№ 118
гр. Костинброд, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
в присъствието на прокурора И. Т.. И.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100914 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ – за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Е.
Д. М., в резултат на противоправното поведение на ответника- СРС,
изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в
разумен срок.
Ищецът твърди, че производството по н. д. № 2245/2018 г., по описа на
СРС, НО, 101 състав, е продължило необосновано дълго повече от 5 г. и 6
месеца, в резултат на което органите на съдебна власт са нарушили правата
му на разглеждане и решаване на делата в разумен срок и от там е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в психически тормоз, стрес, болки и
страдания, безизходица, безпокойство, безпомощност и безнадежност.
Ответната страна- СРС, оспорва предявените искове по основание и
размер. Намира за недоказано настъпването на имуществени вреди за ищеца,
като оспорва и техния размер. Претендира разноски.
В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, взема лично участие,
като поддържа предявения иск.
Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на
държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
По делото е приобщено препис от н.ч.х.д.№2245/2018г. по описа на СРС,
както и препис от в.н.ч.х.д№5357/22г. по описа на СГС. Видно от материалите
по същите се установява, че ищецът по настоящото дело, на 06.02.2018 г., е
бил подал частна тъжба срещу С. Т., за извършено престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, т.2, вр.чл.146, ал.1 НК и по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1
НК.
С присъда от 31.03.22г., състав на СРС, е признал подсъдимото лице за
невиновен по повдигнатите му обвинения. Частния тъжител/ищецът Е. М./ се
е възползвал от правото си да обжалва съдебния акт, поради което е било
образувано в.н.ч.х.д.№5357/22г. по описа на СГС, по което е било поставено
решение от 03.07.23г., с което състав на въззивния съд е потвърдил
обжалвания съдебен акт.
В хода на производството пред СРС са били насрочени 18 броя открити
съдебни заседания, като са били проведени 14 от тях. Половината от
проведените съдебни заседания са били отложени, поради причина кореняща
се в поведение на ищеца по настоящото дело/ангажираност по други дела и
неявяването му, както и желание за запознаване с материали по делото/.
Производството по делото пред районния съд, е продължило общо 4 години и
10 месеца, като производството пред СГС, е продължило почти седем месеца.
В производството пред въззивния съд няколко заседания са били отложени
поради причина свързана с поведение на ищеца по настоящото дело.
От материалите по н.ч.х.д.№2245/2018г. по описа на СРС, НО се
установява и това, че за времето от подаване на ЧТ-06.02.2018г., до
привеждането и в съответствие с изискванията на закона - 09.01.2019г., са
били извършени редица действия, обективирани в различни съдебни актове, с
които са давани указания на ЧТ/ищецът по настоящото дело/.
По делото се установи и това, че ищецът е бил сезирал ИВСС, като от
извършената проверка не е било установено извършено нарушение, свързано
със срокът на провеждане на н.ч.х.д.№2245/2018г. по описа на СРС, НО.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля Е. П., тъй като от
тях не може да установи с категоричност каквато и да било конкретика около
това какъв е бил предмета на воденото от ищеца дело пред СРС /дали е
гражданско или наказателно/, както и какво е претендирал последния. Наред с
това свидетелят заяви, че ищецът води множество дела, а не единичен случай,
което от своя страна не може да обоснове извод за относимост на показанията
към предмета на делото.
Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими
към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
2
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че по делото не се установи да е било налице забавяне от
страна на съдебния състав при СРС или при СГС, като в голяма степен част от
забавянето се дължи на процесуалното поведение на ищецът/отлагане на
около 10 заседания пред двете инстанции/, както и от факта, че почти една
година е било необходимо, както и редица процесуални действия от страна на
съда за привеждане на частната тъжба съобразно изискванията на закона.
Производството по делото е протекло пред две инстанции, като са
постановени два акта по същество.
Съдът намира, че по своя характер претенцията на ищецът се явява
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
3
има единствено ответникът, който своевремнно е направил искане за
присъждане на такива, в т. ч. на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., който размер е съобразен
с фактическата и правната сложност на делото, така и с това, че
ответникът/негов представител не е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М.,
ЕГН**********, /понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в ЦСЗ- гр. София/ против СРС, с който е отправено искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 20000 лева, за причинени неимуществени
вреди, претърпени от ищеца Е. Д. М., в резултат на противоправното
поведение на ответника- СРС, изразяващо се в нарушение на правото за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок по н.ч.х.д.№ 2245/18 г. по
описа на СРС, НО, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН**********,
/понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЦСЗ- гр.
София/, да заплати на СРС, сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4