№ 54
гр. Габрово, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20244210200021 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. И. А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*************” № 16 – чрез адв. С. Т. от ГАК, против
Наказателно постановление № 23-0892-000601/11.07.2023 година на
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово в частта, с
която на основание чл. 175а, ал.1, предл.трето от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ са му наложени следните административни наказания:
“Глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б,
т.2 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. С. Т. моли за отмяна на
атакуваното Наказателно постановление в ожалваната част поради неясно
описание на вмененото нарушение и обективното му неизвършване,
доколкото според него в случая се касае само и единствено до поднасяне на
автомобила без умишлено приплъзване на гумите. При условиата на
алтернативност пледира и за приложение на чл. 28 от ЗАНН касателно
изследваното деяние. Претендира и присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., според
1
коята процесното нарушение се явява категорично доказано с оглед
показанията на свидетеля – актосъставител и материализираното в
приложения по делото диск с видеозапис. Намира претендираното активиране
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за законово недопустимо и необосновано с
оглед установеното поведение на жалбоподателя. Ето защо моли за
потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление в атакуваната му
част и присаждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която съответният Сектор „Пътна полиция” към конкретно ОД на
МВР е оправомощен да издава Наказателни постановения за установени
нарушения по ЗДвП.
На 08.06.2023 г. около 21:30 ч. жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ЕВ 36 02 ВН по ул. „Брянска” в
гр. Габрово, като до него на предна дясна седалка се намирал свидетелят Т.
В.. При навлизане в кръгово кръстовище с бул. „С. Караджа” в посока ул.
„Априловска” С. А. умишлено завъртял задните гуми на превозното средство
и принудително го привел в странично движение, като по този начин
поднесла задната му част. Случилото се било възприето от автопатрулен
полицейски екип, състоящ се от свидетелите И. И. и И. П., които последвали
и спрели цитирания лек автомобил. След извършена проверка двамата
съставили против жалбоподателя АУАН серия GA, № 884195/08.06.2023 г. за
ощо четири нарушения вкл. и процесното такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП,
изразяващо се в използване на пътя за други цели, несъобразени с тяхното
предназначение. Въз основа на акта впоследствие е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на С. А. на 04.01.2024 г., като
2
на 05.01.2024 г. е депозирана и настоящата жалба против него.
При така установената фактология съдът намира изследваното
нарушение за категорично доказано от обективна и субективна страна.
Подобен извод почива основно на два доказателствени източника, първият от
които са показанията на свидетеля И. И., очевидец на ситуацията и
актосъставител. В своя непосредствен разпит този свидетел доста ясно очерта
конкретното поведение на жалбоподателя на процесните дата, час и място в
качеството му на водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ЕВ
36 02 ВН, и по-конкретно умишленото завъртане задните гуми на превозното
средство и принудителното привеждане в странично движение, довело до
поднасяне на задната му част. Това т.нар. „демонстративно шофиране”,
законово формулирано като забрана за използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, забранено посредством
разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, е доста ясно видимо също така и на
клипа от камера в района, записан на диск и предявен в съдебно заседание.
При визуално запознаване със съдържанието му съдът констатира, че
действията на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ЕВ
36 02 ВН изцяло съвпадат с възприетото от свидетеля И. И., като с просто око
се установява движение с видимо висока скорост и умишлено завъртане
задните гуми на превозното средство, довело и до поднасяне на задната му
част.
Същевременно и именно тези доказателствени източници изцяло
отричат версията на адв. Т. за поднасяне на автомобила без целенасоченото
му привеждане в странично движение от водача. Подкрепа на заявената от
защитата фактология се съдържа единствено в показанията на свидетеля Т.
В., пътник в автомобила към онзи момент, които обаче на първо място
противоречат на другите далеч по –категорични доказателствени източници,
упоменати по - горе. Освен това те са и твърде неубедителни от житейска
гледна точка, като в разказа на този свидетел липсва елементарна логическа
обосновка как се е стигнало до описаното от него „занасяне” при несъмнено
суха пътна настилка, отлична осветеност и при указана от самия него доста
ниска скорост на движение от 40 км/ч. Обективно погледнато в заявеното от
този свидетел липсва каквато и да мотивировка каква би могла да бъде
причината за това т. нар. „поднасяне”, като същевременно упоменатата такава
3
в атакуваното Наказателно постановление е доказателствено защитена и
далеч по-убедителна от правна и логическа гледна точка. Ето защо съдът
констатира, че на процесните дата, час и място именно С. А. в качеството си
на водач на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ” с рег. № ЕВ 36 02 ВН
умишлено е завъртял задните му гуми и принудително го е привел в
странично движение, което е довело до поднасяне задната му част.
Текстовото и цифрово описание на нарушението също така са коректни и
ясни, изцяло в синхрон с разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Необосновано е и последното възражение на защитата – за
квалифициране на настоящия случай като „маловажен” по смисъла на чл. 28,
ал.1 от ЗАНН. Освен че нарушенията по ЗДвП са изначално изключени от
предметния обхват на тази разпоредба с оглед текста на чл. 189з от ЗДвП,
изследваният такъв не съдържа никакви съществени характеризиращи го
черти, съществено намаляващи степента на неговата обществена опасност.
Деянието е типично за вида си, С. А. има и други и то немалко на брой
нарушения по ЗДвП, поради което и правилно е санкциониран за
осъщественото нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП с константно
предвидените в чл. 175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП две административни
наказания. Ето защо и по горните съборажения атакуваното Наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и подлежи на цялостно
потвърждаване.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. И. А.
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено
доказателство – диск с видеозапис, следва да остане на съхранение по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 23-0892-000601/11.07.2023 година на Началника на Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-Габрово в частта, с която на основание чл.
175а, ал.1, предл.трето от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С. И.
А., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*************” №
4
16, са наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 3
000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН С. И. А., с ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
След влизане в сила на настоящото решение приложеното веществено
доказателство – диск с видеозапис, да остане на съхранение по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5