№ 1208
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100103532 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ
По изложените в искова молба обстоятелства А. С. М. ЕГН **********, чрез
адв. Я. С. и адв. И.С., САК - пълномощници е предявила обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „Балл Бог: Живот и здраве“, да заплати сумата от
180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й С.И.М. в
резултат на ПТП настъпило на 26.10.2019г. причинено от водача т.а. „Ивеко
Дейли“с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното
дружество, ведно с лихва за забава, считано от 05.11.2019г. – датата на смъртта на
пострадалия до изплащането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2019 год. около 10,00 часа в гр.
Брезник, на ул.“Борис Антов“ в участъка между ул.“Д. Хранов“ и ул.“Иван Вазов“,
Л. Й. Л., управлявайки товарен автомобил „Ивеко Дейли“с рег.№ *******, при
извършване на маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че пътят зад него
е свободен и без да осигури безопасното извършване на тази маневра, блъска
С.И.М. – баща на ищцата, който пада на земята. Вследствие на удара С.М. получил
тежки травматични увреждания на няколко места и изпадал в травматичен шок.
Транспортиран е до МБАЛ - град Перник, където е настанен за лечение, като
1
независимо от своевременното и правилно лечение на 05.11.2019 год. умира.
Ищцата поддържа, че смъртта на баща й е в пряка причинна връзка с получените
травматични увреждания при процесното ПТП. Смъртта му се дължи на мастната
емболия и хипостагичната пневмония, резултат от съчетаната механична травма и
усложненията след това. Твърди, че приживе между тях имало взаимна обич и
разбирателство. Връзката баща и дъщеря била толкова силна,че трудно би могло да
се намери еквивалент, да се съпостави и сравни с каквато и да е материална
субстанция, мъката, скръбта, болката и страданието при загубата на единствения
родител. Сочи, че към датата на процесното ПТП описания товарен автомобил има
валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество. Твърди се още, че на 20.02.2020 год. ищцата е предявила писмена
претенция за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но на
17.03.2020г. застрахователят отказал изплащане. Моли исковата претенция да бъде
уважена.
В срока по чл.367 ГПК ответното дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“АД е депозирало отговор на ИМ, в който оспорва иска по основание и
размер. Признава, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
относно описания в исковата молба товарен автомобил „Ивеко Дейли“с рег.№
******* към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
вината и противоправността на действията на водача на лекия автомобил. Счита,
че ПТП е реализирано при независимо съизвършителство от двамата участници,
тъй като освен водача, който не е могъл да забележи пешеходеца поради това, че
последния е попадал в мъртвата му зона на видимост, причина за произшествието
са и технически неправилните действия на пешеходеца, който е предприел
пресичане на платното за движение на място, което не е предназначено за
пресичане от пешеходци. Оспорва причинно-следствената връзка между
действията на водача на лекия автомобил и настъпилия вредоносен резултат.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Сочи, че смъртта на С.М., не е в пряка причинна връзка с пътното
произшествие. При евентуалност поддържа, че лечението на М. е било неправилно
и смъртта му се дължи на лекарска грешка, доколкото лекуващите лекари в МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД гр. Перник не са предотвратили мастната емболия и
пневмонията, довели до леталния изход на пациент. Оспорва преживените от
ищцата болки и страдания. Навежда възражение за прекомерност на размера на
исковата претенция. Поддържа, че при индивидуализиране на обезщетението
следва да се отчита напредналата възраст на пострадалия, както и че самата ищца е
2
била зрял човек, със собствено семейство към момента на злополуката с баща
В открито заседание ищцата чрез адв. Я. С. поддържа предявените искове.
В открито заседание ответникът ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“, чрез адв.
Н. Л. оспорва исковете. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, като
навежда искане същият да бъде допълнен.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приета в заверен препис Присъда № 4 от 25.02.2021г., постановена по
н.о.х.д. № 132/2020г. по описа на Пернишки окръжен съд, се установява, че Л. Й. Л.
е признат за виновен, за това, че на 26.10.2019г. в гр.Брезник, на ул."Борис Антов",
при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли" с рег.№ *******, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението" и
чл.40, ал.2 от ЗДвП „по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности",
като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към участъка
от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.И.М.. /л.56-
л.64 от делото/
С решение №185 от 28.06.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 1319/2021г. по
описа на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, е изменена присъдата, като е
преквалифицирано извършеното от подсъдимия Л. Й. Пернишки деяние от
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, в по-леко наказуемо по
чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК и е намален
размерът на наложените наказания. В останалата част присъдата е потвърдена. /л.
65- л.76/
С решение № 24 от 19.01.2023г., постановено по н.д. № 912/2022г. по описа на
ВКС е оставено в сила решение № 185 от 28.06.2022г. по в.н.о.х.д. № 1319/2021г.
по описа на САС, НО, 4-ти състав. /л. 77-л.79/
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
3
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на С.И.М. – баща на ищцата.
От приетото Удостоверение за наследници изх. № 9400-3045 от 13.11.2019г.
издадено от гр. Брезник, се установява, че ищцата А. С. М. е дъщеря и наследник
по закон на С.И.М., починал на 05.11.2019г. /л.9 от делото/
По делото е приета неоспорена писмена кореспонденция между страните, от
която се установява, че на 20.02.2020г. ищцата е предявила писмена претенция за
изплащане на претърпените от нея неимуществени вреди, но на 17.03.2020г.
ответното АД „Далл Богг: Живот и здраве“АД отказало изплащане на
обезщетение, с мотива, че вината на водача Й. Л. не е доказана./л.21-л.26 от делото/
За претърпени от ищцата А. С. М. неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели -Г.Р.И. и Р.К.Д.
Свидетелят Р.Д. /68г., без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на
19.11.2024г., че познава ищцата и баща . Приживе между двамата съществувала
много близа връзка. Имали прекрасни топли отношения. Свид. Д. сочи, че ищцата
много се грижела за баща си. Пазарувала му, почиствала дома му. Баща винаги
бил спретнат, с чисти и изгладени дрехи. Свидетелката излага, че бащата на
ищцата – С. играел в местния театър, като самодеец и хората в града го познавали.
А. посещавала баща си поне три пъти седмично. Свид. Д. си спомня, че за
инцидента разбрала от ищцата, която споделила, че е баща и е в болница, в тежко
съС.ие, след злополука. Ищцата била много разтревожена. После свидетелката
разбрала, че бащата на А. е починал.
Свидетелят Г.И. /61г., без родство/, разпитан в о.с.з. на 19.11.2024г., сочи в
показанията, че познава А. от 20 години. Посочва, че ищцата винаги е говорила за
баща си с много любов и топлина. В отношенията между двамата съществувала
любов и хармония. Ищцата била много разстроена докато баща бил в болница,
след злополуката. Загубата на баща се отразила пагубно на А.. Чувствала се
самотна и страдала, че е загубила най-близкия човек. Според свид. И. след загубата
на баща и, А. била променена, спряла да контактува, затворила се в себе си. Било и
мъчно, че намира бащиния дом празен. Приживе А. редовно посещавала баща си,
носела му продукти, грижела се за него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.И. и Р.Д., доколкото са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиват на дългогодишни, лични
впечатления и изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора.
По почин на ответното дружество в хода на съдебното дирене е допуснато
изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и пълно. В
заключението на САТЕ, е отразено, че процесното ПТП е настъпило на
26.10.2019г. в гр.Брезник, на ул.“Борис Антов“ по дължина на 7,30 -7,40 метра
след линия на възприетия при огледа ориентир и по широчина на 1, 20 - 1, 30 метра
в ляво от десния край на платното за движение, считано в същата посока. Сочи се,
че ПТП е настъпило през светлата част на денонощието, слънчево време и добра
видимост. Процесният товарен автомобил „Ивеко Дейли“ рег.№******* преди да
предприеме движение назад е бил спрял. Пешеходецът С.М. се е движил от дясно
4
на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, обърнат с лявата си страна
към автомобила. Пътното платно е двупосочно, без хоризонтална и вертикална
маркировка. Вещото лице изчислява, че скоростта на автомобила, в момента на
удара с пострадалия е 9, 81 км/ч, скоростта на пешеходеца в момента на удара - 2,
00 км/ч. Пояснено е, че така определената скорост на пешеходеца отговаря на
придвижване с бавен ход, за лица от мъжки пол във възрастовата граница над 70-80
години.
В заключението на САТЕ е обосновано, че автомобилът е потеглил от място,
изминавайки разС.ие от 3,41 метра, достигайки скорост от 9,81 км/ч. Водачът на
товарния „Ивеко Дейли“ е предприел потегляне на заден ход в момента, в който
пешеходецът вече е бил стъпил на платното. Вещото лице инж.Д. приема в
заключението си, че в този момент ако водачът е насочил погледа си в дясното
огледало за обратно виждане е имал възможност да възприеме опасността и да
не предприема потегляне. Водачът на автомобила при положение, че е гледал в
дясното огледало за обратно виждане е имал възможност да възприеме пешеходеца
след потеглянето си да преустанови движението си изминавайки 1,29 метра и да
спре на разС.ие 2,12 метра преди мястото на удара. Предвид травмите на
пострадалия се определя, че първоначално тялото е контактувало в областта на
лявото бедро с бронята на автомобила. Вещото лице посочва, че видно от
протокола за оглед ул. „Борис Антов“ в района на произшествието е с тротоари
намиращи се отляво и отдясно на пътното платно. Пешеходецът е пресичал от
дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. В протокола за оглед е
отбелязано че няма хоризонтално маркировка в района и обозначени пешеходни
пътеки. В заключението е обосноваван извод, че пешеходецът е имал видимост към
автомобила и преди да навлезе на пътното платно, когато същия е бил неподвижен.
Сочи се, че ако пешеходецът е изчакал потеглянето на заден ход на процесния
автомобил на тротоара, то е имал възможност да избегне удара. В открито съдебно
заседание, вещото лице пояснява, че пешеходецът навлиза отдясно на ляво на
платното за движене, разС.ието му е около 3 метра от автомобила. Изминава около
1.20-1.30 навлизането до мястото на удара. Вещото лице пояснява, че в момента, в
който пешеходецът е стъпил на пътното платно, автомобилът не е бил в движение.
Почти веднага със стъпването, около 10-15-20 см. да е изминал пешеходецът и
тогава започва потеглянето на автомобила. Ако в този момент на потегляне водачът
е бил насочил погледа си в дясното огледало, е могъл да го забележи.
По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на
процесния товарен автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ЗАД „Далл Богг:
Живот и здраве“, в качеството му на застраховател.
При така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
5
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 21-26 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 26.10.2019г. Съвкупният анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно;
процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. Установи се, че с влязла в сила присъда № 4 / 25.02.2021г., постановена
по н.о.х.д. № 132/2020г. по описа на Пернишки окръжен съд, Л. Й. Л. е признат за
виновен, за това, че на 26.10.2019г. в гр.Брезник, на ул."Борис Антов", при
управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли" с рег.№ *******, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението" и
чл.40, ал.2 от ЗДвП „по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности",
като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към участъка
от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.И.М..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на
товарен автомобил „Ивеко Дейли" с рег.№ ******* - Л. Й. Л..
6
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“ е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
за процесния период на водача на товарния автомобил, с който е причинено ПТП, с
оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по
основание. Установени са по делото и неимуществените вредите, както и пряката
им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които
ищцата е претърпяла вследствие смъртта на С.М., който е баща на ищцата. Според
исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални
болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната и нелепа загуба на
починалият, с който ищцата се е намирала в отношения на взаимна обич и
привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията
родител - дете житейска подкрепа. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото деяние върху
увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52
ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на
ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите
и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на
чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени
вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на
II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и
др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
7
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е приел, че
обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им
лични отношения. Ищцата А. С. М. като низходящ на починалия С.М.– възходящ-
попада в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и
възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от ответника.
Установи се, че между починалия С.М. /77г./ и дъщеря му А. М. /на 49г. към
датата на ПТП/ са съществували силни и пълноценни отношения на обич и
привързаност. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не
съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях.
Връзката родител-дете няма само едно измерение и най - силна проява при
низходящи в детска и младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство,
емоционална близост могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата.
/В този см. Решение №178 от 12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК /
От събраните свидетелски показания на свидетелите Д. и И. се установява, че
между ищцата и баща приживе е съществувала близка връзка между родител и
дете. Ищцата била привързана към баща си, често го посещавала и се грижела за
него. Пострадалия С.М. на 77 г., макар и в зряла възраст бил активен, популярен и
ценен от съгражданите си, като театрал и самодеец. След смъртта на баща си,
ищцата се затворила в себе си, чувствала празнота, страдала от загубата на най-
близкия човек. Необходимо е да бъде съобразена и съществуващата към момента
на увреждането – 2019 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
съгл. чл.492, т.1 КЗ – до 10 420 000лв. за неимуществени вреди от телесно
увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица. С оглед
изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от смъртта на
баща й, при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с
обезщетение в размер на 100 000 лева. Съдът намира, че обезщетение в този
размер адекватно ще обезщети понесените от ищцата М. неимуществени вреди,
като същият е съобразен с принципа на справедливостта и социално-
икономическите условия на живот в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
8
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано
в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с отговора на исковата
молба е навел възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй
като същият се е движил по пътното платно зад автомобила, в мъртвата зона за
видимост на водача чрез огледалата за обратно виждане, успоредно на
направлението на автомобила.
В мотивите на приетата по делото присъда, е прието, че пътнотранспортното
произшествие не е настъпило само по вина на подсъдимия Л.. Наказателният съд е
констатирал наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който е
предприел, неправомерно пресичане на пътното платно за движение на място,
което не е предназначено за пресичане или се е придвижвал по пътното платно за
движение на превозни средства и не е използвал намиращите се от двете страни на
пътното платно тротоарни площи. От приетото заключение на изслушаната в
настоящото производство САТЕ, се установи, че пешеходецът М. е имал видимост
към автомобила и преди да навлезе на пътното платно, когато същия е бил
неподвижен. От приетото неоспорено заключение се установи, че ако пешеходецът
е изчакал потеглянето на заден ход на процесния автомобил на тротоара, то е имал
възможност да избегне удара.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на СГС приема, че по
делото е установено съпричиняване от страна на пострадалото лице, което с оглед
данните в конкретния случай следва да бъде определено на 30 %, доколкото
преобладаващия принос е на водача на товарния автомобил.
Съдът, като взе предвид размера на приетото съпричиняване от страна на
пострадалия приема, че крайният размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което е дължимо на ищцата възлиза на 70 000 лв., като иска над тази сума до
100 000лв, следва да се отхвърли, поради установено съпричиняване, а до
предявения размер от 180 000 лв., като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищцата претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от
05.11.2019г.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020
г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от
04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в
9
хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя.
В случая ответното застрахователно дружество е уведомено на 20.02.2020г.,
поради което законна лихва върху определеното обезщетение се дължи считано от
20.02.2020г. до изплащането. За периода от 05.11.2019г. /датата, на която
пострадалият е починал/ до 19.02.2020г. претенцията за законна лихва е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските
се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска. Ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 4 ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след като съдът
съобрази предмета на правния спор, фактическата и правната сложност на делото,
както и обема на извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ищеца и чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. приема, че
ответното дружество следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокат Я. М. С. - САК адвокатско възнаграждение в
размер на 4 600 лева съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 336.11 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска, като общо сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК
/допълнено в последно о.с.з./, са в размер на 550 лв., от които 500 лева – депозит
САТЕ и 50 лева – депозит свидетел.
При този изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 2 800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на
А. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Я. С. и адв. И.С. - САК, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. *******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД ,
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния
баща С.И.М., починал на 05.11.2019г. в резултат от ПТП настъпило на 26.10.2019г.,
по вина на Л. Й. Л. водач на т.а. „Ивеко Дейли“ рег.№ *******, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2020г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
10
432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до предявения размер от 180 000 лв.,
както и иска за законна лихва за периода от 05.11.2019г. до 19.02.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати
на адвокат Я. М. С. - САК, с адрес: гр. София, ж.к. ******* на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Я. С. и адв. И.С. - САК, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. *******2, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 336.11 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2 800 лв.
държавна такса.
Присъдената на ищцата сума може да бъде преведена по банкова сметка посочена на
л.5 от делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11