Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 13 ноември 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 31.10.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 930 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
Л.Т.Б., ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокат Е.О. ***, с която е предявил
против „Ч.Е.Б.” АД *** отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че не дължи сумата от общо 2065.08 лева, от които
главница 1055.69 лева за доставена и консумирана електроенергия за периода от 01.01.2009г.
до 31.12.2010г. в имот в с.Бутан, ул.”Гео Милев” № 6 и лихви 1009.39 лева, като
погасена по давност. Претендира и съдебни разноски.
В съдебни заседания ищецът участва чрез
пълномощник адвокат Е.О. и поддържа иска.
Ответника
в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в
този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален
представител.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищецът Л.Т.Б., ЕГН ********** е битов клиент
по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна електрическа
енергия от ответното дружество за имот на ул.”Гео Милев” № 6 в с.Бутан, с
клиентски номер 300239095690.
Електроснабдяването на имота на Л.Б. ***,
е било прекъснато преди повече от три години поради неплатени задължения към
ответното дружество. Тъй като ищеца е желаел да узнае при заплащането на какви
суми ще му бъде възстановено електроснабдяването в имота, е поискал справка за
задълженията си към дружеството. Писмен отговор на това си искане твърди, че не
е получил. Твърди, че му е съобщено устно от служител в офиса на дружеството,
че размера на дължимата от него сума е 2065.08 лева представляваща просрочени
задължения към дата 31.12.2010г.
Счита, че не дължи на ответника тази сума, тъй като е погасена с
изтичане на три годишната давност, считано от изтичане срока за заплащане. Иска
съда да признае за установено в отношенията му с ответника, че не дължи тази
сума на това основание - тъй като е
погасена по давност.
Ответника оспорва иска и излага подробни
съображения, че иска е недопустим, а по същество е неоснователен.
Признава и се ползва от факта, че ищеца е битов
потребител на ел. енергия за адрес на потребление ул.”Гео Милев” № 6 в с.Бутан с
клиентски номер 300239095690 и за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2010г. по
партидата му са издадени фактури за доставена, но незаплатена ел. енергия в
размер на общо 2065.08 лева, от които главница 1055.69 лева и обезщетение а
забавено плащане - лихви в размер на 1009.39 лева, подробно описани всяка с
номер, дата на издаване и падеж в табличен вид в писмения отговор на л.21 в
делото.
Излага съображения, че дружеството „Ч.Е.Б.” АД
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11
от 29.11.2006г., която е публична и се намира на електронната страница на ДКЕВР
и която представям. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД изрично е договорено основното
задължение на всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща
стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определен в Общите условия. Твърди, че фактурите са издадени след ежемесечно
отчитане на показанията на обслужващия обекта на ищеца електромер от отчетник
по график. Записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа, съответно
в картона на инкасатора, съответстват на посочените такива във фактурите в
съответните периода на отчитане, което е доказателство за достоверното
фактуриране, основано на действителен отчет на електромера.
Счита,
че иска за признаване за установено, че не дължи процесното вземане като
погасено по давност е неоснователен, тъй като е налице прекъсване с признание
на дълга и поради липса на бездействие на кредитора. Твърди и по делото е
безспорно доказано, че ищеца Милчо Миланов е осъден да заплати на ответното
дружество и в полза на последното по частно гражданско дело № 574/2014г. на КРС
сумата 3326.53 лв. за ползвана и не заплатена електрическа енергия за периода
05.10.2012 г. до 03.12.2013 г. /за този
факт съда извърши служебна справка в деловодната програма, поради което е
служебно известно на съда/.
Счита
и, че давността за процесното вземане е прекъсната на основание чл. 116 т.а от ЗЗД, поради признание на вземането от длъжника, но не е посочено нито е
представено доказателство кога и по какъв ред е извършено такова признания.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По главния
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
На първо
място съда следва да разгледа иска на
основанията заявени в исковата молба, а те са, че ищеца не дължи процесното
вземане на ответника, тъй като е погасено по давност, т.е. съда следва да се
занимае единствено с доводите за изтекла
погасителна давност.
На следващо
място, при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него
и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба
на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната
сума.
Сам ищецът в исковата молба признава, че
е бил битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била
доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул.”Гео Милев”
№ 6 в с.Бутан с клиентски номер 300239095690 и за процесния период от 01.01.2009г.
до 31.12.2010г. му е била начислена и не е заплатил стойността на доставена
електрическа енергия общо 2065.08 лева, от които главница 1055.69 лева и обезщетение
за забавено плащане - лихви в размер на 1009.39 лева, т.е. ищеца признава, че има задължение към ответното дружество за
доставена ел.енергия в дома му в с.Бутан към 31.12.2010г. общо в размер на 2065.08
лева, от които главница 1055.69 лева и обезщетение за забавено плащане - лихви
в размер на 1009.39 лева.
Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на електрическа енергия, установено е количество енергия доставено в
дома на ищеца от ответника и страните не спорят и за цената на доставената
ел.енергия.
Спорно между страните
е погасено ли е по давност вземането на ответника, предвид липсата на каквито и
да било приетите действия по събиране на тази сума.
Процесните вземания /съда има предвид всяко по отделната фактура/ за заплащане на
цената на доставена електрическа енергия представляват „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В
този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно
решение от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо
задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и
вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б.
„в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно общите условия на ответника вземането за цена на
електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване на фактурата. Това в
случая означава, че изискуемостта на главницата за последния месец от процесния
период от задълженията за редовен отчет е настъпила на 10.01.2011г. и към
датата на подаване на исковата молба в съда на 22.07.2019г. всички такива
задължения за процесния период от 01.01.2009г. до 31.12.2010г. са погасени по
давност.
Видно от приложената справка за задълженията в
отговора по чл.131 ГПК, е че ответникът претендира дължима сума от 1055.69 лева
главница за периода 01.01.2009г. - 31.12.2010г. и лихва върху същата сума от
падежа на всяка фактура. От същата справка става ясно, че последната издадена
фактура от исковия период е с падеж 28.12.2010г. Следователно погасителната
давност по отношение на вземането по тази фактура и по всички предходни фактури
е изтекла на 28.12.2013г. или три години след падежа на последната фактура.
Съда намира за неоснователни доводите на пълномощника
на ответника, че давността по отношение на вземането е спирана и прекъсвана.
Няма спор, че за това вземането на ответника по отношение ищеца не са
предприемани никакви действия, тъй като цитираното частно гражданско дело е за
вземане за период след процесния и няма отношение към спора.
По отношение иска за недължимост на лихва
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, а не неустойка
както сочи ответника съда съобрази, че по силата на чл.119 от ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. С погасяването на главницата по давност
са се погасили и вземанията за лихви.
Предвид на това и съда следва да уважи иска.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените от него съдени разноски. Такива са
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат Е.О. в размер на 374.55 лева.
Тъй като ищецът е освободен от съда от първоначалното
внасяне на държавна такса, при този изход на спора, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавната такса за
образуване на делото платима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 82.60 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.” АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център,
представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел
Крал, че Л.Т.Б., ЕГН ********** с адрес *** не дължи сумата от общо 2065.08
лева, от които главница 1055.69 лева за доставена и консумирана електроенергия
за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2010г. в имот в с.Бутан, ул.”Гео Милев” № 6
и лихви 1009.39 лева, като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Е.О. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 374.55 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с
ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 82.60 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: