№ 1133
гр. Сливен, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230102059 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415
ГПК за установяване съществуването на вземането на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България” ЕАД и
ответното дружество „ДАЙНАМАКС“ ЕООД сключили Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М6885381 от 17.05.2022 г. и приложения към него. С 2 броя Приложение № 1
към Договора били активирани електронни съобщителни услуги, като
конкретно избраните тарифни планове и номера били посочени в Приложение
№ 2, а именно: за номер ********** бил избран план А1 М клас Unlimited Plus
с месечна такса 61,98 лв. без ДДС, за номера ********** и ********** бил
избран план А1 М клас М+2020 с месечна такса 15,50 лв. без ДДС, за номера
**********, **********, ********** и ********** бил избран план А1
Бизнес Мобилен интернет 35 000 МВ с месечна такса 17,21 лв. без ДДС, за
номер ********** бил избран план А1 Безкрай Фикс М с месечна такса 6,87
лв. без ДДС. С Анекс от 17.05.2022 г. бил удължен и срокът на ползване на
пакет от услуги фиксиран интернет с номер 101000909243 и телевизия с
1
номер 201000909242. За периода от 23.05.2023 г. до 22.03.2021 г. ответникът
натрупал и не заплатил в сроковете, съгласно договора и Общите условия на
„А1 България ЕАД, задължения в общ размер на 784,49 лв. - месечни такси и
потребление. За част от мобилните услуги абонатът направил пренос към
мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на срока на приложенията,
но договорът останал в сила за останалите в мрежата на ищеца мобилни
услуги. По отношение на тях Договорът бил прекратен едностранно от ищеца,
на основание чл. 54.12 от ОУ, считано от 24.11.2023 г., поради неизпълнение
на задълженията на абоната. В тази връзка и съгласно Договора и Общите
условия на „А1 България” ЕАД, били начислени неустойки в общ размер на
1935,85 лв., представляващи сбора от стандартните месечни такси без
отстъпка за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок, както и неустойка за
невърнато оборудване Box Voice. На изложените основания се претендира да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 784,49
лева, представляваща месечни такси и потребление по Договор № *********
за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6885381
от 17.05.2022 г. за периода от 23.05.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 935,85
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6885381 от
17.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 147,14 лева, представляваща мораторна лихва, от
която 36,52 лв. върху сумата за месечни такси и потребление за период от
27.07.2023 г. до 05.03.2024 г. и 110,62 лв. върху сумата за неустойка за период
от 13.07.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 716 от
06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1207/2024 г. по описа на СлРС. Претендират се и
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. На първо място, законният представител на ответното
дружество оспорва да е подписвал процесните договор и приложения към
него, като излага, че е встъпил в правоотношение с ищеца с друго
представлявано от него дружество - „Счетоводни услуги Николов - Рашеви“
ЕООД. На 14.04.2022 г. отправил писмено искане към служител на А1, в
2
качеството му на акаунт мениджър - М. Н., ползваните услуги по договора да
бъдат прехвърлени към „Дайнамакс“ ЕООД. Законният представител на
ответното дружество получил потвърждение, че услугите са прехвърлени,
като твърди, че не е подписвал нов договор, нито пък е упълномощавал
лицето М. Н., чиито e-mail адрес е посочен като имейл адрес на абоната в
договора да получава търговска документация от името и за сметка на
дружеството. Твърди, че до получаване на исковата молба не е знаел за
сключените от негово име договор и приложенията към него, по силата на
които са включени допълнителни услуги, които не са били заявявани от
ответното „Дайнамакс“ ЕООД. Още повече, ответникът излага, че по
отношение на услугите за интернет, от 09.09.2022 г. има сключен договор с
Изи Нет ЕООД, поради което по оспорения процесен договор никога не са му
били предоставяни от ищеца услуги интернет с номер 101000909243 и
телевизия с номер 201000909242. Ответникът изтъква също, че на 13.07.2023
г. подал заявление за пренос на номера в мрежата на друг мобилен оператор, с
което заявил желание отношенията му с ищеца да бъдат окончателно
преустановени за всички услуги, които са му били известни, поради което
оспорва твърдението на ищеца за частично прекратяване на договора. Твърди
още, че не е получавал процесните фактури, тъй като вероятно са получавани
на посочения в договора e-mail адрес на акаунт мениджъра, който обаче няма
никаква представителна власт по отношение на ответника, поради което и
прави възражение за недействителност на процесния договор и приложенията
към него и доколкото абонатът е търговец, на основание чл. 301 ТЗ изрично
заявява, че се противопоставя на извършените от мнимия представител
действия, веднага щом е узнал за тях с предявяването на исковата молба.
Изтъква също, че неправомерно са му начислени месечни такси по фактури от
28.08.2023 г., 27.09.2023 г., 26.10.2023 г. и 27.11.2023 г., тъй като от същите е
видно, че потреблението е 0 лв., тоест след преноса на услугите в мрежата на
другия мобилен оператор от 13.07.2023 г. ищецът преустановил достъпа до
услугите, но е продължил да начислява месечни такси. На изложените
основания ответникът моли за прогласяване на процесния договор, ведно с
приложенията към него, за недействителен, отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани и претендира направените по делото разноски,
както в заповедното, така и в исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
3
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност на
исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответникът „ДАЙНАМАКС“
ЕООД му дължи сумата от 784,49 лева, представляваща месечни такси и
потребление по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М6885381 от 17.05.2022 г. за периода от 23.05.2023 г.
до 22.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 935,85 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор № ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер М6885381 от 17.05.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата
147,14 лева, представляваща мораторна лихва, от която 36,52 лв. върху
сумата за месечни такси и потребление за период от 27.07.2023 г. до
05.03.2024 г. и 110,62 лв. върху сумата за неустойка за период от 13.07.2023 г.
до 05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 716 от 06.03.2024 г. по ч.
гр. д. № 1207/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като
ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, с оглед разпределената доказателствена
тежест и събраните по делото доказателства, съдът намира предявените
4
искове за неоснователни и недоказани.
Ищцовото дружество твърди, че е сключило с ответника Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М6885381 от 17.05.2022 г. и приложения към него, от които произтичат
претендираните вземания.
Ответникът е оспорил автентичността на представените от ищеца
документи - Договор № ********* от 17.05.2022 г., 2 броя Приложение № 1
към Договор № ********* от 17.05.2022 г., Допълнително приложение към
Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.05.2022 г., Приложение № 2
към Договор № ********* от 17.05.2022 г. и Анекс към Договор № *********
от 17.05.2022 г. с твърдения, че не са подписани от законния представител на
ответното дружество - управителя Н.Р.Н..
От заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както
и неоспорено от страните, се установява, че управителят на ответното
дружество Н.Р.Н. не е положил подписите и не е изписал имената на
потребителя в оспорените документи Договор № ********* от 17.05.2022 г., 2
броя Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.05.2022 г.,
Допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор № *********
от 17.05.2022 г., Приложение № 2 към Договор № ********* от 17.05.2022 г. и
Анекс към Договор № ********* от 17.05.2022 г.
Изложеното води до категоричния извод, че оспорените документи,
подписани за посочения като потребител, съответно като абонат Никола
Рашев, не носят подписа на законния представител - управител на ответното
дружество, поради което са неистински документи.
Съдът не споделя твърдението на ищцовото дружество, че с извършено
осчетоводяване на издадени въз основа на договора фактури, ответникът е
потвърдил сключването на договора на основание чл. 301 ТЗ.
Нормата на чл. 301 ТЗ гласи, че кoгaтo eднo лицe дeйcтвa oт имeтo нa
тъpгoвeц бeз пpeдcтaвитeлнa влacт, ce cмятa, чe тъpгoвeцът пoтвъpждaвa
дeйcтвиятa, aĸo нe ce пpoтивoпocтaви вeднaгa cлeд yзнaвaнeтo.
Презумпцията на чл. 301 ТЗ би била приложима в хипотеза, при която
процесният договор и приложения към него са подписани за потребителя от
5
едно трето лице, което няма представителна власт по отношение на ответното
дружество. В случая обаче са съставени неистински, неавтентични документи,
на които е придаден вид, че са подписани за потребителя от управителя на
ответното дружество, поради което съдът намира, че презумпцията на чл. 301
ТЗ е неприложима.
Наред с това, се установи от събраните писмени доказателства по
делото, че управителят на ответното дружество е представлявал и друго
дружество, което се е намирало в облигационни отношения с ищеца, а именно
„Счетоводни услуги Николов - Рашеви“ ЕООД, поради което не може да се
приеме, че с извършено осчетоводяване на една от издадените 6 броя
процесни фактури е потвърдил сключването на договора, вкл. за всички
услуги по приложенията към него. Установи се от заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза по делото, че останалите 5
издадени от ищеца фактури за услуги, които се твърди да са потребени от
ответника през исковия период, не са отразени в счетоводните регистри на
ответника, не са отразени и в дневниците за покупки в подадените от страна на
ответника СД по ЗДДС. Ответникът изрично е заявил с отговора на исковата
молба, че не е бил запознат до момента на получаване на препис от исковата
молба с издадените фактури за твърдените услуги, като евентуално се
противопоставя на действия, извършени без представителна власт.
Предвид изложеното, съдът намира, че след като законният
представител на ответното дружество - управителят Н.Р.Н. не е подписал
процесните договори и приложения, ответното дружество „ДАЙНАМАКС“
ЕООД не се намира в твърдените облигационноправни отношения с ищеца и
не дължи претендираните договорни задължения, поради което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1770,00 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 870,00 лв. внесен
депозит за съдебно-графическа експертиза и 900,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, от което 400,00 лв. в заповедното производство по ч. гр. д. №
1207/2024 г. по описа на СлРС и 500,00 лв. в исковото производство, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024 г.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 194, ал. 2, изр. първо,
вр. ал. 3 ГПК, че представените от ищцовото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД Договор № ********* от 17.05.2022 г., 2 броя Приложение № 1 към
Договор № ********* от 17.05.2022 г., Допълнително приложение към
Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.05.2022 г., Приложение № 2
към Договор № ********* от 17.05.2022 г. и Анекс към Договор № *********
от 17.05.2022 г. са НЕИСТИНСКИ документи, тъй като подписите, положени
за „потребителя“ и за „абоната“ в тях, не принадлежат на посочения в
документите Н.Р.Н..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу
„ДАЙНАМАКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Александър Екзарх“ № 1А, представлявано от
Н.Р.Н. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 784,49 лв.
/седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща месечни такси и потребление по Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6885381 от
17.05.2022 г. за периода от 23.05.2023 г. до 22.11.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 935,85
лв. /хиляда деветстотин тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6885381 от
17.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 147,14 лв. /сто четиридесет и седем
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, от която
36,52 лв. върху сумата за месечни такси и потребление за период от 27.07.2023
г. до 05.03.2024 г. и 110,62 лв. върху сумата за неустойка за период от
13.07.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 716 от
06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1207/2024 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
7
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„ДАЙНАМАКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Александър Екзарх“ № 1А, представлявано от
Н.Р.Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1770,00 лв. /хиляда
седемстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1207/2024
г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ведно с
неистинските документи, да се изпрати на Районна прокуратура - Сливен на
основание чл. 193, ал. 3 ГПК.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8