Разпореждане по дело №431/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК.

Образувано е по жалба на Министерство на земеделието и храните с адрес [населено място], [улица], представлявано от Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК № [рег. номер]/17.10.2024 г., изменен с Решение изх. № МДТ-02-7#1 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с който са определени задължения на министерството за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2019 г. - 2023 г. за имоти, находящи се на територията на Община Габрово.

В съдебно заседание с Протоколно определение от 13.01.2025 година жалбата е преценена като нередовна и на жалбоподателя е дадена възможност в 7 дневен срок от заседанието, с писмена молба, с препис за ответната страна, да конкретизира оспорения акт и съответно в коя част, както и подробно да обоснове твърдяната незаконосъобразност на същия, съобразно нормата на чл. 146 от АПК.

В изпълнение на тези указания в законовия срок е постъпила молба вх. № СДА-01-123 от 20.01.2025 година, в която жалбоподателя, чрез процесуален представител конкретизира, че оспорва именно Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК № [рег. номер]/17.10.2024 г. Сочи да оспорва по основание и размер начислените от служители на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Габрово такса битови отпадъци и местен данък главници и лихви. Навежда и доводи относно висящо съдебно производство по отношение поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], поради което счита да били налице предпоставките на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Макар и частично да са изпълнени указанията, то отново жалбата е останала неясна – констатира се оспорения акт и съответно изменящото го Решение изх. № МДТ-02-7#1 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово решение да касаят освен посочения и имоти по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14004258/16.10.2024 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14002974/21.08.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14002105/23.06.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002103/23.06.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ е вх. № ДК 14002102/23.06.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14002101/23.06.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ е вх. № ДК 14002100/23.06.2020 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14002198/23.06.2020 г., като горестоящият АО в различни степени и за различни години е изменил, респективно потвърдил размера на определените задължения за имотите, които са декларирани с тях и на жалбоподателя с разпореждане [номер] от 22.01.2025 година са дадени указания да посочи конкретно оспорва ли процесния Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК № [рег. номер]/17.10.2024 г., изменен с Решение изх. № МДТ-02-7#1 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово и в частите му относно размера на определените задължения за всички имоти по горните декларации и за всички периоди ли и съответно да посочи дали наведеното оплакване за наличието предпоставките за спиране на производството касае всички задължения или само задълженията за ПИ, предмет на цитираното в жалбата съдебно производство, както и изчерпателно да посочи всички твърдяни основания за претендираната незаконосъобразност, като съобрази и изменението, сторено от горестоящия административен орган и изменителното му решение.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 24.01.2025 година – приложеното удостоверение от ССЕВ и на същата дата, с вх. № СДА-01-168 от последния е депозирана молба.

С молбата МЗХ, чрез надлежен процесуалния си представител – С. П., Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“, [населено място] потвърждава, че оспорва Акт за установяване на задължение № [рег. номер]/17.10.2024 г. на Главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, изменен с Решение изх. № МДТ-02-7#! от 08.11.2024г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси" в частта му, с която за периода 2019 г. – 2023 г., съобразно Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Вх. № ДК14002974/21.08.2020 г. на Министерството са определени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот, представляващ 22 992/54 992 (двадесет и две хиляди деветстотин деветдесет и две върху петдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и две) идеални части от поземлен имот с идентификатор № 14218.502.292 по Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на [населено място], общ. Габрово, обл. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-50/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 54 992 (петдесет и четири хиляди девет стотин деветдесет и два) кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване и адрес на поземления имот: [населено място], [жк], местност "Лъките" № 1. Навежда доводи акта, в оспорената му част да е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като административният орган е постановил същия, въпреки наличие на основание за спиране на административното производство, с оглед нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК – при налично конкретно посочено неприключило съдебно производство, имащо преюдициален характер по отношение на спора. Твърди, че с писма Изх. Per. № РД-12-01-339-1/20.09.2024 г., РД-12-02-50-1/24.10.2024 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Габрово да уведомил Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово за това производство. Твърди и че съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него, а в конкретния случай „Хемус - автотранспорт“ АД бил собственик на построените в имота сгради и съответно Министерството не бил данъчно задължен субект, като отново се позовава не безспорното между страните по въззивно гражданско дело № 258/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново обстоятелство, че АД е носител на правото на собственост върху сградите в имота. На основание горното поддържа искане за отмяна на акта в оспорената му част.

Не са наведени оплаквания за погрешно определяне размера на данъка и таксата.

При така изясненото се налага следния извод:

Дадените указания са в срок и изцяло изпълнени – посочен е съобразно закона оспорения акт, частта в която се оспорва и са конкретно посочени основанията за твърдяната незаконосъобразност, при което положение не е налице пречка за по-нататъшното развитие на производството, тъй като с ясното очертаване предмета му е гарантирана възможността на ответника за реализира правнозащитимите си интереси.

По конституирането на страните, указване на доказателствената тежест и допускане на доказателствата е налично произнасяне, като на страните следва да се даде възможност да сочат и допълнителни доказателства, с оглед горната конкретизация.

Предвид гореизложеното и на основание §2 от ДОПК вр. чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 163, ал. 2 от АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2025 г. от 11.00 ч., за която дата да се призоват страните, на които ведно със призовките да се връчат и преписи от настоящото, а на ответника и от изправящите молби – вх. № № СДА-01-123/20.01.2025 година и СДА-01-168/24.01.2025 година.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат и допълнителни доказателства в с.з.

Разпореждането е окончателно.