Решение по адм. дело №247/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК във връзка с чл.107 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е по жалба от „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. 2, ап. 5, представлявано от изпълнителния директор Н. В. Щ., срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово, жалбата срещу който е оставена без разглеждане с решение № АО-1765-1/26.10.2023г. на директора на дирекция „ФСД и АО“ при община Белово.

Твърди се в жалбата, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Излага подробни съображения. Моли съдът да обяви нищожността на оспорения акт, алтернативно да го отмени или измени. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово -, чрез процесуален представител излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 199/17.06.2011г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх.№78/17.06.2011г., с които е деклариран имот с пл. № 000213, находящ се в с. Сетримо, община Белово, област Пазарджик, с отчетна стойност 900 000лв., намиращ се извън строителните граници на населеното място.

Подадени са и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 198/17.06.2011г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 79/17.06.2011г., с които е деклариран имот с пл. № 000212, находящ се в с. Сетримо, община Белово, област Пазарджик, с отчетна стойност 300 000 лв., намиращ се извън строителните граници на населеното място.

По делото липсват данни от страна на жалбоподателя да е иницирано административно производство по установяване на задължения по декларациите. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите е започнал административното производство служебно по данни от подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за имоти на дружеството.

За установените задължения е изготвен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1600-1280-2018-1 от 25.06.2018 г. издаден от А. И. – старши специалист МДТ, оправомощена със заповед № 257 от 11.07.2016 г. на Kмета на община Белово.

С АУЗД административният орган е определил общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти, собственост на дружеството-жалбоподател, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. както следва: установените задължения за ДНИ са общо в размер на 10 030,59лв., от които 7800 лв. – главница и лихва в размер на 2230,59 лв., изчислена към 25.06.2018г.; установените задължения за ТБО са в общ размер на 34 721,22 лв., от които 27 000 лв. - главница и лихва в размер на 7721,22 лв., изчислена към 25.06.2018 г.

АУЗД е връчен на 14.09.2020г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК на Н. З. в качеството му на представляващ дружеството-жалбоподател, видно от приложена по делото разписка (л. 63).

Срещу констатациите отразени в АУЗД е подадена жалба ФД-1804/24.11.2020 г. до директора на Дирекция „Счетоводство и бюджет“ в отдел „МДТ“ на Община Белово (л. 64), по която липсва произнасяне от компетентния административен орган.

Поради липса на произнасяне „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД е подало нова жалба, адресирана до Административен съд – Пазарджик, но същата не е била администрирана от община Белово. Последвало е подаване на молба до Административен съд – Пазарджик, с която е направено искане да бъде образувано производство и служебно да бъде изискана жалбата. Въз основа на подадената молба е образувано адм. дело № 1010/2022г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като съдът е оставил жалбата без разглеждане и е изпратил преписката по компетентност на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Белово.

Независимо, че съдът е изпратил преписката по компетентност на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Белово, то административният орган отново не се е произнесъл, поради което дружеството е подало нова жалба до Административен съд – Пазарджик, въз основа на която е образувано адм. дело 811/2023г. Същото е приключило с определение № 1262/15.09.2023г., с което съдът отново е оставил жалбата без разглеждане, изпратил преписката по компетентност на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Белово и му е определил 14-дневен срок за произнасяне по жалба с вх. № ФД-1804 от 24.11.2020г.

В разглежданата последователност е издадено решение № АО-1765-1/26.10.2023г. на директора на дирекция „ФСД и АО“ при община Белово, с което жалбата с вх. № ФД-1804/24.11.2020 г. на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД е оставена без разглеждане като подадена извън срока.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната и изслушана ССчЕ. В заключението си ВЛ посочва, че таксата за битови отпадъци за имоти в извънрегулационните граници, където не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, в момента на възникване на задълженията е била в размер на 4.5 промила върху стойността на имотите. Същата била определена с решение на Общински съвет Белово за 2012г. Размерът на дължимите ТБО съответства на промилите, определени с решение на Общински съвет Белово. Съдът възприема изцяло заключението на ВЛ като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.107, ал. 4 от ДОПК от активно легитимирано лице против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към реда по чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ. Такова препращане е сторено и по отношение на обжалването на свързаните с тях актове. При оспорване на актовете за установяване на местни данъци и такси са приложими разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл.160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт - дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая оспореният акт е издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съответно в ал.3 на същата разпоредба е предвидено в производствата по ал. 1 служителите да имат правата и задълженията на органи по приходите, като същите се определят със заповед на кмета на общината. В случая видно от представената по делото заповед 257/11.07.2016г., издателят на АУЗД е определен от кмета на община Белово на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ за орган по приходите, който разполага с правомощия да съставя актове за установяване на вземания на общината по ЗМДТ.

В хода на производството по издаване на оспорения акт, обаче, са допуснати съществени нарушения, обосноваващи неговата нищожност.

За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто е АУЗ, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност, за което правомощие на съда е дадено с разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 от АПК - съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3 от АПК. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.149, ал. 5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните правни норми намират приложение в производството по обжалване на актове от категорията на процесния на основание § 2 от ДР на ДОПК. Възможността за обявяване на нищожността на актове с които се определят задължения за правните субекти към републиканския или общинските бюджети е допусната в чл.160, ал. 5 от ДОПК, които предвижда, че при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл.173, ал. 2 от АПК.

В административното право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.

Актът за установяване на задължение по естеството си представлява индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, като според чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му - законодателят е въвел императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт се извеждат единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Аргументи за наличието на изискване за излагане на фактически и правни основания за издаване на акт за установяване на задължения, могат да бъдат извлечени от разпоредбата на чл. 107, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ДОПК - когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. На същото основание служебно издаденият акт за установяване на задължение следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

В оспорения акт за установяване на задължения на практика липсват посочени правни основания за издаването му. Посочени с абревиатури са ЗМДТ, НОАВТЦУ и Наредба за местните данъци на общ. Белово, но липсва каквото и да е указание относно конкретните материалноправни разпоредби, на които се основава определянето на задълженията на дружеството - жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белово, размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Такива данни в процесния акт за установяване на задължения липсват, както и липсват данни относно конкретния начин на изчисление на дължимите такси съобразно чл. 15 от същата наредба. Това прави невъзможно формирането на еднозначен и несъмнен извод за наличието на властническо волеизявление, което да е резултат на посочени от административния орган проявени факти или фактически състав и приложението на отделна или отделни материално правни разпоредби.

Нещо повече, основателно е възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на процесния административен акт. АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1600-1280-2018-1/25.06.2018г., издаден от старши специалист МДТ в Община Белово, е нередовно връчен при спазване условията на чл.30, ал. 4 от ДОПК – връчен е на лице, което не е било представляващ дружеството, с оглед на което актът нито е влязъл в сила, както е приел органът, нито е породил законни последици. Съгласно приложената към административната преписка разписка, актът е връчен на 14.09.2020г. в условията на чл.30, ал. 4 от ДОПК на Н. Г. З., в качеството му на управител на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД. Към този момент, обаче, Н. Г. З. не е представляващ дружеството, нито негов управител. Видно от вписванията по партидата на акционерното дружество в Търговския регистър, считано от 21.07.2020г. като представляващ дружеството е вписан Н. В. Щ.. Именно той е лицето по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК, на което е следвало да бъде връчен актът. Вместо това органът е удостоверил с разписка, че Н. Г. З., който не е представляващ дружеството, е отказал да получи акта, но по преписката липсват доказателства в този смисъл, тъй като не е съставен протокол по чл.50 от ДОПК с описани обстоятелства по връчването. По делото е приложена единствено разписка, съставена от връчителя, с която е удостоверено, че Н. З. отказва да получи екземпляр от АУЗД. Наред с това от разписката не става ясно дали е изпълнено изискването поне един от подписалите го свидетели да не е служител на администрацията. Смисълът на разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, която изисква императивно отказът да се удостовери с подпис на независим свидетел, е да се осигури като свидетел такова лице, което не е заинтересовано и именно в това му качество то да може да удостовери с показанията си отказа на лицето. Този отказ следва да е възприет непосредствено от свидетеля, т.е. същият следва да е свидетел очевидец, а не поканен впоследствие единствено да се подпише под документа и да удостовери обстоятелства, които са му преразказани от връчителя, който несъмнено е заинтересовано лице като служител на общината. Изложеното води до извод и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, в резултат на които дружеството е било лишено от правото да узнае за издадения му акт, с който му се вменяват задължения, така и от възможността адекватно да организира защитата си, като оспори вменените му с акта задължения. Видно от данните по делото за съществуването на процесното АУЗД дружеството е разбрало в резултат на предприето срещу него принудително изпълнение, а за съдържанието на акта е узнало от административната преписка, изпратена до съда, когато е предявило жалба срещу акта по съдебен ред.

В случая с поведението си административният орган не само е издал акт, в който липсват фактически и правни основания за издаването му, но е лишил дружеството и от правото да обжалва акта като незаконосъобразен, както и да организира своевременно защитата си. (В този смисъл е Решение № 7382 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2025 г.)

С оглед изложеното съдът приема, че оспореният АУЗД следва да бъде прогласен за нищожен. При наличие на този най-тежък порок на АУЗД не следва да се разглеждат наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на РА - същите не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността му.

Съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа, който да съобрази при произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно при издаване на АУЗД да се сочат фактическите и правни основания за издаването на акта, от които да стане ясен конкретният начин на изчисление на дължимите такси.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер на 4 550 лв., от които 50 лв. - ДТ и 4 500лв. - адвокатско възнаграждение. Направено е възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е в размер, близък до минималния съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.5 от ДОПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 от ДОПК №1600-1280-2018-1 от 25.06.2018г., издаден от А. И. И., старши специалист МДТ при община Белово.

ИЗПРАЩА административната преписката на старши специалист в отдел „МДТ“ на Община Белово за произнасяне при спазване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Белово да заплати на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с [ЕИК] сумата от 4550 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.