Решение по дело №2307/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 955
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120202307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Районен съд – Бургас, XXІІ наказателен състав,

Решение № 955/20.07.2020 г. по НАХД №2307/2020 г.

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 955

 

20.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - гр.Бургас, в публично заседание на 08.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2307 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Т.Ж.М., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №467-F538904/28.04.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс и чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП, иска се неговата отмяна.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Видно от разписката – неразделна част от процесното е, че препис е получен на 20.05.2020 г. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 20.05.2020 г. с вх.№ИТ-00-124/20.05.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.02.2020 г. и с вх.№023582001370789/21.02.2020 г. жалбоподателят, като самоосигуряващо се лице, подал декларация по чл.5, ал.4, т.1 КСО за месец декември 2019 г. Декларацията била приета.

В резултат на посоченото дотук на 21.02.2020 г. в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, М.М. (инспектор по приходите в НАП) съставила против жалбоподателя Акт №F538904/21.02.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На същата дата и срещу подпис, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В словесен израз, вмененото му административно нарушение било за това, че като самоосигуряващо се лице не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП – гр.Бургас за месец декември 2019 г. и че това е следвало да бъде сторено до 27.01.2020 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.5, ал.4, т.1 КС във връзка с чл.2, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата.

От 13.03.2020 г. в сила влязъл ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

На 28.04.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 20.05.2020 г. процесното НП било връчено на жалбоподателя.

На 20.05.2020 г., и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-124/20.05.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.355, ал.5 КСО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            Следва да се посочи, че настоящото производство е по чл. 59 и сл. ЗАНН и за него процесуалните срокове не са спирали да текат на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително. Нормата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., 14.05.2020 г.) в редакцията ѝ на ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г., която е била в сила след 13.03.2020 г. и е действала в периода 13.03.2020 г., е предвиждала, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства /каквото е и настоящото/, или за настоящото наказателно производство като попадащо сред изключенията по чл. 3, т. 1 от посочения закон в посочения по-горе период давностните срокове по ЗАНН не се спирали да текат.

            Съгласно чл.5, ал.4, т.1 КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл.1 от Наредбата, с този поднормативен акт се уреждат съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение в Националната агенция за приходите на данните от работодателите, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всяко лице, подлежащо на задължително осигуряване, и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); лицата по т. 1 и лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ; лицата по чл. 4, ал. 9 и самоосигуряващите се лица по КСО, лицата по чл. 40, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато заявят кои задължения за осигурителни вноски погасяват; лицата, които декларират данни за внасяне на осигурителни вноски за зачитане на осигурителен стаж по чл. 9а от КСО; лицата за възстановяване на здравноосигурителни права по реда на чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО. С тази Наредба е уреден образец 1 на декларация, която е релевантна в случая и която се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция на НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата). Срокът за подаване на декларация образец 1 от осигурителя е уреден в чл.4, ал.1, т.2 от Наредбата и е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В настоящия случай декларация образец 1 за месец декември 2019 г. е следвало да бъде подадена до 27.01.2019 г. Както бе посочено по-горе, това в настоящия случай е сторено на 21.02.2019 г., т.е. около 1 месец след крайния срок.

При посоченото дотук настоящия състав приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е извършено.

Наложената глоба обаче е максимално предвидения размер от 500.00 лева, като предвид липсата на мотиви за налагането ѝ в този размер е налице възможност за намаляването ѝ.

Нарушението се състои в просто извършване при форма на допустителство, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да измени процесното НП като намали размера на наложената глоба до предвидения минимум от 50.00 лева. Довод в тази посока е, че нарушението е извършено за първи път.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

            Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №526-F514880/12.05.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите,

на Т.Ж.М., ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 500.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 50.00 лева;

 

ОСЪЖДА Т.Ж.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.

 



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд