Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№…….гр.Варна.........05.2013 г.
Варненският
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание, проведено в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като
разгледа докладваното т.д. № 2312 по описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
По делото е постъпила въззивна жалба № 14605/09.05.2013г. от И.Л.С. и О.Д.С.
срещу постановеното решение №
309/02.04.2013г.
С разпореждане от 13.05.2013г. съдът е оставил въззивната жалба без
движение, като е указал на жалбоподателите необходимостта от внасяне на
държавна такса по сметка на Варненски апелативен съд в размер на 6109.89 лева.
С молба от 14.05.2013г. в срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателите
са поискали освобождаването от държавна
такса. Искането си са обосновали с липсата на доходи, възбрана на притежаваното
от тях недвижимо имущество, както и на наложени запори на банковите им сметки.
Като съобрази изложеното, съставът
на ВОС намира следното:
На първо място държавната такса,
указана за внос на жалбоподателите е некоректно определена. Държавната такса
следва да се определи с оглед цената на иска- 191 966.18 швейцарски
франка, при съобразяване курса на швейцарския фрак към датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение-02.04.2013г. Към тази дата курсът на БНБ е фиксиран на
1.62377 лева за едни франк. Предвид на това дължимата държавна такса за
въззивно обжалване по правилата на чл. 18 от Тарифата за държавни такса, които
се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 6237.25 лева. С оглед констатирания пропуск съдът следва да
измени разпореждането си относно указаната като дължима държавна такса на осн.
чл. 253 ГПК.
По отношение искането за освобождаване на жалбоподателите от задължението
за внасяне на държавна такса, съдът намира следното:
Съгласно
чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от
физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от
внасянето на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословно
състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към
възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса.
В разглеждания случай молителите са декларирали, че не
разполагат с доходи от наеми, заплати и дивиденти, пенсии и други. Същевременно
обаче видно от представените декларации молителите притежават 3 недвижими имота
(два апартамента и магазин), които макар възбранени, се намират в имуществения
патримониум на жалбоподателите и не е ограничена възможността им да извличат
граждански плодове от това имущество.
На следващо място ответниците по делото са уговорили с
процесуалния си представител по делото заплащането на възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 18 000 лева. Така договореният
хонорар надвишава около три пъти дължимата държавна такса, поради което не може
да се приеме, че молителите нямат средства за заплащането й, след като са разполагали с такива за адвокатска защита.
Нормата на
чл. 83 от ГПК е със социално предназначение и цели гарантиране правото на
защита в типични случаи, в които лицата не разполагат с имуществото, или са
налице други причини от здравен и социален характер. В разглеждания случай
молителите, освен че разполага с имущество, се намират
и в трудоспособна възраст, няма данни за влошено здравословно състояние на
лицето.
Молбата за освобождаване от такса следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК разпореждане №5273/13.05.2013г., постановено по
т.д.№ 2312 по описа на ВОС в частта
относно определената държавна такса за въззивно обжалване, като УКАЗВА на
жалбоподателите, че дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба
срещу постановеното по делото решение№ 309/02.04.2013г. е в размер на 6237.25 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането И.Л.С. и О.Д.С. за освобождаване от заплащане на
държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 309/02.04.2013г.
по
т.дело № 2312 по
описа на ВОС за 2012 година.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен
срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на И.Л.С. и О.Д.С., че в едноседмичен срок от влизане на настоящото
определение в сила следва да представят доказателства за внесена държавна такса
в размер на 6237.25 лева по сметка на ВАпС, като при неизпълнение въззивната
жалба подлежи на връщане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: