Р Е Ш Е Н И Е № 1963
20.05.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на 11.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Елена Лянгова като разгледа докла.аното от съдията гр.д. № 17067 по
описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно
и субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.
143 от Закона за защита на потребителя.
Предявена е искова молба от ищец П.Н.Н. чрез а..
Т.Б. против ответник „Алианц Банк
България“ АД, с която се иска да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено спрямо ответника, че договорната клауза на чл.6 от
Договор за универсален ипотечен кредит ...., която гласи, че „Банката си
запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП ако
преобладаващите пазарни условия налагат това“ е нищожна на някое от следните основания, посочени при
евентуалност, тъй като същата била неравноправна и противоречала на: 1./чл.146
ал.1 ЗЗП - не била уговаряна между страните индивидуално; 2. чл.143 ЗЗП - изцяло била въведена
с цел да увреди потребителя. Същата не отговаряла на изискванията за
добросъвестност и водила до дисбаланс между правата на търговеца и тези на
потребителя, като давала право на ответника едностранно да определя базовия
лихвен процент /БЛП/; 3/ на основание чл.143 т.10 от ЗЗП - липсвало каквото и
да посочване на обстоятелство, причина, основание, методология или обективен критерий, при който
следвало този БЛП да се изчисли или същият се променял единствено и едностранно
само по преценка на ответника на
непредвидено в него основание - БЛП; 4/ на основание чл.143
т.12 от ЗЗП - доколкото едно безконтролно увеличаване на БЛП по усмотрение на
банката значително променяло крайната цена по Договора за универсален ипотечен
кредит .... и потребителят не можел да се откаже от договора, в случай, че БЛП
бъдел определен на много по-висока стойност от тази фиксирана при подписването
на договора; 5/ на основание чл.143,
т.3 от ЗЗП, тъй като БЛП, който поставя изпълнението на
задължението в тежест на ищеца за заплащане на годишна лихва върху усвоената
главница било в зависимост от условие, чието изпълнение зависило единствено и
само от волята на ответника; 6/ чл.143 т.18 - не позволява на ищеца да прецени
икономическите последици от сключването на договора с приемането на БЛП, който
не е ясно по какъв начин и метод се изчислява правило същата нищожна. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник „Алианц
Банк България“ АД чрез ю.. С. К. И. не оспорва наличието на сключен договор за
ипотечен кредит. Твърди, че клаузата на чл. 6 от процесния договор е
законосъобразна и е изцяло в съответствие с императивните изисквания на Закона
за кредитните институции и на ЗЗП. Посочва, че не е налице хипотезата на чл.
143 - по т.10, защото Банката определя
БЛП въз основа на напълно обективни и независещи от нея критерии описани в
„Методика изчисляване на БЛП“ публично достъпна на интернет-сайта на банката,
като критериите които могат да доведат промяна на лихвения процент са ясни и
определени, по т.12 – договорът съдържал механизъм за отказ от него, по т.3
критериите са обективни и се съдържат в Методиката на банката, по т.18 –
уговорени били изрично финансовите параметри на кредита при което ищецът можел
да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит. Ето
защо се иска отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Страните не
оспорват обстоятелството, че между тях е бил сключен Договор за универсален
ипотечен кредит .... като чл. 6 от този договор повелявал „Банката си запазва правото по своя преценка
да променя по всяко време БЛП ако преобладаващите пазарни условия налагат това.
При промяната на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от 1-во число на месеца,
следващ месеца на решението на Управителния съвет на Банката за промяната му.Кредитополучателите
се считат уведомени за променения размер на БЛП с поставянето на уведомление за
промяната в паричните салони на Банката.“ Съдът приема доводът на ищеца, който
и по същество не се оспорва от ответника, че се касае до потребителски кредит,
до колкото ищецът е физическо лице и няма данни средствата отпуснати по кредита
да са за извършвана от него търговска дейност, поради което и съгласно пар. 13,
т.1 от ДР на ЗЗП.
Следователно,
приложими спрямо процесния кредит и в частно спрямо оспорената клауза на чл. 6
от договора са правилата уредени от ЗЗП.
Законът обявява за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя - чл. 143 ЗЗП, като примерно изброява редица типични
случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание - т. 10 на чл. 143 ЗЗП или клауза, която дава право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора т. 12 на чл. 143 от ЗЗП. Същевременно
от забраните по чл. 143, т. 10 и 12 са предвидени изключения по отношение на
доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за
банков кредит съобразно § 13, т. 12 от ЗЗП, като изключенията са уредени в чл.
144 ЗЗП.
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП отчитайки и
целта на закона се стига до извода, че е допустима уговорка в договор за
кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва,
само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при
чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в общите условия; 2) тези обстоятелства следва да са обективни,
т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на
лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП),
т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва. В процесната клауза е предвидено правото на банката
едностранно по всяко време БЛП ако преобладаващите пазарни условия налага това.
Безспорно промяната в пазарните условия е обстоятелство, което не зависи от
волята на кредитора, тъй като представлява неподвластен на банката обективен
пазарен процес. Независимо от това обаче прилагането на това обстоятелство е
поставено в зависимост от волята на кредитора, тъй като: 1) е опосредено от
изричен акт на банката, а не е налице автоматизъм на промяната – акт на
Управителен съвет съгласно чл. 5.1 от договора; 2) липсва всякаква яснота
относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранно променената лихва и отделните компоненти в нея, които да са
разписани в самия договор, респ. да са част от неговите приложения; 3) липсва
обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на
покачване на средното пазарно лихвено равнище, респ. единствено от банката
зависи с колко точно ще се измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с
конкретното изменение на пазарния индекс. В тази връзка заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото доказва този недостатък – за периода
от 29.10.2013г. до 15.08.2018г. в 571.28 евро вповече в сравнение с
договореното при подписване на договора за кредит, 4) в клаузата не е
предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата. Следователно, чл. 6
от процесния договор е изцяло в полза на
банката и в ущърб на кредитополучателите.
Нещо повече, чл.6 от процесния договор е израз на
едностранна зависимост от волята на кредитора при определяне на БЛП, тъй като
липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина
на формиране промяната в лихвата. От договора не става ясно дали ищецът е запознат с тази методика, респ. получил ли
я, предвид че тази методика, въобще не е описана в договора.
Основният критерий за приложимостта на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението
на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавен регулатор; че само тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗПП, тъй като
увеличението на престацията не зависи от неговата воля; че за да се прецени
дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин - чл. 147, ал. 1 ЗПП;
че потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация
как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело
С-92/11); както и че съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока (решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10), но при
съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин
(чл. 147, ал. 2 ЗПП), във връзка с всички останали клаузи на договора, като
вземе предвид вида на стоката и услугата (чл.145, ал.1 от З.).
Следователно, в случая не може да се приложи
изключението на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП, а промяната на БЛП „ако преобладаващите
пазарни условия налагат това“ се явява без всякаква конкретика и дава почти
неограничена субективна власт на банката едностранно да променя лихвата, при
което се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, във вреда на потребителя - решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело №
4452/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
ВКС приема, че уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен
процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата
дефиниция на чл. 143 ЗЗП – вж. Решение № 51 от 04.04.2016 г. по
търг. д. № 504/2015 г., III г. о. на ВКС; Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр.
д. № 4452/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г., ІV г. о. на ВКС.
С Решение
№ 95 от 13.09.2016 г. по търг. д. № 240/2015г., ІІ т. о. на ВКС, е съобразена практиката цитирана
по-горе, като е прието още, че методът на изчисление на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и индикатори. От това е изведено, че съобразно правната природа на договора за
банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя – т.е. да е
налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Достигнато е до извод, че когато потребителят не е
получил достатъчно информация как кредитодателят може да промени едностранно
цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши
необходимите действия в своя защита, като методологията, създадена от банката –
кредитор под формата на нейни вътрешни правила не съставлява част от сключения
договор, кредитодателят не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на
чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3 т. 1 ЗЗП.
Настоящата инстанция изцяло възприема преобладаващата
практика на ВКС по приложението на закона, поради което намира, че предявения
иск е основателен и на основание чл. 143, т.3 вр.с чл. 146, ал.1 ЗЗП следва да се прогласи за нищожна.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 725 лева
съобразно представения списък.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6
от Договор за универсален ипотечен кредит ...., която гласи, че „Банката си
запазва правото по своя преценка да променя по всяко време БЛП ако
преобладаващите пазарни условия налагат това“ сключен между П.Н.Н. с ЕГН **********
с адрес: *** и „Алианц Банк България“ АД с ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Марица №79 чрез ю.. С. К. И.на основание чл.
143, т.3 вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП;
ОСЪЖДА и „Алианц Банк България“ АД с ЕИК **********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Марица №79 чрез ю.. С. К.
И.ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 725 лева
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжаване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.