РЕШЕНИЕ
№ 2211
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101110 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: *,
действащ чрез адв. Й. А., срещу „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, осъдителен иск с правно основание чл. 84, ал.3 вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 324.00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху сумата от 3 000 лева за периода от 03.11.2021 г. до 27.11.2022 г. -
датата, предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. №
15743 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 2648/17.07.2023 г. по гр.д. №
15743/2022 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, ответното дружество е осъдено да заплати
сумата в размер на 10 000 лева, представляващо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за сумата над 10
000 лв. до предявения от 25 000 лв. Така постановеното решение било обжалвано от
ответника за сумата над 3 000 лв. до пълно присъдените 10 000.00 лв., поради което същото
влязло в сила в необжалваната част.
Сочи, че на 03.11.2021 г. е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, с оглед
на което от тази дата последният е изпаднал в забава.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск.
Ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, който е извън
рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Чрез адв. Й. А. не поддържа исковата молба, тъй като признава стореното в хода на
производството плащане на претендираните суми, вкл. и на сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
1
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го
застрахователно събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от КЗ; соченото съдебно
решение, което установява последното; изпълнение на задълженията си за уведомяване на
застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от дата
18.04.2020 г.; размера и периода на акцесорното вземане.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил претендираното гражданско
притезание, както и всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи
възражения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, между страните: наличието на Решение № 2648/17.07.2023 г. по гр.д. №
15743/2022 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцата сумата от 10 000.00 лева, /частичен иск от сумата 50 000.00 лева/,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие ПТП на
12.08.2021г. в гр. А., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица № * с водач на т.а. марка „М. С.“, с per. №*, , ведно със законната
лихва от датата на исковата молба в съда - 28.11.22г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за горницата над 10 000.00 лева до претендираните 25 000.00 лева, както
и че горепосоченото решение е обжалвано от ответника за сумата над 3 000.00 лева до пълно
присъдените 10 000.00 лева.
Единственият спорен въпрос по делото към момента на доклада по чл. 146 от ГПК е
бил този за размера на предявените искове, който обаче към настоящия момент също не е
поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав, доколкото на 01.03.2024 г. – след
предявяване на иска и преди насрочване производството по делото за разглеждане в о.с.з. –
ответникът е заплатил в полза на ищеца претендираните вземания, включително и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, който факт се признава от ищеца в о.с.з. чрез адв.
А..
Съдът като съобрази плащането на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК счита, че към
настоящия момент интересът на кредитора-ищец е напълно удовлетворен, доколкото
гражданските му притезания са напълно погасени от ответника, което обуславя крайният
извод за отхвърляне на предявените искове.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
Претендираните от ищеца разноски към датата на устните състезания са погасени.
Ответникът е обективирал искане за присъждане на разноски в депозирания извън
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, но настоящия съдебен състав счита, че такива не
следва да му се присъдят.
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай исковете на ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени, но
крайният извод на съда е обусловен от стореното в хода на производството от ответника
плащане, което е отчетено по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Т. е. отвхърлянето на исковете е
2
свързано с действие на ответника и само по себе си не е достатъчно за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК, а е необходимо да
се изследва причината да се заведе делото. Да се приеме противното означава отговорността
за разноските при един вероятно основателен или допустим но неоснователен иск, по
отношение на който по-късно отпада интереса от воденето му, да се понесе от страната, в
чиято полза би се разрешил спора. Това би противоречало на цялостната концепция на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. №
2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
2363/2015 г., I т. о., ТК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от С. Т. С., ЕГН ********** срещу „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК
*, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ за присъждане в полза на ищцата на сумата от 324.00 лева, представляваща
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, начислена върху сумата от 3 000.00
лева, съставляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди по полица
„ГО на автомобилистите“, за периода от 03.11.2021 г. до 27.11.2022 г. - датата,
предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното гр. д. № 15743 по
описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми съдебен състав, по което е присъдена главницата от
3 000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3