№ 110
гр. Ботевград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20241810101601 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на искова молба (ИМ) на Ц. И. Т.,
ЕГН: **********, и И. Н. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес в адрес, срещу И. Г. И., с.
Врачеш, общ. Ботевград, със съд. адрес: адрес, с право основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба (ИМ) на Ц. И. Т. и И. Н. Т. се твърди, че те били съсобственици (с
по ½ ид. ч.) на УПИ I-267 в кв. 26 на с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 506 кв. м., с
регулационни сметки, при съседи: УПИ II-268, УПИ IX-267, край на регулация, който имот е
бил индивидуализиран в Нот. акт. № 75, том II, рег. № 2570, по нот. д. № 238/2019 г. на
нотариус Таня Тевова, рег. № 418, р-н на действие Ботевградския районен съд (БРС). Имотът
бил незастроен. С оглед на бъдещето застрояване на имота от ищците те се обърнали към
геодезист през 2021 или 2022 г., който установил, че около 101.5 кв. м. в юго-западната му
граници от него се владеели от ответницата, собственик на УПИ IX-267 от кв. 26 на с.
Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 512 кв. м., която ги била оградила. При това според
геодезистът било налице пречка да се спазели изискванията за отС.ие при евентуално
бъдещо застрояване на имота на ищците. Ищците молили извънсъдебно ответницата да си
уредят отношенията, но тя им отказвала това категорично, поради което те предявили
настоящия иск.
С оглед на изложеното ищците Ц. И. Т. и И. Н. Т. молят БРС да приема за установено
по отношение на ответницата И. Г. И., че ищците Ц. И. Т. и И. Н. Т. са собствениците на
въпросните 101.5 кв. м., част от техния н. и. УПИ I-267 в кв. 26 на с. Врачеш, общ.
Ботевград, с обща площ от 506 кв. м., които се намират в юго-западната част на имота и
граничат с н. и., УПИ IX-267 от кв. 26 на с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 512 кв. м.,
владени от ответницата И. Г. И., и да осъди ответницата И. Г. И. да предаде на ищците Ц. И.
Т. и И. Н. Т. владението на същите 101.5 кв. м. от техния н. и., тъй като ответницата И. Г. И.
ги владее без основание. Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответницата И. Г. И. счита, че така предявеният иск е
недопустим, защото тя не била собственик на н. и. УПИ IX-267, а нейната дъщеря – В. П. С..
1
Ответницата била допусната да живее в къщата в този имот от В. П. С., но не и в двора й.
Прочее съдът следвало да прекрати делото на основание липса на надлежна материално-
правна легитимации на ответницата. При условията на евентуалност се сочи, че искът бил и
неоснователен, защото В. П. С. владеела този имот, в тези граници от 1998 г., без да е
съществувал спор с праводателите на ищците за неговите граници. През 2019 г., когато
ищците закупили техният имот, предложили на В. П. С. да сменят тази ограда, защото тя
била стара и скъсана на няколко места. С оглед на изложеното И. моли БРС да остави без
уважение ИМ на Т. и Т.. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението за недопустимост на ИМ:
По искането на ответницата за прекратяване на производството на основание чл. 130
ГПК, поради това че ответницата не била процесуално-правно легитимира, за да отговаря по
този, иск съдът намира, че същото е неоснователно. Аргументът му за това е, че въпросът за
надлежната процесуално правна легитимация на ответницата се установява от твърденията
на ищците в исковата молба, които се извличат чрез страните, основанието и искането им
(чл. 127, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК). В настоящия случай доводите на ответницата за
недопустимост на процеса всъщност касаят възражения, че ответницата не е надлежно
легитимирана, но от гл. т. на материалното право, тъй като тя не е била собственик на
процесния имот. Въпросът за не/надлежната материално правна легитимация на страните е
въпрос, па който съдът ще се произнесе по същество с окончателния си акт, като, когато
намери, че ответницата е надлежно легитимира в материалното право, той следва да уважи
иска срещу нея и да го отхвърли, когато нея й липсва подобна легитимация, а не да прекрати
делото.
По фактите:
На 30.08.1958 г. П.Д. „по мъж“ Йотова Вуновска като продавач от с. Врачеш и С.П.Е.
от същ. с. като купувач се уговорили, че продавачът продава на купувача н. и. „градина“ –
празно място в с. Врачеш, около 1.5 дка., неурегулирано, при съседи: от двете страни –
улица, река и П.Т., съставляващо първи парцел в кв. 83 по плана на селото за сумата от 3 000
лв., която била платена на продавача от купувача в брой. (Видно от Нотариален акт № 68, т.
I по нот. д. № 135/1958 г. на народния съдия Б.П. при Ботевградския народен съд.)
На 09.12.1998 г. С. П. Е., Васила И. Е.а, от една страна, като дарители, и В. П. С., от
друга страна, като надарена, всичките от с. Врачеш, общ. Ботевград, се уговорили върху
това: дарителят да подарят на надарената н. и., находящ се в с. Врачеш, общ. Ботевград,
съставляващ парцел № IX-267, кв. 26 по плана на същ. с., площ от 512 кв. м., ведно със
построените в него жилищна сграда с площ от 85 кв. м., жилищна с града с площ от 70 кв.
м., и плевня, при съседи: улица, парцел № VIII-274, парцел № I-267 и река, като дарителите
са си запазили правото на ползване на върху жилищната сграда от 85 кв. м. (Съгласно
Нотариален акт за дарение на н. и. № 133, т. I по нот. д. № 409/1998 г. на нотариус Златка
Александрова при БРС, л. 47 и сл. от гр. д. № 1601/2024 г. на БРС.)
На 29.08.2019 г. А. С. Й., ЕГН: **********, с. Врачеш, общ. Ботевград, ул. „Розова
долина“ № 5, Димка Г. Джундровка, ЕГН: **********, с. АДРЕС, Т. Г. Д., ЕГН: **********,
АДРЕС, от една страна, като продавачи, и Ц. И. Т., ЕГН: **********, адрес, от друга страна,
като купувач, се споразумели за следното: продавачите прехвърлили собствеността върху
УПИ № I-267 в кв. 26 по плана на с. Врачеш, с площ от 506 кв. м., при съседи: УПИ № II-268
и УПИ № IX-267, за цената от 1 800 лв., която цена била платена преди това. (Всичко това е
видно от Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. № 75, т. II, рег. № 2570 по нот. д. №
238/2019 г. на нотариус Таня Ревова, р-на на д-е БРС, л. 5 и сл. от гр. д. № 1601/2024 г. на
БРС.)
От показанията на св. Г.М.Т. св. З.И.В. и В. И. Г. (даден в о. с. з. на 27.02.2025 г.) се
установява, че И. Г. И. живее в УПИ IX-267. Като св. Т. уточнява, че там тя пребивавала
2
заедно със своите внуци. Всичките свидетели заявяват, че са виждали И. Г. И. в къщата и по
градина. Според тях Ц. И. Т. е молил извънсъдебно И. Г. И. да му предаде въпросните 101.5
кв. м. от н. и. УПИ I-267, който се ползвали от нея в УПИ IX-267, но небезрезултатно. Като
св. Г. дори сочи, че е присъствал на такъв разговор между Т. и И., но последната му
отказала, заявявайки, че щели да се видят в съда. От свидетелските показания на В.П.Ц.,
Т.Г.Й. и П. И. Боновски (дадени в същ. о. с. з.) се потвърждава, че И. живее в имота от 80-те
години на XX в. със съпруга си, който бил убит „около 2000 г.“, а с него имали едно дете – В.
П. С., на което имотът бил подарен от С.П.Е.; а също така и че оградата между двата имота,
УПИ I-267 и УПИ IX-267, била поставена преди повече от 30 години, когато имотите било
поделени на две, и оттогава до придобиването на имота от ищците не било имало никакъв
спор за границите между двата имота. Съдът дава вяра на всички свидетелски показания,
тъй като те са логични, последователни и пълни, а освен това взаимно се допълват. (Прочее
взаимните възражения на страните, че свидетелските показания на насрещната страна не
следвало да се кредитират, тъй като били противоречащи си и недостоверни, са
неоснователни.)
От съдебно-техническата експертиза (СТЕ) на вещото лице (ВЛ) П. В. П., следва, че:
(1) Кадастраният и регулационният план на с. Врачеш бил изработен през 1958 г., като
процесният н. и. е бил част от бивш УПИ I-267, кв. 26. С одобрението на плана е бил
предвиден за ниско жилищно застрояване с площ от 1 018 кв. м. Поземлен имот с
кадастрален № 267 е бил празен, ползван като градина с площ от 1.5 дка. На 30.08.1958 г.
П.Д. Вуновска го е била продала на С.П.Е.. (2) Със Заповед № 232/26.05.1992 г. на кмета на
Община Ботевград, УПИ I-267 от 1 018 кв. м. е бил разделен на две УПИ: № IX-267, 506 кв.
м., и № I-267, 512 кв. м., в кв. 26 на с. Врачеш. (3) От приложената скица към СТЕ, която е
неразделна част от нея, се установява, че съществуващата ограда между двата имота в
момента минава между точките ЖЗИК, докато реалната граница е между точките ГЕ, тъй
като УПИ № I-267 се намира между точките ЕКАБВЖГ, а УПИ № IX-267 – ЛЕГД. Въз
основа на изложеното ВЛ е заключил, че регулационната линия между точките ЕГ не
съвпада с изградената оградна мрежа и северната стена на паянтова сграда (ПС), навес и
тоалетна, които минават между точките ЖЗКИ. От разпита на ВЛ в о. с. з. на 27.02.2025
г. следва, че въпросният плевник (ПС) влиза и в двата имота. ВЛ не може да отговори кога е
бил той построен, предполага, че това е станало преди 25-30 г. ВЛ заявява, че той е построен
върху регулационната линия.
От допълнителната СТЕ на същото ВЛ следва, че: УПИ № IX-267 и УПИ № I-267 по
двете скици – тази на първата СТЕ и тази по Заповед № 232/26.05.1992 г. на кмета на
Община Ботевград – са идентични по граници. Площта на новообразуваните УПИ № I-267
била 525.70 кв. м., а на УПИ № IX-267 – 528.19 кв. м. ПИ № 267, означен на скицата към
втората СТЕ, която е неразделна част от него, в полигона А, У, К, Е, Л, Д, О, П, Р, С, Т, А е
била 1 489.40 кв. м. Част от полигона А, У, К, И, З, Ж, П, Р, С, Т, А е била с площ 612.40 кв.
м., а тази на полигона К, Е, Л, Д, О, П, Ж, З, И, К – 877 кв. м. В о. с. з. на 25.03.2025 г. ВЛ,
освен че поддържаше заключението си, заяви още, че разминаването между УПИ I-267 и
УПИ IX-267 е незначително и дължи на това, че някога, когато са изчислявали площите по
нот. акт, са ги измервали по графичен начин, а сега се векторизира графиката и се
изчисляват по математически начин от компютър; по-точният начин бил вторият. ВЛ сочи,
че ПС, която е към момента в двата имота, не е идентична с тази ПС, която е посочена на
скицата към заповедта за разделянето на двата имота.
Съдът кредитира двете СТЕ, тъй като същите се пълни, дадени са в съответствие със
специалните знания на ВЛ, а и страните са изразили становища те да бъдат приети без
възражения.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на И. Н. Т., ЕГН: **********,
двамата с адрес в адрес, срещу И. Г. И., с. Врачеш, общ. Ботевград, със съд. адрес: адрес, с
който се иска, от една страна, да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че
ищците са собственици на реална част от поземлен имот УПИ № I-267, кв. 26 по плана на с.
Врачеш, общ, Ботевград, обл. Софийска, отразена в Скица М 1:500 по гр. д. № 1601/2024 г.
на Ботевградския районен съд към Съдебно-техническа експертиза от 21.01.2025 г. на вещо
лице Петър В. П. (л. 79 от същ. д.), която реална част е дадена в контур на скицата и се
3
намира в полигона ЕГЖЗИК, с площ от 101.5 кв. м., и, от друга страна, да осъди ответницата
да предаде на ищците владението на същите реални части, тъй като тя ги владее без
основание. Ответницата оспорва иска, като твъди, че не тя следва да отговаря по него, тъй
като не тя е била собственик на н. и. УПИ № IX-267, а нейната дъщеря.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното: По
делото не са били наведени факти, за които е съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от
тях е била длъжна да установи фактите, на които е основавала своите искания и възражения,
като в противен случай съдът е длъжен да ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва, че не са
налице безспорни факти.
Ищците носят доказателствена тежест, за да установят, че: (1) са собственици на
въпросните 101.5 кв. м., които са част от техния н. и. УПИ I-267 в кв. 26 на с. Врачеш, общ.
Ботевград, с площ от 506 кв. м., които се намират в юго-западната част на имота и граничат
с н. и., УПИ IX-267 от кв. 26 на с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 512 кв. м., и (2) че
същите 101.5 кв. м. се владеят от ответницата.
Ответницата, от своя страна, следва да докаже основанието, въз основа на което
твърди, че владее или ползва имота, което основание може да бъде вещо или облигационно.
Понеже предпоставка на иска е липсата на основание (чл. 108 ЗС), което се твърди от
ищците, то се касае за отрицателен факт, който като такъв факт няма как да бъде възложен
в тежест за доказване на ищците, тъй като да се докаже нещо, което не се е случило, е
невъзможно. Ето защо, ако ответницата твърди, че държи имота въз основа на договор за
заем за послужване (чл. 243 и сл. ЗЗД), сключен между нея и дъщеря й, който касае само
сградата от процесния имот, но не и двора му, именно ответницата следва да докаже
наличието на такова основание. Понеже договорите пораждат действие само между
страните, които са ги сключили, а за трети лица – само в предвидените случаи (чл. 21, ал. 1
ЗЗД), то наличието на договор за заем за послужване не е договорно правна връзка, която да
оправдава държането на имота по такъв начин, че то да бъде противопоставимо на
ответниците: арг. от чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Ако ответницата твърди, че владее или държи имота на
някакво друго вещно или облигационно основание, което счита, че е противопоставимо на
ищците, съдът й е указал, че тя следва да го докаже, в противен случай съдът ще приеме
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че твърденият факт не е доказан, респ. че отрицателният факт не
е изключен.
Съдът намира, че по делото се установи, че процесният н. и. УПИ № I-267, в т. ч. и
реалните му части от 101.5 кв. м., описани подробно в СТЕ от 21.01.2025 г., дадени в
контур в скицата към тази експертиза и отговарящи на полигон ЕГЖЗИК, по плана на с.
Врачеш, е придобит от Ц. И. Т. по силата на покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД) от А. С.
Й., Димка Г. Джундровка и Т. Г. Д., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. №
75, т. II, рег. № 2570 по нот. д. № 238/2019 г. на нотариус Таня Ревова, р-на на д-е БРС, л. 5 и
сл. от гр. д. № 1601/2024 г. на БРС. Към същ. нот. акт. е било приложено удостоверение за
граждански брак, а от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на Община
Ботевград следва, че имотът е в режим на СИО на съпрузите – ищците: И. и Ц. Т. (л. 27 от
същ. гр. д.). Ето защо, макар и н. и. да бил придобит на името на единия от съпрузите,
процесният н. и е в режим на СИО (арг. от чл. 18, ал. 2, пр. 1, § 4, ал. 1 ПЗР и чл. 21, ал. 1 in
fine СК).
От приложената скица към СТЕ, която е неразделна част от нея, се установява, че
съществуващата ограда между двата имота, УПИ № I-267 и УПИ № IX-267, в момента
минава между точките ЖЗИК, докато реалната граница е между точките ГЕ, тъй като УПИ
№ I-267 се намира в полигона между точките ЕКАБВЖГ, а УПИ № IX-267 – ГДЛЕ.
Следователно съдът намира, че регулационната линия между точките ЕГ не съвпада с
изградената оградна мрежа и северната стена на ПС, навес и тоалетна в УПИ № IX-267,
като последните навлизат в реална част от УПИ № I-267 с 101.5 кв. м. в полигона
ЕГЖЗИК, съгласно скицата към първата СТЕ (л. 79 от гр. д. № 1601/2024 г. на БРС).
От показанията на всички свидетелите се установи, че ответницата И. Г. И. живее в
4
-те
УПИ № IX-267 от 80 години на XX в. досега. Оттук първоинстанционният съд прави
извод, че И. Г. И. държи въпросните реални част от УПИ № I-267 (описани по-горе) по
смисъла на чл. 108 ЗС, и то без основание. Възражението на ответницата, че не тя, а дъщеря
й, е собственик на УПИ № IX-267, е без правно значение и не може да доведе до отхвърляне
на иска срещу ответницата. Това е така, защото законът позволява на собствениците на една
вещ да я искат не само от нейния владелец, но и от държателя й, които владеят или държат
вещта без основание. Член 108 ЗС: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това.“ В този смисъл е и ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС: „Ревандикационният иск (vindicatio rei)
– искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик – може да бъде
предявен съгласно чл. 108 ЗС и срещу държателя на несобствената вещ.“ В случая и самата
ответница признава в ОИМ, че живее в н. и. УПИ № IX-267, който е бил собственост на
дъщеря й – В. П. С.. Касае се за облигационно отношение между И., като заемополучател, и
С., като заемодател, породено от заем за послужване (commudatum) с предмет
безвъзмездното ползване на н. и. (чл. 243 и сл. ЗЗД). Този договор обаче поражда действие
само между страните по него: И. е държател за С., която владее н. и. чрез нея (чл. 68 ЗС),
облигационното отношение обаче няма действие за трети лица (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). „Res
inter alios acta, aliis nec nocet nec prodest“ („Договорите действат между страните, а на
другите нито вредят, нито ги ползват.“) Това означава, че договорът за заем е
непротивопоставим на собствениците на н. и. УПИ № I-267, тъй като те не са участвали в
сключването му лично (чл. 12 и сл. ЗЗД), нито чрез представител (чл. 36 и сл. ЗЗД), нито пък
законът е постановил този договор да породи права и задължения за тях (както е например
при договора за наем: срвн. чл. 247 ЗЗД). Ето защо съдът намира, че И. държи без основание
реалната част от УПИ № I-267 от 101.5 кв. м. и следва да бъде осъдена да предаде
държанието й на ищците. По арг. от чл. 75 ЗС следва, че единствено владелецът, но не и
държателят, може да придобие н. и. по давност, поради което възражението на
ответницата, че границата между двата имота минавала на посоченото място повече от 25-30
г., и то необезпокоявано от никого, е неоснователно: С такова възражение разполага само
владелецът, а по делото няма данни, че същият е упражнил правото си да се позове на
давността.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците (чл. 78, ал. 1 ГПК) в общ
размер на 1950 лв., от които 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, 400 лв. за депозит за ВЛ
и 50 лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на И. Г. И., с.
Врачеш, общ. Ботевград, със съд. адрес: адрес, че Ц. И. Т., ЕГН: **********, и И. Н. Т., ЕГН:
**********, двамата с адрес в адрес, са собственици на реална част от поземлен имот УПИ
№ I-267, кв. 26 по плана на с. Врачеш, общ, Ботевград, обл. Софийска, отразена в Скица М
1:500 по гр. д. № 1601/2024 г. на Ботевградския районен съд към Съдебно-техническа
експертиза от 21.01.2025 г. на вещо лице Петър В. П. (л. 79 от същ. д.), която реална част
е дадена в контур на скицата и се намира в полигона ЕГЖЗИК, с площ от 101.5 кв. м., като
скицата, подписана от съда, следва ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от съдебното решение,
и ОСЪЖДА И. Г. И. да предаде държането на Ц. И. Т. и И. Н. Т. посочената реална част от
процесния н. и., която се държи от И. Г. И. без основание по смисъла на чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА И. Г. И. да плати на Ц. И. Т. и И. Н. Т. сумата от 1950 (хиляда деветстотин
и петдесет) лева за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
5
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6