№ 30
гр. Плевен, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200937 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.
чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „***“ ЕООД, ЕИК: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното
юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че
ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, поради което – моли да бъде отменен,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирани са
писмени бележки, в които, наред с другото, жалбоподателят се позовава на
Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23
(***" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура") и пледира за отмяна на
обжалвания Електронен фиш, както и за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за което
представя доказателства /л.65 от делото/.
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен
1
юрисконсулт. Развива подробни съображения в подкрепа на това, че е издаден
законосъобразен и правилен ЕФ, който пледира да бъде потвърден, както и
отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение; при
условията на алтернативност, в случай на уважаване на жалбата, отправя
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като пледира същият да
бъде съобразен с минималния размер по Закон.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********– за това, че на 25.01.2021г. в
11:48 часа е установено нарушение № ***, с ППС влекач ***, с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, с движение по
път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената; нарушението е установено с устройство
№40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км
100+471. На тази основа е прието, че е налице нарушение по чл.102 ал.2 от
Закона за движението по пътищата, а на собственика на посоченото ППС –
„***“ ЕООД, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева; указан е реда и срока за заплащане на глобата,
реда и срока за обжалване на ЕФ, както и възможността за заплащане на
компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП. Посоченото лице не се е ползвало от
възможностите за анулиране на ЕФ, съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна
институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно
чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че административното
наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални
по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63
от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013
Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики,
2
характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че макар в
цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани с
издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите от
страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Съдът обаче намира, че при издаването на ЕФ е допуснат
неотстраним порок, който обуславя незаконосъобразността на обжалвания
властнически акт. Пред Съда на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е образувано дело C-
61/23 с предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл.267
ДФЕС, от страна на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО. Последният
спрял производството по к.а.нд. №997/2022г., образувано срещу Решение на
РС-СВИЛЕНГРАД, с което бил потвърден Електронен фиш, издаден от страна
на АПИ, с който на „***" ЕООД била наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лв., на основание член 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б ЗДвП. Пред
висшата съдебна институция на ЕС бил поставен въпроса „Дали нормата на
чл. 9а от Директива [1999/62] трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените
наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази
директива, не допуска[...] национална правна уредба като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата
относно задължението за предварително установяване и заплащане на
размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо
от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност
за освобождаване от административнонаказателна отговорност при
заплащане на т.нар. „компенсаторна такса"“.
Във връзка с така образуваното пред СЕС производство по
преюдициално запитване – и обвързаността на отговора по така поставения
въпрос от страна на АС-ХАСКОВО, с всички производства, имащи за предмет
наложени глоби/имуществени санкции във фиксиран размер, за нарушения на
правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане
на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура - със съответно
Определение, по аргумент от чл.290 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.4 НПК,
производството по настоящото дело, беше спряно.
Предвид обстоятелството, че е налице Решение на Съда (шести
състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 (***" ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура"), производството по настоящото дело, беше
възобновено. Съобразно същото Решение, „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
3
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.“. Видно е, че
според Съда на ЕС, от гледна точка на изискванията, предвидени в чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., не е
допустима национална правна уредба, регламентиращи система от наказания
/глоба или имуществена санкция/ във фиксиран размер – без оглед характера и
тежестта на извършеното административно нарушение и независимо дали е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез
заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.
Налага се да бъде отбелязано, че независимо как бива възприемана
тълкувателната дейност на СЕС /в т.ч. – от гледна точка на нейния по
същество, нормотворчески характер/, същата няма как да не бъде взета
предвид, тъй като е безспорно, че тя представлява основен източник на
правото на ЕС. Наред с това, принципът на примат на съюзното право, над
това на държавите членки е една от същностните характеристики на съюзното
право /CJCE, 14 dec. 1991, Avis 1/91 Espace economique Rec. I-6079/. Също
така, следва да бъде подчертано, че „Националният съд, натоварен с
прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята
компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми,
като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.“
/Решение на Съда от 9 март 1978 г. # Administration des finances de l'État срещу
Société anonyme Simmenthal. # Искане за преюдициално заключение: Pretura di
Susa - Италия. # Дело 106/77./.
Съобразно изложеното дотук и при отчитане предмета на
настоящото дело, налага се единствено възможният извод, че разпоредбите на
чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, с които
на „***“ ЕООД, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102
ал.2 ЗДвП, няма как да намерят приложение, от една страна, предвид
4
противоречието им с Правото на ЕС /в частност – чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/, а от друга – предвид
принципа на примат на Правото на ЕС над националното право на държавите
членки. Следователно, обжалваната имуществена санкция, се явява лишена от
своето правно основание, т.е. наложена е без правно основание, а оттук – и
процесният Електронен фиш, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна.
Ирелевантно е, че към момента на издаване на ЕФ, обсъжданото Решение на
СЕС все още не е било налице, тъй като точния смисъл на изискванията,
предвидени в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, се разкрива именно със същото Решение, а
несъобразеността на националната правна уредба със съюзното право, макар и
към минал момент, няма как да съставлява аргумент за неговото неприлагане,
в т.ч. – частично и неточно прилагане. Ето защо, обсъждането на другите
съображения на жалбоподателя, както и разглеждането на процесния казус по
същество, се явяват напълно безпредметни: обжалваният ЕФ подлежи на
безусловна отмяна, като издаден без правно основание, в противоречие с
Правото на ЕС.
При този изход на административнонаказателното производство и
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва
да бъдат възложени върху АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при
МРРБ. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение – 800 лева, действително се явява прекомерен. Касае се за
дело с правна сложност, съдебното производство по което е продължило през
един значителен период от време, но все пак, така претендираният размер не
може да бъде възприет. Като съответстващ на обстоятелствата на случая,
Съдът преценява адвокатски хонорар в размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН
вр.чл.143 ал.1 АПК, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да
бъде осъдена да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: *** паричната сума в размер на
660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар по АНД №937/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като
следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар над 660 лв., поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при
5
МРРБ, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за
движението по пътищата, на „***“ ЕООД, ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК: *** паричната сума в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/
лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№937/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски над 660 лв., поради прекомерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6