Решение по дело №143/2022 на Административен съд - Ловеч

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №……

 

                                                  гр. Ловеч, 11.07.2023 г.

 

                                                 В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 143/2022 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с 237 и чл. 239 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

          Образувано е по искова молба от З.П. ***, чрез пълномощник срещу Министерството на вътрешните работи (МВР), ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „6-ти Септември“ № 29, с която претендира присъждане на сумата от 11 193,60 лв., представляваща обезщетение за вреди за времето от 23.04.2019 г. до 23.10.2019г., през което не е заемал държавна служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1563,99лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 11 193,60лв. за периода от влизане в сила на   Решение № 76 от 17.03.2020 г. по адм. дело №252/2019г. на Административен съд Ловеч – 02.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2022 г.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа исковата си молба, но не в първоначалния размер, а в този, който е установен от вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза и е приет от съдът в публично заседание. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – Министерството на вътрешните работи – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор на исковата молба, в която е изразил становище  за недопустимост на иска, поради пасивна легитимация на МВР да отговаря по него. Алтернативно се  иска предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

От доказателствата по делото се установява, че З.П. е заемал длъжността инспектор – разузнавач  IV степен (с месторабота гр. Ловеч) в сектор „Борба с организираната престъпност“ (БОП) – Плевен, Ловеч при Главна дирекция БОП, при съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност – протокол УРИ 1266р-479/01.03.2019 г., считано от датата на връчване на заповедта.

Министърът на вътрешените работи със Заповед № 8121К-7983/28.03.2019 г. е прекратил служебното правоотношение на П. с МВР.

Съставен е акт за сдаване на длъжността на 22.04.2019 г., подписан от П. и Началник на с-р ЧР-ГДБОП.

От представената кадрова справка за професионален стаж и заемани длъжности, включваща получени отличия, награди и наложени дисциплинарни наказания в МВР и ДАНС е видно, че П. е назначен на работа в МВР на 20.11.1998 г. на длъжност разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при РДВР Ловеч. Със Заповед рег. № 8121К-7983/28.03.2019 г. са прекратени служебните му правоотношения с МВР на основание чл. 226, ал.1, т.5 от ЗМВР – при съкращаване на дейността, считано от 23.04.2019 г.

Административен съд Ловеч с Решение № 76/17.03.2020 г. по адм. дело № 252/2019 г. е отменил изцяло като незаконосъобразна заповедта на Министъра на вътрешните работи и е осъдил МВР да заплати на П. направените разноски по делото.

Решението на Административен съд Ловеч е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 14865/02.12.2020, постановено по образуваното пред него адм. дело № 7468/2020 г. е оставил същото в сила и е осъдил МВР София да заплати на З.П. направените от него разноски пред касационната инстанция.

Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Това означава, че Решение № 76/17.03.2020 г. на Административен съд Ловеч е влязло в сила на датата на постановяване на акта на ВАС – 02.12.2020 г.

Ищецът декларира в исковата молба, че за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2019 г. не е работил по трудово или служебно правоотношение. Представя служебна бележка от Дирекция Бюро по труда Ловеч в уверение на това,че е регистриран като търсещо лице работа лице по постоянен адрес *** за периода от 23.04.2019 г. – 22.04.2020 г.

За изясняване на делото по искане на ищеца е допусната съдебно-икономическа експертиза. Назначеното вещо лице е изготвило и представило заключение след извършена проверка в МВР. То е установило, че размера на начисленото и изплатено възнаграждение на З.П. към датата на прекратяване на служебното му правоотношение(23.04.2019 г.) съгласно ведомостите за заплати е както следва: 1.Основно възнаграждение – 1179.00 лв.: 2.Прослужено време – 471.60 лв.:3.Допълнително възнаграждение за специфични дейности – 95.00 лв.

Според заключението на вещото лице брутното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 1745.60 лв. При това положение размера на обезщетението по чл. 237, ал.1 от ЗМВР за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2019 г. е 10 473.40 лв.

Размера на дължимата мораторна лихва върху изчисленото обезщетение за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение (02.12.2020 г.) до датата на завеждане на исковата молба (18.04.2022 г.) е 1463.40 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, защото го намира за обективно и професионално изготвено. Вещото лице е направило проверка след извършена справка в счетоводството на ответника. Няма никакви доводи и основания за неприемане на изготвеното заключение. То е прието от страните и е приобщено към доказателствения материал.

В  публично съдебно заседание ищецът чрез пълномощник е направил искане за изменение на размера на предявения иск, съобразявайки заключението на вещото лице, като главницата се намалява от 11193.60 лв. на 10473.60 лв., а размера на мораторната лихва се намалява от 1563.99 лв. на 1463.40 лв.

В това публично съдебно заседание на 21.11.2022 г. съдът с протоколно определение е допуснал на основание чл. 214, ал.1, изр.3, пр.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК изменение на размера на предявения иск и е постановил за се уведоми ответната страна за направеното изменение на размера на иска, като й е предоставил възможност за становище в 7-дневен срок от съобщението. Съобщението е връчено на ответника на 01.12.2022 г., което е видно от приложената по делото разписка.

С молба с вх. № 4056/07.12.2022 г. ответникът чрез пълномощник не е изразил становище по направеното искане за намаляване на размера на предявения иск, а е поискал да му бъде изпратен протокола от съдебното заседание и заключението на вещото лице на по електронен път, което е направено на следващия ден.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявения иск е допустим като подаден от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването срещу надлежен ответник. Разгледан по същество е основателен.

В чл. 237 от ЗМВР е регламентирано, че при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца.  Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

В случая с влязло в сила решение на Административен съд Ловеч е отменена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на З.П. с МВР. Освен това се установи по делото, че за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2019 г. ищецът не е работил по трудово или служебно правоотношение, а е бил регистриран в Дирекция Бюро по труда Ловеч като лице, търсещо работа.

Съгласно чл. 239 от ЗМВР, обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включва: 1.основното месечно възнаграждение: 2.допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на спефицични служебни дейности, за научна степен.

Към датата на прекратяване на служебното правоотношение месечното възнаграждение на ищеца по чл. 239 от ЗМВР е било в размер на 1745.60 лв., съответно за 6-месеца е в размер на 10473.60 лв., което е установено от вещото лице при извършената проверка на ведомостите за заплати в ОДМВР Ловеч. Това се установява и от изпратената от ответника по делото справка по електронен път за изплащане на парично обезщетение от 27.05.2022 г.(л. 28 от делото) към писмения отговор на исковата молба.

При положение, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и ищецът е останал без работа в резултат на незаконното уволвение, съдът намира, че на налице материално правните предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца по чл. 237, ал.1 от МВР, чийто размер следва да се определи по реда на чл. 239, ал.1 от същия закон.

Съдът счита, че следва да бъде уважена исковата претенция, съгласно направеното от ищецът чрез пълномощник в публично заседание изменение на размера на предявения иск съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Това изменение е допуснато в публично заседание от съдът на основание чл. 214, ал.1, изр.3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

С оглед изхода на делото, съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, съобразно приложения от ищеца договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г.(л.4 от делото). Видно от същия, договореното и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2. В случая материалния интерес е в размер на общо 11 937 лв., от които 10473.60 лв размера на обезщетението за шест месеца и 1463.40 лв. мораторна лихва върху  него.

Според чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1300 лв. плюс 9% за горницата над 10 000 лв. Размера на адвокатското възнаграждение по делото е 1200 лв. и е под размера, определен в Наредбата, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Неоснователно е и твърдението на ответника за недопустимост на исковата молба, поради ненадлежен ответник. Практиката на ВАС опровергава категорично това твърдение.

При този изход на производството следва да се осъди ответника на заплати на ищеца направените разноски по делото.

   По изложените съображения, съдът 

 

                                                Р Е Ш И :

 

   ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. 6-ти Септември № 29 да заплати на З.П. ***0473.60 лв.(десет хиляди четистотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 237 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба  (18.04.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от1463.40 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху изчисленото обезщетение за периода от 02.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. 6-ти Септември № 29 да заплати на З.П. *** сумата от общо 1480 (хиляда четиристотин и осемдесет) лева, от които 20 (двадесет) лева държавна такса за образуване на административно дело, 260 (двеста и шестдесет) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебна експертиза и 1200 (хиляда и двеста) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура Ловеч.

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: