№ 4671
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110156820 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Т. С. Б. иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за установяване спрямо
ответника ******************** съществуването на вземане за сумата от
81,31 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
фактури № *******/03.2011 г., № *******/04.2011 г., № ********/10.2011 г.,
№ *********/11.2011 г., съгласно разписка № ***************/27.06.2024 г.,
за която сума е било установено, че е недължима, с влязло в сила решение №
******/30.06.2020 г., постановено по гр. д. № 55363/2017 г. по описа на СРС,
39-и състав, ведно със законна лихва за период от 18.07.2024 г. до изплащане
на вземането, като за същата е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2024 г. по ч. гр. д. № 43879/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът Т. С. Б. твърди, че за установяване недължимостта на
процесната сума е водено производство по гр.д. № 55363/2017 г., по описа на
СРС, 39-и състав, завършило с уважително решение, съгласно което Т. С. Б. не
дължи процесната сума на ответното дружество поради липса на
облигационно отношение между страните. Поддържа, че на 27.05.2024 г. била
уведомена от служител на ответника за наличие на просрочени задължения,
като при неизпълнение на последните сумата по тях щяла да бъда събрана
посредством частен съдебен изпълнител, с оглед което ищецът извършил
плащане в размер на 81,31 лв. От издадената разписка ищецът установил, че
със заплатената сума били погасени главници по фактури № *******/03.2011
г., № *******/04.2011 г., № ********/10.2011 г. и № *********/11.2011 г., за
които вече е било проведено съдебно производство. Твърди, че ответникът не
е зачел на влязлото в сила съдебно решение относно недължимостта на
1
процесната сума, с оглед което същата се явява платена при начална липса на
основание. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************** е подал
отговор на исковата молба, чрез юрк. Ф. И., с който оспорва ищецът да
притежава правен интерес за завеждане на исковата претенция. Моли да се
приеме, че с факта на плащането ищецът е извършил признание на вземането.
Твърди, че ищецът е потребител на топлинна енергия, в качеството си на
собственик на недвижим имот с номер на инсталация *********. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 10.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
******************* на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът прави следните изводи:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , който е допустим, предявен в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК.
За уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил
процесната сума от 81,31 лв. в полза на ответника. В тежест на ответника е да
установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Между страните не е спорно, а и се установява по делото, че с Решение
№ *****/30.06.2020г. по гр.д. № 55363/2017г. на СРС, I ГО, 39 състав, влязло в
сила на 29.07.2020г., е признато за установено в отношенията между
******************** и Т. С. Б., че последната не дължи на дружеството
сумата от 607,72 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м.02.2007г.-м.03.2012г. за имот – апартамент в
********************************. Съдът е приел, че от представените по
делото доказателства не се установява, че между страните е налице
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в посочения
период, поради което за Б. не е налице задължение да заплаща посочената
сума.
Видно от Разписка № ***************/27.06.2024 г. на ******,
намираща се на лист 10 от ч.гр.д. 43879/2024 г. на СРС, приобщено към
исковото производство, на посочената дата към ******************** е
заплатена сметка за адрес: ************************** с титуляр Т. Б.,
2
представляваща задължение по Фактура № ******* за м.03.2011 г. в размер на
30,71 лева, по фактура № ******* от м. 04.2011 г. за сумата от 11,78 лева и по
фактура № 34159145 за м. 10.2011 г. за сумата от 8,43 лева, както и по фактура
№ ********* за м. 11.2011 г. за сумата в размер на 30,39 лева. Разписката
удостоверява плащането на сумата от ищеца в полза на ответника. По делото
разписката не е оспорена от ответника. Поради това и съдът приема, че сумата
от 81,31 лева е платена от ищеца в полза на ******************** по
посочените фактури.
По делото от страна на ответника не се доказа основание за задържане
на сумата. С влязло в сила решение е прието, че Б. не дължи стойността за
топлинна енергия в периода от м.02.2007 г. до м. 03.2012 г. в размер на 607,72
лева за процесния имот. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Със
задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т.д.
№ 2/2020 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие. С решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр. д. №
812/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС е прието, че качеството "пресъдено нещо" на
решението по установителен иск създава състояние на определеност и
безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното
право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Следователно
когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното
право по установителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или
техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ
това обстоятелство или правоотношение. Поради наличието на влязло в сила
решение по въпроса дали между същите страни е налице или липсва
облигационно отношение, настоящият състав не може да пререшава
повдигнатия правен спор, нито да преценява правилността или допустимостта
му, а е длъжен да го зачете. Ето защо, недопустимо се явява в настоящото
производство съдът да преразглежда въпросът дали между страните е било
налице облигационно отношение в периода м. 02.2007 г. до м. 03.2012 г. за
същия апартамент.
При отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща
притежаването от ответника на отричаното от ищеца право и на всички
възможни основания, които последният следва да релевира с оглед
преклудирането им при уважаване на иска (в този смисъл Решение по гр. д. №
5642/2015 г. на ВКС, 2-ро гр. Отделение). В случая отрицателният
установителен иск е уважен поради липса на доказано от ответника по него
облигационно отношение, а не поради изтекла погасителна давност, поради
което в случая не е налице основанието за задържане на сумата, предвидено в
чл. 118 ЗЗД. Освен това по делото не се установи да са налице други
задължения за 2011 г. на ищеца Б., които да са погасени с плащането от 81,31
лева от 27.06.2024 г. Ето защо, съдът намира, че искът е основателен.
По разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в размер на 200 лева и държавна такса
3
в размер на 25 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 25 лева и на
адвокат Л. 200 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева.
Адвокат Д. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв по всеки иск. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по
делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Съдебната практика приема
еднозначно, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. По делото е предявен иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба
№ 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат
да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. /
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о.,
ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т.
о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т.
о., ТК/. При съобразяване на тези критерии, съдът определя адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***************************** срещу
********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********************, положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ********************,
ЕИК ********* дължи на Т. С. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 81,31
лева (осемдесет и един лев и 31 стотинки) платена с разписка №
***************/27.06.2024 г. по фактури: № ******* за м.03.2011 г., №
******* за м. 04.2011 г., № ******** за м.10.2011 г., № ********* за м. 11.2011
г., при начална липса на основание – липса на облигационно отношение
съгласно влязло в сила решение по гр.д. № 55363/2017 г. на СРС, 39 състав, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 26981/27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43879/2024 г. по описа на СРС,
166 състав.
ОСЪЖДА ********************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********************* да заплати на Т. С. Б., ЕГН
4
**********, с адрес: ***************************** сумата в размер на 25
лева – държавна такса за заповедно производство и 25 лева – държавна такса
за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА ********************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********************* да заплати на адв. М. Л. Л.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата 200 лв., адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА ********************, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********************* да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
300 лв., адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5