РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. П., 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230101071 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. П., ж.к. „Ц.“ № *** и със съдебен адрес гр. С., ул. „И.“ № 8, ет. 5, чрез
адвокат Х. Р., САК, с адрес на дейност в гр. С., ул. „И.“ № 8, ет. 5, срещу „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско шосе“
№ 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..
Сочи се в исковата молба, че на 16.06.2021 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 536854, по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищцата парична сума в размер на 1100 лв., като при така усвоената главница
кредитополучателят, след направени 4 вноски по 147 лв., следва да заплати общо 2440,95 лв.
Съгласно цитирания договор ако ищцата не предостави обезпечение във вида на банкова
гаранция или поръчител по кредита в тридневен срок или предоставеното обезпечение не
отговаря на посочените условията, дължи на кредитора неустойка, която предварително е
разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита.
Посочва се, че ответното дружество, като финансова институция по смисъла чл. 3, ал.
2 ЗКИ, предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от
ЗПК, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, в резултат на което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като сключеният между страните договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК.
Навежда се, че в процесния договор формално е посочен ГПР, за да е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, но същият не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на
обезпечение. В тази връзка се сочи, че неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по потребителския кредит. Така, както е
уговорена, тя е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните
неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за потребителски
кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора, а евентуални такива
1
от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като
задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
предоставената в заем сума. Посочва се още, че макар и да е уговорена като санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита и същата се явява разход по кредита, а не обезщетение, който
в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10 от ЗПК не е включен в ГПР.
Релевира се, че с процесната неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4
от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия,
като размерът не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да
изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се
запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което
да вземе информирано решение за сключването му. Както и че посочването на стойност на
ГПР, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на целия договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК и
като не е оповестил действителен ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Сочи се и че посочването на по-нисък
от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пap. 1 от Директива
2005/29/ЕО, както и че уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение излиза
извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Навежда
се още, че възнаградителната лихва по договора е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като задълженията по договора са необезпечени, но договорената лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което прави клаузата, уговаряща размера
й, нищожна. Твърди се, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, да обяви Договор за
потребителски кредит № 536854 от 16.06.2021 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и С. И.
И., за недействителен.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище, че претенциите на
ищеца за недействителност на посочения договор за кредит и за нищожност на отделни
клаузи от него, са неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението, че процесният договор
е със съдържание, противоречащо на ЗЗД и ЗЗП, а при условията на евентуалност се
позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД (нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор).
Оспорва твърдението за недействителност по смисъла на ЗПК, като твърди, че
договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, и на тези по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен договорът, както и че същият е сключен
изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит,
получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Сочи още, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента,
който поема по силата на договора, кредитополучателят е разполагал с 14 /четиринадесет/
дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация
за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи,
както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси,
като по този начин се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че
последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.
Релевира, че аргументите за нищожност, поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя, са неоснователни, тъй като такава проверка е
извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя.
2
Оспорва твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави и за
неравноправност на клаузи от договора, като в тази връзка посочва, че клаузите отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че в конкретния случай не е налице нито
една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя
яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца,
която яснота е била налице у ищеца както преди сключване на договора, така и при
подписването му, което изключва възможността потребителят да не е бил предварително
наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е
налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Твърди още, че на самостоятелно
основание, всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се
оборват от факта, че ищецът е сключил общо десет договора с ответното дружество, от което
е видно, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията. Предвид това обстоятелство, сочи, че ищецът е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това
заведе искове за недействителност и връщане на платените суми, което е в пряко
противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение. Излага хипотеза, съгласно която ако целта не е била такава, то потребителят е
щял да се откаже още от първия договор и не би бил сключил още девет договора, при което
е щял да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си, и именно поради това, че
не го е сторил, а впоследствие е образувал множество съдебни дела, води до пълна
неоснователност на претенциите за недействителност на клаузи от договора и за връщане на
недължимо платени суми. Навежда, че ищецът е ползвал многократно един вид кредитен
продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, което опровергава
твърденията му за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите
нрави от страна на кредитодателя.
Моли съда да отхвърли ищцовите претенции като неоснователни. Претендира
сторените в хода на производството разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и представлява.
Ответното дружество не изпраща представител, като процесуалния представител на
същото в молба депозирана преди датата на съдебното заседание прави искане за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в
случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по
Наредбата. Претендира сторените по делото разноски.
По делото са приети писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
По делото от страна на ищеца, както и от страна на ответника не е представен
договора, от който в исковата молба се твърди, че е възникнало правоотношението между
страните. В исковата молба е посочено, че страната не разполага с екземпляр от процесния
договор, но нито с нея, нито с нарочна молба е направено искане за изискване на същия от
ответното дружество.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между
него и ответното дружество има сключен договор за паричен заем, чиято недействителност
се иска да бъде обявена, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен
при неспазване на законоустановените норми.
На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е имал
качеството кредитополучател, а ответното дружество – кредитор.
За горното може да се съди от депозирания писмен отговор от страна на ответното
дружество. От същият обаче не се извежда съдържанието на договора, както и условията,
при които същият е сключен.
По делото не са представени никакви доказателства за съдържанието на договора,
3
чиято недействителност се иска да бъде прогласена.
За да прецени дали един договор е недействителен (нищожен), съдът следва да
разполага с възможността да се запознае с неговото съдържание, както и какви условия са
уговорени между страните при сключването му. Едва след като съдът се запознае с неговото
съдържание, би могъл да се произнесе дали са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за прогласяване на неговата
нищожността. След като съдът не е запознат с текста на договора, по никакъв начин не може
да установи дали същият противоречи на закона, заобикаля закона или противоречи на
добрите нрави, каквито доводи се изтъкват в исковата молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта за наличието на облигационни отношения между страните, възникнали на
основание сключен договор за потребителски кредит, както и релевираните с исковата
молба основания и доказателства, от които произтича нищожността (недействителността) на
договора за кредит. Въпреки така дадените му указания ищецът не е ангажирал никакви
доказателства, както и не е направил никакви доказателствени искания в тази връзка.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той
може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за
себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова,
за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде
абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде
непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако
трябва да се установи липсата му.
С оглед изложеното, последица от непредставяне на посоченият в исковата молба
договор за кредит от ищеца, който носи доказателствена тежест за установяване на
твърденият от него изгоден факт – недействителност на Договор за потребителски кредит №
536854 от 16.06.2021 г. влече отхвърляне на предявеният от ищеца иск за установяване на
неговата недействителност (нищожност).
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат
единствено на ответната страна. Въпреки направеното искане за присъждане на разноски, по
делото не са представени доказателства за сторени такива от ответната страна, поради което
и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ж.к.
„Ц.“ № *** и със съдебен адрес гр. С., ул. „И.“ № 8, ет. 5, чрез адвокат Х. Р., САК, с адрес на
дейност в гр. С., ул. „И.“ № 8, ет. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н.П.П., иск, с който се иска на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, да се обяви Договор за потребителски
кредит № 536854 от 16.06.2021 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и С. И. И., за
недействителен.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4
5