Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 194

гр.Сливен, 05.08.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 389 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана въззивна жалба от ст.юриск.С. процесуален представител на ГДПБЗН – МВР със седалище гр.София , ул.“Пиротска“, № 171А против решение №344/66.03.2020 г. по гр.д. № 5368/2019г. на Сливенския районен съд, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 1716.36 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019г.,в размер на 246 часа, ведно със законната лихва считано от 08.10.2019 г. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да деловодни разноски на ищеца в размер на 350.00лв., разноски за ВЛ в размер на 200.00лв., както и ДТ и разноски в размер 68.65лв.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и прилагал нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд. Страната намира, че съдът неправилно е присъдил дължимото възнаграждение, като положения нощен труд е бил преизчислен с коефициент 1,143. Посочва се, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност разпоредбата на чл. 9 от същата е неприложима спрямо държавните служители в МВР. Държавните служители в МВР са с уреден статут в специален закон, като въз основа на него са издадени редица наредби, които са за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън работно време и така нататък. Във връзка с тези въпроси са били издадени Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. За процесния период в специалната нормативна уредба касаеща държавните служители в МВР не е съществувало разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. Страната счита, че за да бъде извънреден трудът трябва да е положен извън установеното за него работно време. Посоченото преизчисляване имало отношение към заплащането /увеличаването на нощния труд/, но не и към натрупването на часове, чието надвишение да кумулира извънреден труд. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивникът ГДПБЗН, редовно призован, не се представлява . Процесуалният му представител ст.юриск.С. във въззивната жалба е помолила да се даде ход на делото без тяхно присъствие.

В с.з., въззиваемият Димитров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв.Ж., в писмено становище до съда посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.05.2020г. и в рамките на законоустановения срок – на 27.05.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от С.С. против ГД „ПБЗН“ при МВР искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода  от 01.09.2016 г. до 30.09.2019г. , намиращ правното си основание в чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира изложените във въззивната жалба съображения за неоснователни.

Безспорно по делото е установено, че ищеца в първоинстанционното производство С. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР - пожарникар.

Ищецът в първоинстанционото производство, видно от представените по делото писмени доказателства, е работил на сменен режим - 24 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза се установява полагането на извънреден труд от ищеца С. през процесния период от 01.09.2016г. до 30.06.2019г., като вещото лице е посочило същия в часове. В заключението, в табличен вид е посочен и заплатения от работодателя извънреден труд в часове и остатъка след това. Следва да се посочи, че при определяне на останалата, незаплатена част от положения от ищеца извънреден труд е била приложена императивната разпоредба на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР – компенсиране с възнаграждение извънреден труд до 70 часа на тримесечен период. По този начин, подлежащия на заплащане извънреден труд, положен от ищеца С. възлиза на 246 часа., като дължимото за него и незаплатено от работодателя възнаграждение възлиза на 1716.36лв.

Основният спор между страните в първоинстанционното, въведен с въззивната жалба и в настоящото въззивно производство, е следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумарното изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период и на тази база да се определи надвишена ли е индивидуалната работна норма на ищеца, т.е. налице ли е положен от него извънреден труд.

Принципно в разпоредбата  на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители ( какъвто без съмнение е ищецът), които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Според настоящия съдебен състав освен общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения и полагането на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. уредена в КТ приложение следва да намери и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение заработено по трудови норми се увеличава с коефицент , равен на отношението между часовете получени след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове през месеца или установения друг период. По този начин и предвид приетото заключение по изготвената съдебно – икономическа експертиза положените часове извънреден труд следва да се преизчислят с коефицент 1.143.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и тъй като въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не са доказани за настоящата фаза на производството, деловодни разноски не се присъждат.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №344/66.03.2020 г. по гр.д. № 5368/2019г. на Сливенския районен съд , като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.