О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 17.04.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав в
закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Воденичарова ч.гр.д. № 2267 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.К.С.
чрез адв. Е.Г.(надлежно упълномощена) срещу постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.д. № 13078/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841. Към
жалбата са приложени две молби за освобождаване от заплащане на държавна такса
и разноски и декларация за материално и гражданско състояние. В представената
декларация е отбелязано, че С.С. получава месечен доход в размер на 275 лв.
пенсия, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с
личен труд, нито селскостопанска дейност, съпругата му получава месечен доход в
размер на 235 лв., двамата не притежават недвижими имоти и МПС, не притежават
дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове, С.С. страда от
заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 150 лв. и
член на семейството му страда от заболяване, чието лечение в момента налага
разход в размер на 1000 лв.
Софийски градски съд като взе
предвид изложеното в молбите и подадената декларация и след преценка на
документите по изпълнителното дело приема следното.
Подадена е молба за освобождаване
от заплащане на държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно
посочената законова разпоредба по молбата за освобождаване съдът взема предвид
доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. При преглед на
документите по изпълнителното дело съдът установи, че част от декларираните
обстоятелства не съответстват на действителното положение.
На първо място, от справка по
лице в Служба по вписванията за С.К.С. (л. 26 – 35 от изпълнителното дело и
служебно извършена от съда и приложена по делото) се установява, че на
24.02.2004 г. той и В.С.са придобили апартамент с площ 65, 120 кв.м., заедно с
мазе 6 в гр. София, *********, ап. 78. По отношение на този недвижим имот в
справката има две последващи вписвания – за учредяване на договорна ипотека на
същата дата – 24.02.2004 г., и за заличаването й на 11.11.2005 г. Следователно,
към настоящия момент жалбоподателят и В.С.са собственици на този апартамент,
това е и адресът, посочен за С.С. в жалбата. С оглед на тази констатация не
отговаря на истината декларираното обстоятелство, че жалбоподателят не
притежава недвижими имоти.
На второ място от приложените
справки от Търговски регистър (на л. 23 и л. 52 от изпълнителното дело и
служебно извършени от съда и приложени по делото) се установява, че С.С. е
регистриран като ЕТ „С.-480-С.С.“ с предмет на дейност изработка и продажба на
металопресови изделия, производство и продажба на осветителни тела,
автосервизна и пътна помощ, транспортна дейност, изкупуване, производство и
продажба на селскостопанска продукция, шивашки услуги, продажба на мъжко и
дамско облекло, и е едноличен собственик на капитала и управител на „В. 22014“
ЕООД с предмет на дейност маркетинг, търговия с промишлени, хранителни,
потребителски стоки, селскостопанска продукция, дълготрайни материални и
нематериални активи, търговско представителство и посредничество, консултантски
услуги, внос и износ, транспортни услуги, сделки с недвижими имоти, бизнес и
финансови услуги и консултации, растениевъдство, животновъдство, рибовъдство,
пчеловъдство, ресторантьорство, хотелиерство, както и всякаква друга дейност,
която не е забранена със закон. С оглед на тези констатации не отговаря на
истината и декларираното обстоятелство, че жалбоподателят не упражнява дейност
като едноличен търговец и не притежава дялове и акции в търговски дружества.
Софийски градски съд, като взе
предвид посочените по-горе обстоятелства намира подадената молба за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.К.С.
по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски
в производството по чл. 435 и сл. ГПК.
Определението подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.