№ 486 / 19.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
19.07.2018 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ М.
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието н. прокурора……….., като разгледа докладваното от съдията М. гражданско дело № 3339 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, обективно съединен с искане за изменение н. нотариален акт по чл.537 ал.2 ГПК.
Ищците Т.Н.С. и Ц.Н.С. твърдят, че н. 10 януари 1992 година е починал М. К. Г., бивш жител xxx. Той е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г., бивш жител xxx - починала н. 03.06.1999 г., дъщеря В.М.К. и син - Б. М. Г., бивш жител xxx, починал н. 06.07.2012 година. Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г., издадено от с.Говежда, Община Г. xxx, наследници н. починалите след откриване н. наследството н. общия наследодател негови низходящи и наследници по закон са: н. починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и Ц.Н.С.; н. починалия син Б. МОНОЙЛОВ Г. - починал н. 06.07.2012 г. - съпруга И.Г.Г., син - Г.Б.Г. и дъщеря М.Б.А.. Поддържат също така, че видно от Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с. Говежда, наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. през 1970 година. Твърдят, че като семейство двамата съпрузи са живяли и владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и две точка четиристотин осемдесет и три/, за който е отреден УПИ ІІ І /три/ от квартал 69 /шестедесет и девет/ по регулационния план н. с.Говежда, ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и девет/ н. община Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 г. н. Кмета н. с.Говежда, без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор н. К. М. Б., имот 15299.502.485 - двор н. Л. К. П., имот 15299.502.484 - двор н. Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор н. Младен К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.
Ищците твърдят в исковата си молба, че след смъртта н. наследодателя М. Г., неговата съпруга и наследодателка н. ищците К. Г.Г. е останала да живее и владее описанията по-горе недвижим имот до смъртта си. Поддържат, че през 1995 година наследодателката К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и наследодателя н. последните трима ответници - Б. М. Г. са заявили пред Нотариус, че приживе наследодателят им не се е позовал н. изтекла в негова полза придобивна давност върху имота, поради което те са присъединили своето владение след смъртта му към неговото и са придобили правото н. собственост върху имота н. основание наследство и давностно владение. Предвид установената от Нотариуса изтекла придобивна давност по чл.79 ап.1 ЗС в производство по чл. 587 ГПК, тримата са били признати за собственици по наследство и давностно владение при квоти: за В.К. и Б. Г. общо 5/12 ид. части и за К. Г. 2/12 ид. части, за което е бил издаден констативен нотариален акт № 124 от 17.10.1995 година, вписано т.4 дело 1604 н. СВ при МРС. Заявяват, че оспорват издадения констативен нотариален акг № 124 от 17.10.1995 година и извършената от нотариус Б. П. констатация за придобитите по давност идеални части от процесния недвижим имот и въз основа н. която констатация н. основание чл.587 ГПК са признати правата н. законните наследници низходящи н. Манойл Г. и н. съпругата К. Г. в посочените квоти, които несъответстват н. действителните им права. Поддържат, че в оспорения нотариалн акт е отразено, че двамата низходящи н. общия наследодател Манойл Г.-В.К. иІ Б. Г. получават общо 5/12 ид. части, а наследодателката н. ищците К. Г. 2/12 ид. части, като не е посочен титуляра н. правото н. собственост върху останалите 5/12 ид. части. Твърдят, че фактическата власт върху процесният имот е упражнявана от наследотелката н. ищците заедно с общия наследодател от сключване н. брака им през 1970 година до смъртга му и след това от нея заедно с низходящите н. общия наследодател. Тъй като бракът между общия наследодател и К. Г. /22.01.1970 г., съгласно У-ние за гр.брак/ е сключен при действието н. СК 1968 г. /отм./, и давността е текла по време н. брака, съгласно т.2 н. ППВС № 8/1980 година; имотът е бил придобит в режим н. съпружеска имуществена общност.
Твърдят, че кьм момента н. признаване правото н. собственост върху имота по реда н. чл. 587 ГПК наследодателката н. ищците е придобила по давност не 2/12 ид. части, както е посочено в нот. акт, а 1/2 ид. част н. собствено основание по силата н. чл.13 СК 1968 г. /отм./ и 1/6 ид.част придобита по равно заедно с останалите наследници н. Манойл Г.. За това, правата н. преживялата съпруга в съсобствеността н. описания недвижим имот към датата н. нотариалното производство и издаване н. нотариален акт № 124 от 1995 г. са в размер н. 4/6 ид.части, а н. останалите двама всеки един от тях по н. 1/6 ид.част. Твърдят, че видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г., наследодателят н. последните трима ответници - Б. М. Г. е починал н. 06.07.2012 г. Към датата н. нотариалното производство и признаване правата му в съсобствеността той е бил в брак с ответницата И.Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобственостга върху горния недвижим имот представляват 1/12 ид. част придобита в режим н. СИО при съвпадение с Б. Г. и 1/36 по наследство от починалия съпруг Б. Г. или общо притежава 4/36 ид. части. Останалите двама наследници н. Б. Г. - Мануела Б.Г. и Г.Б.Г. са съсобственици всеки един по 1/36 ид.част. Твърдят, че предвид така установените доказателства, правата в съсобствеността н. ответницата В.М.К. са в размер н. 6/36 ид.части от имота, н. Т.Н.С. 12/36 ид.части и н. Ц.Н.С. 12/36 ид. части. Предвид гореизложеното молят съда да приеме за установено по отношение н. ответниците В.М.К., И.Г.Г., Мануела Б.Г. и Г.Б.Г., че те – ищците са придобили по наследство и са съсобственици по равно н. 24/36 ид.части от процесния недвижим имот, а ответниците са съсобственици н. същия недвижим имот при следните квоти: В.К. – н. 6/36 ид.ч., И.Г. – н. 4/36 ид.ч., Мануела А. – н. 1/36 ид.ч. и Г.Г. – н. 1/36 ид.ч., както и да измени нот.акт № 124, том 4, от 17.10.1995 година до посочените по- горе размери, както и да им присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците И.Г.Г., Г.Б.Г., М.Б.А. и В.М.К. са депозирали писмен отговор н. исковата молба, в който заявяват, че оспорват предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че процесният имот е бил собственост н. бащата н. М. К. Г. - Костодин Г. Младенов. С декларация от 09.11.1953 год. Костодин Г. Младенов е дал право н. сина си Манойл Костодинов Г. да си построи къща за живеене със свои средства и материали в собствения му имот - парцела № 6 в кв.№ 4 по плана н. с. Говежда, обл.Монтана, актуален към 1953 година. Към този момент М. К. Г. живеел н. семейни начала с Филдана Петкова Митова и вече имал от нея дете - Б. М. Г., роден н. xxx год. и починал н. 06.07.2012 год., чиито наследници са първите трима от ответниците. Твърдят, че н. xxx год. се родила и дъщеря им - ответницата В.М.К.. В последствие наследодателят М. К. Г. н. 25.10.1963 год. сключил граждански брак с Филдана Петкова Митова - акт за граждански брак № 0020 от 25.10.1963 год. Бащата н. М. К. Г. - Костодин Г. Младенов дал н. сина си собствената си парцела и правото да построи къща, в която да живее. М. К. Г. и Филдана Петкова Митова започнали строежа н. къщата /двуетажна масивна жилищна сграда/ през 1953 год. и го завършили през 1955 год. Твърдят, че в същия период били построени и селскостопанските сгради в имота. М. К. Г. и Филдана Петкова Митова са придобили и владеели имота и сградите в него за периода от 1953 год. - до 1969 год., когато Филдана Петкова Митова починала. През 1970 год. М. К. Г. сключил брак с К. Г.Г., която имала две деца от предишен свой брак - ищците Ц.Н.С. и Т.Н.С.. М. К. Г. не е осиновявал децата й от първия браК. Твърдят, че М. К. Г. починал н. 10.01.1992 год. и оставил като наследници децата си от първия брак - Б. М. Г. и В.М.К. и втората си съпруга - К. Г.Г.. Поради липса н. документ за собственост н. имота н. 17.10.1995 год. била извършена обстоятелствена проверка, съгласно която Б. М. Г., В.М.К. и К. Г.Г. били признати от нотариуса за собственици върху следния недвижим имот: дворно място - парцел ІІІ. пл.№ 483, кв.69 по регулационния план н. с.Говежда, обл.Монтана от 720 кв.м., при граници: улица, Младен Костодинов Г., Костодин П. Костодинов и Ангел Н. Рангелов, ведно с намиращата се в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и други подобрения при права: по 5/12 идеални части за първите двама и 2/12 идеални части за К. Г.Г.. В нотариалния акт № 124, том ІV, дело № 1604/95 г. е допусната явна грешка като е записано, че първите двама са при права 5/12 идеални части, вместо ,,по 5/12 идеални части”. Твърдят, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 68818/24.03.1998 год. процесният имот е деклариран от Б. М. Г.,В.М.К. и К. Г.Г. при права по 5/12 идеални части за първите двама и 2/12 идеални части за К. Г.Г.. Поддържат, че от тогава заплащали данък върху имота при горепосочените права. След смъртта н. К. Г.Г. през 1999 год. единствено Б. М. Г. и съпругата му И.Г.Г. заплащали данък върху имота и всички текущи разходи за ток и вода н. имота. През 1995 год. Б. Г. е бил женен за ответницата И.Г. и е придобил своята идеална част в режим н. СИО. Поради обстоятелството, че ответницата В.М.К. след 1995 год. не владеела своята част от имота и не плащала данък за него, тя изготвила нотариално заверена декларация рег. № 6328/31.05.2013 год., заверена от Нотариус с рег. № 601 – Росен П., с която декларирала, че няма претенции към недвижимия имот, че същия се владее и ползва единствено от И.Г.Г., която заедно със съпруга си Б. М. Г. плащат данъци върху имота повече от 10 години. Тя декларирала, че е съгласна И.Г.Г. да се снабди с нотариален акт за собственост н. основание давностно владение н. имота. Поради това и поради обстоятелството, че в Н. от 1995 год. била допусната явна грешка с Нотариален акт № 162, том ІV, рег. № 6343, дело № 378 от 31.05.2013 год. И.Г.Г. била призната за собственик н. основание наследство и давностно владение н. 25/36 идеални части върху процесния недвижим имот: имот № 502.483, за който е образуван УПИ ІІІ, кв. 69 по регулационния план н. с. Гсвежда, ЕКАТТЕ 15299, общ. Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 год. н. Кмета, без приложена улична регулация и с приложена дворищна регулация, с площ от 737 кв.м., отреден за жилищно застрояване, с граници и съседи: имоти 15299.502.486, 15299.502.485, 15299.502.484, 15299.502.482 и 15299.502.633, ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 15299.502.483.1 с площ от 76 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.2 с площ от 18 кв.м., и едноетажна масивна селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.3 с площ от16 кв.м., едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.4 с площ от 28 кв.м. и едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 15299.502.483.5 с площ от 19 кв.м. Твърдят, че от изготвянето н. Н. през 1995 год. Б. М. Г. и съпругата му И.Г.Г. са владели и стопанисвали 10/12 идеални части от горепосочения имот повече от 17 години. Заявяват, че поради тези причини предявеният иск е неоснователен.
Поддържат, че ищците ползват една стая от недвижимия имот, която е стопанисвана от тях и ответниците нямат достъп до нея. Също така по никакъв начин не са ограничавали достъпа н. ищците до владение и ползване н. своята част от имота. Твърдят, че ищците разполагат с ключове от всички брави, осигуряващи достъп до частта им от имота и това положение не е променяно през годините н. владение и ползване н. имота. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да им присъди сторените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите н. страните по свое убеждение и при условията н. чл.235 ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че М. К. Г., бивш жител xxx, починал н. 10 януари 1992 година, е оставил като свои преки наследници по закон съпруга К. Г.Г., бивш жител xxx - починала н. 03.06.1999 г., дъщеря В.М.К. и син - Б. М. Г., бивш жител xxx, починал н. 06.07.2012 година. Видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г., издадено от с.Говежда, Община Г. xxx, наследници н. починалите след откриване н. наследството н. общия наследодател негови низходящи и наследници по закон са: н. починалата съпруга К. Г.Г. - двамата ищци - Т.Н.С. и Ц.Н.С.; н. починалия син Б. МОНОЙЛОВ Г. - починал н. 06.07.2012 г. - съпруга И.Г.Г., син - Г.Б.Г. и дъщеря М.Б.А.. От представеното по делото Удостоверение за граждански брак № 1 от 22.01.1972 година, изд. от ОНС с. Говежда, наследодателят е сключил граждански брак с К. Г. през 1970 година. Установено е също така, че като семейство двамата съпрузи са живяли и владяли следния недвижим имот: ИМОТ 502.483 /петстотин и две точка четиристотин осемдесет и три/, за който е отреден УПИ ІІ І /три/ от квартал 69 /шестедесет и девет/ по регулационния план н. с.Говежда, ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и девет/ н. община Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 г. н. Кмета н. с.Говежда, без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор н. К. М. Б., имот 15299.502.485 - двор н. Л. К. П., имот 15299.502.484 - двор н. Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор н. Младен К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3.
От представения по делото нотариален акт № 124, том ІV, дело № 1604/1995 година е видно, че К. Г., заедно с ответницата В.М.К. и наследодателя н. последните трима ответници - Б. М. Г. са били признати за собственици по наследство и давностно владение при квоти: за В.К. и Б. Г. общо 5/12 ид. части и за К. Г. 2/12 ид. части.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
Спорът по предявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК е относно обема н. правото н. собственост, което страните по делото са придобили по силата н. наследствено правоприемство от своите родители М. Г. и К. Г.Г.. Ищците твърдят в исковата молба, че правата им в собствеността н. имота придобит чрез давностно владение от техните наследодатели М. Г. и К. Г. са в посочените в исковата молба идеални части. Наследодателите н. М. Г. са се позовали н. изтеклата в полза н. М. Г. давност и присъединеното свое владение върху същия имот след неговата смърт в производство по обстоятелствена проверка, въз основа н. която е бил издаден нот. акт. 124/1995 година. Ищците са оспорили нотариалното удостоверяване, извършено по нот.дело № 1604/1995 година от Нотариус Б. П., с което въз основа н. извършената обстоятелствена проверка тяхната наследодателка К. Г. е призната за собственица по давностно владение н. 2/12 ид. части от процесния имот.
Когато един недвижим имот се владее като съсобствен от двама съпрузи т.е. две лица осъществяват съвпадение върху този имот по време н. брака си и то е продължило повече от 10 години, то правото н. собственост се придобива от тях в съпружеска имуществена общност. В конкретния случай фактическата власт върху процесния имот е упражняване от наследодателката н. ищците заедно с наследодателя М. Г. от сключване н. брака им през 1970 година до смъртта му през 1992 година, а след това от съпругата заедно с низходящите н. М. Г.. Този факт е безспорно установен от показанията н. всички свидетели, разпитани по делото. Тъй като бракът между общия наследодател и К. Г. е сключен при действието н. СК 1968 г./ отм., и давността е текла по време н. брака, съгласно т.2 н. ППВС № 8/1980 година имотът е придобит в режим н. съпружеска имуществена общност. Това означава, че към момента н. признаване правото н. собственост върху имота по реда н. чл.587 ГПК наследодателката н. ищците е придобила по давност не 2/12 ид.части, както е посочено в нотариалния акт, а 1/2 ид. част н. собствено основание по силата н. чл.13 СК 1968 г. /отм./ и 1/6 ид. част като наследница н. Манойл Г., поради което нейните права н. преживяла съпруга в съсобствеността н. описаният недвижим имот кьм датата н. нотариалното производство и издаване н. нотариален акт № 124 от 1995 година са в размер н. 4/6 идеални части, а н. останалите двама - В.К. и Б. Г. - всеки един от тях по 1/6 идеална част част.
Видно от Удостоверение за наследници № 0102/15.09.2017 г. н. Кметство село Говежда, обл.Монтана, наследодателят н. последните трима ответници - Б. М. Г. е починал н. 06.07.2012 година. Към датата н. съставяне н. констативния нотариален акт, посочен по – горе, той е бил в брак с ответницата И.Г.Г., поради което след смъртта му нейните права в съсобствеността върху горния недвижим имот са 1/12 идеална част, придобита в режим н. СИО и 1/36 идеална част по наследство от него като съпруг или общо притежава 4/36 ид.части. Останалите двама наследници н. Б. Г. - Мануела Б.Г. и Г.Б.Г. са съсобственици всеки един по н. 1/36 ид.част, а правата н. В.К. са в размер н. 6/36 ид.ч.
В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията н. ответниците, направени в отговора н. исковата молба. От показанията н. разпитаните свидетели по делото се установи, че през периода когато е строена къщата и след това наследодателят М. Г. е живял в имота, както с първата си съпруга, така и с наследодателката н. ищците К. Г., заедно със своите родители Костадин и Стояна. Свидетелите са категорични в показанията си, че майката н. наследодателя М. Г. е живяла в имота и след сключването н. брака му с наследодателката н. ищците. Или, М. Геооргиев и съпругата му Филдана са пребивавали в имота като син и снаха н. родителите му и са били само държатели, но не и владелци. След смъртта н. Стояна - майката н. М. Г., той и втората му съпруга К. Г. са завладяли имота изцяло за себе си, като се установили да живеят и владеят имота постоянно, явно и необезпокоявано от никого. Дори да се приеме, че давността е започнала тече през 1980 г., когато е починала майката Стояна, до смъртта н. М. през 1992 г., давността е била изтекла, но той не се е позовал н. нея, поради което неговите наследници в лицето н. страните по делото са продължили владението върху имота, като присъединявайки своето владение го придобили в съсобственост по реда н. чл. 587 ГПК.
Ищците са оспорили приложената към отговора н. ответниците Декларация от В.М.К., н. основание която, с нот. акт 162/2013 г. е признато, че нейните 5/12 ид. части са придобити по давност от ответницата И. Геортиева. Нотариалното производство е изцяло нищожно, защото кьм датата н. първоначалния нотариален акт № 124 от 1995 г. за признаване право н. собственост, за молителите К. Г., Б. М. и В.М. е бил изтекъл 10 г. давностен срок и като съвладелци са придобили правото н. собственост върху идеални части от процесния имот. Или, В.М. кьм датата н. втория нот. акт - 162/2013 г. вече е била придобила правото н. собственост върху ид. част от имота и е могла да се откаже от него само по реда н. чл.100 ал.1 ЗС. Представената декларация обаче, не може да произведе като правни последици придобиване н. нейните права н. собственост от И.Г., защото отказът от правото н. собственост придобито н. основание давностно владение и обективирано в нот. акт 124/1995 г. следва да бъде извършено не само с нотариално заверена декларация, но и същата е следвало да бъде вписана. По тези съображения, макар и да съдържа изявление за отказ от право н. собственост, основано н. давностно владение, при липса н. вписване ответницата И.Г. не е придобила с новия нот. акт № 162/2013 г. и вписан под № 108 т.10 от 2013 година н. СВ при РС Монтана, идеалните части от правото н. собственост н. ответницата В.М..
Следователно предявената установителна искова претенция с правно основание чл.124 ал.1 ГПК е основателна и като такава следва да бъде уважена, така както е заявена в исковата молба.
Като основателно следва да бъде уважено и искането по чл.537 ал.2 от ГПК /погрешно отразено по делото като такова с правно основание чл.587 ал.2 ГПК/, като се измени нот.акт № 124, том 4, от 17.10.1995 година и правата н. страните бъдат: 4/6 ид.части за К. Г.Г. и по 1/6 идеална част за Б. М. Г. и Виргиния М. Костодинова.
При този изход н. делото ответниците следва да заплатят н. ищците направените в производството разноски, съобразно приложения н. лист 61 от делото списък н. разноските в размер н. 850,00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Т.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx са придобили по наследство и са съсобственици по равно н. 24/36 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 502.483 /петстотин и две точка четиристотин осемдесет и три/, за който е отреден УПИ ІІ І /три/ от квартал 69 /шестдесет и девет/ по регулационния план н. с.Говежда, ЕКАТТЕ 15299 /петнадесет хиляди двеста деветдесет и девет/ н. община Г. Дамяново, одобрен със Заповед № 225 от 08.12.1989 г. н. Кмета н. с.Говежда, без одобрена улична регулация, целият с площ от 728 /седемстотин двадесет и осем/ кв.м., а според УПИ ІІІ от 737 кв.м., отреден за жилищно строителство, при съседи: имот 15299.502.486 - двор н. К. М. Б., имот 15299.502.485 - двор н. Л. К. П., имот 15299.502.484 - двор н. Г. А. Н., имот 15299.502.482 - двор н. Младен К. Г. xxx Общината, заедно с ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 15299.502.483.1, едноетажна паянтова селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.2 и масивна едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 502.483.3, а ответниците И.Г.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, Г.Б.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Б.А., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и В.М.К., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx са съсобственици н. същия недвижим имот при следните квоти: 6/36 идеални части за В.М.К., 4/36 идеални части за И.Г.Г., 1/36 идеална част за Г.Б.Г. и 1/36 идеална част за М.Б.А..
Изменя нотариален акт № 124, том 4, дело № 1604/1995 година н. Нотариус Б. п. в частта по отношение н. правата н. страните, като същите бъдат: 4/6 ид.части за К. Г.Г. и по 1/6 идеална част за Б. М. Г. и Виргиния М. Костодинова.
ОСЪЖДА И.Г.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx, Г.Б.Г., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, М.Б.А., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и В.М.К., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx да заплатят н. Т.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Ц.Н.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 850,00 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :