Номер 29
Дата 27.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско отделение - трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Нели
Богданова открито съдебно заседание на 10.07.2019 г. разгледа докладваното от
Емил Митев въззивно търг. дело номер № 300/2019 г. на ПАС
Производството е
въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба „У.Б. „АД, вписано в ТР ЕИК ****,представлявано от процесуалния
си представител адвокат И.Б. *** против Решение № 464 от 18.10.2018 г.,постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 1/2018 г.
По силата на
обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил „ У.Б. „АД, ЕИК **** да
заплати на ищеца Д.Х.П., ЕГН:********** сумата 16 960.33 лева, представляваща
недължимо платена сума под формата на договорна лихва по договор за банков
кредит ****г.,дължима за времето от 28.05.2007 т. до 29.12.2012г.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2017 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Във въззивната
жалба се поддържа оплакването, че съдът обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон - чл.143,ал.2 т.10 от ЗЗП.
Претендира се за
отмяната на решението като незаконосъобразно и постановяване на въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърлят предявените
обективно съединени искове.
Въззиваемата страна
Д.Х.П.,*** чрез пълномощника си по делото адвокат Е.М.,*** поддържа писмен
отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
По делото ответника
Д.Х.П. е депозирал насрещна въззивна жалба, предмет на която е отхвърлителната
част на решението в размер на 8 954.42 лева. Това е разликата между пълния
предявен размер на главния иск от 25 914.75 лева и уважения размер от 16 960.33
лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че съдът е приложил
служебно общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД,въпреки че ответника е
направил възражение, че вземането се погасява с изтичането на кратката
тригодишна давност по чл. 111, б.в“ ЗЗД.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и
доводи, приема за установено следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.55,ал.1 ЗЗД за присъждане на недължимо платена
сума,представляваща възнаградителна лихва по договор за банков кредит и
акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
По делото не се
спори, че между страните е сключен договор № 1338 от 28.05.2007г. за банков
ипотечен кредит на физически лица по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя Д.Х.П. кредит в размер на 157 500 евро . Кредитът е целеви -
за покупка на къща.
Съгласно т.4 от
договора е уговорена възнаградителна лихва или годишен лихвен процент за
съответния период на олихвяване,който е в размер на 6.65 на сто към момента на
подписването на договора. Последният се формира от базисен лихвен процент в
размер на 3.859 на сто и надбавка в размер на 2.791 пункта.
Съгласно т. 10.2 от
Условията по кредити на физически лица ,приложими за ипотечните кредити
дължимите лихви се начисляват на база на приложимия за съответния период на
олихвяване базисен лихвен процент и установената в договора за кредит надбавка,
определена в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари,вида, срока на кредита,обезпеченията и други обстоятелства,отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащият от нея кредитен риск.
Съгласно т. 10.5 от
Условията пи кредити ,изплащани чрез анюитетни вноски / еднакви всеки месец/
годишният лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към
датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения индекс с
плюс /минус 1% / един процент/,съответно до поредна аналогична промяна спрямо
предходно извършената.
Съгласно клаузата
на т.11.1.3 от договора за кредит „ При кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски -годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а / 6.65 % / и не може да се променя
,освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко
е 1 / един/ процент.
Кредитополучателят
дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а,съгласно
предходната точка, съответно да променя размера на анюитетната вноска, без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункта от размера,
определен от кредитора в деня на сключването на настоящия договор или от
размера му,формиран след промяна по реда на настоящата точка „.
Спорът по делото се
концентрира върху това дали клаузата по т.11.1.3 е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и дали са налице условията на т.12 на чл.143 от ЗЗП
Тезата на ищеца
-кредитополучател е, че посочената клауза е неравноправна, поради което е
нищожна и не поражда действие. Ответната банка застъпва обратното становище -
клаузата не е неравноправна и изплатените от кредитополучателят суми за
погасяване на възнаградителни лихви са платени на валидно правно основание.
Следва да се
отбележи, че процесният договор за ипотечен банков кредит попада в предметния
обхват на ЗЗП. Ищецът се явява потребител по смисъла на § 13,т.1 от
допълнителните разпоредби на ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13,т.2
от допълнителните разпоредби на ЗЗП.
Съгласно § ,3,т 12
от ДР на ЗЗП, която разпоредба е действаща към момента на сключването на
договора „Финансова услуга“ е всяка услуга, свързана свързана с банкова
дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване,
инвестиране или плащане .
Следователно
процесният договор има характер на потребителски договор,по отношение на който
се прилагат разпоредбите на чл. 143 до чл. 146 от ЗЗП.
При тълкуване на
разпоредбите на чл.143 до чл.147 от ЗЗП може да се направи извода, че
неравноправна е тази клауза в договора, която отговаря на следните условия:
първо: клаузите не са индивидуално определени, т.е
предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им- аргумент - чл.146,ал.2 ЗЗП.
второ: уговорени са
във вреда на потребителя - увреждат се неговите права и законни интереси ;
трето:не отговарят
на изискванията за добросъвестност,г.е. на добросъвестната търговска практика;
четвърто- уговорките
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, както и до несъответствие във възможността им да
упражняват своите права за защита по договора.
Съгласно клаузата
на т.11.1.3 от договора „При кредити, издължавани на анюитетни вноски годишният
лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се
фиксира в размера по т.4.1а, и не може да
се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му
най-малко е 1 -един пункт „.
Съгласно т.4 от
договора ГЛП за съответният период на олихвяване се формира от „Базисен лихвен
процент едномесечен ЮРОБОР, който към момента на подписване на договора е 3 859
на сто и надбавка, която е постоянна величина в размер на 2.791 пункта. Или годишният
лихвен процент / ГЛП/ към момента на подписване на договора е 6.65 %.
В клаузата по т.11.1.3 от договора се
предвижда възможността банката едностранно да променя ГЛП в случаите когато пазарните условия водят до
необходимост от
увеличаването му най-малко е един пункт.
Или предвидена е
възможност банката да увеличава ГЛП със ставка, която тя счете за
целесъобразна. По този начин се накърнява принципа на добросъвестност, тъй като
е предвидена възможността банката едностранно да изменя ГЛП само при увеличаване
, но не е предвидена реципрочната възможност при намаление на пазарния индекс -
едномесечен Юробор да се намали размера на възнаградителната лихва,т.е.
интересите на потребителя в този случай не са защитени.
Налице е увреждане
на икономическите интереси на потребителя, което в конкретния случай се
илюстрира от приетото и неоспорено заключение на вещото лице М.К.. Установява
се, че при фиксиран лихвен процент от 6.65 % за целия период на договора се
получава разлика между фиксиран ГЛП и начисления от банката въз основа на
клаузата на т.11.1.3 ГЛП в размер на 13 789.43 евро е левова равностойност 26
969.78 лева. Тази разлика е значителна и безсъмнено накърнява икономическите
интереси на потребителя .
Клаузата по т.
11.1.3 от договора е неравноправна защото изключва възможността да се сключи
допълнително споразумение в случая когато базисния лихвен процент се увеличи е
повече от 1-един пункт. Това означава, че кредитополучателят трябва само да
бъде уведомен за настъпилата промяна в размера на погасителната вноска,която се
увеличава, без да има възможност да направи възражение.
Клаузата по
т.11.1.3 от договора е неравноправна по смисъла на чл.143т. 12 от ЗЗП ,тъй като
предоставянето на услугата дава право на търговеца или доставчика на услугата
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора,ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение
е цената, уговорена при сключването на договора.
В конкретния случай
цената, т.е. размера на възнаградителната лихва е увеличен е 13 789 евро, която
сума е надвзета. С това е значително завишение,което пряко засяга
икономическите му интереси.
В договора липсва
клауза ,която дава право на кредитополучателя да се откаже от него, при което
положение за него остава единствено възможността да погаси предсрочно кредита,
Но в този случай
трябва да заплати наказателна неустойка, освен ако не погаси предсрочно кредита
със собствени средства,каквато възможност при главница от 157 500 евро е малко
вероятна.
Правилно
първоинстанционният съд в мотивите на решението си е акцентирал върху това ,че
методиката за определяне на БЛП трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна
процедура / формула/,в която се посочват видът,количествените изражения и
относителната тежест на отделните компоненти. Правилно е посочена добре
известната практика на ВКС, че методиката за изчисляване на лихвата е елемент
от съдържанието на договора за кредит, поради което е необходимо страните по
договора трябва да постигнат недвусмислено съгласие относно формулата,по която
се определя размера на възнаградителната лихва.
Според заключението
на вещото лице М..К. размера на надвзетата от банката сума като възнаградителна
лихва е 13 789. Евро в левова равностоност26 969.78 лв. Това е размера на
надвзетата сума за целия исков период от време, считано от сключването на
договора 28.05.2007 г. до подаване на исковата молба.
В отговора на
исковата молба ответника е направил възражението, че вземането за лихви е
погасено с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че претенцията се погасява с
общата петгодишна давност. Това е така, тъй като процесната сума се претендира
като надвзета, т.е. платена без основание в хипотезата на чл.55,ал.1
предл.първо ЗЗД. Правопораждащ юридически факт на
претенцията е неоснователно обогатяване , поради което погасителната давност е
общата петгодишна давност - в този смисъл т.7 от ППВС №1/1979 г. Искът е
предявен на 29.12.2017 г.,поради което поради което и всички вземания възникнали
преди 29.12.2012 г. са погасени по давност. Или размера на надвзетата сума
следва да се присъди за времето от 29.12.2012 г. до предявяването на исковата
молба - 29.12.2017 г. Първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 8
671.68 евро в левова равностойност на 16 960.33 лева.
Основателно е
оплакването,изложено в насрещната въззивна жалба,подадена от Д.Х.П., че съдът е
допуснал чисто техническа грешка при пресмятането.
Според изчисленията
на ПАС, направени въз основа на заключението на вещото лице М..К. разликата е
10 602 евро, получаваща се от сбора на надвзетите суми помесечно / 60 месеца/за
времето от 29.12.2012 г. до 29.12.2017 г. Искът следва да се уважи в размер на
21 025 лева, представляваща левовата равностойност на надвзетите 10 602 евро.
Искът е уважен до размер на 16 960.33 лв, поради което следва да се отмени
решението в отхвърлителната му част за разликата над 16 960.33 лв до 21 025 лв.
Ответната банка следва да бъде осъдена да заплати към първоначално присъдената
сума допълнително още 4064.67 лева.,при което положения искът по чл.55,ал.1
предл.първо ЗЗД следва да се уважи до размер на 21 025 лева
Предявеният
акцесорен иск по чл.86 ЗЗД е доказан до размер на 1530.28 лева - това е
дължимата мораторна лихва върху главницата от 21 025 лева ,дължима за времето
от датата на поканата до Банката-12.04.2017 г до датата на предявяването на
иска. По силата обжалваното решение искът е уважен до размер на 1234.40
лева,поради което ответника следва да бъде осъден да заплати разликата в размер
на 296 лева.
В полза на
въззиваемата страна, чиято нарещна въззивна жалба е основателна следва да се
присъдят съдебни разноски в размер на 1405 лева.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
В този смисъл
следва да се постанови въззивното решение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
464 от 18.10.2018 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело
№1/2018 г, в частта, е която предявеният от Д.Х.П. ЕГН: ********** против „У.Б.
„АД ЕИК **** иск по чл.55,ал.1 предл.първо ЗЗД е отхвърлен за разликата над 16 960.33
лева до 21 025 лева , като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „У.Б. „АД
ЕИК**** да заплати на Д.Х.П. ЕГН:**********,*** към първоначално присъдената
сума в размер на 16 960.33 лева допълнително още 4064.67 лева или сума в общ
размер на 21 025 лева, представляваща недължимо платена /
надвзета/ сума под формата на възнаградителна лихва, по договор за ипотечен
банков кредит № 1338/ 28.05.2007 г., дължима за времето, считано от 29.12.2012
г. до 29.12. 2017 г. ,ведно със законната лихва върху сумата , считано от
29.12.2017 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна част за разликата над 21 025 лева до
пълния предявен размер от 25 914.75 лева.
ОТМЕНЯ решението в
частта му, с която предявеният от Д.Х.П. ЕЕН: ********** против „ У.Б. „АД ЕИК
**** иск по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1234.40 лева до 1530.28 лева
, като вместо това в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „У.Б. „АД,
ЕИК **** да заплати на Д.Х.П. ЕЕН:********** към първоначално присъдената сума
от 1234.40 допълнително още 296 лева или сума в общ размер на 1530.04 лева,представляваща мораторна лихва върху
главницата от 21 025 лева,дължима за времето на забавата от 12.04.2017 г. до
29.12.2017 г.,на която дата е предявена исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата отхвърлителна част за разликата над 1530.04 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в осъдителната му част.
ОСЪЖДА „У.Б. „АД
ЕИК **** да заплати на Д.Х.П. ЕГН:********** сумата 1405 лева представляваща
съдебни разноски пред въззивната инстанция,съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи
на касационно обжалване Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.