№ 6982
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:П. Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20251100500952 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 23386 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 47273/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 61-и състав, А. Й. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
3061,41 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия до
топлоснабден имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „З********, аб. №
********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2024
г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441,51 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г.,
и сумата от 23,10 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 4,86 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г.
Със същото решение В. П. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 612,28 лв. –
главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия до топлоснабден
имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „З********, аб. № ********, за
периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.08.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 88,31 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., и сумата
от 4,62 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
о т м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 15.09. 2020 г. до 10.08.2023 г.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Й. С. е осъдена да
1
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 540,49 лева, представляваща разноски по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. С. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 427,65 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част е депозирана въззивна
жалба от особения представител на ответниците – адв. З. К., в която са изложени оплаквания
за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и
необоснованост на изводите. Сочи, че исковата молба е нередовна, доколкото искът бил
предявен срещу А. С., В. С. и наследниците на П. П. С.. Поддържа, че от приетите по делото
писмени доказателства не става ясно кога е починал П. П. С. с ЕГН ********** и кои са
неговите наследници. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, оставяйки без
уважение искането на особения представител да допусне допълнителна задача към вещото
лице, което да провери абонатният номер на чие име се води. Счита, че е необходимо
наличието на сключен писмен договор за установяване на правоотношението по продажба
на топлинна енергия между страните. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че таксата за
дялово разпределение подлежи на олихвяване. Моли съда да отмени обжалваното решение и
претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за
нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в
законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответницата.
Въззивната жалба е подадена от назначения на ответниците особен представител –
адв. З. К., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с
оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответниците не дължи държавна такса, поради
което въззивната жалба е допустима.
Решението в частта, с която са отхвърлени срещу ответниците исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Настоящата съдебна инстанция намира възражението за нищожност на решението за
неоснователно. Не е налице нито една от визираните хипотези, водещи до нищожност на
съдебен акт, доколкото решението е постановено от законен състав (постановено е от лице
със съдийска правоспособност, еднолично, каквото е и изискването на закона), в писмена
форма, като същата е подписана и волеизявлението на съда е логично, разбираемо и
последователно. В съдебното решение се съдържа основанието за вземането – доставена
топлинна енергия, цена на предоставената услуга дялово разпределение, лихва за забава,
съответно разноски за водене на производството. Постановеното решение не представлява
акт, който да е несъвместим с основите на установения правов ред, нито с него е
разпоредено изпълнение на действие, което представлява престъпление.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно и субективно
2
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно
дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради
което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния
ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на
индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Общите условия на
ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за
продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с
конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. В тази връзка
неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че не се установява наличието
на облигационно правоотношение, доколкото не е представен писмен договор.
Действително по делото не е представено удостоверение за наследници на П. П. С.,
ЕГН **********, но същевременно в отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК
не е оспорено, че ответниците са наследници на П. П. С., ЕГН **********. По делото е
приет протокол от 15.05.1992 г. по гр.д. № 2417/1992 г. на Софийски районен съд, 10 състав,
за одобряване на съдебна спогодба, по силата на която в дял и в изключителна собственост
на П. П. С. е поставен следния недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София,
ул. „********. От представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и
деца на П. П. С., ЕГН **********, А. Й. С. е негова съпруга, а П. П. С., ЕГН ********** и
В. П. С. са негови синове. По делото е представено и удостоверение за наследници на П. П.
С., ЕГН **********, съгласно което след смъртта му, настъпила на 28.04.2022 г., негов
наследник по закон е А. Й. С. – негова майка. Следователно и по арг. чл. 6 ЗН се формира
извод, че смъртта на П. П. С., ЕГН ********** е настъпила преди смъртта на П. П. С., ЕГН
**********. След смъртта на П. П. С., ЕГН ********** и на основание чл. 6 ЗН неговите
синове - П. П. С., ЕГН ********** и В. П. С. са придобили по 1/6 ид.ч., а А. С. е придобила
4/6 ид.ч. (1/2, придобита при прекратяване на СИО и на основание чл. 9 ЗН – 1/6 ид.ч.). След
смъртта на П. П. С., ЕГН ********** и на основание чл. 6 ЗН А. С. е придобила
притежаваните от наследодателя й 1/6 ид.ч., поради което обемът на притежаваните от нея
ид.ч. от процесния недвижим имот възлиза на 5/6 ид.ч.
В контекста на изложеното, съдът приема за доказано за целите на процеса, че
ответниците А. Й. С. и В. П. С. са съсобственици на процесния недвижим имот, като между
тях и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия за притежаваните от А. С. 5/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. за В. С..
Във връзка с твърдяното от особения представител на въззивниците процесуално
нарушение, изразяващо се в недопускане от страна на първоинстанционния съд на
допълнителна задача към вещото лице, което да отговори на въпроса на чие име се води
процесният абонатен № ********, следва да се посочи, че за установяването на това
обстоятелство не се изискват специални знания, поради което и не допускайки
съдебнотехническа експертиза, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Следва да се
посочи и че по делото е прието като писмено доказателство заявление-декларация от П. П.
С., ЕГН ********** за откриване на партида, което по своята правна същност представлява
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния имот, като е издавал фактурите на П. П. С., то очевидно
3
партидата е била открита на името на П. П. С., ЕГН **********.
По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд неправилно олихвява
таксата за дялово разпределение, следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като срещу
решението в отхвърлителната му част не е подадена въззивна жалба от ищеца, поради което
съдът не дължи произнА.не по тези оплаквания.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, вкл. по отношение на
размера на иска за главница за топлинна енергия и предявената претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на законната мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269,
ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а
въззивната жалба - оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
ответницата А. С. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от
250 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител
в производството пред Софийски градски съд. Ответникът В. П. С. следва да бъде осъден да
заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител в производството пред
Софийски градски съд.
Предвид това, че въззивната жалба е подадена от особен представител на
ответниците, който не дължи внА.нето на държавна такса с оглед възприетото в т. 7 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то с оглед
изхода на делото ответницата А. Й. С. следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 70,52 лева по сметка на Софийски
градски съд. Въззивникът В. П. С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева -
държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Софийски градски съд.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр.
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23386 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. №
47273/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 61-и състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК А. Й. С., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 250
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за особен представител в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК В. П. С., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 50 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за особен представител в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. Й. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 70,52 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 50 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървивис“ ЕООД в качеството на
трето лице помагач на страната на ищеца„Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5