П Р
О Т О
К О Л
17.06.2019
година
град Несебър
НЕСЕБЪРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Диана Каравасилева
Сложи за разглеждане
Гражданско дело № 1159 по описа за 2018 година
На именно повикване в 13.30 часа се явиха:
Ищецът
„В.и к.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва, че по делото е
постъпила молба с вх. № 3530/10.05.2019г., с която се отправя искане при
липсата на пречки да се даде ход на делото от съда.
Ответникът
Т.П.Т., редовно призован на 28.05.2019г. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се
явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ
намира, че не са налице пречки за даване ход на делото. В изготвеното
разпореждане от 08.01.2019г. по чл. 131, ал. 1 ГПК на ответника изрично е
указано, че ако отсъства повече от 1 месец от адреса, на който веднъж е получил
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
връчени. Разпореждането е връчено лично на Т. на 28.02.2019г. на постоянния му
и настоящ адрес, за което той е положил подписа си при оформяне на съобщението.
След насрочване на съдебното заседание по делото, адресът на ответника е
посетен с цел призоваването му на 18.04.2019г., на 27.04.2019г., на
10.05.2019г., на 15.05.2019г., на 19.05.2019г., на 24.05.2019г. и на
28.05.2019г. Въпреки множеството посещения, извършени от съдебни връчители при
Районен съд Несебър, на адреса не е открито лице, съгласно да получи книжа. Не
е установена връзка с ответника и на негов телефонен номер за връзка. Т.е.
очевидно ответникът отсъства от адреса си за период по-дълъг от 1 месец
(18.04.2019г. – 28.05.2019г.), но не е уведомил за това съда. Ето защо
призовката за явяване в съдебно заседание следва да се счита за редовно връчена
по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. При редовното призоваване на страните няма пречка
за даване ход на делото.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО и
го докладва съобразно изготвения проект за доклад, обективиран в определение от
08.04.2019г.
СЪДЪТ
докладва, че по делото е постъпила молба с вх. № 3530/10.05.2019г., подадена от
ищеца, с която предявените искове се поддържат. Не се поддържат направените с
исковата молба доказателствени искания за експертизи и разпит на свидетел.
Вместо това до съда се отправя искане за постановяване на неприсъствено
решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
С
оглед липсата на възражения на страните, съдът намира, че следва да обяви за
окончателен изготвения проект за доклад. Следва да се приложат по делото
материалите по ч.гр.д. № 535/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВЯ
за окончателен проектът за доклад обективиран в определение от 08.04.2019г.
ПРИЕМА
и прилага по настоящото дело материалите по .гр.д. № 535/2018г. по описа на
Районен съд Несебър.
С
оглед становището на ищеца съдът намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и съдебното дирене следва да бъде приключен, а по искането за
постановяване на неприсъствено решение ще се произнесе по съществото на спора.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА
съдебното дирене за приключено.
ДАВА
ХОД НА устните състезания.
Съдът
счете делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА
устните състезания за приключени и посочва, че се ще обяви решението си в
настоящото съдебно заседание – в 13:40 часа, след съвещание.
Съдебното
заседание продължава в 13:40 часа, като съдът обяви съдебното си решение в
следния смисъл:
Предявени
са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От
ищеца „В.и к.” ЕАД срещу Т.П.Т. са предявени искове по чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумата от 76,63 лв. – главница, както и на сумата
от 11,22 лв. – лихва върху главницата за периода 27.09.2017г. – 17.05.2018г.
Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 17.09.2016г. – 15.09.2017г. до имот,
находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, кв. „Запад”, в. с. „Браво 1”, гр. Е – офис,
аб. № *****Изложено е, че ищеца и ответника са страни по валидно възникнало
облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат
на 76,63 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури. Наведено е, че в
полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 535/2018г., връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С тези доводи до съда е отправено искане да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта. Претендират
се разноски. До съда се отправя искане за постановяване на неприсъствено
решение.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Съображенията за този извод са следните:
Ответникът
е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 28.02.2019г. с
надлежно оформена съобщение, получено лично от него – на л. 25 от делото.
Въпреки това в дадения срок той е не е депозирал отговор на исковата молба. За
настоящото съдебно заседание ответникът е редовно призован при спазване
изисквания на чл. 41, ал. 2 ГПК. За последиците от чл. 41, ал. 2 ГПК той е
предупреден с разпореждане на съда от 08.01.2019г., връчено му лично на
28.02.2019г. С разпореждането ответникът е предупреден и за последиците по чл.
238 ГПК. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване
на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване (по реда на чл. 41,
ал. 2 ГПК) ответникът не се е явил в днешното съдебно заседание, като не е
депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно преди
първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал с молба с вх. №
3530/10.05.2019г. постановяването на неприсъствено решение. Т.е. всички
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Това е така, тъй като
с разпореждането от 08.01.2019г. на ответника са указани последиците на чл.
238, ал. 1, като това разпореждане му е връчено лично, ведно с исковата молба и
доказателствата към нея.
Освен
това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата
молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени
доказателства – протокол при липса или отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностно лице до водомера (на л. 8 от делото), справка-извлечение (на л. 9
от делото), фактура № ********** (на л. 10 от делото). Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК)
фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена
и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните
по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на
ищеца за заплащането на главница в размер на 76,63 лв., както и лихва за забава
от деня, следващ фактурирането на задължението за главница.
С
оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове
следва да се уважат изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по
същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При
този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски в исковото и заповедното производство. В заповедното производство са
направени разноски в размер на 75 лв. В рамките на исковото производство ищецът
е направил разноски от 75 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба и
подаване на молба за провеждане на открито съдебно заседание в негово
отсъствие. В откритото съдебно заседание по делото не се е явил представител на
ищеца. Налага се извод, че и обемът на осъщественото от процесуалния
представител на ищеца представителство съответства на възнаграждение в размер
на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи
дължимо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в
исковото производство е 175 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И : № 108
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Т.П.Т., ЕГН **********,***, дължи на
„В.и к.” ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.сумите
както следва:
-
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 76,63 лева, представляваща незаплатена
стойност по издадена фактура № ********** от 26.09.2017г. за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, кв.
„Запад”, в. с. „Браво 1”, гр. Е – офис, с аб. № *****, с отчетен период
17.09.2016г. – 15.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането;
-
на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 11,22 лв., представляваща лихва върху
главницата за периода 27.09.2017г. – 17.05.2018г.
ОСЪЖДА
Т.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.сумата от 75 лв.,
представляваща направените в заповедното производство разноски, от които 25
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 175 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които
75 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 13:55 часа
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: