Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Павликени, 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, III-ти
състав, в открито съдебно заседание на 08.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря Боряна Николова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 241 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Т.Т.П.,
ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0311-000187 от 24.05.2019
г. на Началник група към ОДМВР-В. Т., РУ-П., с което за нарушения на чл. 98,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 186, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП за първото и съответно чл. 185
от ЗДвП за второто са му наложени административни наказания - "Глоба"
в размер на 50 лева – за първото нарушение и "Глоба" в размер на 20
лева, а на основание Наредба Iз-2539
на МВР са му отнети 6 бр. контролни точки. Навежда доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт и моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание въззивникът, лично поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият орган -
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бл. № *** от ***.2019 година, за това, че „на
***.2019 г. в 13:10 часа в гр. П., ул. „***“ срещу № *** Т.Т.П., като водач на МПС
– лек автомобил „***“ с per. № *** собственост на Я. Т.П., ЕГН ********** като
спира и паркира до паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
П. притежава фиш серия Н/*** от 07.07.2018 г. 20 лв. незаплатен в
законоустановения срок.“ Актосъставителят квалифицирал горното поведение като
административни нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
Процесният АУАН е издаден и връчен
на П. на 26.04.2019 г., подписан от него без възражения. Допълнителни такива са
постъпили, макар и не в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които предвид
арогантния и обиден тон са оставени без разглеждане от инспектор „Пътен
контрол“ в група „Охранителна полиция“. При абстрахиране от липсата на
възпитание на жалбоподателя възраженията се свеждат до това, че бил спрял, тъй
като спукал гума и се наложил спешен ремонт, за който му трябвала подкрепа под
формата на кутия цигари и затова глобата по посочения в АУАН фиш да била заплатена.
На 24.05.2019 г., въз основа на
съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно
постановление, с което за нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева, а за нарушението по чл. 186, ал.
7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
- "Глоба" в размер на 20 лева. На основание Наредба Iз-2539 на МВР (без
посочване на конкретна разпоредба) пък са му отнети 6 бр. контролни точки.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на дата 30.08.2019 г. – инкорпорираната разписка и е
обжалвано от него в законоустановения срок – на същата дата, видно от
завеждането на жалбата в РУ.
Съгласно приложената по делото
Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
Видно от приложената справка за
нарушител/водач е, че жалбоподателят освен невъзпитан и арогантен е и системен
нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван многократно по
реда на ЗДвП.
Видно от представените от последния
платежни документи санкцията по фиш серия Н/*** от 07.07.2018 г. действително е
заплатена.
Горната фактическа обстановка,
изложена в коментирания АУАН и възпроизведена в НП относно начина на паркиране
процесното МПС безспорно се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя и свидетеля, по същество не се спори от
жалбоподателя.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се
произнесе съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържат всички изискуеми
реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им
съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО чл. 98, ал. 1, т.
2, пр. 2 от ЗДвП:
Съдът счита, че в конкретния случай
АНО неправилно е приложил материалния закон, квалифицирайки поведението на
жалбоподателката като нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Закона в чл. 93, ал. 1 и съответно
ал. 2 от ЗДвП дава определения за "престой" и "паркиране".
Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на
закона, става ясно, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на
посочените в НП място, дата и час МПС-то е било "паркирано", по
смисъла на закона – за неустановено време, но определено повече от необходимото
за слизане или качване на пътник, при това е водачът е напуснал автомобила и се
отдалечил на неопределено разстояние. Няма безспорни доказателства за това да е
оставил отворен прозорец или ключове на таблото, както твърди.
Не е спорно и да е бил аварирал –
спукал гума (показанията на св. Н.), но и няма данни да е предприел
необходимото обезопасяване, изискващо се по закон в случай на авария – чл. 97
от ЗДвП.
От показанията на св. Н. се установява
на паркинга, пред който всъщност е паркирал П. да е имало свободни места и за
жалбоподателя да не е представлявало особено затруднение да спре там, дори и
със спукана гума.
Извън това съдът счита, че
неправилно актосъставителят и АНО са приели, че с това е нарушена нормата
на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. 2 ЗДвП е наложено процесното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.
3, изр. първо ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. От своя страна разпоредбата на чл. 98,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП забранява престоят и паркирането до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението, тоест
законодателната забрана обхваща престой и паркиране до други превозни средства,
които престояват или са паркирани вече, вдясно на пътното платно, като целта на
забраната е да се предотврати създаване на "втора лента с паркирани
автомобили" и по този начин практически да не се оставя "свободна
лента" за придвижването на другите ППС. Че именно това е целта на
законодателя, ясно личи от разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, която
определя наказание "Глоба" от 50 лева за водач, който престоява или
паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни
средства по посока на движението. Анализа на последните три разпоредби сочи, че
за да е налице административно нарушение по посочените текстове следва освен
МПС-то да е паркирано или да престоява, то до него да има друго паркирано или
престояващо пътно превозно средство, от страната на движението и то в активната
лента за движение. В този случай административнонаказателната отговорност се
носи от водача, който е паркирал като "втори ред".
Що е то "пътна лента" е
указано в § 6, т. 2 от ДР на ЗДвП - надлъжна част от пътя, очертана или не с
маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в
една посока едно след друго. В конкретния случай паркираните автомобили, пред
които е спрял жалбоподателя не са се намирали на активната пътна лента, а на
паркинг – както заявява и св. Н., специално обособено място за паркиране, което
е било отделено от пътната лента с маркировка. В този смисъл са показанията на
актосъставителя, а и мястото е известно на съда.
При така изясненото, настоящия
състав приема, че автомобилът на П. се е явявал единственият паркиран в
активната лента за движение (т.е "първи ред"), доколкото останалите
автомобили не са били на пътната лента, а извън нея, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. първо ЗДвП паркирането му е било позволено.
Тук следва да се има предвид, че
само по себе си паркирането в активната лента по посока на движението като
първи ред спряно МПС не е забранено от чл. 183, ал. 4, т. 9 от ЗДвП, а
забраната се отнася само в случаите, че МПС-то е "втори ред".
Доколкото
нито в АУАН, нито в НП е вменено въпросното паркиране да е било на място
изрично забранено със съответния знак, или преди пешеходна пътека, или да е
създавало предпоставки за ПТП, то и съдът не дължи изследване на тези факти,
доколкото същите не са част от състава на вмененото нарушение, а касаят състави
на други нарушения.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че в конкретния случай незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като АНО
неправилно е приложил материалния закон, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени в тая му част.
ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО чл. 186, ал. 7
от ЗДвП:
От приложената справка за нарушител
се потвърждава обстоятелството отразено и в АУАН, че жалбоподателят е бил
санкциониран с наложена глоба по фиш,
която не е обжалвал, при което същата действително има характер на влязло в
сила НП, съгласно чл. 186, ал.7 от ЗДвП,
но и която глоба е заплатил – представените платежни документи. Дори и да не
беше заплатена то това обстоятелство обаче по никакъв начин не обосновава
налагане на санкция по реда на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е
приложима само за такива нарушения, за извършването на които не е предвидено
друго наказание. Случаят обаче не е такъв, тъй като разпоредбата на чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да
бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото самият законодател е предвидил
като единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш, изпращане на
преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно
налагане и на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, която в случая няма
данни да е наложена.
Поради това, обжалваното НП следва
да бъде отменено и в тази му част.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП № 19-0311-000187 от
24.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР-В. Т., РУ-П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ