РЕШЕНИЕ
№83
гр.Добрич,16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на четвърти март през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №61
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№***58/16.12.2019г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В., район В.В., В. Т.-Г, бул.
„Вл. В.” №***, вписано в Регистъра на търговските
дружества към АВ с ЕИК ***, представлявано и управлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., срещу решение №1343/09.12.2019г.по
гр.д.№2382/2019г.на ДРС, , с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните Р.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и „Енерго-Про Продажби” АД,
с ЕИК ***, гр. В., бул. „В.В.” №***– „В. Т. Г”, че Р.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на „Енерго-Про Продажби” АД, с
ЕИК ***, гр. В., бул. „В.В.” №***– „В. Т. Г”, сумата
от 3403,57 лева, представляваща
начислена сума след извършена корекционна процедура
за потребена ел. енергия, за периода от 14.06.2017 г.
до 13.06.2018 г., в обект с адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ №**, вх. *, ап.*, клиентски № ***, абонатен № ***
за която сума е издадена фактура № ***/21.06.2019 г., на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
Въззивникът намира решението за неправилно
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и
необосновано. Излага факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд
относно съществуването и надлежното установяване на вземането на въззивника за
стойността на начислената за минал период ел.енергия при наличието на законово
основание за това, с проследяване на законодателни промени, позоваване на
съдебна практика, излагане на доводи за приложимост на разпоредбата на чл.50 от
ПИКЕЕ, евентуално на чл.183 от ЗЗД, доколкото се касаело до установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане
се дължало от абоната по силата на установените между страните облигационните
отношения. Иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на иска с присъждане
на разноски.
В писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна оспорва жалбата с доводи,
излагани и пред районния съд за обосноваване липсата на основание за възникване
и съществуване на процесното вземане. Отрича
приложимостта на методиките за корекция, уредени в ПИКЕЕ, с доводи за липсата
към 18.09.2018г. на законово регламентирани способи и процедури за
преизчисляване стойността на електроенергията , преминала през невизуализиран
регистър, позовава и на съдебна практика, която счита за приложима в случая.
Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
При данни, че
постановеното неизгодно за въззивника решение
му е съобщено на 16.12.2019г., въззивната жалба, депозирана на същата дата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
По
повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите
се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от Р.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД -гр.В., за
установяване на това, че не дължи на ответника сумата от 3403.57лв., за която е издадена фактура № ***/21.06.2019
г., представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 14.06.2017
г. до 13.06.2018 г., в обект с адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ №**, вх. А, ап.3.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло уважен. Въззивната инстанция намира решението
за неправилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните
доказателства, вкл. заключението на
вещото лице инж. В.Ч., че на 13.06.2018г. от служители на „ЕРП Север” АД е извършена проверка
на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с ид.
№****, с който се измерва доставената в имота в гр.Д. ж.к. „Д.“ №**, вх. *, ап.*., ел.енергия. Според
св. С.Г., участвала в проверката, проверката е рутинна, извършена със служебен
компютър, обезпечен със съответен софтуер за четене. При проверката на СТИ на
ищеца са отчетени показанията по регистър 1.8.1/нощна тарифа/ –2214kwh и по регистър
1.8.2/дневна тарифа/- 11182 kwh, както и по регистър 1.8.3
- 18460 kwh и по сумалния
регистър 1.8.0-31857 kwh. Отчетено е наличие на
държавна пломба със сигнатура „М 15”, ведомствена пломба „Energo Pro 2023115“. Отчетена е и липса на пломба на щита/вътрешната
врата/, ограничаващ достъпа до вътрешността на таблото. Електромерът е
демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен
е констативен протокол №***/13.06.2018г., подписан от ищеца, в който е отразено
демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба №508152. Извършена е метрологична експертиза на електромера от БИМ- РО
на ГД”МИУ”-Р.. Резултатите от експертизата са обективирани
в констативен протокол №1113/10.06.2019г. За външния вид на електромера в
протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката
на СТИ. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от -0.09% до
+0.06 %/. Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ
като действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър- тарифа 1.8.3 – 18460.528
kwh
Претендираното за заплащане от ответното дружество
количество ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен регистър,
за което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 19.06.2019г. на лист 40 от делото на ДРС/, за период от 14.06.2017г-13.06.2018г., разделен на
два под периода /поради промяна на цените с оглед данните от фактурата/, т.е.
за период една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия и е издадена от „Енерго-Про Продажби“АД фактура № ***/21.06.2019
г,. на стойност 3 403.57лева със срок за плащане до 01.07.2019г./л.33 от
делото на ДРС/.
Количеството електрическа енергия за
корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е
начислено цялото записано на невизуализирания трети регистър количество, в
който смисъл и заключението на вещото лице инж.Е.Ч. Специалистът е констатирал
и, че СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя е еднофазен
статичен електромер Iskra МЕ162, предназначен за директно измерване на
активна енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани
с вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез
течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е правилно свързано
и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в обекта на потребление
на 18.06.2015г., като за монтажа е съставен протокол №2000923, в който са записани
нулеви начални показания по два от тарифните регистри- 1.8.1/нощна тарифа/ и
1.8.2/дневна тарифа/. Няма записани показатели за други регистър, вкл.1.8.3, но
е налице активиране на такъв, който не е визуализиран на дисплея. Няма данни за
часовите интервали на денонощието, през които измерената ел.енергия се е
записвала в първи, втори и трети тарифен регистър. Няма данни ищецът да
е подавал заявление за промяна на параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа 1.8.3.
При изслушването си по поставената от ДРС задача вещото
лице е обяснило повторно, че процесният електромер е
монтиран като нов. Според вещото
лице невизуализирането на измерената енергия е
софтуерно реализирано. Записаната в невизуализирания регистър е отчетена при
метрологичната експертиза на БИМ. Не е установено ”Енерго
про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ
да разполагат с версия на софтуер за прерограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.
Безспорно е, че
се касае за облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
Общи условия, по силата на което електроразпределителното дружество-ответник
доставя, а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот
електроенергия. Това правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /изм.
и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега КЕВР/
Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на
РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.
Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. В
съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на
разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и
от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което
част от действително потребената електроенергия не е
отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране
на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение №150/26.06.2019г.
по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /така решение по
гр.д.№2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и
извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /с установената
параметризация в две тарифи от производителя и факта,
че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за
програмиране/. В обекта на ищеца е доставена, но неотчетена и не заплатена електроенергия
именно поради софтуерното вмешателство, което съставлява човешка намеса в
паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е
виновното поведение на ищеца– купувач, предвид, че ответникът и
електроразпределителното дружество не разполагат с необходимия софтуер, а и
реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищеца.
Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия
в горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е
ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение,
предвид, че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. В
този смисъл заключението на вещото лице е, че цялото количество ел.енергия,
записано в невизуализирания регистър е остойностено математически
вярно по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент. Що се
касае за продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да
се установи началният му момент, следва да се посочи, че релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ, т.е. отговорността на купувача може да се ангажира назад във времето до
датата на монтиране на СТИ, което в процесния случая
е осъществено на 18.06.2018г. Аргумент в
подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега действащите ПИКЕЕ, издадени
от КЕВР /ДВ,бр.35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в които се установи,
че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри. Така процесният период 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г,за който се
претендира заплащане на доставената ел.енергия, е след датата на монтажа и
следва да бъде зачетен като обоснован.
При така установеното, процесното
количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 3403.57 лева
се дължи от ищеца по сключения между страните договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, след отмяна на
неправилното решение на районния съд.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника разходите за водене на делото. Ответникът претендира сторените
в първоинстанционното производство разходи от 200лева възнаграждение за вещо
лице и 1 116лева адвокатско възнаграждение, и сторените във въззивното
производство разходи от 68.07лева държавна такса и 1 116лева адвокатско възнаграждение, надлежно
удостоверени.
Разходите за адвокатско възнаграждение ищеца не дължи
в пълен размер поради основателност на възражението му по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение и
в двете инстанции. По правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 5 403.57лева,
предвидения минимум възлиза на сумата от 468.25лева, а при отчитане и на средна
правна и фактическа сложност на делото, на обстоятелството, че делото е част от
многобройна група дела, идентични по предмет, както и провеждането на по едно
открито съдебно заседание за разглеждането му във всяка инстанция, съдът намира
да са налице предпоставките за намаляване на адвокатско възнаграждение до
предвидения минимум.
Съгласно § 2а от посочената Наредба,когато адвокатът е
регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС,тази сума
се счита за неразделна част от адвокатското възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на
разноските. минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху
която се начислява ДДС, а предвижданията § 2а са съответни на тези по чл. 67, ал. 1 ЗДДС. Фактът, че за нуждите
на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение
сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в
частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в
отношенията между страните, сключилите договора. Отношенията на страната с
трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни,
съгласно чл. 78 ГПК, за отговорността за разноските.В този смисъл позоваването на решение по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 е неотносимо към спора, тъй като
в случая не е налице двойно облагане с ДДС, каквото следва да е установено,
съобразно решението. В тази насока са постановените определение №
109/18.02.2016 год. по ч.т.д.№1983/2015 год. на ВКС,I т.о.;определение №693/05.12.2019 год. по
т.д.№827/2019 год. на ВКС, II т.о.;определение № 62/04.02.2020 год. по
ч.т.д.№2991/2019 год. на ВКС,I т.о.
Горното води до извод,че върху намаленото по реда на
чл.78 ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение ,следва да бъде начислен ДДС в
размер от 20%, при което в полза на дружеството следва да се присъди такова в
размер от по 561.90лева/с ДДС/ за всяка от инстанциите.
Следователно ищеца
дължи на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева възнаграждение
за вещо лице, 561.90лева адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 561.90лева
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, 68.04лева
държавна такса за въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1343/09.12.2019г.по
гр.д.№2382/2019г.на Д.ки районен съд, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД -гр.В., иск за установяване, че не дължи на ответника сумата от 3403,57 лева,
за която е издадена фактура № ***/21.06.2019г., представляваща начислена
корекция на електроенергия за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. за
обект в гр.Д., ж.к. „Д.“ №**, вх. *, ап.*, клиентски № ***, абонатен № ***
ОСЪЖДА Р.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., бул.“В.В.“, №***, В. Т. Г, съдебно-деловодни разноски в размер на 200
лева възнаграждение за вещо лице, 561.90лева адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, 561.90лева адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, 68.04лева държавна такса за въззивната жалба.Решението е окончателно
на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.