Определение по дело №953/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба на С.П.С., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас. В производството ищецът участва лично и чрез лице, осъществяващо правна помощ – адвокат З.Р. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че изтърпява наказанието си в затвор Бургас. За периода 14.05.2023г. – 22.05.2023г. здравословното състояние на ищеца се влошило (съобразно описанието в обстоятелствената част на исковата молба), но не получил необходимата здравна помощ, въпреки правените искания към затворническата администрация, с което му били причинени неимуществени вреди. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде предписано на ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (неосигуряване на медицинско обслужване) и да се въздържа от такива за в бъдеще. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 10 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на медицинско обслужване през посочения период, заедно със законната лихва от предявяването на претенцията до изплащането на присъденото обезщетение. Сочат се доказателства.

Частта от претенциите на ищеца, съгласно която се иска съдът да осъди ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (неосигуряване на медицинско обслужване) и да се въздържа от такива за в бъдеще, е недопустима поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита.

Във връзка с посочената част от претенциите на ищеца съдът взема предвид изложеното в исковата молба, както и в депозираните по делото допълнителни уточняващи молби, включително молба вх. № 6438/20.06.2023г. и вх. № 9022/14.09.2023г.

Според твърденията на ищеца, за процесния период от 14.05.2023г. – 22.05.2023г., С. е имал заболяване, за което не е получил съответно лечение, което е основание за претенцията му за обезщетение. Наред с това С. е формулирал твърдения, че заболяването му продължава и след този период от време, както и че продължава бездействието на затворническата администрация да осигури необходимото лечение. Въпреки доводите на С. за неосигурено му лечение той сочи, че е получил съдействие от затворническата администрация и се е явил на преглед при лекари, правени са му изследвания и са му предписвани лекарства. С. счита, че предоставеното му медицинско обслужване е напълно неадекватно на заболяването му и затова на практика медицинско обслужване не му е било осигурено и това бездействие на ответника му причинява вреди – „страдания и болки, притеснения и омерзение от нечовешко отношение“.

Съгласно разпоредбата на чл.276 ал.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. В процесния случай обстоятелствената част на исковата молба (и уточняващите допълнителни молби) сочат претенция на ищеца, основана на несъгласието му със съдържанието на предоставената му медицинска помощ. Такава претенция не може да бъде разгледана по същество и удовлетворена по съдебен ред. От една страна защото евентуалното осъждане на ответника „да преустанови всички пропуски и нарушения и да се въздържа от такива за в бъдеще“ е общо, не касае конкретни действия или бездействия, поради което е недопустимо. От друга страна съдът няма компетентност и не може да осъществява функциите на здравен орган, т.е. по съдебен ред не може да се предписва лечение – какъв медицински преглед да бъде осигурен на ищеца, какви изследвания да му бъдат направени и какви лекарства да му бъдат предписани, дори конкретни претенции в този смисъл да са уточнени от ищеца.

При горните обстоятелства съдът приема, че за С. липсва правен интерес от водене на делото в частта относно посочената претенция – основание по чл.159 т.4 от АПК исковата молба да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 5560/30.05.2023г., подадена от С.С., лишен от свобода в Затвора Бургас, в частта относно претенцията „съдът да постанови решение, с което да бъде предписано на ответника да преустанови всички пропуски и нарушения (неосигуряване на медицинско обслужване) и да се въздържа от такива за в бъдеще“.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 953/2023г. на АС Бургас в частта относно посочената по-горе претенция.

Определението подлежи на обжалване с частна жаба пред тричленен състав на Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от съобщението.

	Съдия: