№ 20817
гр. С, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110142798 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 267651/07.08.2025 г., с
която от името на Т, ЕИК *** против наследниците на Л. С. Г., ЕГН ********** са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е постъпила молба вх. № 277829/19.08.2025 г., подадена от името на
Т, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с разпореждане №
124793/10.08.2025 г., постановено по гр.д. № 42798/2025 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като е посочил като ответник по делото А. С. И., ЕГН **********, и е
направено искане съдът да осъди ответницата да заплати в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 4282,12 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в
гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № ** за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.08.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 787,06 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. –
23.07.2025 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 64,56 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к.
„ХД“, *** аб. № ** за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 07.08.2025 г. до окончателното й
1
изплащане; 4/ сумата от 17,17 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.08.2022 г. – 23.07.2025 г., върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение.
В исковата си молба ищецът „Т“ ЕАД твърди, че ответницата /респективно
нейния наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Д” ЕООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответницата /респективно нейния наследодател/ са използвали
доставяна топлинна енергия и не е погасила задължението си в уговорения срок,
поради което са изпаднали и в забава по отношение на последното и дължи лихва
за тази си забава.
Незаплатено останало и задължение за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, както и акцесорно вземане за лихва за забава
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да
заплатят в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 4282,12 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № **
за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.08.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 787,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 23.07.2025 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 64,56 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № ** за периода
01.06.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 07.08.2025 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 17,17 лева,
2
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.08.2022 г. – 23.07.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответницата А. С. И., ЕГН **********.
Оспорва се страните в производството да са били обвързани от съществуващо
облигационно правоотношение, с предмет продажба и доставка на топлинна
енергия до процесния период. Оспорва материалната легитимация на ищеца да
получи вземането, предмет на предявения иск за главница за цена на предоставена
услуга за дялово разпределение. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за
забава. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия; обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период; че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, които
обстоятелства не са спорни в производството.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден
от името на ответника, възражение за погасяване по давност на претенциите,
3
заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение
на претендираните в настоящото производство вземания от ответника.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
4
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
5
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От приетия по делото Протокол от 20.04.1990г. по гр.д. № 898/1990 г. по описа
на Пети районен съд, 6 състав, се установява че е постигната съдебна спогодба, по
силата на която в дял и изключителна собственост на Л. С. Г. е поставен
процесният недвижим имот, представляващ **, находящ се в гр. С, жк. „ХД“, блок
88, вх. А, ет. 6. От съдържанието на така постигнатото споразумение се установява
още, че за уравняване дела на съделителката Спаса Николова Богданова е учредено
пожизнено правото на ползване върху една стая от същия имот.
Видно от събраните по делото доказателства Спаса Николова Богданова е
починала, с което на основание приложимата норма на чл. 59 ЗС се е погасило
учреденото вещно право върху имота.
Същевременно от прието удостоверение за наследници изх. № РПД25-ТД26-
1026/15.09.2025г., издадено от Столична община, район „Подуяне“ се установява в
производството, че Л. С. Г. е починала на 04.11.2023 г., като е оставил за свой
наследник по закон сестра си А. С. И., ответник по делото.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът достига до извод, че за процесния
период именно ответницата А. С. И., следва да отговаря за доставената и потребена
в процесния имот топлинна енергия, за периода 01.07.2022 г. – 04.11.2023 г., в
качеството си наследник на наследодателя си Л. С. Г., а за периода 05.11.2023 г. –
30.04.2024 г., в качеството си на собственик на процесния недвижим имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № **.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
6
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот е имало монтирани четири броя радиатори с монтирани върху тях
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, както и преминаваща през
банята на имота щранг - лира. Установява се още, че в имота не е ползвана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот и такава отдадена от сградна инсталация. И през двата отчетни
периода не е осигуряван достъп за реален отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на стойност от общо 4242,04 лева. Установява се също, че
7
през процесния период служители на дружеството Д ЕООД редовно и на конкретна
дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно
топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 40,07 лева,
която следва да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден
имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане
и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери,
както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за 4282,11 лева.
С решение на СЕС, Втори състав от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 Член 9,
параграф 3 от Дива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Диви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Диви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да
заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от
всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното
му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за
топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. В случая такова възражение
/правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му
8
начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението
на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, не гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление не е наведеното от
името на ответницата свеовременно и не следва да бъде обсъждано.
Същевременно, следва да се посочи, че горното разрешение не е относимо към
процесния случай с оглед обстоятелството, че от страна на клиента не е осигурен
достъп за извършване на реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия, респективно, му е начислена такава по
максимален специфичен разход на сградата. Не са събрани доказателства,
същевременно, от които да може да се направи единствен правилен и обоснован
извод, че правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите,
които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, не гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 4282,11 лева, за чието
заплащане следва да отговаря ответницата А. С. И..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответницата А. С. И., е
релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
предявените от ищеца искове.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
9
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г., които
са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези
задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че
приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е
възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2023 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и през месец юли 2024
г., за вземания възникнали за период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
10
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на клиенти в гр. С изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т на клиенти в гр. С изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават момента на
настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена и потребена от клиенти
на Т топлинна енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен
месец, изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената
в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни
сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен
период, за който именно се издава изравнителната сметка. Такива суми не
представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена и потребена в същия
отчетен период, а не след неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване
на изравнителна сметка. Същевременно общите условия на ищцовото дружество
не предвиждат различен момент на настъпване изискуемостта на суми по
изравнителни сметки. Т.е., доколкото тези суми са за доставена и потребена
топлинна енергия именно през съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта
им настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е
доставена и потребена енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т на
клиенти в гр. С/.
11
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в съда
- 07.08.2025 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
12
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за цена на доставена и потребена топлинна енергия се явява неоснователно,
доколкото изискуемостта на вземането за месец юли 2022 г. е настъпила, считано
от 15.09.2022 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, доколкото
изикуемостта на вземането за месец май 2022 г. е настъпила след отмяна на
извънредното положение, респективно след датата 13.05.2020 г., т.е. давностният
срок е започнал да тече след отмяна на извънредното положение, т.е. след
13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/, то 3-годишния
погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в
съда – 07.08.2025 г., респективно не е обхванато от погасителната давност /3-
годишния погасителен давностен срок за вземането за месец юли 2022 г. е следвало
да изтече на 15.09.2025 г./.
Следователно непогасени по давност за вземанията на ищеца за периода
01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., като от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че за същия период за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 4282,11
лева, за чието заплащане следва да отговаря А. С. И..
От ответницата не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът А. С. И. да заплати в полза на ищеца сума,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ представляващ **,
находящ се в гр. С, жк. „ХД“, блок 88, вх. А, ет. 6, се явява основателен и доказан
до размера от 4282,11 лева и за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г. и следва да
бъде уважен за тези размер и период.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /07.08.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 787,06
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 23.07.2025 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
13
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т“ ЕАД на клиенти в гр. С, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на Дорите на “Т” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е
изпаднал в забава за изпълнението на задължението за заплащане на сумата от
4282,11 лева и дължи лихва за тази забава за периода от 15.09.2022 г. до 23.07.2025
г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно
15.09.2023 г. – 23.07.2025 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответницата дължи лихва
за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в
размер на общо 1076,76 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване
на лихвен калкулатор на НАП/.
Релевираното от името на ответницата възражение за погасяване по давност
на претенциите на ищеца за обезщетение за забава върху претендираната главница
за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява неоснователно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждане на ответникът А. С. И. да заплати в полза на ищеца сума,
14
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 23.07.2025 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия, се явява основателен и доказан
до пълния предявен размер и период и следва да бъде уважен за тези размер и
период.
По отношение на претенцията за сумата от общо 64,56 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № ** за периода
01.06.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 07.08.2025 г. до окончателното й изплащане, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 64,56 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор с
регистрационен индекс Д-0-69 от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между Т и Д ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/. Изложените от името на ответницата възражения, касаещи
основателността на претенциите за главница за цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни. В конкретния случай в исковата молба се твърди, че дружеството Д
ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния апартамент. Същевременно по делото са
15
представени доказателства, че именно дружеството Д ЕООД е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния апартамент, както и ищеца и това дружество е сключен Договор
от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Исковете, следва да се уважат в цялост.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /07.08.2025 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 17,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.08.2022 г. – 23.07.2025 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределение отговорността за разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
16
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 252,77 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00
лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
200,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. И.,
ЕГН ********** с адрес: гр. С, жк. „ХД“, ****, следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
****, сумата от 755,24 лева, представляваща разноски исковото производство по
гр. д. № 42798/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 42798/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а
именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 815,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за частично
основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Дива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна
разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Дива
2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат
надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Дива
2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира
разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат
предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът
17
дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може
във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния
извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, включително реално извършените действия от
процесуалния представител.
При решаване въпроса за присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение, при релевирани възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, следва да
присъди такива разноски, които да са разумни, пропорционални и справедливи,
като следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от
страните в това производство, както и реално извършените процесуални действия.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства съдът намира, че за
извършената от процесуалния представител на ответника работа в производството,
изразяваща се в депозиране на отговор на исковата молба и процесуално
представителство в едно проведено по делото открито съдебно заседание, в полза
на ответник, следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, което в пълна степен съответства, както на фактическата и правна сложност
18
на делото, така и на предоставените правна защита и съдействие на ответника в
производството.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С, **** следва да бъде осъден да заплати в
полза на А. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. С, жк. „ХД“, ****,, сумата от 1,67
лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 42798/2025 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Д
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. С, жк. „ХД“, **** да
заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
****, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 4282,11 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № **
за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 07.08.2025 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 787,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 23.07.2025 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 64,56 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ **, находящ се в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № ** за периода
01.06.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 07.08.2025 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 7 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4282,11 лева
до пълния предявен размер от 4282,12 лева, представляваща стойност на доставена
и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ **, находящ се
в гр. С, ж. к. „ХД“, *** аб. № ** за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
19
гр. С, **** против А. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. С, жк. „ХД“, ****, иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на А. С. И., ЕГН ********** да
заплати в полза на Т, ЕИК *** сумата от сумата от 17,17 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2022 г. –
23.07.2025 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. С, жк. „ХД“, **** да заплат
в полза на ищеца Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 755,24 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 42798/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ****
следва да бъде осъден да заплати в полза на А. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр.
С, жк. „ХД“, ****, сумата от 1,67 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 42798/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „Д” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20