О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/10.12.2019
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в закрито заседание,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 19806 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба с вх. № 89988/04.12.2019
г., подадена от Ж.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Държавно предприятие
(ДП) „Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане на установено в отношенията на страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот: тото-пункт,
състоящ се от едно помещение и санитарен възел, с площ от 22,40 кв.м.,
разположен на партерен етаж на пететажна жилищна сграда – по архитектурен
проект одобрен на 27.07.1983 г., а по данъчна оценка – ет.1, находящ се в ПИ №
1756, 8-ми микрорайон, по КП на гр. Варна одобрен със Заповед №
300-4-47/01.10.2003 г. на изп. директор на Агенцията
по кадастър, идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60, по плана 8-ми подрайон на гр. Варна, както и за отмяна по реда на чл. 537,
ал.2 от ГПК на съставения в полза на ответника констативен нотариален акт за
имота.
Независимо, че исковата молба страда от нередовности съдът намира, че на ищцата не следва да се
дават указания за отстраняването им по реда на чл. 129, ал.3 от ГПК, доколкото наведените
в исковата молба твърдения преценени в съвкупност със служебно известни на съда
факти са достатъчни да установят недопустимост на производството по следните
съображения:
От извършената служебна справка в
деловодната програма на ВРС се установява, че преди образуване на настоящото
дело във ВРС е било образувано гр.д. № 9333/2019 г. по искова молба, с която
ищцата Ж.Д. е предявила срещу настоящия ответник ДП „Б.с.т.“ ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
установяване в отношенията между страните, че е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна, с площ от 22,41
кв.м., предназначен за търговска дейност, находящ се в
многофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.1507.744, намиращ се в гр. Варна, ул. „Сан Стефано“
№ 7, ет. 0, обект № 4, ведно с 0,588 % идеални части от общите части на
сградата при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта:
няма, над обекта: обект с идентификатор № 10135.1507.744.2.1, на основание
наследствено правоприемство, след смъртта на
наследодателите на ищцата – Иван Жеков Иванов, починал на 02.05.2015 г. и на Дафина
Великова И., починала на 09.05.2015г., последните придобили го на основание
договор, инкорпориран в НА № 73, том XXVI, нот. Дело
№ 9275/1975г., както и за предаване на владението върху същия имот.
Видно от изготвената служебна деловодна
справка производството по гр.д. № 9333/2019 г. на ВРС е прекратено с
Определение № 12592/27.9.2019 г. поради наличие на сила на пресъдено
нещо относно собствеността на процесния имот, с оглед
влязло в сила решение по гр.д. № 1654/1995г. на ВРС. Прекратителното
определение на ВРС от дата 27.09.2019 г. е потвърдено с определение от
08.11.2019 г. постановено по в.ч.гр.д. № 2015/2019 г. на ВОС, образувано по
частна жалба на ищеца Ж.Д., а срещу акта на въззивната
инстанция е депозирана частна касационна жалба от дата 02.12.2019 г., която е
оставена без движение видно от служебно изисканата актуална справка от информационна
система на съда. Установява се също, че понастоящем за жалбоподателката
тече срок за отстраняване на нередовности по жалбата,
съобразно указанията дадени от администриращия съд с разпореждане от 04.12.2019
г.
Гореизложеното води до извод, че към
момента на постановяване на настоящото определение продължава да е висяща
исковата претенция на ищцата срещу ДП „Б.с.т.“ за ревандикация
на самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1507.744.2.4 с площ от 22,41
кв.м., с административен адрес гр. Варна, ул. „Сан Стефано“
№ 7 по която е образувано гр.д. № 9333/2019 г. на ВРС.
Същевременно предмет на настоящия
отрицателен установителен иск е отричането на правото
на собственост на ответника именно върху същия самостоятелен обект на
собственост, независимо, че в сезиралата съда искова молба той не е индивидуализиран
с посочен идентификатор по актуалните КККР на гр. Варна, както по гр.д. №
9333/2019 г. на ВРС, а е описан по стар план. Тъждеството между имотите визирани
от ищцата и в двете производства обаче се доказва по несъмнен за съда начин най-малкото
от обстоятелство, че в исковите молби и по двете дела той е описан от страната по
идентичен начин, но по гр.д. № 9333/2019 г. впоследствие е индивидуализиран
надлежно като СОС с идентификатор № 10135.1507.744.2.4, съобразно дадени от
съда указания.
При това положение се установява, че по
висящите едновременно гр.д. № 9333/2019 г. и № 19806/2019 г. на ВРС ищцата поддържа
срещу един и същ ответник ревандикационна и
отрицателна установителна искова претенция за един и
същ имот.
Същевременно константната съдебна практика сочи, че страната която цели да защити правото си на
собственост спрямо
конкурента за това право има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу него само тогава, когато
отричането на собственическите права на ответника със сила на
пресъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаването или упражняването на самостоятелните субективни права на ищеца. В случая обаче решението по вече
предявения собственически иск с правно основание чл. 108 от ЗС само по себе си ще фиксира между същите страни окончателно със сила на пресъдено нещо не само въпросът дали ищцата притежава или не правото
на собственост върху спорния недвижим
имот,
но и въпросът дали това право се притежава от ответника или не. Следователно
обемът и интензитетът на защитата, която ищцата цели да получи спрямо браненото
от нея в настоящото производство право на собственост върху имота не се явява преюдициален за признаването или упражняването на това
право, защото вече е инкорпориран изцяло в установителния
диспозитив на решението по висящия преждепредявен ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС, което понастоящем не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт. Поради това за ищцата не съществува правен интерес да отрича правото на собственост
на ответника върху същия имот в рамките на настоящия последващ паралелен процес по установителния
иск, доколкото дори положителен за нея краен резултат би
ѝ дал по-ограничена защита
в сравнение с тази по положителния установителен иск като компонент от вече висящия по чл.
108 от ЗС.
С оглед на изложеното подадената искова
молба се явява процесуално недопустима и производството по делото следва да се
прекрати поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск, а именно наличие на правен интерес от търсената защита предвид
висящото гр.д. № 9333/2019 г. на ВРС.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3774/2019
г. по описа на Варненски районен съд, ХX състав като недопустимо, на основание
чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на
ищеца, по начин съобразен с молбата на страната от 09.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: