Р Е Ш Е Н И Е
№
05.12.2018 г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик
граждански състав
на дванадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Цонко Иванов
Членове:
Съдебни
заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор без
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело
№ 544 по описа за 2018 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по искова молба от Д.А.К. с ЕГН: **********,***, чрез пълн. адв. К. И. ***, против М.В.П., с ЕГН: **********,***, с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и цена на иска 562.50 лв.
Ищецът, счита вземането
си за безспорно. Чрез пълномощника си е подал до РС гр. Балчик заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение № 221/08.05.2018 г. по ч.гр.д. № 328 по описа на PC - Балчик за 2018 година, с която съдът
разпорежда длъжникът да заплата сумата от 562.50 лева, представляващи
обезщетение за нанесени щета, ведно със законната лихва от датата па подаване
на заявлението 02.05.2018 г. до окончателното изплащане, сума в размер на 25
лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 185.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. Ответникът М.В.П. в законоустановения
срок е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но не изплаща
задължението си. Сочи се от ищеца, че има правен интерес да предяви иск по чл.
422 ГПК. Вземането му произтича от това, че домашните животни /прасета/,
собственост на ответника М.В.П., са унищожили 160 кв. м от отглеждания в
оранжерии спанак, с което на ищеца са нанесени щети. Във връзка с това е
съставен АУАН от кмета на с. Оброчище, общ.
Балчик, и издадена Заповед № 38/29.03.2018 г.,
с която е определен размерът на обезщетението за нанесени щети, претендирани от
ищеца. Моли съдът, като се увери в основателността на претенцията, да установи
съществуването на вземането на ищеца срещу М.В.П., с ЕГН: **********, че същият
дължи на ищеца сумата от 562.50 лева, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението 02.05.2018 година до окончателното плащане. Моли,
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски,
включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в
Заповедното производство по ч.гр.д. № 328 по описа на PC - Балчик за 2018
година.
Ответникът М.В.П.,
с ЕГН: **********,***, не подава писмен отговор на исковата молба. Не се явява
или негов пълномощник в съдебно заседание и не взема отношение по исковата
претенция. С възраженията си в заповедното производство не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията му, че неговите животни - прасета не са причинили вреди
на ищеца, които се претендират да бъдат възмездени.
Съдът, като взе
предвид доказателствата, приема за установено: Не се оспорва от ответника
факта, като не се представят от него доказателства в тази насока, че животните
му - прасета са унищожили продукция на стойност от 562.50 лв. на ищеца, видно
от представената и неоспорена заповед № 38/29.03.2018 г. на кмета на с. Оброчище,
общ. Балчик. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. К. И. *** посочва,
че въпреки възраженията на ответника по ч.гр.д. № 328/2018 г., че не дължи претендираното
вземане, след завеждане на настоящото дело е заплатил сумата в размер от 750 лв.
на ищеца на дати: 25.07.2018 г., 26.07.2018 г. и 25.08.2018 г. С тези си
действия по започване да заплаща претендираните суми, ответника прави признание
на исковата претенция. Пълномощникът на ищеца посочва, че при постановяване
решението си съдът следва да съобрази разпоредбите на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Сочи,
че към настоящия момент ответникът дължи на ищеца остатък от главницата в
размер на 260.34 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
заявлението 02.05.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира пълен размер
на разноските по двете дела, като съдът вземе предвид разпоредбите на чл.235,
ал.3 ГПК и факта, че ответникът е дал повод за образуване на двете
производства, въпреки че е бил доброволно от ищеца да заплати само главницата.
Ответникът-длъжник не е направил искане за
установяване по съответния ред на това кое от няколкото му задължения към ищеца е
най-обременително. Към датата на предявяване на иска са били налице и
задължения,
предхождащи периода на възникване на процесните
задължения.
Изводът на съда е,
че при неуточняване на конкретно задължение, което се
погасява с извършено плащане от длъжника, се погасява най-обременителното, но не и най-старото, не съответствал на законовата
разпоредба.
В случая задълженията за заплащане на нанесените щети и разноски за адвокат и такси по ч.гр.д. № 328/2018г. са
били еднакво обременителни, поради което е следвало да се погасяват по реда на възникването им. Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата
според правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. С оглед на постъпилото плащане след
издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и след завеждането на
настоящото дело, с което част от процесните суми са погасени, приложение в
обсъждания случай следва да вземе разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според
която когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата, а не правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, предвиждащо възможността
при наличието на няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое от тях погасява /ако не заявил
това, погасява се най-обременителното задължение/. Това е така, тъй като за
разлика от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, която предпоставя в полза на
длъжника по няколко еднородни задължения право на избор кое от тях погасява
първо, в хипотезата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, (която се прилага при наличието на
главен и акцесорен дълг), длъжникът няма право едностранно да избира дали да
погаси първо главницата или някое от акцесорните й задължения – разноски и
лихви. При липсата на изрично съгласие /нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е
диспозитивна по своя характер/ на кредитора (каквато е и обсъжданата хипотеза),
установената от закона /чл. 76, ал. 2 от ЗЗД/ поредност за изпълнение на
задълженията не може да бъде дерогирана.
Установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан до размера на претендираните в
съдебно заседание 260.34 лв., представляваща неплатена част от главното
задължение.
В полза на ищеца
се дължат и сторените по ч. гр. дело № 328/2018 г. по описа на РС - Балчик
съдебни разноски от 200 лв. и тези, които ще бъдат присъдени по настоящото също
в размер на 200 лв. Съответно, при направено признание от ищеца, чрез
пълномощника му, че приема за заплатени разноските по двете дела и остава
претенцията му за остатъка от главницата от 260.34 лв. със законната лихва от
02.05.2018 г. до окончателната изплащане, такива не следва да се присъдят с
решението.
С оглед
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от с.з., че М.В.П.,
с ЕГН: **********,***, като длъжник по влязла в сила заповед № 38/29.03.2018 г.
на кмета на с. Оброчище, общ. Балчик, ДЪЛЖИ по издадената от РС - Балчик
заповед № 221/08.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 328/2018 г., в полза на кредитора Д.А.К., с ЕГН: **********,***,
сумата от: 260.34 лв. (двеста и шестдесет
лева и петдесет стотинки), представляваща
част от неизпълнено задължение по посочената заповед, заедно със законната
лихва върху нея от 02.05.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля за
разликата до претендирания размер от 562.50 лв. (петстотин
шестдесет и два лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Добрич
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: