Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 8902 по описа за 2014г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „Г.“ ООД срещу П.Н.Ш., при участието
на „О.“ ООД - трето лице помагач на страната на ищеца и П.И.Ш. – трето лице
помагач на страната на ответника, за присъждане на сумата 131175.90лв.,
частично от 161175.90лв., която е обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие, представляваща стойността на извършените разходи за изграждане на съсобствените в режим на СИО на П.Н.Ш. и П.И.Ш.
три самостоятелни обекта – АПАРТАМЕНТ №№ 13, 15 и 16, находящи се в жилищна
сграда в гр.София, ***, ЖК „Западен парк“, изградена в УПИ I, кв. 13, м. „Западен парк“, р-н „Красна поляна“, ведно със законната лихва
върху главницата считано от завеждане на иска до окончателното и изплащане.
В исковата молба „Г.“ ООД твърди, че с Договор от 14.06.2017г. Столична Община учредила на
„Г.“ ООД с предишно наименование „М.****“
ООД правото на надстрояване с един етаж с площ 240.6кв.м. и тавани с площ
149.59кв.м. на следната жилищна сграда: ***, ЖК „Западен парк“, срещу заплащане
на сумата 74100.00лв. и поемане на задължението за саниране на жилищният блок,
съобразно изискванията на етажната собственост. С Договор за продажба от
01.04.2008г., обективиран в н.а. № 105, н.д. № 97/2008г. на Нотариус А.Г., „М.****“ ООД прехвърлило на П.И.Ш. 3/4ид.ч.
от учреденото му през 2007г. право на строеж, срещу задължението на купувача да
заплати сумата от 35000.00лв., която била получена от продавача. Към момента на
сключване на договора купувача П.И.Ш. бил в граждански брак с П.Н.Ш., поради
което правото на строеж било придобито от двамата в режим на СИО.
На 03.10.2008г. било издадено Удостоверение № СА 92-00-203/03.10.2008г. за
завършване на строежа „Надстрояване с един етаж и тавани“ на жилищна сграда в
гр.София, ***, ЖК „Западен парк“ на фаза „груб строеж“, а на 14.07.2009г. издадено Удостоверение № 674 за въвеждане на
строежа в експоатация.
С Договор за доброволна делба от 26.11.2008г. „М.****“ ООД, П.И.Ш. и П.Н.Ш.
прекратили съсобствеността си върху четири апартамента, придобита въз основа
реализираното право на надстрояване, като последните двама станали собственици
на това основание, в режим на СИО на самостоятелни обекти - АПАРТАМЕНТ №№ 13,
15 и 16.
Твърдят, че „М.****“ ООД /„Г.“ ООД/ извършило строежа възлагайки дейности
по изпълнението му на трети лица, без между страните по Договор от
01.04.2008г., обективиран в н.а. № 105, н.д. № 97/2008г. на Нотариус А.Г.за
продажба на идеални части от правото на строеж да е уреден начин на плащане за
извършените СМР и без П.И.Ш. и П.Н.Ш. да са заплатили стойността на построените
и придобити от тях в собственост самостоятелни обекти в сградата, с което
неоснователно се обогатили за сметка на дружеството, което обедняло със
стойността на извършените разходи.
Твърдят, че дружеството извършило строежа без да промени намерението си по отношение
идеалните части на правото на строеж, които притежават П.Ш. и П.Н.Ш., но без
тяхното съгласие, поради което следва отношенията им да се уредят по правилата
за водене на чужда работа без пълномощие, като в полза на дружеството се
присъди обезщетение равно на по малката сума измежду направените разноски и
увеличената стойност на имота, т.к. подобренията са извършени и в собствен
интерес.
С влязло в сила Решение № 1434/04.03.2014г. постановено по гр.д. №
9033/2011г. на СГС П.И.Ш. и П.Н.Ш. били осъдени солидарно да заплатят на „Г.“
ООД сумата 30000.00лв., частично от 161175.90лв., с която неоснователно се
обогатили за негова сметка, представляваща стойност на извършените разходи за
изграждане на собствените на
ответниците три самостоятелни обекта в жилищна сграда в гр.София, ***, ЖК
„Западен парк“, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 04.07.2011г., до окончателното и изплащане.
В настоящото производство „Г.“ ООД претендира разликата над частично
присъдената с Решение № 1434/04.03.2014г. постановено по гр.д. № 9033/2011г. на
СГС сума 30000.00лв. и пълният размер на
претенцията от 161175.90лв.
Третото лице помагач на страната на
ищеца „О.“ ООД, придобило процесното вземане от „Г.“ ООД в хода
на процеса, изразява становище за основателност на иска.
Ответникът П.Н.Ш. и третото лице помагач на страната на ответника П.И.Ш. не оспорват,
че между „Г.“ ООД и П.Н.Ш., и П.И.Ш. е било налице правоотношение по повод
собствените на вторите двама в режим на СИО три самостоятелни обекта в жилищна
сграда в гр.София, ***, ЖК „Западен парк“, с твърдените параметри, по повод
което е постановено влязлото в сила Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. №
9033/2011г. на СГС, което П.И.Ш. и П.Н.Ш. са осъдени солидарно да заплатят на „Г.“
ООД сумата 30000.00лв., частично от 161175.90лв., с която неоснователно се
обогатили за сметка на дружеството, представляваща стойност на извършените
разходи за изграждане на собствените на
ответниците три самостоятелни обекта, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 04.07.2011г., до окончателното и
изплащане.
Възразяват, че с Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. № 9033/2011г. на СГС
по предявеният частичен иск със сила на пресъдено нещо са решени въпросите
относно основанието, от което са придобити правата и размерът до който са
предявени и признати от съда. С мотивите на решението е установен и общият
размер на вземането, заявено по делото в частичен такъв, а именно: 110703.75лв.
Затова предявеният в настоящото
производство иск би бил основателен за сумата 80703.75лв., която е разлика над
вече частично присъдените 30000.00лв. с Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. №
9033/2011г. на СГС.
Възразяват, че претендираната сума не се дължи, т.к. не е налице
неоснователно обогатяване за ищеца, защото П.Н.Ш. и П.И.Ш. са инвестирали
средства в строителството на собствените си самостоятелни обекти в общ размер
226863.00лв., както следва: заплатили са 3/4ид.ч. от правото на строеж –
35000.00лв.; заплатили са сумата 27863.00лв. или около 1/2част от главницата по
кредита, получен по Договор за банков заем № 36/2008г. от ищеца, предназначен
за строителството; П.И.Ш. инвестирал сумата 164000.00лв. в строителството, за
който дълг ищецът му издал Запис на заповед от 21.03.2008г.
Претендират искът да бъде отхвърлен.
Третото лице помагач на страната на
ответника П.И.Ш. в евентуалност е направил възражение за
прихващане срещу вземането на ищеца, с вземането си съдебно установено с
Решение № 5229/14.07.2007г. постановено по гр.д. № 5154/2014г. на СГС, за
сумата 164000.00лв., дължима по издаден от „М.****“ ООД, сега „Г.“ ООД, на
21.03.2008г. Запис на заповед за сумата 164000.00лв., по който тригодишният
срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на
пряк иск срещу издателя „Г.“ ООД е изтекъл.
Ответникът П.Н.Ш. и третото лице помагач на
страната на ответника П.И.Ш. в евентуалност са направили възражение за
прихващане срещу вземането на ищеца, с вземането си за сумата 27863.00лв.,
представляваща платената от тях около 1/2част от главницата по кредита, получен
по Договор за банков заем № 36/2008г. от ищеца, предназначен за строителството.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г.
на ОСГК на ВС, когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без
съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без
този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална
част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията
между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата
за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е
действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си
жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и
полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно,
отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че с Решение №
1434/04.03.2014г. по гр.д. № 9033/2011г. на СГС по предявеният от „Г.“ ООД срещу П.Н.Ш.
и П.И.Ш. частичен иск в полза на
ищеца е присъдена сумата 30000.00лв. частично от 161175.90лв., с която на
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД ответниците неоснователно са се обогатили за негова
сметка, представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие,
изразяваща се в стойността на извършените от ищеца разходи за изграждане на съсобствените в режим на СИО на П.Н.Ш. и П.И.Ш.
три самостоятелни обекта – АПАРТАМЕНТ №№ 13, 15 и 16, находящи се в жилищна
сграда в гр.София, ***, ЖК „Западен парк“, изградена в УПИ I, кв. 13, м. „Западен парк“, р-н „Красна поляна“, ведно със законната лихва
считано от 04.17.2012г.
Обективните предели на СПН на постановеното решение очертават нейния
предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено
по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а
субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата,
които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение.
Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно
субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно:
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното
право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането
също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели
на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна
СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация. След като с влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано /така ТР №
3/2016 гр.София, 22.04.2019 год., ВКС, ОСГТК, т.д. № 3/2016г./
Поради изложеното, обвързан със силата на пресъдено нещо на постановеното
Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. № 9033/2011г. на СГС по предявеният
частичен иск съдът приема за установено, че ищецът е извършил възлагайки
дейности на трети лица, строежа на процесните три самостоятелни обекта –
АПАРТАМЕНТ №№ 13, 15 и 16, находящи се в жилищна сграда в гр.София, ***, ЖК
„Западен парк“, изградена в УПИ I, кв. 13, м. „Западен
парк“, р-н „Красна поляна“, собствени на П.Н.Ш. и П.И.Ш. в режим на СИО, без да
промени намерението си по отношение идеалните части от правото на строеж, които
притежават ответницата и съпругът и, но без тяхно съгласие, поради което
отношенията между тях следва да се уредят според правилата на водене на чужда
работа без пълномощие, като се присъди в полза на ищеца обезщетение равно на
по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота,
т.к. подобренията са извършени и в собствен интерес.
Видно от мотивите на Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. № 9033/2011г. на
СГС действително направените разходи от „Г.“ ООД за построяване на трите
самостоятелни обекта АПАРТАМЕНТ №№ 13, 15 и 16 собствени на П.Н.Ш. и П.И.Ш. в
режим на СИО са в общ размер от 110703.75лв., което е установено с приетата в
това производство СОЕ. В настоящото производство ищеца не е установил главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с
допустимите доказателствени средства различен размер на действително
направените разходи за построяване на самостоятелните обекти. При това
положение и доколкото установеният с Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. №
9033/2011г. на СГС размер от 110703.75лв. не е оспорен от П.Н.Ш. и П.И.Ш.,
съдът приема същия за доказан. С Решение № 1434/04.03.2014г. по гр.д. №
9033/2011г. на СГС е присъдена частично сумата 30000.00лв. или предмет на
разглеждане в настоящото производство е дължимостта на горницата от 80703.75лв. до общо установените разходи в
размер на 110703.75лв.
Съдът е обвързан със силата на пресъдено нещо на постановено Решение №
1434/04.03.2014г. по гр.д. № 9033/2011г. на СГС, поради което приема за
неоснователни възраженията за недължимост на сумата от 80703.75лв., поради
наличие на сторени от П.Н.Ш. и П.И.Ш. разходи за строителство в общ размер
226863.00лв., както следва: заплатена от ответницата и третото лице помагач
стойност на 3/4ид.ч. от правото на
строеж – 35000.00лв.; заплатена сумата 27863.00лв. или около 1/2част от
главницата по кредита, получен по Договор за банков заем № 36/2008г. от ищеца,
предназначен за строителството; инвестирана от П.И.Ш. сума от 164000.00лв. в
строителството, за който дълг ищецът му издал Запис на заповед от 21.03.2008г.
Основателно е стореното в евентуалност възражение за прихващане на третото
лице помагач на страната на ответника П.И.Ш. срещу вземането на ищеца, с
вземането му съдебно установено с Решение № 5229/14.07.2007г. постановено по
гр.д. № 5154/2014г. на СГС, за сумата 164000.00лв., дължима по издаден от „М.****“
ООД, сега „Г.“ ООД, на 21.03.2008г. Запис на заповед от 21.03.2008г. за сумата
164000.00лв., по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на пряк иск срещу издателя „Г.“
ООД е изтекъл.
Налице са предпоставките за извършване на съдебното прихващане, като
насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска, за погасяване на двете
вземания до по-малкото от тях. Двете вземания са еднородни, ликвидни и
изискуеми към момента на изявлението за компенсация, като би могло да се
извърши компенсация и с вземане заявено в хода на висящ исков процес, което не
е ликвидно, нито изискуемо. При уважено възражение за прихващане признатите от
съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е
без значение.
В случая за вземането по Запис на заповед от 21.03.2008г. изискуемостта е
настъпила с настъпване на падежа на ценната книга – на 21.04.2008г. Пасивното
вземането „Г.“ ООД е възникнало и е било изпълняемо след осъществяване на
строителството в завършен вид на процесните, собствени на ищците самостоятелни
обекти от сградата или към 03.10.2008г., когато е било издадено Удостоверение №
СА 92-00-203/03.10.2008г. за завършване на строежа „Надстрояване с един етаж и
тавани“ на жилищна сграда в гр.София, ***, ЖК „Западен парк“ на фаза „груб
строеж“. Към него момент - 03.10.2008г., се считат погасени с обратна сила, до
размера на по малкото двете насрещни вземания или до размер на горницата
от 80703.75лв. до общо установените
разходи в размер на 110703.75лв. /така ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС, т. д. №
2/2020 г., ОСГТК/. Затова не се дължи и законна лихва за забава.
Поради изложеното съдът не разглежда предявеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане на ответникът П.Н.Ш. и третото лице
помагач на страната на ответника П.И.Ш. срещу вземането на ищеца, с вземането
им за сумата 27863.00лв., представляваща платената от тях около 1/2част от
главницата по кредита, получен по Договор за банков заем № 36/2008г. от ищеца,
предназначен за строителството. Приема, че искът за присъждане на сумата
131175.90лв., частично от 161175.90лв. следва да бъде отхвърлен до размер на
сумата 80703.75лв., поради прихващане с
вземането на П.И.Ш. по записа на заповед, а за горницата от 50472.15лв. – като
неоснователен.
Ответникът и третото лице помагач не са направили искане за присъждане на
съдебни разноски, затова съдът независимо от изхода по спора не присъжда такива
в тяхна полза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.С.Т., предявен
срещу П.Н.Ш., ЕГН **********,***, при участието на „О.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, ЖК „Хаджи Димитър“, ул. „***,
офис 4, представлявано от управителя С.Д.О.- трето лице помагач на страната на
ищеца и П.И.Ш., ЕГН **********,***26 –
трето лице помагач на страната на ответника, за присъждане на сумата 131175.90 /сто тридесет и една
хиляди, сто седемдесет и пет, 0.9/лв., частично от 161175.90 /сто шестдесет и една хиляди, сто седемдесет и пет, 0.9/лв.,
до размер на сумата 80703.75 /осемдесет
хиляди седемстотин и три, 0.75/лв., поради прихващане с вземането на П.И.Ш.,
ЕГН **********, съдебно установено с Решение № 5229/14.07.2007г. постановено по
гр.д. № 5154/2014г. на СГС, за сумата 164000.00 /сто шестдесет и четири
хиляди/лв., дължима по издаден от „М.****“ ООД, сега „Г.“ ООД, ЕИК *** Запис на заповед от 21.03.2008г., за сумата
164000.00 /сто шестдесет и четири хиляди/лв., а за горницата от 50472.15
/петдесет хиляди четиристотин седемдесет и два, 0.15/лв. – като неоснователен,
представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, изразяваща
се в стойността на извършените разходи за изграждане на съсобствените в режим на СИО на П.Н.Ш.,
ЕГН ********** и П.И.Ш., ЕГН ********** три самостоятелни обекта – АПАРТАМЕНТ
№№ 13, 15 и 16, находящи се в жилищна сграда в гр.София, ***, ЖК „Западен
парк“, изградена в УПИ I, кв. 13, м. „Западен
парк“, р-н „Красна поляна“, ведно със законната лихва върху главницата считано
от завеждане на иска – 23.06.2014г. до кончателното и изплащане, на основание
чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: