Решение по адм. дело №1124/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, подадена от О. С. С., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. **, чрез адв. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „задържане под стража“ в Арест Пловдив за периода от 07.08.2024 г. до 23.01.2025 г. вкл.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) – в килия 128, сектор 4, етаж 1 са били настанени две задържани лица, но съкилийникът му бил с психически отклонения, а в килия № 122, сектор 4, етаж 1 и килия № 126, сектор 4, етаж 1, където е бил преместен, след негови молби, са били настанени три задържани лица; без санитарен възел на определените и задължителни места – поради постоянни аварии често оставали без вода, а когато имало вода, перяли и простирали в стаите (пълнели студена вода в кофи от банята, за да перат дрехите си), тъй като в ареста нямало пералня, образували се мухъл и плесен и дишали цялата тази влага, тоалетната била с клекало и му било изключително трудно, почти невъзможно да я използва, в стаите нямало баня, ползвали банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо и се къпели със студена вода, банята била в отчайващо състояние – в нея се носела лоша миризма, следствие от което често повръщал, нямали съблекалня, в която да си оставят дрехите преди да влязат в банята; на леглото в килиите нямало възглавница и чаршафи, дюшеците били в окаяно състояние, нямали одеяла; имало аспирация, която играела роля на климатична система и през зимните месеци температурите били около нулата; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние – от студа през месец ноември 2024 г. се разболял тежко и състоянието му се влошавало с всеки изминал ден, записал се за преглед при лекаря, но нито бил прегледан, нито му изписали лекарства, не го лекували, въпреки молбите му, лекувал се сам, като се наложило роднините му да му носят лекарства два пъти в месеца, в ареста нямало лекар и зъболекар; често получавал храна с изтекъл срок на годност, в нея често имало всякакви насекоми; в стаите в ареста нямало хладилник, в който да съхраняват храната, която близките им носели на свиждания, следствие от което тя бързо се разваляла; наличие на дървеници и хлебарки.

Претендира се и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, а така също и разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като съображения излага в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По искане на ищеца като доказателства по делото са приети, представените такива от Началник с-р „Арести“ ОС „ИН“ [населено място] с писмо вх. № 11418/08.07.2025 г. по описа на съда, както и с отговора на исковата молба.

Като свидетели по делото са разпитани М. А. А. и С. П. П., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, но на съда е служебно известно, че свидетелите са инициирали производства по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за тях е налице и личен интерес да твърдят конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията им следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Във връзка с твърдението за пренаселеност на килиите, в които е пребивавал ищецът:

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че ищецът С. е бил задържан на територията на Арест Пловдив от 07.08.2024 г. и на 23.01.2025 г. в 13,40 часа е бил освободен със заменена МНО „Парична гаранция“, т.е. установява се, че през целия исков период е пребивавал на територията на Арест Пловдив. В този период се установява също така, че е бил настанен в килии № 128, № 122 и № 126 на ет. 1, които са били с площ от 14,74 кв.м., т.е. с капацитет до три задържани лица, като е съжителствал с още две задържани лица. Впрочем, в тази насока са и твърденията в исковата молба, както и на разпитаните по делото свидетели, които в тази част съдът кредитира.

Или, установява, че стаите, в които е бил настанен ищецът в Арест Пловдив, отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св., респ. на едно задържано лице, поради което и спрямо него не се доказа да са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Във връзка с твърдението за липса на санитарен възел на определените и задължителни места – поради постоянни аварии често оставали без вода, а когато имало вода, перяли и простирали в стаите (пълнели студена вода с кофи от банята, за да перат дрехите си), тъй като в ареста нямало пералня, образували се мухъл и плесен и дишали цялата тази влага, тоалетната била с клекало и му било изключително трудно, почти невъзможно да я използва, в стаите нямало баня, ползвали банята в общия коридор два пъти седмично, тъй като бойлерът не работел, налягането било слабо и се къпели със студена вода, банята била в отчайващо състояние – в нея се носела лоша миризма, следствие от което често повръщал, нямали съблекалня, в която да си оставят дрехите преди да влязат в банята:

На първо място следва да се посочи, че не се установи липса на санитарен възел на определените и задължителни места, доколкото от събраните и неоспорени от страните доказателства, се констатира, че всяка килия в Арест Пловдив е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, което се явява 1,4 кв.м. Извеждането до банята на Арест Пловдив става по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Т.е. не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че във всички помещения на Арест Пловдив, в т.ч. и в тези, в които е бил настанен ищецът, е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като задържаните лица имат неограничен достъп до тях, а по отношение наличието на топла течаща вода се установи, че същата се подава всеки ден сутрин и вечер, което подаване на топла вода няма данни да е било препятствано по някакъв начин. Отделно от това, няма нормативно изискване на задържаните лица да се осигурява баня в стаите. За пълнота е необходимо да се посочи, че в случаи на ВиК повреди, не само лишените от свобода, респ. задържаните лица нямат вода, но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели населени места, нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда и/или ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, респ. задържаните лица в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. Друг е въпросът, че решение на самите задържани лица е къпането със студена вода в стаята, в каквато насока са показанията на свидетеля А., при положение, че, както вече се посочи и по-горе, сутрин и вечер се е подавала топла вода към санитарните възли в стаите. По идентичен начин стои въпросът и с прането и простирането в стаите, доколкото, отново съгласно показанията на свидетеля А., е имало пералня в Арест Пловдив, противно на заявеното в исковата молба. До извод в обратната насока не водят и показанията на същия свидетел, че никой не е вземал техните дрехи, доколкото по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, ищецът да е подавал молби да му бъдат изпрани дрехите в пералнята на Арест Пловдив и на тези молби да е получил отказ. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, а по делото са налице данни, че в Арест Пловдив е налице вентилационна система, която представлява всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Отделно от това в килиите са били налични отваряеми прозорци за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух, т.е. осигурена е възможност на задържаните лица да проветряват стаите, в които пребивават, поради което и образуването на влага е следствие тяхно решение да перат и простират в стаите, съответно да не проветряват, което не следва да бъде вменявано на ответника. Що се касае до твърденията за лошото състояние на банята и санитарния възел, е необходимо да се посочи, че по делото са налице данни, че коридорите и всички общи помещения в ареста, са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно, а и хигиената в спалните помещения и прилежащите към тях санитарни възли, е задължение на самите лица, които са настанени в тях, поради което и за лошата хигиена в тях, няма как да се ангажира отговорността на ГДИН. Недоказано остана и твърдението, че е нямало съблекалня, в която да си оставят дрехите преди да влязат в банята, доколкото свидетелят П. твърди, че е имало закачалка, където е можело да се слагат кърпите и тази закачалка е била достатъчна за всички, които се къпят. За пълнота следва да се посочи, че по делото остана недоказано твърдението, че тоалетната е била с клекало и е било много трудно използването й от ищеца, доколкото според показанията на свидетеля А. – тоалетната е нямала клекало, като в тази насока са и показанията на другия свидетел – П., който не е пребивавал по едно и също време с ищеца в една килия, но от предишни престои в килия № 122, знае, че тоалетната в килията е била без клекало. Казано по друг начин, в случай, че наличието на клекало в тоалетната е затруднявало ползването й от ищеца, то се установи, че в килиите, в които е пребивавал ищецът, е нямало клекало, т.е. не би следвало да е имал каквито и да било затруднения.

Във връзка с твърдението, че на леглото в килиите нямало възглавница и чаршафи, дюшеците били в окаяно състояние и нямали одеяла:

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че постелъчният инвентар към килиите, които са били оборудвани с по три легла, е бил възглавници, одеяла и чаршафи, които чаршафи се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е била предоставена и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи, поради което и тези твърдения на ищеца следва да се приемат за недоказани. Друг е въпросът и че от страна на ищеца нито се твърди, нито са представени доказателства, да е депозирал молба да му бъде предоставен постелъчен инвентар, в т.ч. и допълнителен такъв и на тези молби да е получил отказ.

Във връзка с твърдението, че имало аспирация, която играела роля на климатична система и през зимните месеци температурите били около нулата:

Отново от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства и през зимата чилърите да са били в режим на охлаждане. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото, както вече се посочи и по-горе, за същите се констатира, че са инициирали дела срещу ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което и за тях е налице заинтересованост да твърдят едни или други обстоятелства, поради което и съдът не кредитира показанията на свидетелите в тези им части.

Във връзка с твърдението за липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние – от студа през месец ноември 2024 г. се разболял тежко и състоянието му се влошавало с всеки изминал ден, записал се за преглед при лекаря, но нито бил прегледан, нито му изписали лекарства, не го лекували, въпреки молбите му, лекувал се сам, като се наложило роднините му да му носят лекарства два пъти в месеца, в ареста нямало лекар и зъболекар:

От страна на ищеца не са изискани конкретни доказателства в подкрепа на тези му твърдения, освен свидетелски показания, от страна на Арест Пловдив обаче е представен медицинският картон на ищеца, от който се установява, че същият е постъпил без оплаквания в ареста на 07.08.2024 г., като са му проведени медицински прегледи, консултации и изследвания на 14.08.2024 г., 11.11.2024 г. и 22.01.2025 г. (л. 52), отделно от това е налице и нарочно становище, че ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество, като при преценка и изразено желание се е провеждал съответният преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото свидетелят А. твърди, че ищецът често се е обаждал за доктор, но никой не го отразявал и не го викали, но му давали някакви хапчета, т.е. от една страна твърди, че никой не го викал и отразявал, но същевременно му давали някакви хапчета което означава, че все пак лекар му е предписал лекарства, а свидетелят П. навежда твърдения, че ищецът е имал нужда от лекар за алергична реакция от ухапвания от дървеници, каквито оплаквания ищецът не посочва да е имал. Отделно от това, точно през месец ноември 2024 г., когато ищецът сочи, че е бил настинал и е имал нужда от медицински преглед, се установява, че е бил прегледан. Няма данни също така и ищецът да е имал нужда от зъболекар, в т.ч. и да е подавал молби за посещение при лекар и/или зъболекар, доколкото доказателства в тази насока, както вече се посочи и по-горе, не са ангажирани от негова страна. Казано по друг начин, не се установява С. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние, от каквато дори не се установи да е имал нужда. В заключение следва да се посочи, че по делото липсват данни ищецът да е подал заявка да бъде прегледан от лекар и/или зъболекар и това да не е било сторено, поради което, наведените в тази връзка оплаквания, съдът намира за недоказани.

Във връзка с твърденията, че често получавал храна с изтекъл срок на годност, в нея често имало всякакви насекоми; в стаите в ареста нямало хладилник, в който да съхраняват храната, която близките им носели на свиждания, следствие от което тя бързо се разваляла:

Независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, от страна на Арест Пловдив е налице нарочно становище, че храната на задържаните лица в Арест Пловдив се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването, както и че сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Доказателства, които да оборят тези твърдения, не са ангажирани от страна на ищеца.

Що се касае до твърдението за липса на хладилник в спалните помещения, следва да бъде съобразено, че в списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, не фигурира хладилник, което означава, че същият не е разрешен за ползване от лишените от свобода, респ. задържаните лица, поради което и решението да съхраняват в стаята си храни, е изцяло на техен риск, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът също намира за неоснователни.

Във връзка с твърдението за наличие на хлебарки, дървеници и гризачи:

Като недоказани следва да се приемат тези твърдения, доколкото от страна на Арест Пловдив са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Арест Пловдив (л. 53-54). Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Арест Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените задържани лица, които се грижат за почистването.

Във връзка с твърдението, че е бил настанен в килия 128, в която са били двама, но съкилийникът му е бил със сериозни психически отклонения и е изпитвал основателен страх за живота и здравето си, имайки предвид обстоятелството, че същият е страдал от сериозни психически проблеми и в този период не е можел да спи изобщо, тъй като се страхувал какво би могъл да направи съкилийникът му в този момент:

В подкрепа на тези си твърдения ищецът не ангажира доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, същите следва да се приемат за недоказани. За такъв съкилийник не говорят и разпитаните по делото свидетели.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал мярка „задържане под стража“ през исковия период, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция, е неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода на спора и по отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на О. С. С., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], бул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. **, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „задържане под стража“ в Арест Пловдив за периода от 07.08.2024 г. до 23.01.2025 г. вкл.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.