Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Ч.Б.,
16.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Ч.Б., четвърти наказателен състав в открито заседание
на шестнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА Н.
при
участието на секретаря М. Т. и в
присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията
АНД №193 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С писмо с вх.№3115/22.06.2018г. на РП-Ч.Б., ведно с предложение по чл. 78а от НК и материалите по Досъдебно производство №101/2018г. по описа на РП-Ч.Б.
/№ЗМ-174/2018г. на РУ – Ч.Б./ е направено предложение за освобождаване на Б.Й.Б. с ЕГН **********, адрес: *** от
наказателна отговорност затова, че на 08.12.2017г. в гр.Ч.Б., обл.Плевен,
попречил на съдебно решение / определение
по НЧХД № 580/2017г. по описа на РС-Плевен, в сила 15.05.2017г. / като с
действията си препятствал /ограничил/ достъпа до жилище, находящо се в гр. Ч.Б.,ул.
***на правоимащия Х.Л.Н. – престъпление по чл.
296 ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание по чл.78а от НК.
По внесеното постановление е образувано
АНД №193/2018 год. на Районен съд-Ч.Б.. С разпореждане на съдия - докладчик е
насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.
За Районна прокуратура – гр.Ч.Б.
представител не се явява и не се изразява становище по съществото на делото.
Подсъдимият
Б.Й.Б., редовно призован, се явява лично и с пълномощник
адв.Г.С.. Страната дава обяснения и моли
съда да го признае за невиновен. Процесуалният представител на подсъдимия моли
съда да го признае за невиновен вкл. като приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Й.Б. е българин. Български
гражданин е. С ЕГН **********.***. Подсъдимият е с висше образование. Не е
женене. Безработен е. Не е осъждан за
престъпления от общ характер.
С постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело №
20137550400087 на ЧСИ, Й.Х.Н. ***
придобила собствеността върху недвижим имот – УПИ, находящ се в гр. Ч.Б.,
ул. *** с площ
от 491 кв.м., идентификатор ***заедно с жилище – апартамент – самостоятелен
обект, находящ се в сграда №1 със съответните части от общите части на
сградата, разположена в имот с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, при съседи и
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, а над
обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***както и сграда *** със застроена площ 26 кв.м. етажи един,
предназначение – хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор *** застроена площ 19 кв.м. брой етажи един,
предназначение – селскостопанска сграда. Постановлението за възлагане влязло в
законна сила на 30.10.2013г. и е входено в Служба по вписвания гр. Ч.Б. под
№4570 от 8.11.2013г.
Подсъдимият Б.Й.Б. живее на
втория етаж в къщата, с административен адрес *** в съсобственост с е собственост на Й.Х.Н.
/дъщеря на Х.Л.Н./.
Отношенията между подсъдимия и Х.Л.Н.
са изключително влошени. През последните години всеки от тях подавал в различни
държавни институции / РУ на МВР-Ч.Б. РП-Ч.Б., Главна прокуратура, ОП-Плевен/
сигнали и жалби един срещу друг.
По тъжба на Б.Й.Б. било образувано и НЧХД №580/2017г. на РС Плевен. С
определение №389/28.04.2017г. по НЧХД №580/2017г. страните сключили
спогодба като тъжителят Б.Й.Б.
декларирал обстоятелството, че няма да възпрепятства достъпа на Х.Л.Н. до
имота, находящ се в гр. Ч.Б., ул.”***
Тъжителят Б. от своя страна се съгласил на посочената спогодба срещу заплащане
от страна на Б. на половината от адвокатския хонорар на пълномощника му и
извинение от Н.. Спогодбата била сключена , приета и одобрена от състава на
съда , а производството по НЧХД №580/2017г. по описа на РС Плевен било
прекратено. Определението влязло в сила на 15.05.2017г.
С пълномощно рег.№22932 от
18.07.2016г. на нотариус Р. Д. –рег. №*** на
нотариалната камара, район на действие РС София, Й.Х.Н. упълномощила своя баща Х.Л.Н.
да посещава имота, находящ се в гр. Ч.Б., ул.”*** вкл. двора и постройките към него и да го стопанисва,
по всяко време, без нейно присъствие.
На 8.12.2017г. Х.Л.Н. посетил имота на Й.Н.. Б.Й.Б. се намирал на
улицата и стоварвал дърва. Като видял Н. подсъдимия изтичал и застанал на
входната врата с разперени ръце, като му заявил, че няма да го допусне до
имота. Н. се обърнал за съдействие към кварталния Г.Х., който пристигнал на
мястото. Пред свидетелят Х.Б. заявил, че не признава определението на РС Плевен
и че няма да допусне Н. до имота. Въпреки присъствието на свидетеля Х.Х.Л.Н. не
бил допуснат до имота на дъщеря си.
С жалба от 25.01.2018г. Х.Л.Н. *** за обстоятелството,че на 02.06.2017г., на 20.07.2017г., както и на 8.12.2017г. Б.Б.
не изпълнил съдебното споразумение и осуетил достъпа на Н. до имота на неговата
низходяща, вкл. на последната дата избутал жалбоподателя от стълбищната
площадка, заплашвал го и го обиждал.
С постановление от 28.03.2018г. било образувано досъдебно производство
№101/2018г. /ЗМ – 174/29.03.2018г.по описана РУ Ч.Б./ за престъпление по
чл.296ал.1 от НК.
С постановление от 5.06.2018г. Б.Й.Б. бил привлечен в качеството на
обвиняем, за това, че: на 08.12.2017г. попречил на изпълнението на съдебно
решение по определение на РС Плевен по НЧХД №580/2017г. в сила от 1505.2017г.
като с действията си препятствал /ограничил, достъпа до жилище, находящо се в
гр.Ч.Б., ул. *** на
правоимащия Х.Л.Н. *** – престъпление по чл. 296 ал.1 от НК. Обвиняемият не се
признал за виновен и дал обяснение по случая.
С предложение от 26.06.2018г. на РП Ч.Б. за приложение на чл.78а от НК
по отношение на обвиняемия е образувано настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
разследването писмени доказателства и доказателствени средства – вкл. събраните
писмените доказателства, находящи се в досъдебно производство №101/2018г.
по описа на РП-Ч.Б., прочетени в
съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК.
Разгледани по отделно от писмените
доказателства и преписки, приобщени по делото се установиха следните факти и
обстоятелства:
Видно от справка за съдимост рег.№167/3.04.2018г., рег.№342 от
13.07.2018г. и рег.№ 403/07.09.2018г., че Б.Й.Б. не е осъждан за престъпление
от общ характер.
Видно от заверен препис от
определение №389/28.04.2018г. по НЧХД №580/2017г. на РС Плевен на 28.04.2017г. Б.Й.Б.
и Х.Л.Н. сключили съдебна спогодба, по силата на която подсъдимият Х.Л.Н. приел
да се извини, а тъжителят Б.Б. да не възпрепятства достъпа на Н. до имота ,
находящ се в гр. Ч.Б., ул***. В
тази насока са и материалите по НЧХД №580/2017г. на РС Плевен, приобщени към
производството.
Видно от характеристична справка рег.№374р-4098/4.04.2018г.на л.54 от
ДП , Б.Й.Б. има добри характеристични
данни - няма регистрирани криминалистически регистрации, живее на семейни
начала с Х.В. Ц., от която има син Й. Б.Б., както и няма данни да е извършвало
правонарушения, да злоупотребява с алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
Видно от писмо вх.№3729/30.07.2018г. ведно с копие от преписка
№4389/2016г. и преписка№5113/2017г.по описа на ОП Плевен, по сигнал на Х.Л.Н. до Главна прокуратура била извършена
проверка, свързана с лицето Б.Й.Б. относно съхранение на 1491 литра дестилатен
алкохолен продукт е иззет от два адреса, единият от които на ул. „*** в гр. Ч.Б..
Видно от жалба вх.№4389/2016г., постановление от 07.11.2016г. и
останалите материали по преписка №4389/2016г. по описа на ОП Плевен, още през 2016г. Х.Н. подавал сигнал за
обстоятелството, че Б.Й.Б. насилствено не го допуска да влиза и ползва първия
етаж от къщата, собственост на дъщеря му,
в която „живял повече от 30 години до лятото на 2014г.“
Видно от писмо вх.№3551/19.07.2018г. вкл. материалите в преписка №50/2017г. по описа на
РП Ч.Б., както и от писмо вх.№3592/20.07.2018г.
и преписка изх. 374000-3491/20.06.2016г. на РУ Ч.Б., на 19.01.2017г., Б.Й.Б. подал жалба срещу Х.Л.Н.,
в която съобщавал, че не желае въпросното лице да посещава адреса без законния
му собственик.
Видно от писмо вх.№3595/20.07.2018г. и приложената към него преписка №7/2017 г. на
РП Ч.Б., по сигнал на Б.Й.Б. била извършена проверка и констатирано, че лице с
имена Жак Берешит от гр. Шипка, бил настанен под наем на първия етаж от къщата,
за което Б. не бил уведомен от Н..
Видно от писмо вх.№3594/20.07.2018 г. ведно с преписка №680/2017г. по
описа на РП Ч.Б., по сигнал на Б.Й.Б. срещу Х.Л.Н. била извършена проверка
относно поведението на Х.Л.Н. изразяващо се в посещение на етажа на обитаваната
от Б. къща , собственост на неговата дъщеря без „законно основание да пребивава
на този адрес“.
Видно от писмо вх.№3552/19.07.2018г. и материалите по пр.пр.
№56/2013г. по жалба на Б.Й.Б. било
образувано и водено производство срещу Н. за престъпление по чл.286 ал.1 от НК,
което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство
от 16.07.2013г. на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК поради липса на извършено
престъпление.
В подкрепа на изложеното по-горе са и гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Х.Л.Н., Й.Х.Н., Г.П.Х. и М.К.Г..
Видно от показанията на св. Х.Л.Н., в продължение на години многократно не
бил допускан в семейният му имот, собствеността върху който принадлежи и на дъщеря му Й.Н.. От показанията му се
установява, че на 08.12. , събота, около
16,30 часа опитал да влезе в къщата, но подсъдимият застанал на вратата и
препречил входа като започнал да го обижда и не осуетил достъпа му до имота.
При пристигането на място на служител на МВР / св. Г.Х./ Б. заявил, че не
признава съдебното решение , обидил го като го нарекъл престъпник и заявил, че
тъжителя „няма място там“. Съдът кредитира частично с доверие показанията на
свидетеля в частта относно извършеното на 08.12.2017г., както поради
съответствието с останалите свидетели по делото вкл. полицейският служител Г.П.Х.,
така и поради обстоятелството, че кореспондира с писмените доказателства –
полицейски и прокурорски преписки, образувани по сигнал на Н.
за непредоставен достъп до имота му. От показанията на свидетеля се
установява времето и мястото на извършване на престъплението, начина на
осъществяване на деянието, елементите от изпълнителното деяние на
престъплението по чл.296 НК, както и доказателства за елементите на състава от
субективна страна , а именно, че поведението на подсъдимия е осъществено при
пряк умисъл. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля в частта
относно предоставянето под наем на апартамента на първия етаж на лице с имена Ж.
Б.. В тази си част показанията му не съответстват на писмените доказателства в
преписка № 7/2015г. по описа на РУ Ч.Б..
В останалата част показанията на Х.Н. съдържат преки доказателства от значение
за предмета на обвинението, а именно доказателства за изпълнителното деяние ,
автора на престъплението и елементите от субективната страна.
От показанията на св. Й.Х.Н.
съдът установи, че конфликта между баща й и подсъдимия датира от няколко години,
през който период Х.Н. не бил допускан
до имота й, въпреки наличието на пълномощно в тази насока. От гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката, се установява, че Н. била уведомена за инцидента на 08.12. от своя баща, който и съобщил,че за
пореден път не бил допуснат да влезе в имота й. Показанията на Н. в тази им част кореспондират
изцяло с показанията на с Х.Н., поради което съдът кредитира с доверие
показанията на Н. като съответстващи на обективната действителност. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля
в частта относно предоставянето под наем на апартамента на първия етаж на лице
с имена Ж.Б.. В тази си част показанията му не съответстват на писмените
доказателства в преписка № 7/2015г. по
описа на РУ Ч.Б.. В останалата част гласните доказателства, приобщени чрез
разпита на Н., подкрепят изложеното от свидетелите Н., Г.Х. и М.Г., поради
което съдът ги възприема за правдиви и достоверни, независимо от родствената
връзка с Х.Н..
Видно от показанията на свидетелят С.И. П., преди сключване на спогодбата пред Районен съд Плевен Б. и Н. разговаряли посещението на Н. да бъде
осъществявано по предварително уговорен
график / „разписание за дата и час
за посещение“/. Свидетеля обаче не е възприел Й.Н. и Х.Н. да дават съгласието си.
От показанията на свидетеля, който заявява наличие на приятелски отношения с
подсъдимия, се установява, че пред него Б.Б. признал обстоятелството, че не е
допускал Н. до жилището на първия етаж
вкл. около месец преди съдебното заседание т.е. през м. 08.2018г. Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля. В частта относно факта, че
Х.Н. не е бил допуснат до жилището на първия етаж от общата сграда, показанията
на св. С. П. изцяло съответстват на тези на св.Н. и собственичката на имота. В
останалата част от показанията му, по делото не се приобщиха други
доказателства, които да го подкрепят
вкл. подобни уговорки не са включени в протокола по НЧХД №580/2017г. на РС
Плевен, поради което съдът приема за
необективни и несъответни на действителността с оглед демонстрираните отношения
и близост с подсъдимия от ранна възраст.
Видно от показанията на св. Х.В.Ц., на процесната дата в обвинителния акт, лицето не е очевидец на
посещение на Х.Н. ***. Свидетелката, въпреки наличието на близки отношения с
подсъдимия – живее с него на семейни начала и има низходящ от него/ ,
потвърждава наличието на влошени взаимоотношения между Х.Н. и Б.Б., като
посочва, че е имало сигнали и от
единия и от другия, но не е била
очевидец и не е възприела пряко факти и обстоятелства, включени в предмета на
обвинението. Съдът кредитира частично с доверие показанията на Ц. в частта, в
която потвърждава за обтегнати междуличностни
отношения между Б. и Н., но не кредитира тази част, в която заявява, че не е
забелязала Х.Н. на дата 08.12.2017г. в дворното им място. Показанията й в тази
част противоречат на изложеното от св.Г.Х., който заявява, че при посещение на
място в домът на ул.”*** заедно
с Х.Н. около 17.00 часа, присъствали Ц. и синът на Б..
Установява се от показанията на свидетеля Г.П.Х., че като младши полицейски инспектор в РУ Ч.Б. и квартален
на района, в който живее господин Б., е посещавал имота и извършвал
проверки по сигнал и от двете страни.
Спора винаги е бил за първия етаж, който е собственост на дъщерята на Х.Н..
Свидетеля потвърждава, че е опитал да окаже съдействие на Н. при посещението му
за свободен достъп до жилището, разговарял с Б. , но последният казал, че „не
го допуска до имота, защото синът му се стресирал и го изживява много тежко“, Видно от показанията инцидента
се е случил около 17 часа като
освен с думи, Б. и с поведението си не допуснал Н.. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на свидетеля. Същите кореспондират изцяло с показанията на св. Х.Н., св. Й. Н.
и писмените доказателства, съдържащи се в сигнал с вх.№ 100/25.01.2018г. по описа на РП-Ч.Б., НЧХД №580/2017г. по описа на РС-Плевен и др. Свидетелят е възприел пряко и непосредствено поведението на подсъдимия, не
се намира в каквито и да е отношения с някоя от страните по делото, логически и
последователно излага възприетите факти и обстоятелствата, поради което съдът
приема показанията му за правдиви и достоверни.
Видно от показанията на св.П.Ц.К.,
на неустановена дата заедно със св.Г.Х.
посетили домът на св. Х.Н., по подаден от последния сигнал, че не може да влезе в домът си, поради спуснато
отвътре резе. На мястото бил установен подсъдимият, който отрекъл да е
задействал вътрешно резе на вратата, поради което дори и отключена същата не
може да бъде отворена. Съдът кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетеля, поради съответствието им с показанията на св. Х.Н. относно тези факти и липсата на връзка с
някоя от страните по делото, но същите касаят деяние, осъществена на друга дата,
а не на процесната – 08.12.2017г., поради което
не съдържат доказателства релевантни за предмета на обвинението.
От показанията на свидетеля М.К.Г., се установява, че на 08.12.2017г. подсъдимият
„изгонил“ Х.Н. като заявил пред Г., че
„няма право да влиза Н. там„. Въпреки наличието на приятелски отношения с Б.Б.,
показанията на свидетеля кореспондират с гласните доказателства в показанията
на св.Х.Н., Й.Н. и Г.Х., както и с писмените доказателства сигнал с вх.№
100/25.01.2018г. по описа на РП-Ч.Б.,
НЧХД №580/2017г. по описа на РС-Плевен и
др., поради което съдът ги кредитира с доверие изцяло като съответстващи на
обективната действителност.
От показанията на свидетелите Х.Н., Й.Н., М.Г. и Г.Х. се установява по
безспорен и категоричен начин автора на деянието, механизма на извършеното престъпление, както и
останалите елементи от обективна страна на престъплението по чл.296, ал.1 НК, а
именно време и място, начин на осъществяване на деянието. От гласните
доказателства се установява наличие и на
субективния елемент от състава на престъплението, поради обстоятелството, че
пред св. Г.П.Х. и М.Г. подсъдимият признал обстоятелството,
че съзнателно и целенасочено не допуска до имота представител на собственика,
тъй като „няма законово право“. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства –
заверен препис от определение №389/28.04.2018г. по НЧХД №580/2017г. на РС
Плевен, жалба от 25.01.2018г., писмо вх.№3551/19.07.2018г. вкл. материалите в преписка №50/2017г. по описа на
РП Ч.Б., както и от писмо вх.№3592/20.07.2018г.
и преписка изх. 374000-3491/20.06.2016г. на РУ Ч.Б.. Събраните гласни
и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и
допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства. Разпитаните в досъдебното производство свидетели са последователни в изявленията си, като съдът не констатира съществени
противоречия между показанията им на този етап и тези, дадени пред съдебния
състав, които да поставят под съмнение доказателствената им стойност в процеса.
Напротив - изявленията на всички свидетели кореспондират на останалите събрани
доказателствени материали - гласни и писмени, поради което съдът ги цени като
обективни и истинни. Неоснователно е възражението на пълномощника на подсъдимия за наличие на
предпоставките на чл.9, ал.2 НК. Обратно от фактите по делото се установява
обществена опасност, която надхвърля тази в чл.9, ал.2 НК и обуславя извод за
висока степен на обществена опасност и на дееца, поради което тази норма се
явява неприложима.
От гореизложеното се установява, че Б.Й.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК , като на 08.12.2017г. в гр.Ч.Б., обл.Плевен, попречил на
съдебно решение / определение по НЧХД №
580/2017г. по описа на РС-Плевен, в сила 15.05.2017г. / като с
действията си препятствал /ограничил/ достъпа до жилище, находящо се в гр. Ч.Б.,ул.
***на правоимащия Х.Л.Н.. При индивидуализация на наказанието , съдът
отчете, че за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
глоба до 5000 лв. Деецът е пълнолетен и към
датата на деянието и постановяване на
настоящото решение не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8 раздел 4 от Общата
част на НК към момента на деянието.
При така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си
подсъдимият Б.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.296 ал.1 от НК.
По отношение отговорността на дееца съдът счита, че предложението на
прокурора подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е основателно и следва да бъде уважено, тъй като
са налице предпоставките на чл.78А от НК за прилагане на посочения институт –
за престъплението, извършено от подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от
свобода„ до 3 години или глоба до 5000
лв., същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава VІІІ от
НК. В този смисъл съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено съответно административно наказание “ГЛОБА”. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че наказание “Глоба” в полза
на държавата в минимален размер, а именно
1000 лв. би осъществило целите на
административното наказание като същото ще превъзпита подсъдимия към спазване
на установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани в обществото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
Б.Й.Б.
с ЕГН **********, българин, български
гражданин, живущ ***, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2017г. в гр.Ч.Б.,
обл.Плевен, попречил на съдебно решение /определение по НЧХД № 580/2017г. по описа на РС-Плевен, в
сила 15.05.2017г. / като с действията си препятствал /ограничил/ достъпа
до жилище, находящо се в гр. *** на
правоимащия Х.Л.Н. – престъпление по чл.
296 ал.1 от НК и го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.
НАЛАГА на основание чл.78а, ал.1 НК на Б.Й.Б. с ЕГН **********, адрес: *** АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ч.Б..
Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок
от днес за подсъдимия и от съобщението
за РП Ч.Б. пред Окръжен съд-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :