№ 1142
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1202/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 6053/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, е прието за установено между „Модул“ ЕООД и М.
Т. Т., че последният дължи на ищеца сумата от 11 801,62 лв., представляваща
остатък от дължимо обезщетение за нарушение на условията на Договор за наем от
10.09.2023 г. на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****,
дължимо на основание чл. 4, чл. 16, чл. 17, чл. 25, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и чл. 31 от
Общите условия към договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, за което заповедният съд е издал Заповед
№ 789 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по
ч.гр.д. №1803/2024 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 422 , ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК.
Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника М. Т. Т., който
навежда оплакване, че същото е постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и неправилно. Излага се, че предявеният иск е недопустим, тъй като
за ответника не е налице пасивна процесуална легитимация да отговаря солидарно
за задълженията на главната страна по договора за наем в качеството му на
картодържател и платец на депозита. Сочи се, че в ОУ не е посочено, че
картодържателят поема права или задължения на наемателя. Поддържа се
възражението за нищожност на клаузата на чл. 4 от ОУ и за противоречието й със
ЗЗП. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че договорената
неустойка в размер на 5867,49 лв., обективирана в чл. 27 от ОУ, не излиза извън
присъщите й функции. Твърди, че няма доказателства, че наемателят действително
е превозвал бежанци. Намира за нищожна въпросната клауза като прекомерно
висока с оглед уговорената наемна цена, а заплащането й води до неоснователно
1
обогатяване на търговеца за сметка на потребителя, тъй като неустойката, която
изпълнява нейните функции е тази по чл. 25 от ОУ. Недоказано според въззивника
е обстоятелството, че е било наложително извършването на ремонт на автомобила,
като не били събрани доказателства за наличието на щети по него по вина на
наемателя. За недоказана намира и претенцията за сумата от 172,48 лв., която
представлявала разход за търговски риск, който следва да бъде за сметка на
търговеца, а от показанията на св. К. се установявало, че процесният автомобил е
закаран от Панагюрище до София, а не до Пловдив. Счита за нищожна клаузата,
въвеждаща задължението за наемателя да заплаща този фиксиран разход. Сочи, че
липсват доказателства наемателят да е ползвал претендираното количество гориво,
както и счита, че определената цена от 2,93 лв. на литър за доста по-висока от
стандартната. Намира за недоказана и претенцията по чл. 28 от ОУ, тъй като не се
установявало, че процесният автомобил е бил замърсен по време на престоя си при
наемателя и той да го е замърсил. Излага, че тази неустойка от 136,91 лв. също е
прекомерно висока, а клаузата на чл. 28 от ОУ нищожна и неравноправна. По
отношение на претендирания остатък от договореното обезщетение в размер на
5238,67 лв., дължимо на основание чл. 25 от ОУ, въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от него възражения за
неоснователност и недоказаност на претенцията. Поддържа, че няма как да бъде
вменено във вина на наемателя, респ. на ответника, обстоятелството, че ищцовото
дружество в продължение на 20 дни не е проверило дали има постановление на
прокуратурата, въз основа на което да може да получи обратно по-рано от
19.10.2025 г. автомобила си. Намира за недопустимо потребителят да носи
отговорност за бездействието на търговеца или за забавата на прокуратурата в
изпращането на постановлението. Поддържа възражението си за нищожност и
нервноправност на клаузата на чл. 25 от ОУ. Досежно периода от 19.10.2023 г. до
21.12.2023 г. – времето, в което автомобилът е бил във владение на ищцовото
дружество, но въпреки това не е бил ремонтиран, намира претенцията за
заплащане на обезщетение за недоказана. Навежда се довод, че потребителят не е
виновен за продължителния период от време, в който автомобилът не е бил
ремонтиран, недоказано е дали изобщо е имал въпросните щети, а отношенията
между търговеца и трети лица, какъвто е сервизът, не го обвързват. Недоказано
останало твърдението на ищеца, че автомобилът може да бъде ремонтиран само в
един – единствен сервиз и не е ясно защо за ремонтирането на една лайсна са били
необходими 24 дни. Поддържа се, че потребителят няма как да отговаря за
недоказаните пропуснати ползи на търговеца. Въззивникът счита за неправилен
извода на съда, че договорните клаузи в ОУ към договора за наем не са в
противоречие с ЗЗП. Намира че, горепосочените разпоредби създават съществено
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
същите не са уговорени индивидуално, а не могат да бъдат променяни, което се
установявало и от показанията на св. С.. Посоченото, че в ОУ има код, с който
евентуално същите биха били достъпни на полски език – майчиният на наемателя,
по никакъв начин не отменяло задължението на търговеца да разясни на
потребителя всички клаузи по разбираем за него начин, за да може информирано
да ги приеме. Поддържа, че след като клаузите са неравноправни по отношение на
наемателя, то те са такива и по отношения на картодържателя. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции в цялост.
Въззиваемата страна – „Модул“ ЕООД, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение,
като счита същото за правилно. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника
2
във въззивната жалба за нищожност и неравноправност на въпросните клаузи от
ОУ към договора за наем. Твърдението, че наемателят не разбирал на договора за
наем и ОУ към него, защото бил полски гражданин и нямало данни дали разбира
английски език, било въведено за първи път с въззивната жалба, което
въззиваемият счита за недопустимо. Поддържа, че клаузите на договора и ОУ към
него са индивидуално договорени, а санкциите при неизпълнение на договорните
задължения на наемателя са ясно и точни фиксирани и не могат да бъдат
едностранно променяни от наемодателя, които са били разяснени на наемателя и
картодържателя, предоставена им била възможност да изразят становище дали ги
приемат. Отделно, чрез използване на код можело да се преведе цялото писмено
съдържание на избран език. Навежда се довод, че задълженията на наемателя са
абсолютно ясно и разбираемо изложени в договора за наем и ОУ с точни санкции
при неизпълнение, поради което оспорените клаузи не са неравноправни.
Въззиваемият намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
картодържателят е солидарно отговорен с наемателя за неговите задължения,
възникнали въз основа на процесния договор за наем на автомобил, както и че е
доказано с ползвания под наем лек автомобил наемателят е извършил
престъплението, за което е уговорена неустойката по чл. 27 от ОУ. Аргументира
различните материални предпоставки, от които произтича отговорността за
заплащане на неустойката по чл. 27 от ОУ и тази по чл. 25 от ОУ. Солидаризира се
с изводите на съда, че неустойките имат обезпечителен, санкционен и
обезщетителен характер и не излизат извън трите си присъщи функции. Намира за
неоснователни възраженията във въззивната жалба досежно уврежданията на
автомобила, необходимостта от ремонт в официален сервиз на марката и неговата
продължителност, както и за невъзможността на наемателя да почисти автомобила.
Акцентира се върху обстоятелството, че претенцията по чл. 17 от ОУ за изминати
километри включва само маршрута гр. Пловдив – гр. Панагюрище и обратно, а не
включва пътя до гр. София. Счита за неоснователен и нелогичен доводът на
въззивника, че наемодателят не е проявил необходимата заинтересованост, за да си
получи по-рано автомобилът от РУ-Панагюрище. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна,
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Районен съд – Варна, 42 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени установителни искове, като е приел, че исковете са с обща цена от
11 801,62 лв. и е присъдил тази глобална сума. В действителност претендираните с
исковата молба вземания почиват на различни основания, съобразно изложеното в
исковата молба и в уточняваща молба с вх. № 40444/20.05.2024 г., а така също и със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с които ясно са
индивидуализирани отделните претенции, а именно кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на парични вземания за:
3
1) сумата от 4867,49 лв., представляваща остатък от дължима и договорена
неустойка на основание чл. 27 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г. за
извършен превоз с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. №
**** на незаконно пребиваващи граждани в Република България;
2) сумата от 1000 лв., представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на спойлер задна броня и хром лайсна задна броня
средна на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****,
настъпили при ползване на наетия автомобил с Договор за наем от 10.09.2023 г.;
3) сумата от 97,79 лв., претендирана като фиксирана такса, дължима на
основание чл. 31.1 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.;
4) сумата от 172,48 лв., представляваща фиксиран разход за
доставка/посещение за придвижване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“ с рег. № **** от РУ – Панагюрище до офис на „Модул“ ЕООД в гр.
Пловдив, дължим на основание чл. 17 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.;
5) сумата от 97,79 лв., претендирана като фиксирана такса, дължима на
основание чл. 31.4 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.;
6) сумата от 161,15 лв., представляваща стойност на липсващо гориво от 55
л. от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****, дължима
на основание чл. 16 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.;
7) сумата от 29,34 лв., претендирана като фиксирана такса, дължима на
основание чл. 31.3 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.;
8) сумата от 136,91 лв., претендирана като фиксирана такса за връщане на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** след
прекратяване на договора в мръсен и непочистен вид, дължима на основание чл. 28
от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г., както и
9) сумата от 5238,67 лв., представляваща остатък от дължимо и договорено
обезщетение на основание чл. 25 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г. за
престой на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****,
вследствие на задържането му от полицията за целите на ДП № 198/2023 г. по
описа на РУ – Панагюрище и за извършване на ремонт на автомобила, вследствие
на възникнали щети през времетраенето на договора, с обща продължителност на
престоя от 97 дни за периода 17.09.2023 г. – 22.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2024 г. до
окончателното им изплащане.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за
доказани всички предпоставки за вземанията, а именно действителна наемна
облигационна връзка между страните по договора, поета солидарна отговорност от
картодържателя, главно неизпълнено договорно задължение от наемателя и
наличието на действителни клаузи от ОУ към договора за наем, въвеждащи
задължение за заплащане на конкретните суми. Счел е, че всяка от нарушените и
оспорени от ответника договорни клаузи и клаузи на ОУ към договора за наем,
очевидно съставени предварително и едностранно от ищеца, не са в противоречие
със ЗЗП.
Установява се от представения по делото Договор за наем от 10.09.2023 г., че
между ищеца „Модул“ ЕООД и Д. Л. е възникнало наемно правоотношение, по
силата на което ищецът е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** за срок
от 10.09.2023 г. до 17.09.2023 г., за което е предплатен депозит в размер на 1000 лв.
Договорът за наем и приложимите към него Общи условия са подписани и приети,
4
както от наемателя, така и от лицето, посочено за картодържател – ответника М. Т.,
с вписани данни за притежавана от него банкова карта.
Съгласно условието на чл. 4 от ОУ към договора за наем, ако в
авторизационната форма на договора за наем като картодържател е вписано лице
различно от наемателя, което е предоставило данни за своята банкова карта, то
картодържателят е солидарно отговорен с наемателя и гарантира неговите
задължения.
Според чл. 9 от ОУ при получаване на автомобила наемателят предоставя на
наемодателя депозит чрез банкова карта. Размерът на депозита е посочен на
първата страница от договора за наем, като той гарантира добросъвестно
изпълнение на задълженията на наемателя по договора и служи за обезщетяване на
наемодателя за вреди по наетия автомобил, настъпили по време на действието на
договора и покриване на допълнителни разходи за наемодателя, възникнали в
периода на владение на наетия автомобил от наемателя. В чл. 10 от ОУ е
уговорено, че наемодателят има право да задържи депозита при неизпълнение на
задълженията на наемателя за покриване на разходите за отстраняване на вреди и
обезщетения за престоя на автомобила. Картодържателят, от своя страна, се
съгласява да бъдат усвоявани суми от банковата му сметка за предвидените в
договора случаи за обезщетения, неустойки и такси, без да се иска неговото
допълнително съгласие.
Уговорено е в чл. 27 от ОУ, че е абсолютно забранено използването на
автомобила за превоз на незаконно пребиваващи граждани, а за нарушение на това
правило наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 5867,49 лв./3000
евро.
В чл. 17 от ОУ е предвидено, че при посещение на авария или предоставяне
на заместващ автомобил на локация различна от офис на наемодателя поради ПТП
или щета, причинили обездвижване на основния автомобил или невъзможност да
изпълнява основното си предназначение, както и при кражба на същия или друга
причина за посещение на екип на наемодателя на локация различна от офис на
дружеството по вина на наемателя, то последният се задължава да заплати
разходите за доставка/посещение: цена на км във всяка посока 0,98 лв./0,50 евро,
както и административна такса, съгласно чл. 31.4 и стойността на всички
допълнително възникнали разходи.
Според уговорката в чл. 16, т. 1 от ОУ наемната цена не включва
консумативни разходи, свързани с ползването на наетия автомобил по време на
наема, които се плащат от наемателя, в т.ч. гориво, като при връщането на
автомобила с непълен резервоар, наемателят заплаща липсващото гориво и
административна такса, съгласно официален ценоразпис по чл. 29 и чл. 31.3 от ОУ.
Съгласно чл. 28 от ОУ при връщане на мръсен и непочистен автомобил
наемателят дължи такса, калкулирана в съответствие с официален ценоразпис по
чл. 29.
В чл. 25.8 от ОУ е предвидено, че наемателят носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и
пропуснати ползи и калкулирани в съотвествие с официален ценоразпис по чл. 29,
в случай че през времето на действие на договора за наем по отношение на
конкретния автомобил са причинени щети по същия, които са причинени по вина
и/или груба небрежност от страна на наемателя, което налага автомобилът да бъде
вкаран в сервиз и/или е налице хипотезата на чл. 25.7, то наемателят ще дължи
заплащане на предварително договорено между страните обезщетение в полза на
наемодателя. Обезщетението ще се дължи за причинените от наемателя по негова
5
вина или груба небрежност щети по автомобила, при спиране от движение или
прекратяване на регистрацията на автомобила от органите на МВР, вследствие
неизпълнение на договорно задължение и/или неспазване на ЗДвП или други
нормативни актове от страна на наемателя. Обезщетението ще обхваща времето,
през което автомобилът е бил в сервиз за отстраняване на щетите и/или времето, за
което автомобилът е бил спрян от движение въз основа на съответна санкция от
МВР и не е могъл да бъде използван, съобразно своето предназначение – да бъде
отдаван под наем. Размерът на обезщетението се определя, като броят на дните,
през които автомобилът престоява в сервиз за отстраняване на щетите и/или броят
на дните, през които автомобилът е бил спрян от движение, се умножи по
фиксирания дневен наем, посочен в официалния ценоразпис за конкретния клас
автомобил, обозначен със съответния вид арсис код. Престоят се доказва с
изготвени и подписани протоколи, удостоверяващи влизане и излизане на
автомобила от автосервиз, или престой за изчакване на доставка на резервни части
и/или със сроковете, описани в документа за административна мярка, издаден от
компетентните органи.
Според чл. 31.1, чл. 31.3 и чл. 31.4 от ОУ при нарушение на общите условия
на договора за наем, ЗДвП или други нормативни актове, наемателят се задължава
да заплати „административна такса“ в случай на кражба, щета, злополука или
какъвто и да е инцидент, касаещ наетия автомобил, посещение на ПТП или авария,
в случай на нарушение на чл. 16.1 и чл. 17 от ОУ, като размерите на
„административната такса“ са посочени в официален ценоразпис, съгласно чл. 29.
Досежно претенциите, предмет на настоящото дело, посочените в
„Официален ценоразпис към чл. 29“ размери на т. нар. „административни такси“ са
следните:
В случай на кражба, щета, злополука, или какъвто и да е инцидент, касаещ
наетия автомобил, посещение на ПТП или авария, независимо от причината за
събитието, дали наемателят е виновен или не – 97,79 лв./50 евро;
За нарушение на чл. 17 от ОУ – 97,79 лв./50 евро;
Цена липсващо гориво 2,93 лв./1,50 евро за литър;
За силно замърсен интериор, намокрен интериор, петна по интериора,
необходимост от пране, пясък в купето или багажника, остатъци от храна,
тютюнопушене, превозване на животни извънклетка – 136,91 лв./70 евро.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, ищецът е
собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****.
Същият е застрахован с договор за автомобилна застраховка „Каско+“ с валидност
от 06.06.2023 г. до 05.06.2024 г. при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, според
приложената застрахователна полица № 440223031006419. В същата е посочено,
че е сключена при условие на безусловно самоучастие в размер на 1000 лв., в
случаите когато не са осигурени регресни права към трето лице, с изключение на
рисковете „Тотална загуба“ и „Кражба“.
Приложен по делото е приемо-предавателен протокол за предаване на
процесния автомобил на наемателя на 10.09.2023 г. без забележки, с пробег от
12242 км. и пълен резервоар гориво от 58 л. Наемателят на автомобила е попълнил
и декларация за цел на експлоатация от 10.09.2023 г., с която изрично е декларирал,
че е запознат с чл. 27 от ОУ, както и че няма да използва автомобила за трансфер на
пътници, транспорт на хора, качени на автостоп или други нелегални дейности,
като текстът на декларацията е изписан на български, английски и руски език.
Установява се от представеното Постановление от 29.09.2023 г. на Районна
6
прокуратура – Пазарджик, че автомобилът е бил иззет с протокол за оглед на МП
от 16.09.2023 г. и на 29.09.2023 г. е уважена подадената на 27.09.2023 г. молба от
ищеца за връщане на вещественото доказателство.
Видно от приложения приемо-предавателен протокол от 24.10.2023 г.
процесният автомобил, представляващ веществено доказателство по ДП № 310-
3М-198/2023 г., е върнат на представител на ищеца от РУ – гр. Панагюрище на
24.10.2023 г.
Установява се изпратеното писмо от Районна прокуратура – Пазарджик от
05.11.2024 г., че досъдебно производство № 198/2023 г. по описа на РП –
Панагюрище, пр. пр. № 5033/2023 г. по описа на РП – Пазарджик е приключило със
Споразумение № 54/12.10.2023 г. по НОХД № 181/2023 г. на РС – Панагюрище,
като Д. Л. е осъден за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.
ал. 1 НК. От наличното споразумение в предоставените материали по досъдебно
производство № 198/2023 г. по описа на РП – Пазарджик е видно, че Д. Л. е признат
за виновен в това, че на 16.09.2023 г. на републикански път Ш-606, км.38+221,
общ. Стрелча чрез превозване с процесния лек автомобил „Фолксваген Тигуан“,
противозаконно е подпомогнал 12 броя чужденци, сирийски граждани, от които
едно малолетно и три непълнолетни лица, да преминат в страната в нарушение на
чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ: „Чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава е необходима“ – престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК.
Приобщена към доказателствения материал е поръчка за ремонт №
**********/1, с вписани две дати – 29.11.2023 г. и 22.12.2023/18:00, от „Модул“
ЕООД до „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД (без подписи на лица, които да бъдат
нейни издатели) за ремонт по щета 44012132332268, спойлер задна броня подмяна,
хром лайсна задна борня средна подмяна.
Според приложеното уведомително писмо от 06.03.2025 г. от „Автотрейд“
ООД процесният автомобил е с дата на първа регистрация 29.05.2023 г., като към
датата на издаване на документа процесният автомобил все още е в гаранционен
период по силата на гаранционните условия на марката. Изяснява се от
представения приемо-предавателен протокол от 22.12.2023 г., подписан от
представители на ищеца и Порше София Юг, че ремонтът по горепосочената щета
е извършен качествено и автомобилът е приет без възражения.
Издадена е фактура № ********** от 22.12.2023 г. от „Порше Интер Ауто
БГ“ ЕООД на стойност 1000 лв. с ДДС с основание „самоучастие на клиент по
щета 44012132332268“, която е заплатена от ищеца на 04.01.2024 г. с платежно
нареждане за кредитен превод от тази дата.
Приобщени към доказателствения материл по делото са и договор за наем от
10.09.2023 г. и договор за наем от 21.08.2023 г., съгласно който ответникът също е
наемал автомобили от ищеца за период от около една седмица, при сходни условия
с тези на наемателя по процесния договор за наем и едни и същи ОУ.
Представена е и извадка от интернет страницата на „Top-rent-a-car” за
офисите на ищцовото дружество в страната, от която е видно, че същото има офиси
в градовете София, Пловдив, Варна и Бургас.
Ангажирани по искане на ищеца са гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите В. К. К. и Д. И. С.. Според показанията на св. К.,
ръководител „Автобаза“ при ищеца, през 2023 г. процесният автомобил е бил
7
задържан от полицията в гр. Панагюрище за нелегален трафик на мигранти. След
връщането му от полицията служители на ищцовото дружество го заснели и
изпратили снимките на свидетеля. Автомобилът бил ударен в задната част,
визуално бил в лошо състояние, много мръсен, без гориво, интериорът му също не
изглеждал добре – с изцапани седалки, с боклуци навсякъде, като цяло в много лош
общ вид. Стъклата на автомобила били напръскани със спрей, за да се намали
видимостта в купето. Авомобилът бил придвижен до базата на дружеството в гр.
София, където обстойно било огледано състоянието му и предприели дейности по
завеждане на щета за отстраняване на поврежданията в официалния сервиз на
марката, защото бил гаранционен, като гаранцията важала не само на територията
на България, а и за цял свят. Процесното МПС не било прието веднага за ремонт в
сервиза, тъй като официалните сервизи били изключително натоварени и не
можело от днес за утре да бъде приет автомобилът за отстраняване на щетите, а
имало графици. Освен това от пандемията насам изключително трудни били
доставките на части, което допълнително забавяло ремонтните на автомобили.
През това време МПС не можело да бъде използвано, защото имало увреждания,
които възпрепятствали нормалната му експлоатция и биха били опасност за
клиентите. Едно от тях било повреждане на подкалника на автомобила, което
потенциално би могло да се вклини в гумата и това да доведе до спукване на
гумата в движение, както и откачането на самата броня по време на движение.
Изяснява се от показанията на св. С., че същият е подписал за наемодателя
процесният договор за наем, като разяснил съдържанието му на наемателя на
английски език, а на картодържателя на български език. Подробно описва как са
протекли срещите му с клиента и придружаващите го лица за наемането на
автомобила, зададените въпроси и впечатленията, с които е останал. Първоначално
картодържателят бил този, който е проявил интерес от наемането на автомобил,
като задавал съмнителни за свидетеля въпроси – дали не може депозитът да се
заплаща в брой, да не се предостявят данни за банкова карта, автомобилът да е по-
широк. Резервацията била направена на името на полския гражданин, който бил
негов партньор и впоследствие подписал договора за наем, а ответникът
предоставил банковата си карта. Свидетелства, че подробно разяснил клаузите на
Общите условия на дружеството на наемателя и картодържателя, обяснил им, че за
да се предоставят данни за банкова карта на друго лице, различно от наемателя,
трябва да подпише договора, както и че същият ще носи финансова отговорност
спрямо условията на му. Картодържателят се съгласил с тази уговорка, след което
свидетелят обясил на лицата каква е процедурата за наемането на автомобил,
какви документи трябва да се попълнят, изискванията за декларация за
експлоатация, в която да се посочат за какви цели ще се използва автомобилът, в
какви зони, в т.ч. че няма да се превозват нелегални емигранти. Това се налагало,
тъй като дружеството – наемодател често имало проблеми в тази връзка. Ако
наемател не е съгласен с тази декларация, автомобил не се предоставял под наем. В
случая клиентът се съгласил, попълнил декларацията, подписал я и заявил, че няма
възражения, тъй като ще ползва автомобила за бизнес и това не го засягало.
Свидетелят им разяснил какво означава арсис кодът – показвал какъв клас е
автомобилът, обяснил, че трябва да се върне чист, със заредено гориво и им
посочил колко ще струва, ако не го наравят, показал им ценоразписа. Свидетелят
отново запитал картодържателят дали е съгласен и му припомнил, че е материално
отговорен, ако нещо се случи с автомобила. Допълва, че договорът и общите
условия ги имало и на полски език, като за целта се сканирал код, който препращал
към интернет страница.
Според заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
8
съдебно-оценителна експертиза разстоянието от офис на „Модул“ ЕООД в гр.
Пловдив, находящ се на бул. „Шести септември“ № 221, до сградата на РУ –
Панагюрище, находящо се на ул. „Георги Бозаджиев“ № 26, и обратно е в размер на
158,6 км. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 25 от ОУ,
отчитайки официалния ценоразпис и съответните арсис кодове за период от 97 дни
с начало – 17.09.2023 г. и край – 22.12.2023 г. по отношение на процесния лек
автомобил на 6238,67 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
По претенциите за неустойка по чл. 27 и чл. 25 от Общите условия:
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да
се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение
представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, т.е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения.
Както бе изяснено по-горе, не е спорно между страните, че между ищеца
„Модул“ ЕООД и Д. Л. е възникнало наемно правоотношение по процесния
договор за наем от 10.09.2023 г. досежно лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Тигуан“ с рег. № **** за срок от 10.09.2023 г. до 17.09.2023 г. Установява се
по делото и наличието на солидарна отговорност у ответника за заплащането на
задълженията на наемателя, съгласно клаузата на чл. 4 от ОУ към договора за наем.
Същата е приета от ответника, в качеството му на картодържател, поел да носи
солидарна отговорност с наемателя за неговите задължения, подписвайки договора
и общите условия към него. Съдът не констатира твърдяното от ответника
несъответствие с изискванията на ЗЗП, от което да произтича и нищожност на
клаузата. Напротив, съдържанието на уговорката, макар и не индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, е било ясно и подробно разяснено
предварително на ответника, съгласно свидетелските показания на св. С..
Според чл. 27 от ОУ абсолютно забранено е използването на автомобила за
превоз на незаконно пребиваващи граждани, а за нарушение на това правило
наемателят дължи на неустойка в размер на 5867,49 лв./3000 евро. Изрично
наемателят е декларирал в нарочна декларация, че е запознат с това условие и че
ще използва автомобила за бизнес цели.
По категоричен начин по делото се установява, че наемателят е нарушил
горното правило, като с влязло в законна сила споразумение по НОХД № 181/2023
г. на РС – Панагюрище е признат за виновен в това, че на 16.09.2023 г. чрез
превозване с процесния лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ противозаконно е
подпомогнал 12 броя чужденци, от които и четири деца, да преминат в страната в
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Според постоянната съдебна практика
влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд,
разглеждащ гражданско-правните последиците от деянието, относно това дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като
задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на
престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от наказателния съд споразумение
има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица.
9
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
(чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения,
без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост
в гражданските и търговските правоотношения.
Идентични са и критериите за преценка дали неустойката е „необосновано
висока“ по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП - размерът на неустойката е
„необоснован“, именно когато е в явно несъответствие с обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция на неустойката, които я обосновават.
3атова преценката за неравноправност и противоречие с добрите нрави следва да
бъде извършена заедно.
При прилагане на тези критерии съдът намира, че уредената в чл. 27 от ОУ
към договора за наем неустойка в размер на 5867,49 лв. за превоз на незаконно
пребиваващи граждани с наетия автомобил има компенсаторен характер и
обезщетява нарушения негативен интерес на ищеца. Нейната обезщетителна
функция обхваща на първо място вредите, които ищцовото дружество ще претърпи
от невъзможността да използва автомобила за отдаване под наем, докато текат
процесуално-следствени действия относно деянието на наемателя, а също така и
репутационните вреди, които съпътстват обстоятелството, че автомобилът може да
бъде разглеждан като средство на престъпление. При тази неустойка, обаче, по-
съществената функция е санкционната, доколкото посоченото в чл. 27 от ОУ
деяние осъществява не само състава на гражданската отговорност за вреди от
договорно неизпълнение, но е и обществено опасно, поради което е определено от
законодателя като съставомерно - чл. 281, ал. 1 - 3 НК, като дори използването на
моторно превозно средство за извършването му представлява квалифициращ
признак, повишаващ обществената му опсасност (арг. чл. 281, ал. 2, т. 1 НК). В този
смисъл засиленият санкционен характер на неустойката цели да стимулира
наемателя да се въздържа от използване на автомобила за трафик на мигранти през
Република България. Като се вземе предвид засилената санкционна функция на
тази неустойка, както и значителните негативни последици, които могат да
произтекат от вида на договорното неизпълнение, за което е уговорена, съдът
намира, че нейният размер на 5867,49 лв. не се явява в противоречие с добрите
нрави, нито е необоснован или прекомерен. Както се посочи по-горе в мотивите на
настоящия съдебен акт, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който страните при
сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора,
ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна
полза неустойка, какъвто именно е процесният случай.
Предвид гореизложеното съдът намира, че неустоечната клауза, на която се
основава процесното вземане, е правно валидна и размерът на уговорената с нея
неустойка не е прекомерен, напротив – съответства на добрите нрави и принципа
10
за справедливост в гражданските отношения между страните. В случая независимо
от факта, че процесната неустоечна клауза, както и останалите клаузи от ОУ,
предмет на разглеждане в настоящия процес, не е индивидуално уговорена, това
автоматично не обосновава извод за нейната нищожност. Както е изяснено в чл.
143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, не всички клаузи, върху чието съдържание
потребителят не е имал възможност да влияе, са неравноправни, а само тези, които
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
По горните аргументи въззивният съд счита, че обстоятелствата по чл. 143,
ал. 1 ЗЗП не са налице по отношение на процесната неустоечна клауза, уредена в
чл. 27 от ОУ към договора за наем.
Наред с горепосочената неустойка ищецът е предявил претенция за
неустойка по чл. 25 от ОУ към договора за наем, изчислена по ценоразпис в ОУ,
съобразно броя на дните за престой на автомобила, вследствие на задържането му
от полицията за целите на ДП № 198/2023 г. по описа на РУ – Панагюрище и за
извършване на ремонт, вследствие на възникналите щети по същия през
времетраенето на договора, с обща продължителност на престоя от 97 дни за
периода 17.09.2023 г. – 22.12.2023 г.
Клаузата на чл. 25.8 от ОУ предвижда, че въпросното обезщетение касае
времето, през което автомобилът е бил в сервиз за отстраняване на щетите и/или
времето, за което автомобилът е бил спрян от движение въз основа на съответна
санкция от МВР като административна мярка и не е могъл да бъде отдаван под
наем. В конкретния случай процесният автомобил е бил иззет като веществено
доказателство по досъдебно производство, а не е бил спрян от движение като
принудителна административна мярка, наложена от компетентните органи на МВР
– арг. чл. 171, т. 2 ЗДвП, поради което периодът на неговото съхранение в РУ –
Панагюрище, не попада в хипотезата на чл. 25.8 от ОУ. Дори и да се приеме, че
съдържанието на клаузата следва да бъде тълкувано разширително, вредите, които
се цели да бъдат репарирани с нея, а именно пропуснатите ползи от
невъзможността автомобилът да бъде отдаван под наем за времето, в което е бил
иззет като веществено доказателство по наказателното производство за
престъпление по чл. 281, ал. 2 НК, са предмет на обезещетяване от изричната
неустойка по чл. 27 от ОУ за нарушение на забраната за превоз на незаконно
пребиваващи граждани. Недопустимо е едни и същи вреди да бъдат обезщетявани
чрез заплащането на две неустойки едновременно. Тълкуването на разпоредбите
на общите условия към договора за наем налага извода, че клаузата на чл. 27 от ОУ
е специална спрямо тази на чл. 25 от ОУ, като цели да санкционира наемателя и да
обезщети наемодателя за неизпълнението на конкретно договорно задължение,
като обхваща всички последици от това неизпълнение. Същевременно, дори и да
не бъде споделено това становище и по отношение на пропуснатите ползи от
отдаване на автомобила под наем за времето, в което вещта е била в сервиз за
ремонт, според клаузата, на която се позовава ищецът престоят на автомобила се
доказва с изготвени и подписани протоколи, удостоверяващи влизане и излизане
на автомобила от автосервиз или престой за изчакване на доставка на резервни
части – арг. чл. 25.8, изр. последно от ОУ. В случая годни доказателства за
установяване датата на приемане на автомобила в сервиз по начина, указан в
цитираната разпоредба, не са представени от ищеца, а само протокол от 22.12.2023
г., установяващ извършването на ремонта без забележки. Представената поръчка за
ремонт № **********/1, с вписани две дати – 29.11.2023 г. и 22.12.2023/18:00, не
установява приемането нито престоя на автомобила за този период в сервиз,
11
доколкото липсват каквито и да е подписи, положени на нея, поради което не може
да се приеме за частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК. От свидетелските
показания на св. К. също не може да бъде установена правнорелевантната дата на
приемане на автомобила за ремонт, тъй като той единствено заявява, че
автомобилът не е бил приет за ремонт веднага след връщането му от полицията.
Изрично в отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищеца
досежно периода на извършване на ремонта като недоказан. Следва да бъде
съобразено също така, че ищецът аргументира претенцията си с уговорката на чл.
25.8 от ОУ, представляваща неустоечна клауза за обезщетение с фиксиран размер
за броят на дните, през които автомобилът престоява в сервиз за отстраняване на
щетите и/или броят на дните, през които автомобилът е бил спрян от движение за
срока на съответната административна мярка, а не за обезщетение по чл. 236, ал. 2
ЗЗД, поради което периодът до приемането на автомобила за ремонт в сервиз не
следва да се взима предвид при изчисляване на размера на тази неустойка.
При тези съображения съдът приема, че ответникът дължи заплащането на
неустойката по чл. 27 от ОУ към договора за наем, а не тази по чл. 25 от ОУ.
Предвид изричното признание на ищеца в исковата молба, че за погасяване на
задълженията по двете неустойки са усвоени общо 2000 лв. от предоставения
депозит в размер на 1000 лв. и от теглене от банковата сметка на картодържателя в
размер на 1000 лв., съгласно условията на чл. 10 и чл. 11 от ОУ, тази сума следва да
бъде приспадната от дължимата неустойка по чл. 27 от ОУ в размер на 5867,49 лв.
и претенцията следва да бъде уважена за сумата от 3867,49 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 4867,49, както и за неустойката по чл. 25 от ОУ в
претендирания размер от 5238,67 лв., следва да бъде отхвърлена.
По претенцията по чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД и за „административна такса“
по чл. 31.1 от ОУ:
Нормата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД предвижда, че наемателят е длъжен да върне
вещта, както и че дължи обезщетение за вредите, причинени през време на
ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той
не отговоря.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че при ползването на автомобила от наемателя са
причинени щети, изразяващи се в увреждане на спойлер задна броня и хром лайсна
задна броня средна, констатирани от ищеца след връщането му от РУ –
Панагюрище на 24.10.2023 г. От страна на ответника не са ангажирани никакви
доказателства, оборващи заявените от ищеца факти, досежно констатираните
повреди върху автомобила и техния причинител, в т.ч. не е представен протокол за
връщане на вещта в изправно състояние, съгласно чл. 5 от ОУ. Вписаното в приемо-
предавателния протокол от 24.10.2023 г. изявление на ищеца, че приема
вещественото доказателство в състоянието, в което се намира и няма претенции за
щети относно съхранението му в РУ – Панагюрище, не означава, че по автомобила
не е имало повреди, а че няма претенции към полицейското управление за начина
на съхранението му. За отстраняването на щетите ищецът е сторил разходи на
стойност 1000 лв., съгласно представената фактура № ********** от 22.12.2023 г.
от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, заплатена на 04.01.2024 г.
Следователно, в обективната действителност са възникнали всички
материални предпоставки, при проявлението на които възниква отговорността на
наемателя, респ. на солидарния му длъжник – ответника в производството, да
заплати обезщетение за вредите, причиени при ползването на автомобила. В този
смисъл претенцията на ищеца по чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро се явява основателна.
12
Ищецът аргументира дължимостта на таксата по чл. 31.1 от ОУ при
нарушение на Общите условия на договора наем, ЗДвП или други нормативни
актове с наличието на щета по наетия автомобил. От съдържанието на въпросната
клауза става ясно, че същата предвижда заплащането на фиксирана сума от 50 евро
независимо какъв е инцидентът, каква е причината за събитието и дали наемателят
е виновен или не. Така формулираната уговорка е във вреда на потребителя, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, предвиждайки имуществена санкция за наемателя независимо дали
причиняването на инцидента, при който е нанесена щета, е по негова вина. Оттук
следва изводът, че същата е противоречие на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, което я прави
нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и същата не се дължи от ответника.
Същвременно с тази „административна такса“ се цели обезщетяване на вреди,
които са предмет на овъзмездяване с претенцията по чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД.
По претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и за „административна
такса“ по чл. 31.4 от ОУ:
Според уговорката на чл. 17 от ОУ при посещение на екип на наемодателя на
локация, различна от офис на наемодателя, поради ПТП или щета, причинили
обездвижване на основния автомобил или невъзможност да изпълнява основното
си предназначение, по вина на наемателя, последният се задължава да заплати
разходите за доставка/посещение: цена на км във всяка посока 0,98 лв./0,50 евро. В
конкретния случай се е наложило екип на ищеца да посети РУ – Панагюрище, за да
си вземе обратно автомобила, вследствие на виновни действия на наемателят,
поради което дължи уговорените в разпоредбата конкретни разходи за това.
Претенцията на ищеца е за разходите от РУ – Панагюрище до най-близкия офис на
дружеството в гр. Пловдив, а не до по-далечната базата в гр. София, къде всъщност
е било прегледано по-обстойно техническото му състояние. Според заключението
на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза разстоянието от офиса на
„Модул“ ЕООД в гр. Пловдив до сградата на РУ – Панагюрище и обратно е в
размер на 158,6 км. Така претенцията се явява основателна за сумата от 155,43 лв.,
като до този размер искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 172,48 лв., подлежи на отхвърляне.
Едновременно с уговорените разходи по чл. 17 от ОУ е въведно задължение
за заплащане на „административна такса“ за същите обстоятелства в размер на
97,79 лв. по чл. 31.4 от ОУ, като е посочено „при нарушение на чл. 17 от Общите
условия на договора за наем“. Не става ясно какво точно нарушение се има
предвид, при условие че разпоредбата на чл. 17 от ОУ предвижда заплащане на
разходи за посещение. В случай на неизпълнение на парично задължение се дължи
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД от датата на падежа на задължението, а не
такса за извършване на услуга. Така формулираната клауза сочи на извод за
уговаряне на неусточено задължение „при нарушение на …“, без обаче да е
въведно конкретно договорно задължение, за неизпълнението на което е
предвидена санкция. По този начин разпоредбата на чл. 31.4 от ОУ води до
значително неравновесие в правата и задълженията на потребителя и търговеца,
поради което съдът намира същата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП и наемателят не дължи заплащането на въпросната „такса“.
По претенцията за стойност на липсващо гориво, фиксирана такса по чл.
31.3 от ОУ и фискирана такса по чл. 28 от ОУ:
В чл. 16.1 е уговорено между страните, че наемната цена не включва
разходите за гориво, като при връщане на автомобила с непълен резервоар
13
наемателят заплаща липсващото гориво по официален ценоразпис по чл. 29 – 2,93
лв. за 1 литър.
Установено е по делото, че наетият автомобил е предаден на наемателя с
пълен резервоар от 58 литра, като от свидетелските показания на св. К. се
установява, че същият е приет обратно след връщането му от полицията с празен
резервоар. От своя страна ответникът не представя доказателства за изпълнение на
задължението на наемателя да върне автомобила със заредено гориво, така както е
бил получен от него. Следователно, претенцията за липсващото гориво от 55 литра
х 2,93 лв./литър се явява основателна за сумата от 161,15 лв. Наемателят и
картодържателят са се съгласили с тази валидна договорка, подписвайки договора
за наем и ОУ, като липсват данни по делото във връзка с възражението на
ответника, че тази цена е доста по-висока от средната към релевантната дата –
17.09.2023 г., когато е трябвало да бъде върнат автомобилът от наемателя.
Според чл. 31.3 от ОУ „при нарушение на чл. 16.1 от Общите условия на
договора за наем“ се дължи административна такса по официален ценоразпис по
чл. 29 – 29,34 кв./15 евро. По идентични съображения с тези, изложени за таксата
по чл. 31.4 от ОУ, съдът намира, че цитираната клауза е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което наемателят не дължи заплащане на посочената
т. нар. „административна такса“.
Съгласно клаузата на чл. 28 от ОУ при връщане на мръсен и непочистен
автомобил наемателят дължи такса, калкулирана по ценоразпис по чл. 29, която
според класа на наетия автомобил възлиза на 136,91 лв. В настоящия случай от
показанията на св. Креднев се установява, че при получаването на автомобила от
ищцовото дружество същият е бил в изключително замърсен вид с изцапани
седалки, с боклуци и напръскани със спрей стъкла. Състоянието на автомобила е
било извън обичайното такова при нормална употреба по предназначение, като
размера на вредите, които обезпечава клаузата, не е значително по-висок от
действителните и предвидими такива, поради което същата не се явява
прекомерна. Несъстоятелен е доводът на въззивника за неравноправност на
клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, доколкото категорично установено е
по делото, че наемателят и солидарно отговорният с него ответник са се запознали
с клаузата преди сключването на договора. При това положение наемателят дължи
отнапред уговорената стойност на разходи за почистване на автомобила, доколкото
ответникът не е доказал връщането на автомобила в чист вид, поради което тази
претенция се явява основателна.
В заключение с оглед всичко изложено решението на Районен съд – Варна се
явява неправилно и следва да бъде отменено в частта за сумата над 5320,98 лв. до
сумата от 11 801,62 лв., посочена в диспозитива на решението като остатък от
дължимо обезщетение за нарушение на условията на Договор за наем от
10.09.2023 г. на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****,
дължимо на основание чл. 4, чл. 16, чл. 17, чл. 25, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и чл. 31 от
Общите условия към договора, като вместо това исковете бъдат отхвърлени за
разликата над сумата 5320,98 лв. до сумата от 11 801,62 лв., включващи следните
парични вземания: разликата над сумата от 3867,49 лв. до сумата от 4867,49 лв. –
остатък от неустойка по чл. 27 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.; сумата
от 97,79 лв., претендирана като фиксирана такса по чл. 31.1 от ОУ; за разликата
над 155,43 лв. до претендираните 172,48 лв. за фиксиран разход по чл. 17 от ОУ;
сумата от 97,79 лв., претендирана като фиксирана такса по чл. 31.4 от ОУ; сумата
от 29,34 лв., претендирана като фиксирана такса по чл. 31.3 от ОУ, както и за
сумата от 5238,67 лв., претендирана като остатък от дължимо и договорено
14
обезщетение на основание чл. 25 от ОУ. Решението следва да бъде потвърдено
като правилно за сумата от 5320,98 лв., включваща следните парични вземания:
сумата от 3867,49 лв., представляваща остатък от дължима и договорена неустойка
на основание чл. 27 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.; сумата от 1000 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, сумата от 155,43 лв.,
представляваща фиксиран разход по чл. 17 от ОУ към Договор за наем от
10.09.2023 г.; сумата от 161,15 лв., представляваща стойност на липсващо гориво и
сумата от 136,91 лв., претендирана като фиксирана такса по чл. 28 от ОУ.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на 771,06 лв., представляващи сбор от
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение възнаграждение.
Въззиваемият също има право на разноски в размер на 676,30 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 273 ГПК. Разноските, за които е осъден ответникът на първата
инстанция, вкл. за заповедното производство следва да се редуцират, съобразно
отхвърлената част от претенциите, както следва: за заповедното производство на
106,42 лв., за исквото производство на 1135,82 лв. Респективно в негова полза
следва да бъдат присъдени съдебни разноски за исковото производство в размер на
804,48 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като за
заповедното производство такива не са поискани, съответно не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1202/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 6053/2024
г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на
„Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Аксаково, м-ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, сумата над 5320,98 лв. до сумата от
11801,62 лв. - остатък от дължимо обезщетение за нарушение на условията на
Договор за наем от 10.09.2023г. на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“
с рег. № ****, дължимо на основание чл. 4, чл. 16, чл. 17, чл. 25, чл. 27, чл. 28, чл.
29 и чл. 31 от Общите условия към договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, за което заповедният съд е издал Заповед
№ 789 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по
ч.гр.д. №1803/2024 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 422 , ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, както и В ЧАСТТА, с която М. Т. Т., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, сторени от ищцовото дружество в
исковото производство съдебно-деловодни разноски за разликата над 1135,82 лв.
до присъдените 2237 лв., както и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски за разликата над 106,42 лв. до присъдените 236,03 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Аксаково, м-ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, срещу М. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес ****, кумулативно обективно съединени
15
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за
установяване съществуването на парични вземания за разликата над 5320,98 лв. до
11 801,62 лв., за която сума е издадена Заповед № 789 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по ч.гр.д. №1803/2024 г. на Районен съд
– Варна, включваща следните парични вземания: разликата над сумата от 3867,49
лв. до претендираните 4867,49 лв., представляваща остатък от дължима и
договорена неустойка на основание чл. 27 от ОУ към Договор за наем от
10.09.2023 г. за извършен превоз с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“ с рег. № **** на незаконно пребиваващи граждани в Република България;
сумата от 97,79 лв., претендирана като фиксирана такса, дължима на основание чл.
31.1 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.; сумата от 97,79 лв., претендирана
като фиксирана такса, дължима на основание чл. 31.4 от ОУ към Договор за наем
от 10.09.2023 г.; разликата над сумата от 155,43 лв. до претендираните 172,48 лв.
представляваща фиксиран разход за доставка/посещение за придвижване на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** от РУ –
Панагюрище до офис на „Модул“ ЕООД в гр. Пловдив, дължим на основание чл. 17
от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.; сумата от 29,34 лв., претендирана като
фиксирана такса, дължима на основание чл. 31.3 от ОУ към Договор за наем от
10.09.2023 г., както и сумата от 5238,67 лв., представляваща остатък от дължимо и
договорено обезщетение на основание чл. 25 от ОУ към Договор за наем от
10.09.2023 г. за престой на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с
рег. № ****, вследствие на задържането му от полицията за целите на ДП №
198/2023 г. по описа на РУ – Панагюрище и за извършване на ремонт на
автомобила, вследствие на възникнали щети през времетраенето на договора, с
обща продължителност на престоя от 97 дни за периода 17.09.2023 г. – 22.12.2023
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1202/07.04.2025 г., постановено по гр. д. №
6053/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес
****, дължи на „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Аксаково, м-ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, сумата от 5320,98 лв.
(пет хиляди триста и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки), за която сума е
издадена Заповед № 789 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.02.2024 г. по ч.гр.д. №1803/2024 г. на Районен съд – Варна, включваща следните
парични вземания: сумата от 3867,49 лв. (три хиляди осемстотин шестдесет и
седем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща остатък от дължима и
договорена неустойка на основание чл. 27 от ОУ към Договор за наем от
10.09.2023 г. за извършен превоз с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“ с рег. № **** на незаконно пребиваващи граждани в Република
България; сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер задна броня и хром
лайсна задна броня средна на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“
с рег. № ****, настъпили при ползване на наетия автомобил с Договор за наем от
10.09.2023 г.; сумата от 155,43 лв. (сто петдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща фиксиран разход за доставка/посещение за
придвижване на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****
от РУ – Панагюрище до офис на „Модул“ ЕООД в гр. Пловдив, дължим на
основание чл. 17 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023 г.; сумата от 161,15 лв.
(сто пестдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща стойност на
липсващо гориво от 55 л. от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с
16
рег. № ****, дължима на основание чл. 16 от ОУ към Договор за наем от 10.09.2023
г., както и сумата от 136,91 лв. (сто тридесет и шест лева и деветдесет и една
стотинки), претендирана като фиксирана такса за връщане на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** след прекратяване на договора в
мръсен и непочистен вид, дължима на основание чл. 28 от ОУ към Договор за наем
от 10.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.02.2024 г. до окончателното им изплащане, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Аксаково, м-ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, да заплати на М. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 771,06 лв. (седемстотин седемдесет и
един лева и шест стотинки), представляваща сторени съдебни разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „Модул“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, м-ст
„Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, сумата от 676,30 лв. (шестстотин седемдесет и шест
лева и тридесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Аксаково, м-ст „Чанлъка“ ПИ 00182.45.47, да заплати на М. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 804,48 лв. (осемстотин и четири лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17