Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 448
30.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно
дело № 95 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от М.М.Н. ***,
подадена чрез пълномощник, против Заповед № 272з-115 от 19.01.2022г., издадена
от ВПД директор на ОДМВР – Хасково, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. На първо място, в заповедта
било посочено, че служителят не изпълнявал служебните си задължения по контрол
на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция № 8121з-749 от
20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение. Липсвала конкретика относно това дали нарушението
било свързано с неизпълнение на разпоредбите на закона или разпореждания на
ръководството, както и кои били неизпълнените разпоредби. Това от своя страна
водило до неяснота относно вмененото дисциплинарно нарушение. На следващо
място, посочената от административния орган разпоредба на чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР предвиждала налагане на наказание „писмено предупреждение“ за системно
неспазване на реда в службата, закъснение, преждевременно напускане на работа
или неуплътняване на работното време. В оспорената заповед липсвало уточнение
кое от изброените нарушения бил извършил служителят. Административнонаказващият
орган приел извършването на четирите
нарушения, без да изложи каквито и да е мотиви. По този начин не спазил
разпоредбите на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което довело до
невъзможност наказаното лице да организира защитата си. Счита се, че за да бъде
наложено дисциплинарно наказание следва да се установят посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и да бъдат изложени мотиви за всеки от тях.
Следвало вината да бъде лична, а фактическите обстоятелства подведени към
фактическия състав на съответното нарушение, и да са доказани по несъмнен
начин.
По изложените съображения се претендира
отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на оспорващия. Изтъква се, че в срока по установяване на
нарушението настъпила промяна по отношение директорите на ОДМВР - Хасково, като
последно ВПД директор на ОДМВР - Хасково бил ст. комисар Х., който бил
компетентен да обоснове крайния акт на дисциплинарното производство.
Доказателства, че комисар Хаджиев бил запознат с дисциплинарното производство
липсвали, поради което не било ясно как достигнал до крайния извод в издадената
от него заповед.
Ответникът – Директор на ОДМВР -
Хасково, не изразява становище по жалбата.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-8940/04.10.2021г.
(л.17) директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР уведомил директора на
ОДМВР – Хасково, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\,
папка ODMVR HASKOVO/VKP3, директория ODMVR_HASKOVO, папка ODMVR_HASKOVO/VKP3\** **** **\2021-09-14, се
установило, че на 14.09.2021г., от 04.08ч. до 06.11ч. водачът на служебния
автомобил бил извън обсега на техническите средства за видеозаснемане и нямало
данни за изпълнение на служебните му задължения.
Посоченото писмо е резолирано „за
изготвяне на заповед и извършване на проверка, срок:10.11.2021г.“.
На 13.10.2021г. със Заповед
№1253з-330/13.10.2021г. (л.15) ВПД директор на ОДМВР – Хасково разпоредил да се
извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, а именно, че за времето от
04:08 ч. до 06:11 ч. водачът на служебния автомобил е бил извън обсега на
техническите средства за видеозаснемане и няма данни за изпълнение на
служебните задължения. Със заповедта проверката е била възложена на комисия
(дисциплинарно разследващ орган) в състав от двама членове и председател, като
е бил даден и срок за изготвяне на справка за резултата от проверката - до 20.11.2021г.
След отправена писмена покана,
служителят М.М.Н. посочил в Обяснение рег.№1253р-12314/10.11.2021г. (л.23), че
подробни обяснения не може да даде, тъй като ставало дума за стара дата и не си
спомнял какво се е случило. Подробности можел да изложи след запознаване с
видеозаписа.
Като приложение към писмо 272р-23860/21.10.2021г.
(л.25) във връзка с производството, на председателя на дисциплинарно разследващия
орган били изпратени кадрови справки на М.М.Н. и Петко Илиев И..
Назначеният дисциплинарно разследващ
орган е извършил преглед на записите от служебния автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“ с рег.№ **********за дата 14.09.2021г., като установил, че за времевия
период от 04:27 ч. до 06:10 ч. М.М.Н., назначен като водач на служебния
автомобил, бил извън обсега на „АИСВОДПК2“ и нямало данни за изпълняване на
служебните му задължения. Установеното от Комисията е обективирано в Протокол
рег.№1253р-12250/09.11.2021г. (л.33).
Разследването по случая е завършило с
издаването на Справка рег.№1253р-12692/19.11.2021г. (л.12). В същата
дисциплинарно разследващият орган приел за установена от него следната фактическа
обстановка: В периода от 20:30 ч. на 13.09.2021г. до 08:30 ч. на 14.09.2021г. М.М.Н.
и П. И. И. били назначени в наряд за контрол на пътното движение с район на
действие – автомагистрала „Марица“, като използвали служебен автомобил „Киа“ с
рег.№ ********. От прегледа на записите, направени от видеокамерите, монтирани
в служебния автомобил, се установило, че в периода от 04:08 ч. до 06:11 ч. на
14.09.2021г. младши инспектор М.М.Н. се намирал извън обсега на видеокамерите,
монтирани в служебния автомобил и нямало данни за изпълнение на дейности по
контрол на пътното движение. В справката е обективиран изводът, че в посоченото
време Н. не изпълнявал служебните си задължения за контрола на пътното
движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври
2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, а именно: не присъствал видимо на пътното платно, не осъществявал
контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни
и принудителни административни мерки, нито участвал в
организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че били назначени в наряд за
контрол на пътното движене. Като взел предвид фактическата обстановка,
събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата по извършване на нарушението, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата и писмено му обяснение,
дисциплинарно разследващият орган предложил, на основание чл.194, ал.2, т.2,
чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, пр.4 и чл.204, т.3 от ЗМВР, на младши инспектори
М.М.Н. да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение ” за срок
от три месеца.
На 28.11.2021г. до М.М.Н. е била
отправена писмена Покана рег.№1253р-12982/28.11.2021г. (л.36) за запознаване
със справката и материалите по дисциплинарното производство, както и за даване
на допълнителни писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа след
запознаване със справката. Покана е била получена от адресата си на
29.11.2021г. в 08:45 ч.
М.М.Н. се запознал със съдържанието на
справката и получил копие от същата на 29.11.2021г., срещу подпис.
На 06.12.2021г. справката е резюлирана
със „Съгласен!“, с подпис на резюлиращото лице.
На 19.01.2022г. от ВПД директор на ОДМВР
– Хасково е издадена оспорената в настоящото производство Заповед
№2723з-115/19.01.2022г., с която на основание чл.204,
т.3 , чл.197, ал.1, т.2 3, чл.194, ал.2, т.2 1 от ЗМВР се налага дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца на младши
инспектор М.М.Н. – младши автоконтрольор II степен в група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково, считано от датата на връчване на
заповедта, като служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното наказание е наложено за
това, че на 14.09.2021г., в периода от 04:08 ч. до 06:11 ч., назначен като
водач на служебния автомобил „Киа“ „Сийд“ с рег.№ ********, Н. бил извън обсега
на техническите средства за видеозаснемане, монтирани в служебния автомобил, и
нямало данни за изпълнение на служебните задължения по контрол на пътното
движение, като така не изпълнявал служебните си задължения за контрола на
пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1- 4 от Инструкция №8121з-749 от 20
октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, не наблюдавал движението, а именно не присъствал
видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за
движение, чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки, нито участвал в организационно-профилактични
мероприятия. С поведението си извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР. В заповедта е посочено, че на служителя е била предоставена възможност да
упражни правото си на защита в пълен обем – запознат бил със заповедта за
проверка, дадена му била възможност да даде допълнителни обяснения или да
изрази възражения. Отразени са дадените от служителя обяснения. Посочено е, че
са взети предвид тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата
по извършването му, формата на вина, цялостното поведение на служителя по време
на службата му, като във връзка с последното е отбелязано, че не е наказван, а
е награждаван.
Жалбоподателят е бил запознат със
заповедта срещу подпис на 19.01.2022г.
Жалбата срещу административния акт е подадена на 31.01.2022г.,
до Административен съд - Хасково чрез административния орган.
По делото, наред с описаните
доказателства е представен и Протокол рег.№1253р-9564/31.08.2021г. (л.35)
относно запознаване на служители от сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково с нормативни и административни
актове, вкл. с Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Сред запознатите срещу подпис е и жалбоподателят М.М.Н..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е
обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.18, ал.3 от Правилника
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи – ръководител
на структура по чл.37 от ЗМВР, служител на ръководна длъжност в ОДМВР, съгласно
т.IX от Класификатора на длъжностите в МВР.
В оспореният акт се
съдържат както фактически така и правни основания за неговото издаване. Спазени
са изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Спазено е предвиденото в
чл.206, ал.1 от ЗМВР задължение за дисциплинарно наказващия орган – преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Не се установява и наличие
на допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения.
На оспорващия е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, както и със справката, с която е приключила проверката по същото,
като му е било указано правото да представи допълнителни обяснения или
възражения. Правото на наказаното лице да даде обяснения е било надлежно
указано, а упражняването му е било изцяло зависещо от волята му.
При издаването на
оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР,
като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
твърдяното нарушение и в едногодишния срок от извършването му.
Въпреки гореизложеното, съдът
счита, че оспорения акт е издаден в
нарушение на материалния закон.
На жалбоподателя М.М.Н. се
вменява, че на процесната дата не e изпълнявал служебните си
задължения за контрол на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1-4 от
Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция
№8121з-749 от 20 октомври 2014г.), а именно не присъствал видимо на пътното
платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез
прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки,
нито участвал в организационно-профилактични мероприятия. До този правен извод
административно наказващият орган е стигнал след като възприел за установено от
фактическа страна, че на 14.09.2021г., в периода от 04:08 ч. до 06:11 ч.,
назначен като водач на служебния автомобил „Киа“ „Сийд“ с рег.№ ********, М.М.Н.
бил извън обсега на техническите средства за видеозаснемане, монтирани в служебния
автомобил и нямало данни за изпълнение на служебните задължения по контрол на
пътното движение.
Настоящият съдебен състав
намира, че посоченото в оспорената заповед фактическо положение не води на
извод за установеност на вмененото на жалбоподателя дисциплинарното нарушение.
Фактът че служителят е бил извън обсега на техническите средства за
видеозаснемане не означава, че същият не e изпълнявал служебните си задължения за контрол на
пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20
октомври 2014г. Доказателства в насока неизпълнение на служебните задължения, а
оттам и за съставомерност на нарушение по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, не са
налице. В случая извършването на такова нарушение се
основава единствено на предположение. Освен това, налице е противоречие в
обвинителната теза на дисциплинарно наказващия орган, който първо е приел, че М.Н.
е бил извън обхвата на техническите средства за видеозаснемане, както и че няма
данни за дейността осъществявана от него за вменения часови диапазон, а след
това при липсата на данни за извършената
от него дейност, в този часови диапазон, се
заключва, че не е изпълнявал служебните си задължения по контрол на
пътното движение. Не се сочи, че дължимия от жалбоподателя контрол следва да
бъде осъществяван под пряко видеонаблюдение, както и че обсега на
видеозаснемане покрива напълно мястото на което е следвало да се осъществява
този контрол. При това положение следва извод за ангажиране на процесната
отговорност единствено и само на предположения на органа, че след като
жалбоподателя не е в обсега на видеозаснемането същият не изпълнява служебните
си задължения. Този подход за ангажиране на дисциплинарна отговорност
единствено и само въз основа на абстрактни предположения е недопустим.
Дисциплинарното производство е строго формално
и освен това репресивно. Последното налага ясно и точно посочване на всички
факти и обстоятелства от които органа достига до извод за осъществено
нарушение. Срещу тези факти и обстоятелства привлеченото към дисциплинарна
отговорност лице следва да се брани. В случая вмените обстоятелства са тези, че
жалбоподателя е бил извън обсега на монтираните в служебния автомобил средства
за видеонаблюдение. Останалата част от оспорения акт съдържа изводите на органа
за неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, именно въз основа на
посочения по – горе факт. Така направения от органа извод, че второто е
следствие от първото не се подкрепя от събраните в хода на производството
доказателства. Преки доказателства за неизпълнение служебните задълженията по чл.39,
ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. от страна на
жалбоподател не се сочат от ответника, нито такива се съдържат по делото.
Не са налице и конкретни данни, които да са индиция
за това, че жалбоподателят, намиращ се извън обхвата на техническите средства
за видеозаснемане, не е изпълнявал служебните си задължения
За да се наложи наказание
за дисциплинарно нарушение и да се вмени във вина неизпълнението на едно
задължение, следва на първо място да бъде надлежно установено, а на следващо и
доказано по безспорен начин. Въпреки, че на ответната страна с определението на
съда за насрочване на делото е указано, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, активност в
тази насока не беше проявена, поради което и изложените в процесната заповед
твърдения останаха недоказани в хода на съдебното следствие. Релевантните за ангажиране отговорността на служителя
обстоятелства следва да бъдат установени от органа с всички допустими и
относими доказателства и доказателствени средства, каквито обаче не се
ангажираха. Доколкото наказаният служител следва да отговаря само за
неизпълнение на конкретни свои служебни задължения, то в процесния случай не се
установява такова неизпълнение от жалбоподателя, поради което за така описаното
в заповедта деяние не е следвало да бъде налагано наказание.
Следва
също така да се отбележи, че от представената към преписката справка за извършена дисциплинарна проверка,
въз основа на която е издаден процесния акт, също не се достига до извод за
наличие на достатъчно безспорни доказателства за неизпълнение на служебните
задълженията от жалбоподателя по чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от
20 октомври 2014г.
Само
за прецизност на мотивите, следва да се отбележи, че в Справка
рег.№1253р-12692/19.11.2021г. фактическото описание на неизпълнение на служебни
задълженията по чл.39, ал.1, т.1-4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври
2014г. е описано по различен начин, що се отнася до неизпълнение от
жалбоподателя и от неговия колега, с който е бил в наряд на 14.09.2022г. на АМ
„Марица“ – мл.инспектор П. И. И.. По отношение на последния е посочено, че „в
периода от 04:27 часа до 06:11 часа … стои на предната дясна седалка на
служебния автомобил, отпуснат назад към облегалката, със затворени очи“. Така
описаното води до категоричния извод, че този служител, в посочения времеви
период не е изпълнявал служебните си задължения по цитираните по-горе
разпоредби от инструкцията, предвид това, че на записа от камерите в служебния
автомобил ясно се установява липсата на активност на служителя. Настоящият
случай, както вече се посочи не е такъв и предвид неосъщественото от ответника
доказване на твърдяното нарушение, съдът приема, че такова не е било извършено
от жалбоподателя, респ. не е налице състав на дисциплинарно нарушение по
чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР.
Изхождайки
от гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед се явява
незаконосъобразна на основание чл.146, т.4 от АПК и следва да се отмени.
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. Ето защо в полза на същия следва да бъдат присъдени поисканите и
действително сторени по делото разноски в размер на 610.00 лева, от които 10.00
лева държавна такса и 600.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.01.2022г.,
сключен между жалбоподателя и пълномощника му – адв. Т., за процесуално
представителство по настоящото дело, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-115 от 19.01.2022г., издадена от ВПД
директор на ОДМВР – Хасково, с която на М.М.Н. е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на М.М.Н.
***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 610.00 (шестстотин и десет)
лева.
Решението не подлежи на
касационно оспорване.
СЪДИЯ: