Решение по дело №5109/2020 на Районен съд - Варна

               

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                    Година 2021        Град Варна

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд            тридесет и осми състав

На четиринадесети януари           Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5109 по описа за две хиляди двадесет и първа година.

 

          

          

                     Р  Е  Ш  И:

 

 

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-004395/19.11.2020г. на началник на група към ОДМВР, сектор ПП Варна, с което на Ж.Н.Н. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА Ж.Н.Н., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Ж.Н.Н. срещу НП на началник на група към ОДМВР, сектор ПП Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

  В жалбата си въззивника  счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Счита, че са нарушени чл.52 ал.4 и чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, като липсват мотиви защо в НП е пренесено механично съдържанието на АУАН. Нарушението не е доказано от обективна и субективна страна. Моли съда да отмени НП.

  В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на НП, считайки , че с НП са вменени две отделни хипотези на движение на л.а. „Опел Корса“ – че се намаля скоростта и че се спира рязко. 

  Представител на въззиваемата страна не се явява. В молба моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

  След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

  На 22.10.2020г. въззивника Н. управлявал л.а. "БМВ 120Д" в гр. Варна, по бул. "Цар Освободител”, в посока към изхода на града. Пред въззивникът се движел автомобил „Опел Корса“, като в един момент този автомобил намалил скоростта си. Тъй като въззивникът не спазил необходимата дистанция, той блъснал намаляващият скоростта си пред него автомобил.

  По- късно на същата дата полицейски служители към КАТ-ПП-Варна - св. Ф. и св. М., по сигнал посетили местопроизшествието.

  Установили настъпилото ПТП, извършили оглед на автомобилите и разпитали двамата водачи. Снети били писмени обяснения от водачите, както и бил съставен протокол за ПТП. При това било установено, че виновното поведение на въззивника е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат. Св. Ф. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.23 ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта се подписал св. Иванов. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието му  възражения.

  В тридневния срок по административно наказателната преписка не постъпили възражения.

  На 19.11.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. на нарушението административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.23 ал.1 от ЗДП и на осн. чл.179 ал.2 от  ЗДП е наложил наказание ГЛОБА.

 

  Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на св. Ф. и св. М., както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства – АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДП ;писмени обяснения от водачите; протокол за ПТП и др.

  За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след задълбочено разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на чл.179 ал.2 от ЗДП, като размерът на наказанието правилно е бил определен в посочения в тази разпоредба императивен размер.

 

  Що се отнася до наведените с жалбата доводи за отмяна на наказателното постановление съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното:

 

  Въззивника  счита, че са нарушени чл.52 ал.4 и чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, като липсват мотиви защо в НП е пренесено механично съдържанието на АУАН. Нарушението не е доказано от обективна и субективна страна.

  Съдът, предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на св. Ф. и св. М., както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства – АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДП ;писмени обяснения от водачите и протокол за ПТП, намери възражението за неоснователно.

 

Въз основа на показанията на св. Ф. и св. М. се установява, че същите пряко са възприели превозните средства и са установили механизма на ПТП.

Показанията на св. Ф. и св. М. се подкрепят от писмените доказателства по делото – АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДП ;писмени обяснения от водачите и протокол за ПТП.

Предвид горното, съдът намери, че нарушението е установено по безспорен начин.

Въззивникът счита още, че с НП са вменени две отделни хипотези на движение на л.а. „Опел Корса“ – че се намаля скоростта и че се спира рязко.

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на наказателното постановление намери, че не е допуснато соченото нарушение- в същото изрично се визира движение на л.а. „Опел Корса“ – че се намаля скоростта. Изписването на текста на чл.123 ал.1 от ЗДП след обстоятелствената част на НП не представлява вменяване на два отделни факта по отношение движението на л.а. „Опел Корса“.

 

  След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :