Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 317
гр.
Стара Загора, 14.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка Петкова
и с участието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 292 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от К.С.С. *** чрез пълномощника му адвокат Г. М. против
Решение № 260202/ 26.03.2021 г., постановено по АНД № 3052/ 2020 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 349а-1397/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на
МВР гр.Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основанияпо чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според
жалбоподателя са останали неизяснени факти и обстоятелства относно
неподписването на съставения акт за установяване на административно
нарушенеи /АУАН/. Поддържа, че заповедта
на министъра на здравеопазването, приета за нарушена, няма нормативен характер,
а наказания се налагат само въз основа на нормативен акт. На следващо място оспорва
изводите на съда, че по време на извършване на нарушението е била в сила
валидна заповед на Министъра на здравеопазването, представляваща общ
административен акт, но с нея не може да се попълва хипотезиса на бланкетна
материалноправна или санкционна норма. Според касатора тази заповед притежава
всички белези на нормативен административен акт, който не е бил в сила и следователно не е приложима за
процесния период. Счита извършеното деяние за попадащо в категорията на
маловажните случаи по чл.28 от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението, постановяване на друго за отмяна на НП и присъждане на
направените разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора с
писмено възражение от юрисконсулт А.. оспорва касационната жалба като
неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за законосъобразност на решението. По съображения за безспорно
доказване и немаловажност на нарушението предлага съдебният акт да бъде оставен
в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение
се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 349а-1397/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР
Стара Загора въз основа на АУАН рег.№ 625978/
17.04.2020г /№ 1959а-718 от 13.05. 2020г/, с което на К.С.С. *** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 17.04.2020г в около
23:20ч К.С. се намира на закрито обществено място като посещава магазин „СиБиЕс“
в гр.Стара Загора, ул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 82 без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед №
РД-01-197/ 11.04.2020г на Министъра на здравеопазването /противоепидемична
мярка по чл.63 от Закона за здравето/.
За да потвърди НП, районният съд е изложил
съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, описаната в него фактическа обстановка се потвърждава от събраните
доказателства и деянието не представлява маловажен случай. Обсъдени са
възраженията на нарушителя, че е използвал яката на горнището си да покрива
носа и устата си като са приети за недоказани. За неоснователно е счетено
оплакването за маловажност на деянието с аргументи за присъствие на много други
хора на закритото обществено място, което представлява опасност за живота и
здравето им.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната
отговорност на К.С.С. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, извършено на 05.05.2020г. Съгласно
първоначалната редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г./, отговорност се предвижда за субект, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, като се наказва с глоба в размер на
5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът придобива
следната редакция: който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от
2020г в сила от 14.04.2020г, действащо към датата на процесното нарушение,
нормата гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В
разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от Закона за здравето, респективно в чл. 63,
ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в съответните редакции, са
регламентирани само компетентността на определени държавни органи да въвеждат
противоепидемични мерки и процедурата за това. Следователно в тях не се съдържа
правило за поведение на правните субекти във връзка с установения ред на
държавно управление, неизпълнението на което да съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Непосочването на някоя от тези норми в НП при изрично отразяване коя въведена
противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото към отговорност лице /в
случая т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г на Министъра на здравеопазването
със съответните и изменения и допълнения и със словесно възпроизвеждане на
съдържанието на точката/ не се отразява на формалната законосъобразност на
санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява
и нарушената законова разпоредба, и съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение. Предвид направеното фактическо описание ответникът не е бил
възпрепятстван да разбере какво нарушение му се вменява. Освен това заповедта
на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки
представлява общ административен акт като този характер произтича от същността
на акта, а не от новата ал.11 на чл.63 от Закона за здравето, която само внася
яснота по този дискусионен въпрос.
Предвид
изложеното касационната инстанция счита, че решението на Районен съд Стара
Загора, с което е потвърдено атакуваното
пред него НП, е правилно и законосъобразно. Процесното НП е
издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със законово
регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. Доколкото неподписването на съставения АУАН е
правна възможност за нарушителя обстоятелството защо се е възползвал или не се
е възползвал от нея е неотносимо към
преценката за законосъобразност на издаденото НП въз основа на такъв акт. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява извършването на нарушението, вменено на ответника, което
правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган и е
санкционирано с наказание в минимален размер. Защитната теза на С. за използване
на яката на горнището да покрива носа и устата си не се потвърждава дори
косвено от нито едно доказателство.
Спрямо
деянието му не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението
е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните
задължения по спазване заповедите на органите на държавно управление. По тези
съображения решението по АНД № 3052/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара
Загора следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за касационната
инстанция. Претенцията за разноските пред районния съд е заявена от
процесуалния представител и по нея има произнасяне от съда.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260202/ 26.03.2021 г., постановено по АНД № 3052/
2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА К.С.С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.