмездно и безсрочно право на ползване на Читалище Иван Вазов 1928“ – с. Милковица. Въпросното решение е представено като писмено доказателство по делото /приложено на л.48/. От същото е видно, че собственикът Община Гулянци е отстъпил на жалбоподателя безвъзмездно правото на ползване върху сградата, за което не е определен срок.

На 09.10.2024 г. e извършена проверка от Б. И. Д. на длъжност инспектор ПБЗН при РСПБЗН – Гулянци в сградата, ползвана от Народно читалище „Иван Вазов 1928“, находяща се в с. Милковица, общ. Гулянци, ул. „Васил Левски“ № 2. Проверката е извършена в присъствието на свидетеля П. Н. Н. – ст. пожарникар в РСПБЗН – Гулянци. Резултатите от същата са обективирани в Констативен акт № КА-ПБЗН-ПЛ6-2-1/09.10.2024 г. В проверения обект на пълно място е установено заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от Народно читалище „Иван Вазов 1928“, както следва :

- единият от двата евакуационни изхода, водещи към фоайето е блокиран в затворено положение с неотваряема преграда;

- евакуационният изход, водещ към ул.“Шипка“ – с. Милковица е изпълнен с двукрила метална врата, на която крилата са захванати с болтове и блокирана в затворено положение;

- евакуационният изход, водещ към ул. „Пейо Яворов“ – с. Милковица е изпълнен с двукрила метална врата, която е силно корозирала и трудно отваряема (блокирана в затворено положение), с което е нарушен чл.34, ал.1, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите.

2. За евакуация от зрителната зала се използва 1 бр. изход, водещ към фоайето на читалището, с което обектът не се поддържа в техническото състояние, в което е въведен в експлоатация и е нарушен чл.14, ал.1 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

3. На четирите броя евакуационни изходи на зрителната зала, на крайните евакуационни изходи от фоайето на читалището и евакуационния изход от сцената на читалището не са изпълнени врати с брави тип „антипаник“, с което е нарушен чл.14, ал.2, т.5 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

4. На евакуационните изходи от зрителната зала, водещ към ул. „Пейо Яворов“ и ул. „Шипка“, както и на евакуационния изход на сцената няма монтирано осветление, с което е нарушен чл.14, ал.2, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

5. За зрителната зала и сцената на читалището не може да се удостовери с протокол (приложение № 7) извършена обработка на дървените елементи, завесите и декорите с огнезащитни състави, с което е нарушен чл.27, ал.3 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

6. Вътрешният противопожарен кран, монтиран във фоайето на читалището и предвиденият за вътрешно пожарогасене на зрителната зала е премахнат, с което обектът не се поддържа в техническото състояние, при което е въведен в експлоатация – нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

7. Част от сцената се използва не по предназначение, складират се горими материали (ковчези, трактор, европалети), с което е нарушен чл.32, ал.1, т.1 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите;

8. В стаите за „Клуб на инвалида“ и „Ловна дружина“ са поставени печки на твърдо гориво, като димоотводните им тръби са изведени директно през прозорците на помещенията, с което е нарушен чл.40, ал.1, т.1 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите.

С констативния акт е направено предложение същият да послужи за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР – временно прекратяване използването на обект Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, чрез поставяне на лепенки с печат на входовете на обекта. Изготвена е и докладна записка до директора на РДПБЗН – Плевен в същия смисъл /л.12/.

Констативният акт е подписан от проверяващото длъжностно лице и от присъствалия на свидетел. По делото няма данни за датата на връчването му на представител на жалбоподателя, но за обстоятелството, че е връчен, може да се съди от приложената на л.18 молба от секретаря на читалището М. Д. К., адресирана до директора на ОДПБЗН - Плевен, с която се иска предоставянето на срок за отстраняване на нарушенията, съдържаща фактическо признание на констатациите по т. 1 до т.8 от констативния акт.

Последвало е издаването на Заповед № 947000-1347/22.10.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР, издадена от директора на РДПБЗН – Плевен. В същата изцяло са възприети и възпроизведени фактическите установявания, направени с в Констативен акт № КА-ПБЗН-ПЛ6-2-1/09.10.2024 г., както и правната квалификация на извършените нарушения, във връзка с което и на основание чл.22 от ЗАНН във вр. чл.255 от ЗМВР е заповядано да се спре експлоатацията на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, общ. Гулянци, считано от 30.10.2024 г., чрез поставяне на лепенка с печат на входовете на обекта. Заповедта е връчена на председателя на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица на 30.10.2024 г., което е удостоверено с подписа на последния, видно от разписката към оспорената заповед.

Жалбата срещу заповедта е постъпила в Административен съд – Плевен на 31.10.2024 г., видно от поставения върху нея печат с входящ номер, поради което е подадена в законния срок.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо. Същото е насочено срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, съобразно чл. 25, ал. 14 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, (издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 100 от 5 Декември 2014 г., последно изм. и доп. ДВ бр. 90 от 25.10.2024 г. ). Жалбата е предявена от адресат на оспорения неблагоприятен за последния административен акт, в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 17 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, контролни проверки на обектите се извършват за установяване съответствието им с изискванията на Наредба № 8121з-647/2014 г., а на строежите – за установяване съответствието им с приложимите към строежа строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Резултатите от извършените контролни проверки на обекти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение № 2, при условие че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове.

Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат следните принудителни административни мерки: 1. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 2. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти извън посочените в т. 1; и 3. Спиране на строителството и използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие. В настоящата хипотеза е наложена принудителна административна мярка по т. 2 от посочената разпоредба, която по силата на чл. 25, ал. 4, т. 2 от същата Наредба се налагат със Заповед, издадена от директорите на СДПБЗН/РДПБЗН. Горното сочи на извода, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от оправомощено длъжностно лице по реда на чл. 25, ал. 4, т. 2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., което правомощие по силата ал. 1 на чл. 25 от Наредбата е във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 255 от ЗМВР.

По силата на ал. 2 на чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, производствата по налагане на принудителните мерки започват с изготвяне на констативен акт за нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност, който се съставя от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК. Въз основа на констативния акт по ал. 2 се издава заповед за налагане на ПАМ. Производството е започнало със съставянето на Констативен акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съобразно чл. 25, ал. 2 от цитираната наредба. Същият е издаден от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.25, ал.2 от Наредбата, което се установява от представената от ответника Заповед № 7/09.06.2020 г. на началника на РС „ПБЗН“ – Гулянци /л.39/.

По делото няма данни за датата на връчване на въпросния констативен акт на представител на жалбоподателя, но за обстоятелството, че същият е връчен може да се съди от приложената на л.18 молба от секретаря на читалището М. Д. К., адресирана до директор на ОДПБЗН - Плевен, с която се иска предоставянето на срок за отстраняване на нарушенията, посочени в КА, от което може да се направи извод, че жалбоподателят не е имал възражения във връзка с направените констатации.

Заповедта е издадена в съответната писмена форма и е надлежно мотивирана с излагането на фактически и правни основания за издаването й. Същата съдържа необходимите реквизити, посочени в приложение № 10 на Наредбата, както и правното основание за издаването й. Посочени са изрично относимите разпоредби от ЗМВР /чл. 255/ и нарушените разпоредба от Наредба № 8121з-647/2014 г. Актът е мотивиран с посочването на фактическите констатации, направени с Констативен акт от 11.10.2024 г. и посочване на правните норми, които са нарушени.

Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е издадена при непълно и неточно изследване на действителната фактическа обстановка. Същата се основава на констативен акт, представляващ официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, издаден от компетентно длъжностно лице при спазване на нормативно установения ред за това, който не е оспорен в хода на съдебното производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства. Неговото съдържание не е опровергано и от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, включително и от тези, представени от жалбоподателя, а именно Протокол за контролно обслужване на вътрешни пожарни кранове на обекта НЧ „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица от 08.08.2024 г.; Протокол от 21.11.2024 г. за обработка с огнезащитен състав забавител на горенето за дървесина и текстил Фламекс, Протокол от 25.11.2024 г. за обработка с огнезащитен състав забавител на горенето за дървесина и текстил Фламекс; Становище за допустимост от 26.01.2023 г., Фактура 452/07.11.2024 г. Това е така, защото тези писмени доказателства установяват извършени от жалбоподателя действия след направените констатации с процения КА и издаване на оспорената в настоящето производство заповед, а не обстоятелства, релевантни към момента на проверката, извършена на 11.10.2024 г., резултатите от която са отразени в съставения констативен акт.

Неоснователни са и оплакванията за липса на нарушения по смисъла на чл. 14, ал.1; чл.14, ал.2, т.4; чл.27, ал.3; чл.32, ал.1, т.1 и чл.34, ал.1, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. за правилата и нормите на противопожарна безопасност при експлоатация на обектите. Същите безспорно се установяват от констативния акт, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, а съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1, изр. 1 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. сградата, макар и въведена в експлоатация през 1979 г., следва да е в съответствие не само с правилата, действали към онзи момент, но и с тези на настоящата наредба.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че нарушението на чл.34, ал.1, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г., посочено в обжалваната заповед в т.1, е възможно единствено, когато в проверявания обект пребивават хора, което обстоятелство не е установено по време на проверката, тъй като същата е извършена в есенно-зимния сезон, в който салонът на читалището не се ползва. На първо място във връзка с това в кои периоди салонът се ползва, а в кои не, по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства. Освен това от т.7 на Констативен акт № КА-ПБЗН-ПЛ6-2-1/09.10.2024 г. е видно, че на част от сцената са складирани горими материали (ковчези, трактор, европалети), което складиране очевидно не може да бъде извършено без участие на хора в работно или извънработно време. Следва да се посочи освен това, че изискванията за пожарна безопасност касаят цялата сграда на читалището като обект, а не само обособени негови части и не е в зависимост от честотата и начина на ползване на отделните помещения.

Неоснователно е и оплакването за липса на нарушение по т.2 от заповедта, а именно такова на чл.14, ал.1 от наредбата. От т.1 на констативния акт е видно, че за зрителната зала съществуват два евакуационни изхода, т.е. това е техническото състояние, в което обектът е въведен в експлоатация. Налице е констатация, че единият от тях е блокиран в затворено положение, т.е. налице е само един изход, водещ към фоайето, което очевидно е в отклонение от техническото състояние на обекта при въвеждането му в експлоатация.

Следва да бъдат отхвърлени и доводите за липса на доказано нарушение по т.3 от заповедта, а именно такова по чл.14, ал.2, т.4 от наредбата. Жалбоподателят твърди, че в тази част заповедта е немотивирана, доколкото административният орган не е определил приложимостта на това изискване спрямо процесната сграда, тъй като в самата разпоредба е посочено, че брави тип "антипаник" се изпълняват при експлоатацията на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

От таблицата по чл.8, ал.1 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. е видно, че сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 са многофамилни жилищни сгради; туристически/курортни сгради с места за настаняване (вилни сгради – многофамилни, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала); складове с обща площ до 200 m² към жилища в жилищни сгради; ателиета в жилищни сгради. Такива в подклас Ф1.4 са еднофамилни жилищни сгради, вилна сграда – еднофамилна, бунгало, складове с обща площ до 200 m² към жилищна сграда. Очевидно сградата, ползвана от жалбоподателя не попада в така посочените категории, поради което за нея е налице изискването на чл.14, ал.2, т.4 от наредбата, респективно непосочването в оспорения адм. акт на обстоятелството, че сградата не е от посочените подкласове, не се отразява на правилността на същата. По същите съображения са приложими и изискванията на чл.14, ал.2, т.2 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. във връзка с т.4 от оспорената заповед.

Нарушението на чл.27, ал.3 от Наредба 8121з-647/01.10.2024 г. се изразява в липсата на протокол № 7 за извършена обработка на дървените елементи, завесите и декорите с огнезащитни състави. Неоснователни и несъответни на нормативната уредба са доводите на оспорващия, че това не е изискване към адресатите по наредбата. Действително такъв протокол е представен като писмено доказателство в хода на съдебното производство, но той удостоверява обработка с огнезащитен състав забавител на горенето за дървесина и текстил на дата 25.11.2024 г., т.е. един месец след издаване на оспорената заповед.

Неоснователни са и изложените доводи за липса на нарушение на чл.32, ал.1, т.1 от наредбата, свързана с наличие на горими материали, складирани на сцената на читалището. Такива несъмнено са констатирани – ковчези и европалети, които са от дървен материал, а това дали тракторът може да е такъв е въпрос на субективна преценка, доколкото се предполага, че в същия са налице гориво и смазочни материали, които като нефтопродукти са запалими.

Неоснователи са и доводите, че обжалваният административен акт е в нарушение на принципа за съразмерност, формулиран в чл.6 от АПК, тъй като част от констатираните нарушения са лесно отстраними. Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно за защита на обществените отношения, свързани с опазване на общественото имущество, пожарната безопасност и защита на населението. От представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства е видно, че част от констатираните нарушения са отстранени след издаване на заповедта, което е в подкрепа на изводите за тяхното наличие към момента на проверката, за която е издаден констативният акт. В тази връзка следва да се посочи, че наложената ПАМ подлежи на отмяна по реда на чл. 25, ал. 11 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. от органа, който я е наложил, чрез издаване на нарочна заповед (приложение № 16), след отстраняване на причините, довели до налагане на същата, в частност след установено от страна на компетентните органи съответствие на обекта с изискванията на Наредба № 8121 з-647/2014 г.

Горното сочи на извода, че при издаване на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съдът счита, че оспорената заповед не противоречи и на материалноправните разпоредби. Конкретните факти, покриващи хипотезите за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. и Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, са установени с констативния акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съставен от компетентно длъжностно лице. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършените нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съдът приема за безспорно установени.

Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да преустанови или предотврати нарушения на нормите за пожарна безопасност и последиците им. Ето защо атакуваната заповед се явява издадена в съответствие и с целта на закона.

От така установеното фактическо и правно положение и при съобразяване разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт не противоречи на материалноправните норми и съответства с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед този резултат следва да се присъдят в полза на ответника претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК, вр. чл.144 АПК. По отношение размера на същите не е налице възражение от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, ЕИК *********, представлявано от председателя Е. Ц. М., подадена против Заповед № 947000-1347/22.10.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР, издадена от директора на РДПБЗН – Плевен.

ОСЪЖДА Народно читалище „Иван Вазов 1928“ – с. Милковица, ЕИК ********* да заплати на РДПБЗН – Плевен деловодни разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.