РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. гр.Мадан, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20255430100042 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Ю. М. П., чрез
пълномощника адв. Р. Д. Д. против "********* ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен
договор за потребителски кредит № *******/******** г. сключен между Ю.
П. и "****** ЕАД с ЕИК ******** вземането по който прехвърлено чрез цесия
на ответника "*********" ЕАД на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона.
В исковата молба се твърди, че на ********г. ищцата сключила договор
за потребителски кредит № ******* с "********* ЕАД с ЕИК ******. Ищцата
не разполагала с договора за кредит. Ответното дружество "******* ЕАД
придобило задълженията по договора в качеството си на цесионер на "******"
ЕАД. Поради това многократно е отправяло покани за погасяване на
задълженията на ищцата, вкл. и на ******* г.и на ****** г. Видно от покана от
******* г., към **** г. задълженията на ищцата били в размер на 6 197.12
лева. Освен писмените покани ищцата била обект на телефонен тормоз,
състоящ се в стотици обаждания по всяко време на денонощието със закани от
посещения в дома й от хора на дружеството, както и за посещения от ЧСИ,
който още на следващия ден ще продаде имуществото й. Ищцата била
изплатила задължението си по договора за кредит, но не разполагала с всички
разписки за преведени по сметка на дружеството суми. Разполагала с част от
плащанията. Това били следните разписки: Разписка от 26.10.2023 г. за 400
лева и от 20.09.23 г. за 50 лева, Разписка от 30.11.2023 г. за 50 лева и от
02.02.24 г. за 100 лева, Разписка от 06.03.2024 г. за 50 лева, Разписка от
02.01.2024 г. за 300 лева, Разписка от 17.04.2024 г. за 300 лева. Ищецът сочи,
1
че договорът е недействителен поради нарушение на добрите нрави, наличие
на неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на
императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред. Различната лихва, посочена в договора и
преддоговорната информация е самостоятелно основание за нищожност на
договора. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по чл.
3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК. Счита, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК.
С постъпила уточнителна молба ищецът сочи, че видно от
представеното Приложение № * към договор за потребителския кредит,
общата сума, която следва да върне ищцата е 3 482.24 лева, разделени на осем
вноски по 435.28 лева. Това била сума, различна от претендираната от
ответника в представените с исковата молба покани за погасяване на
задълженията. Сочи, че е представен и договор за поръчителство от ****** г.
Твърди, че този договор съдържа неравноправни клаузи и де факто
представлявал класическа схема за измама на кредитополучателя и
обогатяване на кредитодателя. Видно от същия, поръчителят „******** ЕООД
било дружество свързано с кредитодателя по договор за поръчителство от
същата дата ********* г., известно в практиката като „професионален
поръчител“. На същата дата бил сключен и Договора за предоставяне на
поръчителство между „******** ЕООД и Ю. П.. Твърди, че сключването на
двата договора в една и съща дата било привидно и заблуждаващо объркващо
потребителя. Това било така, защото видно от Приложение № * към договор
за предоставяне на поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер
на 251.29 лева и не е в графата на месечните вноски по кредита. Поради това
не ставало ясно дали тази сума е включена в ГПР в размер от 50 % или не. Не
било ясно дали сумата за поръчителството се включва в претендираните от
дружеството суми в различни размери в приложените покани за доброволно
изпълнение. Освен това, непосочването на сумата за поръчителство от 251.29
лева в общата дължима сума от 3 482.24 лева било заблуждаващо за
кредитополучателя. Твърди, че ГПР е неточно обявен, което било
самостоятелно основание за нищожност на съглашението. Основанието, което
счита, че води до недействителност на договора било задължението за
сключване на договор за поръчителство, което било в противоречие със
закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави - всички
основания по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Твърди недействителност на договора за
кредит и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, включително и
общите основания за недействителност на сделките, посочени по-горе.
Нарушението на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК било на основание неспазване на
изискванията при посочване на ГПР да се посочат и взетите предвид
допускания. Твърдяното нарушение било неспазване на тази разпоредба,
2
поради непосочване на допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Възразява за недействителност на клаузите за
лихва от 41.24 % и ГПР от 50 %. Сочи, че ГПР от 50 %. не включва
възнаграждението на поръчителя. Заедно с него % на ГПР ще е значително по-
висок. Моли да бъде прогласена недействителността на договор за
потребителски кредит № ********/****** г. сключен между "********" ЕАД
с ЕИК ********* вземането по който прехвърлено чрез цесия на ответника
"********" ЕАД и Ю. П. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД и чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „*********
ЕАД, с който взема становище за неоснователност на иска. Сочи, че на
******* г., между ищцата и "******** ЕАД, ЕИК: ******* е сключен Договор
за потребителски кредит № ***** („Договорът“). „******“ ЕАД е придобило
вземането на "*****" ЕАД спрямо г-жа П. с Приложение № * от ***** г. към
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата. Посочва, че
процесуалният представител на ищцата изрично е посочил в исковата молба,
че твърденията му лежат изцяло на твърдения на г-жа П.. Такива твърдения
нямали никаква доказателства стойност и въз основа на тях не било възможно
ищецът да формулира обоснована теза, която да може да бъде защитена в
рамките на исковото производство. Посочва, че не е юридически и логически
възможно договорна разпоредба да бъде обявена за недействителна без да
бъде индивидуализираното съдържащото се в нея волеизявление. Ищецът сам
признавал, че не е запознат със съдържанието на процесния договор, но
въпреки това твърди че той противоречи на изрични законови разпоредби,
което влече неговата недействителност. С оглед на това, твърденията на ищеца
били голословни, като исковата молба съдържа абстрактно тълкуване на
законодателството уреждащо отношенията между кредитодател и
кредитополучател без да е ясно изяснен обема на търсената защита и без да
бъде посочено коя разпоредба на договора нарушава закона и по какъв начин.
Липсвала каквато и да е обосновка защо възнаградителната лихва и ГПР в
процесния договор противоречат на закона. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е обявено за безспорно между страните, че на ****** г. между
ищцата и **** ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *****,
както и че вземанията по договора за потребителски кредит са придобити от
********ЕАД чрез договор за цесия.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния
Договор за потребителски кредит от *******г, с № *******, видно от който
параметрите на сключения между ищцата и ******** ЕАД договор за
потребителски кредит са следните: предоставена сума от ******ЕАД на
ищцата 3000 лева (общ размер на предоставения кредит), срок на кредита 8
месеца, размер на погасителната вноска 435,28 лева, лихвен процент по
кредита 41.24%, ГПР 50%. Взетите предвид допускания при изчисляване на
3
ГПР били посочени в ОУ по договора. Съгласно посочения в Приложение № *
към договора погасителен план първата вноска по договора е дължима на
30.04.2019 г., а последната на 30.11.2019г. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за
потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: да предостави на ******* ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ
в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, с одобрено от *******юридическо лице в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24
часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в
уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между
страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на
заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между ******** ЕООД и ищеца на ****** г., с
който ****** ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с
„********* ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията
на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В
договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му
по договора за потребителски кредит по един от следните начини: по банкова
сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на Кредисимо
АД (описана в договора) или по начините, установени в Договора за
потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор. Видно от приложението към договора за
поръчителство, възнаграждението за поръчителство възлиза на 251,29 лева
месечно за срока на действие на договора за кредит и се заплаща на месечни
вноски за периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Като доказателства по делото са приети ОУ за предоставяне на кредити
на ********** ЕАД, писмо от ******* АД от *****г. до ищцата, в което се
претендира заплащането на непогасено задължение по договор за
потребителски кредит № ********, Покана за доброволно изпълнение от
******* ЕАД до ищцата за заплащане на задълженията й по договор №
********/******* г. Разписка за заплатена сума от 400 лева от ищцата в полза
на ****** ЕАД от *******г., 7 бр. разписки за заплатени суми от ищцата в
полза на ********ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
4
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Правдателят на ответника ****** ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищеца и ******ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
50 %, а лихвения процент по кредита 41,24 %, но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
5
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с „*********“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „*******“ ЕООД съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Клаузата
на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция
в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по
договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „********“
ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия
процес - „********“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора
за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър
„********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „******* ЕООД.
Двата договора -за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор
при следните параметри: Размер на предоставената сума по договора – 3000
лева, срок на кредита 8 месеца, платим на 8 месечни погасителни вноски от
които по договор за кредит 435,28 лева и договор за поръчителство 251,29
лева, общ размер на погасителната вноска 686,57 лева, при общ размер на
задължението 5 492,56 лева, от които 3482,24 лева по договор за кредит и 2
010,32 лева по договор за поръчителство, то ГПР възлиза на 482.37%. Ето
защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 50 %
6
не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 139,29 лева (4
на сто от посочената от ищеца цена на иска). В производството ищцата е била
представлявана от адвокат, който е поискал присъждане на възнаграждение в
хипотезата на чл.38, ал. 1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата. Съдът,
като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото намира,
че следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в
полза на адв. Р. Д. възнаграждение в размер на 400 лева попредявения иск,
което възнаграждение съвпада с минимално определеното съгласно Наредба
№ 1/2004 на Висшия адвокатски съвет по дела с определен материален
интерес. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
По предявения иск от Ю. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
********** против *******ЕАД, ЕИК: ********* седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *********, ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
договор за потребителски кредит № *******/******* г. сключен между Ю. М.
П. и "********" ЕАД с ЕИК *******, вземането по който е прехвърлено чрез
цесия на "*******" ЕАД, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: ******* седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ********* да заплати на Ю. М. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********** направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 139,29 лева (сто тридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки).
ОСЪЖДА ******** ЕАД, ЕИК: ********седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ********** да заплати на адв. Р. Д. Д. от АК П., личен
адвокатски номер *******, съдебен адрес: гр. П., ул. ********сумата от 400
7
лева (четиристотин лева) адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8