РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Берковица, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. Ц.А
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц.А Гражданско дело №
20211610100642 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. М. В., И.
Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. против П. А. К., с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС – за премахване на ограда, дървена
постройка гараж и кош за съхранение на продукция от оградената част от
собствения им недвижим имот с идентификатор 03928.507.367 по КККР на
град Берковица, подробно описан в исковата молба.
Ищците Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. твърдят в исковата си
молба, че са собственици на основание приложен към исковата молба
нотариален акт от ....г. на Нотариус Е. Петрова на имот с идентификатор .... по
КККР на град Б. Твърдят, че ответникът им пречи да упражняват правото си
на собственост върху имота, тъй като през 2021г. оградил около 400 кв.м. от
собствения им имот и в тази част построил второстепенни сгради и дървена
постройка гараж.
Молят съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
премахне оградата, дървената постройка гараж и кош за съхранение на
продукция от оградената част от собствения им недвижим имот с
идентификатор ....по КККР на град Б. Претендират разноски.
1
С исковата молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 2 ГПК – за осъждане на ответника да им заплати
обезщетение за неползване, равняващо се на средния месечен пазарен наем, за
това, че ги е лишил от възможността да ползват около 400 кв.м. от собствения
им имот. С нарочна молба на л. 118 ищците са оттеглили този иск и с
Протоколно определение в първото по делото съдебно заседание,
проведено на 21.06.24 г. съдът е прекратил производството в тази част
по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 2
ГПК, поради което същият не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Ответникът П. А. К. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.
В срока за отговор е предявил насрещен иск, който е приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за
собственост на реална част от 404 кв.м., които към момента попадат в имота
на ищците с идентификатор .... по КККР на град Б. Оспорва констативния
нотариален акт и моли за неговата отмяна до реална част от 404 кв.м. Твърди,
че е придобил посочената реална част, която площ е оцветена в жълт цвят на
геодезическо заснемане на лист 47 от делото, на основание давностно
владение за периода от 1986г. до настоящия момент и на основание
реституция по силата на Решение № ... от ....г. на ПК Б. Моли да бъде признат
за собственик на посочената част. Претендира разноски.
Не е приет за съвместно разглеждане и не е предмет на разглеждане
в настоящото производство предявеният извън срока за отговор насрещен
иск, обективиран в молба от 27.05.22г., за установяване правото на
собственост върху паянтов гараж и паянтов кош за съхранение на
продукция, като производството е прекратено в посочената част с
Определение № 127/09.05.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответниците по насрещния иск - Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П. и В. К. П.
са подали отговор и вземат становище по допустимостта и основателността
на предявения иск в дадения им по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Оспорват иска.
2
Твърдят, че няма законова възможност за придобИ.е по давност на
реална част от имот. Посочва, че П. К. е поставил ограда и е построил
второстепенни постройки в имота през 2021г., поради което в негова полза не
е изтекла законоустановената придобивна давност. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявеният от ищците осъдителен иск с правна квалификация чл.
109 от Закона за собствеността в тежест на ищците е да установят, правото си
на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот и че
ответникът през 2021 г. е построил ограда, с която е оградил около 400 кв.м.
от собствения им недвижим имот с идентификатор поземлен имот с
идентификатор .... по КККР на град Б., че е поставил в тази част
второстепенни сгради – гараж и кош за съхранение, и че с посочените
действия ответникът пречи на ищците да упражняват необезпокоявано
правото си на собственост, както и стойността на разходите за премахването
им.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК – П. А. К. е да докаже, че е придобил претендираната от него реална
част от процесния имот на посоченото от него основание – давностно
владение, като докаже, че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху процесната реална част за период от време по-дълъг
от 10 години тоест за периода от 1986г. до 2021г., с намерението да свои имота
за себе си и реституция, като докаже, че процесната реална част попада във
възстановените на наследодателите му поземлени имоти с Решение № 8674 от
28.11.1997г. на ПК Берковица.
В случая предявеният от ответника насрещен иск за собственост на
реална част с площ 404 кв.м. от процесния имот с идентификатор ..... по КККР
на град Б. се явява преюдициален по отношение на предявения от ищците иск
с правно основание чл. 109 ЗС.
По насрещния иск, предявен от П. А. К. с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за собственост на реална
част с площ 404 кв.м. от процесния имот с идентификатор .... по КККР на
3
град Б., оцветена в жълт цвят на геодезическо заснемане на лист 47 от
делото:
По делото е приложен издаден на 04.12.2019 г. Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №
2.....г. /л. 4/, с който Р. М. В. и Г. М. П. са признати за собственици при равни
права на Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на град Б. с площ 2394
кв.м. Към датата, на която са се снабдили с нотариалния акт същите са били в
брак и са придобили правата си в режим на СИО със своите съпрузи, а именно
– Р. М. В. с И. Цветко В., а Г. М. П. с В. К. П. /видно от направените в деня на
съставяне на нотариалния акт справки по нотариалното дело, от които са
приложени заверени копия на л. 214 и л. 215 по делото/.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение.”
Предвид което, съдът е длъжен да зачете доказателствената сила на така
издадения нотариален акт, докато същата не бъде оборена.
Ищецът по насрещния иск П. А. К. твърди, че е придобил спорната
реална площ от 404 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 03928.507.367 на
две правни основания –давностно владение и реституция, като я бил
приобщил /присъединил/ към собствения си имот с идентификатор ....
Правото на собственост не може да бъде придобито чрез
едновременното действие на двата способа, поради което съдът следва да
разгледа поотделно дали е налице някой от така заявените придобивни
способа и в случай, че не е налице единия от тях, да се произнесе и по втория
заявен придобивен способ /в този смисъл Решение № 13 от 25.03.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 376/2009 г., II г.о./.
Относно възможността за придобИ.е на спорната реална площ по
давност:
Според задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 14 от
4
13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г., ВКС, II г. о., съдилищата са длъжни,
преди да пристъпят към обсъждане на въпроса дали е упражнявана
фактическа власт с белезите на владение, най-напред да изследват въпроса
дали фактическата власт върху реална част от имот от вида на процесния, дори
и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе
до придобИ.е на собственост върху завладяната реална част. Прието е, че
отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва
дали е упражнявано владение върху реалната част с продължителност повече
от 10 години.
Спорната реална част е с площ от 404 кв.м. и е оцветена в жълт цвят на
геодезическо заснемане на лист 47 от делото, както и на скица на л. 335 от
изготвената по делото първоначална експертиза от вещото лице арх. А. Т. /л.
324-344/, която не е оспорена от страните.
Вещото лице е установило, че линията, очертана с оградата от мрежа и
колове не е идеална права, като по лицето към улицата ширината е 10.40 м, а в
дъното на имота е 10.60 м.
Според заключението на вещото лице спорната реална част има
необходимата площ, но няма достатъчно лице, за да може да бъде
урегулирана като самостоятелен имот.
В своето заключение вещото лице е съобразило, че за спорната реална
част приложение намират размерите по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - за курортни
населени места, какъвто е гр. Б. /което съдът е обявил за общоизвестен факт
в първото съдебно заседание/, а именно най-малко 16 м лице и 500 м
повърхност.
Така посочените размери могат да бъдат намалени най-много с 1/5 с
оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, което е взето предвид от вещото
лице, като е посочено, че за да може да се урегулира като самостоятелен УПИ
процесната част следва да отговаря кумулативно на следните две условия при
прилагане на допустимите намаления за площ и лице, а именно - 400 кв.м.
площ и минимум 12.80 м лице, което второ изискване не е изпълнено и
имотът не отговаря на изискването за минимално лице, поради което и не
може да се обособи в самостоятелен имот.
От заключението на вещото лице арх. Т. се установи, че:
Както спорната реална част от Поземлен имот с идентификатор ...., така и
5
съседния му имот ...., за който няма спор, че е собственост на П. К. и се
легитимира като собственик с приложения на л. 5 Нотариален акт за
собственост № ....г. на нотариус Е. П., попадат в урбанизираната
територия на гр. Б., като южните им граници /дъното на имотите/
съвпадат с граничната регулационна линия, отразяваща края на
селищната регулация по действащия план за улична регулация на гр. Б.,
като към настоящия момент и двата имота не са урегулирани с ПУП.
По сега действащия регулационен план за гр. Б., одобрен със Заповед №
127/18.02.1985 г., и двата имота са в обхвата на селищната територия,
съставляваща УПИ I в кв. 65 с отреждане „за жилищно строителство“,
без посочена дворищна регулация.
Двата имота не са кадастрално попълнени в действащия регулационен
план за гр. Б., одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., т.е. не са били
обособени като самостоятелни имоти с кадастрални номера и граници в
УПИ I в кв. 65, за който регулацията не е приложена;
Няма данни да е провеждана процедура за урегулиране на двата имота по
реда на чл. 16 ЗУТ, нито да е провеждане процедура по реда на чл. 15, ал.
3 ЗУТ за придаване на част от ПИ.... към съседния му имот ...., за който
няма спор, че е собственост на П. К..
Без значение е в случая, че имотите не са урегулирани след като същите
попадат в урбанизирана територия по сега действащия регулационен план за
гр. Б., одобрен със Заповед № 127/18.02.1985 г., което е достатъчно, за да се
приеме, че за да може да се придобие спорната реална част по давност същата
следва да отговаря на минималните изисквания за площ и лице, за да може да
бъде урегулирана в самостоятелен имот.
Трайно застъпено е становището в съдебната практика, че изискванията
за площ и лице на имот по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ не са приложими
единствено за имоти извън регулация, за които не е налице отреждане с
предвиждания за застрояване или други градоустройствени нужди, какъвто не
е настоящия случай.
Съгласно практиката на ВКС, когато поземлен имот попада в границите
на общ устройствен план на населено място, приема се, че се касае до имот в
урбанизирана територия. Спрямо такъв имот, при преценка на реалната му
поделяемост, се прилага чл. 200 ЗУТ, /който възпроизвежда текста на чл. 59
6
ЗТСУ, отм. в редакцията с изменението от ДВ бр. 34/2000 г., като следва да
се има предвид, че в периода от 01.06.1973 г. до 01.01.2001 г. е била в сила
редакцията, която е забранявала придобИ.ето на реално определени части
от парцел/, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен
устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по
реда на ЗОЗЗ. Основанието за това разрешение е обстоятелството, че
предназначението на имот в урбанизирана територия е да бъде урегулиран с
подробен устройствен план /в този смисъл - Решение № 3 от 30.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 213/2021 г., II г. о., ГК, Решение № 52 от 10.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2217/2018 г., II г. о., Решение № 123 от 14.11.2019 г. по гр. д.
№ 4370/2018 г. на ВКС, II г. о., Решение № 60116 от 21.01.2022 г. по гр. д. №
611/2021 г. на ВКС, II г. о./.
Няма данни спорната реална част да е била придадена по какъвто и да е
начин към съседния имот 03928.507.366, за който няма спор, че е собственост
на П. К..
Не е приложимо и предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение,
съгласно което придобИ.ето на реална част от имот в границите на населено
място или селищно образувание е допустимо, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ /при
първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава
имоти/, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се
присъединява към съседен имот. Данните по делото изключват
приложимостта на изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случая не се касае за
първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава
имоти по смисъла на чл. 17 ЗУТ и извършвано във връзка с това
присъединяване. Макар чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично само към чл.
17 ЗУТ, се приема, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3
ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа
на съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, която
хипотеза също не е налице в настоящия случай. На придобивна давност по чл.
200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на имота, към който се
придават части от съседен имот, но при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл.
15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял
реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от
7
10 години /така Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2690/2022
г., I г.о./.
Нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира приложение при
„фактическо присъединяване“ в резултат от приобщаване на място на
реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17
ЗУТ. /в този смисъл са и Решение № 14 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр.д. №
1600/2021 г., II г.о., Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр.д. №
4689/2019 г., I г.о., Решение № 582 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр.д. №
3634/2023 г., I г.о./.
След като не са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за
придобИ.е по давност на спорната реална част съдът намира, че е ирелевантно
за спора да се обсъжда дали е осъществявано непрекъснато владение върху
спорната реална част от П. К., в какъв период, както и дали то е било явно,
несъмнено и необезпокоявано /в този смисъл по-горе цитираното Решение №
14 от 13.09.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1600/2021 г., II г.о./.
За пръв път в писмената защита П. К. заявява, че спорната площ
погрешно била заснета в КК като част от имот ....., вместо като част от
собствения му имот ....., което твърдение съдът намира от една страна за
преклудирано, а от друга че се намира в противоречие със заявеното от него,
че е приобщил /присъединил/ тази площ към собствения си имот с
идентификатор 03928.507.366. Независимо от това съдът намира, че по делото
не се установи такава грешка да е налице поради следните причини.
Съгласно първоначална експертиза от вещото лице арх. А. Т. /л. 324-
344/, която не е оспорена от страните, границите на посочените два имота
са определени с одобряване на КК на гр. Берковица през 2003 г., като
кадастралната основа за създаването й е била изработена и одобрена чрез
преки геодезически измервания на означените от собствениците граници
с трайни знаци /огради/. В подкрепа на този извод е приложения Протокол
№ 6 от 09.07.2003 г. за разглеждане на писмени възражения по кадастралната
карта и кадастралните регистри /л. 147-148 по делото/, в който в т.3 и т.4 от
решенията на комисията са визирани възражения относно искания за нанасяне
на имоти в района на процесния, които са уважени предвид факта, че
границите на имотите съществуват на място.
Оттук следва, че към 24.10.2003 г., когато е одобрена КК на гр.
8
Берковица спорната площ не е била заградена от П. К. и това е станало най-
рано след одобряване на кадастралната карта.
Това се потвърждава и от изготвената допълнителна експертиза от арх.
А. Т. /л. 402-404/, която след справки в системата на Гугъл мапс и запознаване
с представените в първото по делото съдебно заседание от адв. В. снимки от
Гугъл мапс /към 04.2012 г. и към 06.2023 г./ е установила, че към 2012 г.:
- спорната площ не е била заградена – имало е частична ограда с
незатворен контур, като не е имало ограда и към дъното на претендираната
част от имота;
- в спорната площ не е имало изградена второстепенна постройка
/гараж/ на уличната регулационна линия;
- съществуващият към 2012 г. кош не е бил изграден на мястото, на
което съществува в момента, а малко по на юг, като и понастоящем част от
постройката „излиза“ в южна посока извън претендираната за присъединяване
част от ПИ 367.
Горното не само, че потвърждава, че към датата, когато е била одобрена
КК на гр. Б. – 24.10.2003 г. спорната площ не е била заградена от П. К.,
съответно не е била означена по никакъв начин като част от неговия имот с
идентификатор ...., но и доказва, че това е станало много по-късно след това –
със сигурност след месец 04.2012 г.
По възражението за евентуалното съществуване и на други
ортофотокарти от други системи следва да се посочи, че вещото лице по
време на своето изслушване уточни, че снимките, които е ползвала за целите
на своето заключение от системата на Гугъл мапс също представляват
ортофотокарти, но с намален мащаб, което затруднява да се мери с
прецизност, но не променя констатациите й и направения от нея извод, че
спорната площ не е била заградена, за което вещото лице беше категорично.
За пълнота следва да се отбележи, че макар съдът да не е приел
заключението на вещото лице Я. М. /който е със специалност геодезия/ по
причина, че същият не е работил по поставената му задача и не е разбрал
същата, същият сочи, че въпросните ортофотокарти служат за нуждите на
Министерството на земеделието и храните за работа със земеделските
производители и при съвместяване на изображение от такава карта с извадка
от кадастралната карта не може да се получи съвсем ясно изображение на
9
ситуационни подробности, като огради, точни контури на сгради.
Предвид което съдът намира, че евентуалното съществуване на други
ортофотокарти не дискредитира допълнителното заключение на вещото лице
Т. /л. 402-404/ и не възниква съмнение за неговата правилност.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, чиито показания не само, че са непоследователни и
вътрешнопротиворечиви, но и противоречат както на изготвените по делото
експертизи от вещото лице Т., така и на представените от адв. В. снимки от
Гугъл мапс.
По изложените причини съдът намира, че не е допусната грешка при
одобрението на кадастралната карта на гр. Б. през 2003 г. и границите на
процесния имот ...., както и на съседния му имот, за който няма спор, че е
собственост на П. К. с идентификатор 03928.507.366, правилно са отразени в
КК и КР, с оглед на което заграждането на спорната площ при действието на
ЗУТ не може да доведе до придобИ.ето й по давност от П. К., поради това, че
не отговаря на изискуемите от закона размери, а именно няма необходимото
лице, за да бъде обособена като самостоятелен имот.
Относно заявеното придобивно основание реституция:
П. А. К. твърди, че процесната реална част попада във възстановените на
наследодателите му поземлени имоти с Решение № 8674 от 28.11.1997г. на
ПК Берковица /л. 46 по делото/, постановено по преписка вх. №
3797/07.02.1992 г., която е изискана и приложена към настоящото дело.
Ищецът по насрещния иск, чиято бе доказателствената тежест, не успя
да докаже наличието на това придобивно основание.
С Решение № 8674 от 28.11.1997г. на ПК Берковица /л. 46 по делото/ на
наследниците на П. К. К. са възстановени няколко имота, които не са
индивидуалзиирани в достатъчна степен – без да са посочени границите на
имотите и без да е придружено със скица, предвид което с това решение
процедурата по реституция не е завършена и същото не може да легитимира
посочените в него лица като собствениците на тези имоти.
За да легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици
на земеделската земя, посочена в решението на ПК Берковица, последното
трябва да е придружено със скица /Решение № 56 от 16.06.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2444/2020 г., II г. о., ГК, Решение № 144 от 15.01.2021 г. на ВКС по
10
гр. д. № 3694/2019 г., I г. о.//. Изискването за скица е въведено с измененията
на ЗСПЗЗ, направени с „Държавен вестник“, брой 45 от 16 Май 1995г. Скицата
трябва графично да индивидуализира имота по решението. Възстановените в
границите на урбанизираните територии имоти се индивидуализират с
удостоверение и скица, издадени на основание чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ,
въз основа на одобрен помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, след което ОСЗ
издава решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ /така Решение № 144 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2019 г., I г. о., ГК/.
В случая Решение № 8674 от 28.11.1997г. на ПК Берковица, на което П.
К. се позовава е издадено след измененията на ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г.,
но същото не само, че не е придружено със скица, заверена от ОСЗ и
техническата служба на общината, която да индивидуализира имотите, но и
не съдържа описание на имотите чрез посочване на техните граници,
което прави невъзможно тяхното индивидуализиране по какъвто и да е начин.
Ето защо това решение не може да породи конститутивно действие и не
легитимира наследниците на Петко К. Колин като собственици на посочените
в него имоти.
В представената в оригинал преписка вх. № 3797/07.02.1992 г. се намира
последващо Решение 1044/21.04.1999 г. на ПК Б., с което на наследниците на
П. К. К. е възстановен следния имот – ливада от 1.578 дка, осма категория,
местност К...., имот № .... по картата на землището на град Б., при граници
/съседи/: имот № 0............
За бивш имот пл. № ... по кадастралния план на гр. Б. от 1958 г., за който
в преписката има данни, че също е бил собственост на П. К. К. няма издадено
решение за възстановяването му с посочване на границите му, като е
приложено Писмо изх. № АБ-92-00-2217/11.12.2002 г. на Общинска
администрация – Б., в което се сочи, че същият е с незатворени имотни
граници, като част от него е отредена за улица, мероприятието, за която е
изпълнено, а друга част е отредена „за магазин“, което мероприятие не е
изпълнено.
От изготвената по делото първоначална експертиза от вещото лице арх.
А. Т. /л. 324-344/, която не е оспорена от страните, се установи, че Поземлен
имот с идентификатор 03928.507.367 не попада във възстановени по реда на
ЗСПЗЗ имоти на наследниците на П. К. К.
11
Съгласно експертното заключение възстановеният имот с Решение
1044/21.04.1999 г. на ПК Б., описан като ливада от 1.578 дка, имот № ...., не е
идентичен с процесния имот, а понастоящем представлява ПИ с
идентификатор ....в местността „....“ по КККР на землището Б. и е разположен
южно от процесния имот с идентификатор .... извън селищната регулация в
непосредствено съседство.
За бивш имот пл. № ...по кадастралния план на гр. Б. от 1958 г., за който
няма издадено решение за възстановяването му с посочване на границите му,
вещото лице е посочило, че тъй като този имот е с незатворен кадастър, не
може да отговори дали е налице идентичност. По същата причина не може
да се отговори и върху кои имоти от този план попада процесния имот с
идентификатор ...., тъй като най-близкия в съседство имот пл. № ....е с
незатворен кадастър.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства ищецът
по насрещния иск не успя да докаже, че е придобил спорната площ по
реституция с Решение № 8674 от 28.11.1997г. на ПК Б. /л. 46 по делото/.
Приложените по делото документи по преписка .... г. /л. 173-199/ са
неотносими към твърденията на ищеца по насрещния иск, тъй като касаят
други имоти по преписка по заявление на П. А. К. за имоти собственост на
наследниците на А.П.К..
Поради недоказаност на нито едно от двете сочени от ищеца по
насрещния иск придобивни основания така предявеният от П. К. насрещен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По негаторния иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от
ищците Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П. и В. К. П. – за осъждане на ответника П. К.
да премахне оградата, дървената постройка гараж и кош за съхранение на
продукция от оградената част от собствения им недвижим имот с
идентификатор .... по КККР на град Б.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия
текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички
12
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-
големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-
големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело /така т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д.
№ 4/2015 г., ОСГК/.
Тоест предпоставките за уважаване на така предявения иск са три:
1/ ищците да са собственици на имота, чиято защита търсят;
2/ върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/;
3/ че това действие или бездействие на ответника създава за ищците
пречки за използването на собствения им имот по-големи от обикновените;
Налице е първата предпоставка за уважаване на така предявения иск,
а именно от събраните по делото доказателства се установи, че ищците са
собственици на имот с идентификатор 03928.507.367 по КККР на град
Берковица, включително и на спорната площ от 404 кв.м., за което съдът е
изложил своите мотиви по-горе във връзка с предявения от П. К. насрещен
иск.
Както се посочи по делото е приложен издаден на 04.12.2019 г.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № ..... г. /л. 4/, с който Р. М. В. и Г. М. П. са признати за
собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор .... по КККР
на град Б. с площ 2394 кв.м. Към датата, на която са се снабдили с
нотариалния акт същите са били в брак и са придобили правата си в режим на
СИО със своите съпрузи, а именно – Р. М. В. с И. Цветко В., а Г. М. П. с В. К.
П. /видно от направените в деня на съставяне на нотариалния акт справки
по нотариалното дело, от които са приложени заверени копия на л. 214 и л.
215 по делото/.
Доказателствената сила на така издадения нотариален акт не беше
оборена по настоящото дело, предвид което съдът е длъжен да зачете неговата
доказателствена сила и да приеме, че ищците са собственици на посочения
имот.
13
От изготвената по делото първоначална експертиза от вещото лице арх.
А. Т. /л. 324-344/, която не е оспорена от страните, се установи, че при
извършения на 07.02.2024 г. оглед на място на имота, вещото лице е
констатирало, че в спорната площ от 404 кв.м. са построени следните обекти,
съгласно изготвената от вещото лице на л. 335 скица, а именно:
Паянтова постройка с дървена конструкция, разположена на уличната
регулационна линия, с приблизителна площ от 35 кв.м., с предназначение
– второстепенна стопанска постройка, която би могла да послужи и като
гараж /показана на скицата на л. 335 в червен цвят/;
Кош за съхранение на царевица и др., монтиран като наколна постройка
върху 6 броя метални тръби на около 60-80 см височина спрямо нивото
на терена /показан на скицата на л. 335 в червен цвят /
Ограда от дървени колове с оградна мрежа - по контура показан в
скицата на л. 335 към СТЕ с пунктир.
Постройките и оградата са нанесени и на приложеното на л. 47
геодезическо заснемане, което е прието за меродавно от вещото лице.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
потвърди, че оградата, дървената постройка гараж и коша за съхранение на
продукция са построени от ответника П. К..
В отговора на исковата молба на л. 20 от делото ответникът П. К.
признава, че е построил оградата и двете постройки.
Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй
като се отнася за неизгодни за ответника факти. Според
гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или
неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея
факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена
стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето
преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела,
2012, стр. 270, 271/.
Това признание се подкрепя от събраните по делото доказателства –
всички разпитани по делото свидетели дадоха показания, че оградата, гаража
и коша са построени именно от ответника.
В случая за негаторния иск е ирелевантно кога точно са били построени
14
оградата, гаража и коша и кога точно са изградени във вида, в който
съществуват в момента – определящо е, че същите съществуват и по делото
няма спор, че във вида, в който съществуват в момента са изградени от
ответника П. К..
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е Т., че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия
в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху този имот.
По делото не се доказа П. К. да е собственик на спорната площ от 404
кв.м., в която е построил оградата, коша и гаража, съответно липсват
доказателства да е построил същите на някакво друго основание със
съгласието на ищците, предвид което така извършените от него действия в
имота на ищците се явяват неоснователни.
Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие. Ето защо в т. 3 на Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС
по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК се приема, че самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява Т. въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си.
В тази връзка и с оглед даденото разрешение в тълкувателното решение
след неговото приемане е постановено Решение № 67 от 22.07.2022 г. на ВКС
по гр.д. № 2852/2021 г., I г.о., съгласно, което винаги наличието на сграда,
построена в чужд имот без надлежно учредено вещно право на строеж и
без съгласие на собственика на имота, представлява Т. неоснователно
действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС за
нейното премахване, без да е необходимо собственикът на имота да доказва с
какво тази сграда му пречи да упражнява правото си на собственост.
15
По горните съображения съдът приема така предявения негаторен иск за
изцяло доказан и основателен, което обуславя неговото уважаване.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски съобразно
уважените /чл. 78, ал. 1 ГПК/, респективно отхвърлените искове /чл. 78, ал. 3/.
При този изход на спора разноски се дължат на Р. М. В., И. Ц. В., Г. М. П.
и В. К. П. както за предявения от тях уважен негаторен иск, така и за
предявения срещу тях отхвърлен насрещен положителен установителен иск,
съобразно представения списък на л. 497 от делото в общ размер на 2152.50
лева, за които има доказателства по делото, че са заплатени, с изключение на
претендираната ДТ над заплатената сума от 50 лева. По отношение на
заплатената ДТ следва да се посочи, че първоначално с исковата молба са
били предявени два иска и същата е била заплатена общо за двата иска, като
впоследствие иска по чл. 59 ЗЗД е оттеглен и производството по него е
прекратено. В случая цената на иска по чл. 109 ЗС съдът определя на 600 лева
/предвид дадения отговор на вещото лице Т. на л. 331 относно стойността
на материалите и труда за премахване на построените обекти/, тоест
дължимата ДТ е в размер на 50 лева и е платена изцяло от ищците, поради
което следва да им бъде възстановена, а ДТ по прекратения иск следва да
остане в тяхна тежест.
П. К. е освободен от такси и разноски към съда, предвид което същите
остават за сметка на бюджета на съда по аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.
1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС П. А. К. с ЕГН ********** от гр.
Б. ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, с които пречи на В.
К. П. с ЕГН ********** от гр. Б., И. Ц. В. с ЕГН ********** от гр. Б., Р. М. В.
с ЕГН ********** от гр. Б. и Г. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., да
упражняват правото си на собственост върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на град Б., одобрена със Заповед
РД-300-5-93/24.10.2003 г. на изп.директор на АК, целият с площ 2394 кв.м.,
16
находящ се в гр. Б., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предходен
идентификатор - няма, номер по предходен план – кв. 65, парцел – част от I,
при съседи: ....., КАТО ПРЕМАХНЕ за своя сметка построените в имота –
дървена постройка - гараж на регулационната граница откъм улицата, кош за
съхранение за земеделска продукция в дъното на имота и ограда, с която е
заградил 404 кв.м. от имота, които се намират в оцветената в жълт цвят
част на геодезическо заснемане на лист 47 от делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
ЗС, за признаване на установено по отношение на В. К. П. с ЕГН **********
от гр. Б., И. Ц. В. с ЕГН ********** от гр. Б., Р. М. В. с ЕГН ********** от гр.
Б. и Г. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., че П. А. К. с ЕГН ********** от гр.
Б. е собственик на реална част от 404 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор .....по КККР на град Б., одобрена със Заповед РД-300-5-
93/24.10.2003 г. на изп.директор на АК, целият с площ 2394 кв.м., находящ се в
гр. Б., ул. 23-ти септември, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/,
предходен идентификатор - няма, номер по предходен план – кв. 65, парцел –
част от I, която реална част е оцветена в жълт цвят на геодезическо
заснемане на лист 47 от делото.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението геодезическо заснемане на
лист 47 по гр.д. № 642/2021 г. по описа на Районен съд-Берковица.
ОСЪЖДА П. А. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. К.
П. с ЕГН ********** от гр. Б., И. Ц. В. с ЕГН ********** от гр. Б., Р. М. В. с
ЕГН ********** от гр. Б. и Г. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., сумата от
2152.50 лева, представляваща направени в производството деловодни
разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
17
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
18