Р
Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Разград, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 291 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Ш. Ш. С. от с. Б., общ. К. против Решение № 1012-16-265/1 от 14.11.2022 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-16-432 от 17.10.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което
на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата се твърди, че административният орган
е издал акта си в нарушение на материалния закон, тъй като периодът на военната
служба следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. Моли решението
да бъде отменено и преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново
произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът
не изразява становище по делото.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 2113-16-662 от 26.07.2022 г. Ш.
Ш. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към датата на подаване на заявлението е имал навършени 66 години и 10
месеца. Представил е трудова книжка, удостоверения обр. УП-2 и УП-3, и военна
книжка, предвид които му е зачетен осигурителен стаж от II категория труд - 2 години, 6 месеца и 29 дни, и от III категория - 12 години, 2 месеца и 17 дни. Или общо: 14 години, 9
месеца и 16 дни.
С
Разпореждане № 2140-16-432
от 17.10.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е
приел, че заявителят има изискуемата възраст, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Поради това е преценил, че не отговаря на условията по чл.
68, ал. 3 КСО и е отказал да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането
е било предмет на административен контрол пред ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, който го е потвърдил с оспореното пред съда Решение №
1012-16-265/1 от 14.11.2022 г.
Въпреки
дадените от съда указания, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че има
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При дължимата по чл. 168, ал. 1 АПК проверка
съдът констатира, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в надлежната
форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 1 АПК съдържание и при издаването му не
са нарушени административнопроизводствените правила.
Решението не противоречи на материалноправните разпоредби на
закона. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата
на подаването на заявлението необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, и е
безспорно по делото, че жалбоподателят отговаря на това условие. Но той няма изискуемия
действителен осигурителен стаж от най-малко 15
години. Неправилно и ръководителят на ТП на НОИ – Разград, и ръководителят по
пенсионно осигуряване са отказали да зачетат периода на военната служба на
жалбоподателя като действителен стаж. Към момента на издаване на оспорените
актове понятието „действителен стаж“ е било определено в § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение
и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. Жалбоподателят
е преминал военна служба през периода 30.09.1974 г. – 31.10.1976 г., поради
което действителността на този стаж съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО се
преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Относимата
разпоредба е чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите,
съгласно който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от
трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж
по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно чл. 9, ал. 7 КСО.
Следва
да се отбележи, че със Закона за допълнение на КСО (Обн. ДВ, бр. 8 от
25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.) разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е допълнена,
като периодът на наборната служба изрично е признат за действителен стаж.
Но и при
включване на периода на военната служба, осигурителният стаж на жалбоподателя е
14 години, 9 месеца и 16 дни. По аргумент от чл. 15, ал. 4 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж при преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал.
3 КСО осигурителният стаж не се превръща в трета категория. Следователно, макар
периодът на наборната служба да е следвало да бъде зачетен като действителен
осигурителен стаж, жалбоподателят не е придобил правото на пенсия по чл. 68, ал.
3 КСО, поради което правилно му е било отказано отпускането на такава.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ш. Ш. С. от с. Б., общ. К. против Решение № 1012-16-265/1 от 14.11.2022 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане №
2140-16-432 от 17.10.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.