№ 944
гр. Сливен, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102889 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК,
чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 410 ал.1 т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „А1 България“ и М. О. Р.
е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
идентифициран с неговия уникален номер ********* от 20.03.2019 г. и със системен
партиден номер М6116745. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти били предоставяни от ищцовото дружество на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия
договор.
С Приложение № 1 от 07.05.2019 г. ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 10.99 лв. с ДДС (9.16 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1.
Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 14.99 лв. с ДДС (12.49 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1.
Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
1
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 28.99 лв. с ДДС (24.16 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1.
Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника телевизионна абонаментна услуга. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 10.00 лв. с ДДС (8.33
лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24
месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1
България“, е продало на ответника продукт - Таблет Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla.
Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 11.11.2019 г., съгласно чл. 3 от
договора за продажба на изплащане. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 9.98 лв.
На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти
на изплащане, ищцовото дружество „А1 България“, е издавало ежемесечни фактури, в които
били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както
и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура
било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период. Съгласно чл. 26.5
от общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след
издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период
от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. При неплащане
на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се
считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на всички
услуги, в това число и договора за продажба на изплащане, за която било забавено
плащането.
Съгласно чл. 54.12, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се
считал за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена. В тази връзка
на 24.05.2020 г., договор № ********* от 20.03.2019 г. и със системен партиден номер
М6116745, бил прекратен.
В настоящия случай от страна на ответника М. О. Р. били налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 1 031.08 лв.,
представляваща главница.
По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид,
че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача. При такава хипотеза всички останали суми за месечни
вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми.
2
Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата
по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в
15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, били начислени неустойки в общ размер
на 770.03 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът М. О. Р. дължал на „А1
България“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Това давало право на ищцовото дружество да иска
обезщетение под формата на законна лихва за забава. Лихвата за този период възлизала в
общ размер на 304.29 лв.
На 22.05.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 2103/2023 г., по описа на PC Сливен. Издадена била
заповед за изпълнение, с която съдът е осъдил М. О. Р., да заплати на „А1 България“
следните суми: 1 031.08 лева - главница; 304.29 лева - мораторна лихва за забава; законна
лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 22.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; 506.71 лева - съдебни
разноски, от които 26.71 лева - държавна такса и 480 лева - адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника, вследствие на
което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
признае за установено, че ответникът М. О. Р., дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение сумите, както следва:
- 1 031.08 лева (хиляда тридесет и един лева и осем стотинки) – главница, от които:
- 81.41 лева - незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги;
- 179.64 лева - незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на
изплащане;
- 770.03 лева - неустойки;
- 304.29 лева (триста и четири лева и двадесет и девет стотинки) - мораторна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата, за периода от 18.05.2020 г. до 22.05.2023 г.,
Законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок отговор от ответника не е постъпил и не е
изразено становище.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
3
Депозирана е молба чрез пълномощник, с която уведомява съда, че е възпрепятстван да се
яви в с.з. Не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли в случай, че са
налице предпоставките на чл. 238 и чл.239 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение.
Няма искания за други доказателства. В случай, че ответната страна изложи нови твърдения
или представи нови доказателства, моли за възможност за вземане на отношение по тях. По
същество заявява, че поддържа изцяло иска.
В с.з. ответникът редовно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли иска
като заявява, че не бил подписвал никакви договори, нито бил получил телефон.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 20.03.2019 г. между ищцовото дружество и ответника М. О. Р. е сключен Договор
за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия
уникален номер ********* и със системен партиден номер М6116745.
С Приложение № 1 от 07.05.2019 г. ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 10.99 лв. с ДДС (9.16 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1 и
срок за ползване по абонамента 24 месеца.
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 14.99 лв. с ДДС (12.49 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1 и
срок за ползване по абонамента 24 месеца.
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна
такса в размер на 28.99 лв. с ДДС (24.16 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1 и
срок за ползване по абонамента 24 месеца.
С Приложение № 1 от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1 България“, е
предоставило на ответника телевизионна абонаментна услуга. Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 10.00 лв. с ДДС (8.33
лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1 и срок за ползване по абонамента 24
месеца.
С Договор за продажба на изплащане от 11.11.2019 г., ищцовото дружество „А1
България“, е продало на ответника продукт - Таблет Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla.
Същият Е сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 9.98 лв.
На основание чл. 92 от ЗЗД поради виновното неизпълнение от страна на ответника
са начислени неустойки в общ размер на 770.03 лв.
4
На 22.05.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 2103/2023 г., по описа на PC Сливен. Издадена била
заповед за изпълнение, с която съдът е осъдил М. О. Р., да заплати на „А1 България“
следните суми: 1 031.08 лева - главница; 304.29 лева - мораторна лихва за забава; законна
лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 22.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; 506.71 лева - съдебни
разноски, от които 26.71 лева - държавна такса и 480 лева - адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника, вследствие на
което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен
иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги от 20.03.2019 г.
между ищцовото дружество и ответника М. О. Р. и устройство на изплащане на Таблет
Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla, идентифициран с неговия уникален номер *********
и със системен партиден номер М6116745
.Представените и приети по делото писмени документи – договори, допълнителни
приложения към договора и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени
услуги действително установяват налични облигационни отношения между страните за
исковия период от време и доколкото ответникът не доказа за този период плащане , то
дължи на ищеца сумата 81.41, представляваща цена на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги, мораторна лихва в размер на 25.46 лева за
периода от 18.05.2020 г. до 20.05.2023 г. изчислена по Калкулатор.бг, тъй като е
претендирана мораторна лихва в общ размер на сумата 304.29 лева.
Претенцията на ищеца по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги и непогасена сума за устройство в
размер на 770.03 лева подлежи на отхвърляне.
5
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция. Понастоящем, за да възникне вземане за неустойка в полза на
мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки – договорно
неизпълнение от страна на абоната и прекратяване на договора. Основанията за
прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените по делото
Общи условия, като съгласно чл. 54. 12 договорът се счита за едностранно прекратен от
доставчика, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила
повече от 124 дни.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на рамковия договор преди изтичане на
уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на ищеца да е
възникнало действително вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в общ размер на 770.03 лева, поради което исковата
претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се
остави без уважение. Неоснователен се явява и предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от
18.05.2020 г. до 22.05.2023 г. Претендирана е мораторна лихва в общ размер на сумата
304.29 лева и след приспадане на дължимите от ответника мораторни лихви , искът се явява
неоснователен за сумата 222.94 лева.
Основателна е претенцията за признаване за установено по отношение на ответника ,
че дължи сумата 179.64 лева, представляваща цената на вноските на изплащане на закупено
устройство на изплащане за отчетния период от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г., доколкото не
се ангажираха доказателства в производството ответникът да е заплатил дължимите суми.
Към датата на подаване на исковата молба срокът на договора е изтекъл. Дължи се и
мораторна лихва върху сумата в размер на 55.89 лева за периода от 18.05.2020 г. до
22.05.2023 г., изчислена по Калкулатор.бг.
Върху уважената част от главниците се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 22.05.2023 г. до
6
окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в производството ,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 25 лева д.т., както и разноски в
производството за издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 123 лева
адв.. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. О. Р. с ЕГН ********** от
******, че ДЪЛЖИ на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, както следва:
- 81,41 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги, за които са издадени фактури за периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г., ведно с
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 25.46 лева, за периода от
18.05.2020 г. до 22.05.2023 г.
- 179,64 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за
които са издадени фактури за периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г., ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 55.89 лева, за периода от 18.05.2020 г. до
22.05.2023 г.
- ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2023 г., до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1229 от
23.05.2023 г. по ЧГД № 2103/2023 г. по описа на РС Сливен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на
ответника М. О. Р. с ЕГН ********** от ******, че дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 неустойка в
размер на 770.03 лева и мораторна лихва за забава върху сумата за периода от 18.05.2020 г.
до 22.05.2023 г. в размер на 222.94 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. О. Р. с ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ на „А 1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, направените разноски по делото в размер на 25лева и разноски в
производството по ч.гр.д. 2103/2023 г. на СлРС в размер на 148 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
7
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8