Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
09.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Петър Вунов
Биляна Икономова
секретар: Мария Койнова
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 217 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Н.Х.А., чрез адв. Л.Г. ***, против Решение № 1/03.01.2023
г., постановено по АНД № 1123 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-058 от 25.10.2022 г. на Началника на Отдел „Рибарство и
контрол” — Южна България, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че
не било доказано извършването на описаното в акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и в издаденото след това НП административно нарушение от страна на Н.А.. Освен това недоказан останал и начинът на измерване на
уловената риба, тъй като не били представени доказателства за вида на описания
уред, с който тя била измерена, както и такива за сертификация на същия.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Решение № 1/03.01.2023 г., постановено по АНД №
1123 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, както и НП № 25-058 от 25.10.2022 г. на Началника на Отдел „Рибарство и
контрол” — Южна България, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Ответникът по касационната жалба
- Началник на Отдел „Рибарство и контрол” —
Южна България, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д. Ч., изразява становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С Решение № 1/03.01.2023
г. по АНД № 1123/2022 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 25-058 от 25.10.2022 г. на Началника на Отдел „Рибарство и
контрол” — Южна България, гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на
основание чл. 75, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на Н.Х.А. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 600 лева за извършено административно
нарушение по чл. 75, ал. 1 ЗРА, на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА е отнета 1 бр.
телескопична въдица и 1 бр. макара, а на основание чл. 90, ал. 2 ЗРА е
постановено да заплати на обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в
полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА в общ размер на 10.00 лева,
изчислен за 5 броя маломерна риба от вида „шаран“ по 2.00 лева за 1 брой,
съгласно т. 24 от Приложението към чл. 1, вр. чл. 2 от Наредба за размера на
обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси.
За да потвърди
процесното НП,
районният
съд е приел, че то, както и съставеният АУАН, са издадени от компетентни органи, в предвидените
от закона срокове, при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание,
без да са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. По
отношение извършването на нарушението по чл. 38, ал. 1 ЗРА и
неговото авторство е посочено, че елементите от обективната и от субективната му страна се установявали от събраните по
делото доказателства, и
най-вече от показанията на свидетелите А.А. Д.,
И. Ж.Ц. и Х. Г. Б.,
които е кредитирал като вътрешно безпротиворечиви,
логически последователни, основани на техни преки и непосредствени впечатления,
и еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
Оплакването на
касационния жалбоподател по своето естество представлява довод за необоснованост
на атакувания съдебен акт, а необосноваността не е предвидена като касационно
основание в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с
чл. 63в ЗАНН, но доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включват
твърдения за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение
на въззивната инстанция
поради неспазване на правилата за проверка и оценка
на доказателствата, съдът
счита, че следва да му даде отговор.
Оплакване
е неоснователно, тъй като контролираният съд е обсъдил подробно и детайлно показанията на
разпитаните по делото свидетели, и е изразил ясно и точно убеждението си защо
намира, че те трябва да бъдат кредитирани. От тях действително се установява по несъмнен начин, че Н.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗРА. Ето защо направеният в този смисъл
извод на въззивната инстанция е
законосъобразен, поради което се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК,
във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите й.
Доводът за
недоказаност на начина на измерване на уловената риба също не може да бъде
споделен. От кредитираните показания на свидетелите Х. Г. Б., И. Ц. и Х. Б. е видно, че
размерите са установени с рулетка, т.е. с техническо средство, а не посредством
окомерни възприятия на контролните органи. Следователно, използван е един
обективен и достоверен начин за определянето им, като в закона не е предвидено
изрично изискване това техническо средство да бъде сертифицирано. Още повече,
че в случая, дори и е да имало някакви отклонения, същите ще са били несъществени,
тъй като разликата между размерите на уловените от касатора 5 бр. риби от вида шаран,
от които 2 бр. с дължина 15 см, 1 бр. с дължина 13 см и 2 бр. с дължина 12 см.,
и минимално допустимия размер за улов, регламентиран в т. 29 на Приложение № 2
към чл. 38, ал. 1 ЗРА, е достатъчно голяма, за да се изключи допустимият
толеранс на отклонение при измерването.
По тези
съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно
основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна
и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и
че касационният ответник е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл.
143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да
се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и осъществената защита по него.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/03.01.2023 г., постановено по АНД № 1123 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Н.Х.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, седалище:
гр. Б. , ул. „К. А. Б.“ № *,
сумата от 80,00 лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.