РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120105368 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Г. СТ. Д., от гр.
Бургас, с която претендира осъждане на „СМК – Инвиктус” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 1975 лева –
сбор от трудовите възнаграждения за периода 01.11.2020-31.03.2021 год., и
96,66 лева – сборно обезщетение за забавеното плащане на главниците за
периода 01.12.2020-25.07.2021 год., дължими на основание Трудов договор №
463/15.01.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сборната главница, начиная от подаване на исковата
молба – 26.07.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на исковете са чл. 128 във вр. с чл. 124 и чл. 357,
ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът не изразява становище по предявените искове; не
ангажира доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е изразил желанието на доверителя си за
постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 239, ГПК.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна
1
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, страните са били обвързани с
безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов
договор № 463/15.01.2018 год., по силата на което Г.Д. е бил назначен на
длъжност „Ръководител, транспорт” в предприятието на ответника, с основно
месечно възнаграждение от 395 лева. Видно от извършеното писмено
отбелязване, ищецът е постъпил на работа на 16.01.2018 год.
Ищецът твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да
му плати трудовите възнаграждения за периода м. ноември 2020-м. март 2021
год. – общо 1975 лева, а за забавата си дължи и обезщетение от 96,66 лева.
Неплащането на възнагражденията е факт, установен и в хода на проверката
на ДИТ-Бургас, съгл. писмото от 24.06.2021 год. (л. 9 по описа на делото).
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените
обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на
неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани
обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените и неоспорени писмени доказателства –
трудов договор и писмо за административна проверка, извършена от ДИТ-
Бургас (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). В тази насока съдът основава решението си и
на процесуалната санкция по чл. 161 във вр. с чл. 190, ГПК, предвид
неизпълненото от ответника-работодател задължение за представяне на
документи – вж. определението на съда по чл. 140, ГПК от 29.09.2021 год.
Доказателствената тежест за установяване недължимостта на трудовите
възнаграждения се носи от ответника-работодател, който следва да проведе
насрещно доказване на факта на погасяване на паричните задължения. Такова
доказване по делото не е проведено, липсват насрещни твърдения за
извършено частично или пълно плащане на процесните суми, поради което
съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение за уважаване на предявените главни и акцесорни искове, без да
мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на
ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените в
2
настоящото производство деловодни разноски в размер от 400 лева (платено
адвокатско възнаграждение).
В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1,
ГПК, чл. 5, ЗДТ и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати
по настоящото дело държавна такса върху уважените искове, в общ размер от
129 лева.
Предвид факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на
обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да допуска предварителното
му изпълнение в частите относно присъдените трудови възнаграждения и
обезщетения за забавеното им плащане.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СМК – Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Стара планина” № 1, бл. 3, ет. 6, ап. 633,
на основание чл. 128, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Г. СТ. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ............... следните суми: 1975 лева –
сбор от трудовите възнаграждения за периода 01.11.2020-31.03.2021 год., и
96,66 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на главниците за
периода 01.12.2020-25.07.2021 год., дължими на основание Трудов договор №
463/15.01.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сборната главница от 1975 лева, начиная от подаване на
исковата молба – 26.07.2021 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СМК – Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Стара планина” № 1, бл. 3, ет. 6, ап. 633,
на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г. СТ. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Бургас, ж. к. ..., деловодни разноски в размер от 400 лева.
ОСЪЖДА „СМК – Инвиктус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Стара планина” № 1, бл. 3, ет. 6, ап. 633,
да заплати на БсРС държавна такса в размер от 129 лева.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата
3
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4